Определение по дело №17/2021 на Районен съд - Попово

                            ^{О П Р Е Д Е Л Е Н И Е}

 

                                                   ^{гр.Попово, 15.01.2021 г.}

 

                ^{Подписаният  ЯВОР ТОМОВ,  съдия-докладчик по анд № 17/2021 г. по описа на ПпРС, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, като сложих на разглеждане делото, установих следното :}

                ^{Съдебното производство пред П. районен съд е образувано по внесено от Районна прокуратура-Т. постановление по чл.375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК на обвиняемия В.Х.С. ***, по обвинение за това, че „********************“ – престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК.}

                ^{Видно от материалите по приложеното в цялост ДП № 436/2020 г. по описа на РУП Попово, на л.31 е приложен фиш за налагане на глоба серия ***************, издаден на 01.12.2020 г. на основание чл.177,ал.6 от ЗДвП. Със същият фиш обвиняемия С. е бил санкциониран с глоба в размер на 200 лв. за извършеното нарушение по чл.145,ал.2 от ЗДвП изразяващо се в нерегистриране в срок на МПС с рег.№ ВТ 87 52 ВР. В приложеният фиш изрично е посочено, че не подлежи на обжалване, т.е. същият е влязъл в сила в деня на неговото съставяне – 01.12.2020 г.}

                ^{От изложеното по-горе следва, че по отношение на обвиняемия по делото В.С. за деянието, предмет на настоящото наказателно производство, вече е било проведено административнонаказателно производство, което е приключило с влязъл в законна сила фиш за налагане на глоба в размер на 200 лв. В случая несъмнено е налице пълна идентичност между фактите, обусловили обвинението по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК от една страна, и административнонаказателното производство за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, от друга страна, т.е. няма никаква разлика във фактите по двете производства.  В този контекст следва да се постави въпросът дали провеждането на наказателно производство по Глава ХХVIII-ма от НПК спрямо обвиняемия С. не е довело до нарушение на принципа „***********“ („не два пъти за едно и също нещо“), закрепен в чл.4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за правата на човека. (в т.м. виж и подробните съображения в решение от 03.10.2017 г. по внахд № 131/2017 г. на ТОС).}

                ^{Горепосочената норма гласи следното: "Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава." Съгласно този класически принцип на наказателния процес е недопустимо едно лице да бъде подложено на наказателно преследване за същото деяние, по отношение на което е приключила наказателна процедура с влязъл в сила акт. Касае се за недопустимост не просто на повторното наказване, но и въобще за провеждане на повторна наказателна процедура.}

                ^{Преценката дали едно производство има наказателен характер по смисъла на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ се извършва независимо от квалификацията му по националното право. Тази преценка е винаги конкретна и се подчинява на т. нар. критерии "Енгел", изведени и утвърдени в практиката на ЕСПЧ /към които впрочем препраща и задължителното за съдилищата ТР № 3/2015 г. на ОСНК/, както следва: 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание.}

                ^{В разглеждания случай първото приключило производство според националното право се квалифицира не като наказателно, а като административнонаказателно. Тук обаче следва да се съобрази становището на Голямата камара на ЕСПЧ, изложено в решението по делото „*************“ от 10.02.2009 г. и р.№ *************** според които сферата, наричана в някои правни системи "административна", обхваща някои правонарушения, които имат наказателен смисъл, но са твърде несъществени, за да бъдат регулирани от наказателното право и наказателния процес. В този смисъл първият критерий е формален и няма определящо значение. Т.е. възможно е едно производство да няма наказателен характер според вътрешното право на съответната държава, но все пак да удовлетворява критериите "Енгел" и да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на ЕКПЧ.}

                ^{Вторият критерий е характерът и естеството на нарушението, като тук следва да се има предвид следното: Съставеният *********************.}

                ^{Настоящото административнонаказателно производство има за предмет обвинение по чл.345,ал.2 НК, предвиждащ наказателна отговорност за лице, което управлява моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, който в случая се явява Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР. При съпоставка между текстовете на чл.177,ал.6 от ЗДвП и чл. 345,ал.2 от НК се налага извода, че те са насочени към защита на идентичен кръг обществени отношения свързани най-общо с режима на регистрация на моторните превозни средства. Наред с това разпоредбата на чл.177,ал.6, вр. с чл.145,ал.1 от ЗДвП е адресирана към всички лица, а не към ограничен кръг субекти. Същата има за цел наказване и разубеждаване, които цели са присъщи и на наказателното право /при съпоставка между чл. 12 от ЗАНН и чл.36 от НК/, т.е. и вторият критерий е налице.}

                ^{Третият от дефинираните по делото „***************“ критерий - вид и тежест на предвиденото от приложимата норма наказание - изисква проверка дали предвиденото от съответната разпоредба на ЗДвП наказание по своето естество и степен на тежест влиза в полето на наказателната материя" /в т.см. са и решенията по делата „***********************.}

                ^{Предвид гореизложеното, с оглед съображенията относно характера на престъплението, вида и тежестта на предвиденото наказание, съдът намира, че проведеното по отношение на В.Х.С. административнонаказателно производство завършило със съставяне на фиш серия  ************ г. и налагане на глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.145,ал.2 от ЗДвП, има характер на наказателно по смисъла на чл.4,§1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.  Недопустимо е същото лице да бъде повторно подлагано на наказателно преследване, независимо дали в рамките на първото производство му е било наложено наказание или не. В подкрепа на гореизложеното е и задължителното за съдилищата ****************, съгласно т.1.1. от което, „Наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание *************************“.}

^{Водим от горното и на осн.чл.377,ал.1, във вр. с чл.24,ал.1,т.6 от НПК, съдът}

 

                                                 ^{О П Р Е Д Е Л И :}

                ^{ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за извършено на 17.11.2020 г., в ************* до къмпинг в землището на с.В., общ.П. от лицето В.Х.С. ***, ЕГН-**********, престъпление по чл. 345,ал.2,вр. с ал.1 НК, вр. с Наредба ************** за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.}

 

                ^{На осн.чл.341,ал.1 от НПК определението за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Т. по реда на Глава XXI от НПК – в 15-дневен срок от съобщаването му на обвиняемия и РП Т.}

 

                                                      ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}