Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.02.2017г. Град
С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо
ГО, 15 състав
На девети декември Година
2016
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело № 2700
по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.Н.В., чрез процесуалния си представител адв. З.В. – САК,
поддържа, че е пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК от множество престъпления,
извършени срещу него в периода от 05.10.1998г. до 10.10.1998г. За извършените
престъпления с постановление от 10.10.1998 г. било образувано следствено дело
№108/1998г. по описа на ОСС С., пр.пр. 1313/1998г. по описа на СОП. На
03.12.2001г. бил внесен обвинителен акт в С.О.С.. В образуваното НОХД
№387/2001г. по описа на СОС ищецът бил конституиран като частен обвинител и
граждански ищец. Твърди, че делото е приключило на първа инстанция с присъда от
03.02.2014г., „след 13 години и 70 съдебни заседания“. Осъдени били само
четирима от подсъдимите. По отношение на един наказателното производство било
прекратено, а по отношение на останалите осем била изтекла абсолютната давност.
Към момента на предявяване на исковата молба все още не бил постановен
окончателен съдебен акт, като делото е висящо пред ВКС.
Ищецът твърди, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Вследствие на това
претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, за което
предявява иск: 1/ срещу П. на Р.Б. за присъждане на обезщетение в размер на
7000 лева., ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното
изплащане; 2/ срещу С.О.С. за присъждане на обезщетение в размер на 33 000
лева., ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени
отговори от ответниците: П. на Р.Б. и С.О.С..
ОТВЕТНИКЪТ- П. на Р.Б., оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
продължителността на досъдебното производство не е извън разумния срок с оглед
фактическата и правна сложност – сложност на фактите, голямото количество
доказателства, голям брой обвиняеми лица. Прави възражение относно началния
момент, от който се претендира лихвата за забава. Представителят на П. прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ - С.О.С., оспорва изцяло предявените искове. Моли исковата
молба да се остави без движение и да се укаже на ищеца да обоснове защо
началният момент е посочената от него дата – 01.03.2013г. Твърди, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността му, предвид фактическата и
правна сложност на делото, промяната в съдебния състав и поведението на
страните в хода на производството. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
следните суми:
1/ срещу П. на Р.Б. за присъждане на обезщетение в размер на 7000 лева.,
ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното изплащане;
2/ срещу С.О.С. за присъждане на обезщетение в размер на 33 000 лева.,
ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното изплащане.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема следното от фактическа страна:
С постановление от 10.10.1998 г. на
следовател при Районна следствена служба – гр. Е.П. е образувано предварително производство срещу неизвестен извършител, който на 05.10.1998 г. в с.
Г., Софийска област, отвлякъл и противозаконно лишил от свобода С. Н.В. - престъпление
по чл. 142, ал.1 от НК. Образувано е следствено дело № 108/1998 г. по описа на
ОСС – С.. За да образува предварителното производство следователят е приел, че
са налице законен повод и достатъчно данни, съдържащи се в огледа на
местопроизшествието и в преписката на НСБОП (вж. постановлението на л. 7, том I).
От докладна записка относно
извършена предварителна проверка, се установява, че сигнал за извършеното
престъпление е подаден от брата на ищеца на 06.10.1998 г. (вж. докладна записка
л. 8, том I).
Видно от описа на документите,
находящи се в сл. дело № 108/1998 на СОСлС, още преди образуването на
предварителното производство са дадени обяснения от В.С., от И.П. (07.10.1998
г.) и от С. В. (09.10.1998 г.). На същата дата, на която е образувано предварителното
производство (10.10.1998 г.), са дадени обяснения и от Х.В., С.М., С.В., В.С.
(10.10.1998 г.), а на 11.10.1998 г. и от Злати Златев.
С постановления от 09.11.1998 г. на
следовател при ОСС – С. Х.В.В. и И.Н.Б. са привлечени като обвиняеми за
извършено престъпление по чл.143а, ал.2, пр.1, вр. с ал. 1, пр. 3, вр. с чл.
20, ал. 2 от НК – за това, че в
съучастие – като съизвършители, са задържали С.Н.В. от гр. Костинброд като
заложник, чието освобождаване е било поставено в зависимост от предаването на
откуп от 500 000 щатски долара, като са заплашили, че ако поставеното
условие не бъде изпълнено ще причинят смърт на задържания. Взета им е марка за
неотклонение – задържане под стража (вж. постановленията на л. 79-82, том I).
От представените описи на
документите, находящи се в сл. дело № 108/1998 на СОСлС (вж. описите, л.
319-322, 353-356, 376-378, 411-412, 416-419, том I), както и от представените
протоколи за разпити и постановления за привличане на обвиняеми се установява,
че в хода на предварителното производство същите лица многократно са привличани
като обвиняеми и са разпитвани, както следва: Х.В. (на 10.11.1998 г.; 19.03.1998г.; 03.06.1999 г.; 08.08.2000 г.; 05.12.2000 г. – л. 331-334, том I; 19.06.2001г.) и И.Б. (на 09.11.1998 г.; 11.11.1998г.; 16.11.1998 г.; 19.03.1999г.; 07.06.1999 г.; 08.06.1999 г.; 11.07.2000 г. – л. 339-343, том I; 12.08.1999 г.; 08.08.2000 г.; 13.12.2000 г.
– л. 335-338, том I; 06.06.2001г.)
Отново от представените и приети
описи, протоколи за разпити и постановления за привличане на обвиняеми се
установява, че останалите обвиняеми също са били многократно привличани в това
им качество и също така многократно са били разпитвани, както следва: Б.И. М. - на 16.11.1998 г., 18.11.1998
г., 02.06.1999 г. (л. 73-76, том I), 06.12.2000г. (л. 343-346, том I), 20.03.2001г.; М.Б.П. - на
12.02.1999 г. (л. 66-67, том I), 17.03.1999 г., 02.06.1999г., 07.06.1999 г.,
11.07.1999 г., 11.07.2000 г., 08.08.2000 г. (л. 347-349, том I), 04.12.2000
г., 19.03.2001г.; Н. Т.П. - на 12.02.1999г. (л. 68-69, том I), 17.03.1999
г., 07.06.1999 г., 27.07.2000 г. (л. 350-352, том I), 20.12.2000 г., 16.03.2001 г.; В.З. С. -
30.11.1998 г. (л. 64-65, том I); 04.12.1998г., 09.12.1998г., 10.12.1998г., 22.12.1998
г.(вж. протокол за разпит, находащ се между л. 395 и л. 396, том I), 04.08.2000 (л.
396 - 397, том I), 04.12.2000 г. (л. 398-401, том I), 06.06.2001г.; П. Т.П. -
08.06.1999 г. (л. 382-384, том I), 27.07.2000 г., 06.12.2000г. (л. 393-395, том I), 19.03.2001г.; Д.А. Н. – 23.02.1999г., 17.03.1999г.; 11.06.1999 г. (л. 70-72 и л. 385-386,
том I); 12.08.1999г., 31.07.2000 (л. 387-389, том I), 04.12.2000 г. (л. 390-392, том I), 19.03.2001г.; Н.Д.К. - 21.11.2000 (л. 408-410, том I), 14.06.2001г., О.А.С. –
11.07.2000г.; 05.12.2000 г. (л. 405-407, том I), 06.12.2000г., 16.03.2001 г.;
Г.Д.Г. – 22.02.1999г., 19.03.1999г.,
02.06.1999г., 27.07.2000г., 04.12.2000
г. (л. 379-381, том I), 16.03.2001 г., 21.03.2001г.; С.Т.Д. – 05.07.2000г., 04.12.2000 г. (л., 402-404, том I),
07.12.2000г.; В.П.Г. - 02.04.2001г.
Отделно от това са извършени и
множество разпити на свидетели, включително и на настоящя ищец - С.В. (разпитван
на 14.10.1998г., 28.10.1998г. 25.11.1998г., 11.02.1999г., 12.02.1999г.,
18.02.1999г., 23.02.1999г. 22.03.1999г. 05.01.2001г., 10.01.2001 г.) и
съпругата му С.М. (разпитвана на 18.10.1998г., 09.11.1998г., 12.11.1998 г.,
25.11.1998 г., 03.12.1998 г., 11.02.1999 г., 12.02.1999 г., 20.11.2000 г.,
09.01.2001 г.). С.В. е предявил граждански иск в хода на предварителното
производство (л. 357, том I), който е допуснат с постановление от 10.02.1999
г. (л. 358, том I).
Представени и приети са и
множество определения на С.О.С. по жалби на подсъдимите по сл.д. 108/1998 г. по
описа на СОСлС. В периода 09.03.1999 – 28.12.1999 г., СОС се е произнасял поне по веднъж на месец, а понякога и по няколко
пъти, по жалби на обвиняеми срещу определените им мерки на принуда в
предварителното производство (вж. определенията на СОС на л. 87-124, том I).
Отново от представените
описи на документите, находящи се в сл. делото № 108/1998 на СоСлС, се
установява, че са извършени множество други действия по разследването. Посетено
е местопроизшествието и му е извършен оглед, извършен е и оглед на л.а. „Опел –
Астра“, иззети са следи от миризми. В хода на предварителното производство са
били разпитани общо 51 свидетеля, проведени са множество очни ставки и
разпознавания, събрани са множество други доказателства и са назначени няколко
експертизи. Общо материалите по предварителното производство са събрани в седем
тома.
По делото е представен и приет обвинителен акт по
предварително производство № 108/1998 г. Видно от поставения входящ номер,
обвинителният акт е внесен в съда на 03.12.2001 г. и по него е образувано НОХД
387/2001 г. (вж. обвинителния акт на л. 125-175).
Съдебното производство е образувано
на 04.12.2001 г. С разпореждане от 10.01.2002 г. на съдия – докладчика по НОХД 387/2001 г. делото
е насрочено за 19.2.2002 г. (л. 18-20, том I)
На проведеното на 19.02.2002 г. открито съдебно заседание не е даден ход на делото поради
неявяване на подсъдимия В.Г.. Не са се явили и част от свидетелите. Поради това делото е отложено за 23.04.2002 г. (вж. протокола от с.з. на л. 433-438, том II).
На следващото съдебно заседание от 23.04.2002 г. отново не е даден ход на делото. Причина за това е било неявяването на защитниците на
подсъдимите С.Д., П. П. и Н. П., които са заявили, че искат да им бъдат
назначени служебни защитници (последният
се е отказал от упълномощения от него адвокат и е заявил
същото). Не са се явили и голяма част
от свидетелите и вещите лица. Поради това делото е било отложено и насрочено за 27 и
28.06.2002 г. (вж. протокола
от с.з. на л. 439-447, том II).
В проведеното на 27.06.2002 г. съдебно заседание е даден ход на делото. Съдът е конституирал С.В. като частен
обвинител и граждански ищец, а С.М. - като граждански ищец. Ход на съдебното следствие не е даден, тъй като е допусната
съдебно психиатрична експертиза а вещото лице е следвало да
присъства на разпита на пострадалия. Поради това
делото е отложено за 08.10.2002 г. (вж. протокола
от с.з. на л. 448-475, том II).
В следващото заседание от 08.10.2002 г. е даден ход на съдебното следствие и са приети заключенията на 6 вещи
лица (вж. протокола от с.з. на л. 475-491, том II).
В следващото проведено заседание от 27.11.2002 г. не е даден ход на
делото поради определената поредност на процесуалните действия и тъй като страните не
са дали съгласието си да се извършват действия преди
изслушването на съдебно психиатричната експертиза, както и
поради неявяването на част от вещите лица и голяма
част от свидетелите. Делото е било отложено за
04.03.2003 г. (вж. протокола от с.з. на л. 492-498, том II).
В съдебното заседание от 04.03.2003г. отново не е даден ход на делото. Причина за това е било неявяването на трима от защитниците на подсъдимите. Поради това и тъй като единият от подсъдимите категорично е заявил, че не
желае делото да се гледа в отсъствието на защитника му, делото отново е било отложено, като са определени две дати 28.05. и
29.05.2003 г. (вж. протокола
от с.з. на л. 499-504, том II).
За заседанието от 28.05.2003г. не са се явили двама от подсъдимите. За подс. И.Б. са
представени доказателства за влошено здравословно състояние а за подс. С.Д. – че е задържан по друго дело. Също така не са се явявили и голяма част от свидетелите и част от вещите лица, които са били редовно
приозовани. Поради това не е даден ход на делото. След предложени множество варианти за
дати на следващи заседания съдът е отложил делото за 22 и
23.10.2003 г. (вж. протокола
от с.з. на л. 505-514, том II).
На 22.10.2003 г. е даден ход
на делото. Прочетена е съдебно-присхиатрична експертиза и е проведен разпит на вещото лице. Проведен е
разпит и на свидетелите С.В. и В. Н.В.. Делото е било отложено за 23.10.2003 г. (вж. протокола
от с.з. на л. 515-548, том II).
В следващото
съдебно заседание от 23.10.2003 г. са били разпитани свидетелите С.М., Н.Д., Е.В.Б.. Друга част от редовно призованите свидетели не са се явили, поради което
съдът им е наложил глоба и е постановил принудителното им довеждане. След няколко
предложени дати делото е било отложено за
08.12.2003г. (вж. протокола от с.з. на л. 549-586, том II).
За всяко от
следващите съдебни заседания, проведени на 08.12.2003 г., 27.02.2004 г., 30.04.2004 г.,
07.07.2004 г., 26.10.2004 г., 20.09.2005 г., 10.11.2005 г. не са се явявали част от защитниците. Поради
това на тези заседания не е бил даван ход на делото. Въпреки че някои от
защитниците не са посочвали уважителна причина за неявяването си, съдът не им е
налагал глоби. В тези случаи съдът или е указвал на неявилите се защитници да
посочат причина за неявяването си, или ги е задължавал да представят
доказателства, установяващи тези причини, или ги е предупреждавал, че при
неявяване за следващото заседание ще им наложи глоба. При отлаганията на делото
съдът е съобразявал графика на страните и е предлагал по няколко дати преди да определи най-ранната
възможна (вж. протоколите на л. 587 – 618, том II).
След проведеното на 10.11.2005 г. заседание е бил заменен председателят на
състава. Първото заседание с новия председател е проведено на 11.04.2006. За него отново не са се явили част от защитниците (на подс. Д.Н. и В.Г. -
адв. С. и адв. Ц.). Поради това и тъй като не са
посочили уважителни причини за неявяването
си, съдът им е наложил глоба от по 300 лева. Глоби са наложени и на трима
свидетели, неявили се за съдебното заседание, като е постановено и принудителното им довеждане. Делото е било отложено за 13,14 и 15.06.2006 г. (вж. протокола на л. 619-623, том II).
На следващото съдебно заседание на 13.06.2006 г. ход на
делото не е даден, тъй като не се е явил защитникът на подсъдимия В.П.Г. – адв. Ц., на
когото съдът е наложил глоба от 500 лева. Постановено е призоваване на св. К.И. чрез службите на МВР или МП. Делото е било отложено за 01,02 и 03.11.2006 г. (вж. протокола на л. 624-628, том II).
Следващото заседание е било проведено на 06.02.2007 г. На него отново не е даден ход на делото поради неявяването на защитника на подсъдимия В.П.Г.. След като са предложени няколко дати през м.март и началото на м.април 2007 г. делото е било отложено за 17,18 и 19 април 2007 г.(вж. протокола на л. 629-634, том II)
На съдебното заседание, насрочено за 17.04.2007 г., за пореден път не е даден ход на делото. Причина този път е било неявяването
на подс. Х.В., за когото е представено
медицинско удостоверение от МБАЛСМ „М.И.Пирогов“. Не се е явил и още един подсъдим – И.Б., поради което и по искане на СОП е изменена
мярката му за неотклонение на като е увеличен размера на
паричната гаранция от 3 000 на 5 000 лева. Делото е
отложено за 26,27 и 28.06.2007 г. (вж. протокола на л. 635-643, том II).
На проведеното съдебно
заседание на 26.06.2007 г. не е даден
ход на делото поради неявяване на подс. Н. Т.П., за когото имало данни, че е задържан под стража. Освен това не са се явили и адв. Н.ов,
ад.в М. и адв. Д.. Последните двама процесуални представители
не са се явили и за следващото заседание, насрочено 30.10.2007 г., поради
което им е наложена глоба от по 500 лв. Постановено е и принудително довеждане на
свидетелите Ц.К. и В.В. (вж. протоколите на л. 644-651, том II).
На проведеното заседание на 05.02.2008 г. отново не е даден ход на делото. Причината е била неявяването на защитниците
на трима от подсъдимите. Съдът е предложил няколко
дати в края на м.март и началото на м.април 2008 г. като делото е отложено за 08 и 09 април 2008 г. (вж. протокола на л. 652-654, том II)
На заседанието от 08.04.2008 г. не се е явил подс. С.Д., поради което
е изменена мярката му за неотклонение като е увеличена определената гаранция от 1000 на 2000 лева. Не се е явил и защитникът на подс. Н.
– адв. С.. Поради наличието на данни за продължително заболяване на адв. С. на нейно място е назначен служебен
защитник. Съдът също така е наложил глоба от по 100
лева на редовно
призованите свидетели (вж. протокола на л. 657-659, том II).
На съдебното заседание, насрочено за 25.06.2008 г. не са се явили двамата защитници на Х.В.. Само единият е посочил уважителни причини за
неявяването си, поради което на другия му е наложена глоба от 200
лева. Отново е постановено принудително довеждане на свидетелите, които отново не са се явили. Делото е било отложено за 23.10.2008 г. (вж. протокола на л. 660-661, том II)
На следващото съдебно заседание на 23.10.2008 г. отново не се е явил един от защитниците, а
именно - адв. А. – защитник на В.С.. Той обаче е представил молба с приложен болничен лист. Съдът не е разпоредил замяната му, защото той е бил
договорен защитник и делото било с правна и
фактическа сложност. Служебният защитник на В.Г.
е бил отстранен и заменен с друг, тъй като нямало да
може да се яви на следващото съдебно заседание. Съдът също така е наложил глоба на 12
свидетели и е постановил принудителното им довеждане. Делото е било отложено за 18.12.2008 г. (вж. протокола на л. 662-663, том II)
На заседанието от 18.12.2008 г. не се е явил подс. И.Б., за когото са били налице данни, че е постъпил в
неврологичната клиника на МБАЛ „Св.А.– С.“ АД и се
намира в нея. Поради това ход на делото не е даден, но съдът е изискал справка от началника на клиниката, за да провери дали
действително е налице посочената причина за неявяването на подсъдимия. (вж. протокола на л. 664-666, том II)
В следващото заседание на 12.03.2009 г. е даден ход на делото, но поради изтекла абсолютна давност е прекратено производството срещу О.С., Г.Г., С.Д., П. П., Н. П., М.
П., Д. Н. и В.Г. за обвиненията в
престъпление по чл. 274, ал.3, пр.1, т.5 от НК. В това заседание С.В. и С.М. са били конституирани като частни обвинители и като
граждански ищци и е допуснат гражданският им иск. Събрани са доказателства. На неявилите се редовно призовани
свидетели е наложена глоба и е постановено
принудителното довеждане на С.М.. Съдът е изменил
мярката за неотклонение на всички подсъдими от гаранция в подписка. (вж. протокола на л. 667-675, том II)
В заседанието от 14.05.2009 г. не е даден ход на делото, тъй като преди заседанието на подс. И.Б. му било прилошало, припаднал и бил откаран със спешна медицинска помощ. Съдът отново е наложил глоба за
неявяване на свидетели и е постановил принудителното им довеждане. Делото е било отложено за 16.07.2009 г.
(вж. протокола на л. 676 - 678, том II)
В заседанието, проведено на 16.07.2009 г., е даден ход на делото, събрани са
доказтелства, че подс. Б. не може да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си, поради което производството
по отношение на него е прекратено. Поради предвидената обжалваемост
на определението за прекратяване съдът не е извършил други
действия и е отложил делото за
22.10.2009 г. (вж. протокола
на л. 679-682, том II)
В следващото заседание от 22.10.2009 г. е даден ход на съдебното следствие и са разпитани С.В. и С.М.. Делото е отложено за 01.12.2009 г. (вж. протокола на л. 683-673, том II)
В заседанието от 01.12.2009 г. не е даден ход на делото тъй като не се е явил подс. Х.В.. (вж. протокола на л. 674-675, том II)
В заседанието, проведено на 02.12.2009г., е даден ход на делото и са събрани доказтелства чрез разпит
на 13 свидетеля. Съдът е наложил глоба и е постановил
принудителното довеждане на редовно призованите,
но неявили се свидетели. Делото е отложено и насрочено за 11.02.2010 г. (вж. протокола на л. 676-689, том II)
В следващото заседание от 11.02.2010 г. не се е явил защитникът
на подс. В.С., поради
което делото е отложено за
25.03.2010 г. (вж. протокола
на л. 690-691, том II).
В следващите две заседания, проведени на 25.03.2010 г. и на 13.05.2010 г. е даден ход
на делото и са разпитани 10 свидетеля.
Съдът отново е налагал глоби и е постановявал принудително
довеждане на редовно призованите, но неявили се свидетели (вж. протоколите на л. 692-701, том II).
На проведеното на 15.07.2010г. заседание не е даден ход на делото и същото е отложено (след предложени дати в края на м.септември и началото
на м.октомври) за 21.10.2010 г. (вж. протокола на л. 702, том II).
В съдебно заседание на 21.10.2010 не е даден ход на делото тъй като не са се явили защитниците на подс. Х.В., на единият от които (адв. П.) съдът е наложил глоба от 500
лв. Поради това делото е отложено за
09.12.2010 г. (вж. протокола
на л. 703-704, том II).
В насроченото за 09.12.2010 г. заседанието отново не е даден ход на делото, поради неявяване на подс. Д. Н., на когото е наложена глоба, защото не е уведомил съда за промяна в адреса
си. Делото е отложено за 10.02.2011 г. (вж. протокола на л. 705, том II).
На проведеното на 10.02.2011 г. съдебно заседание не са се явили защитниците
на В.С. (адв. А.) и О.С. (адв. И. Н.ов). Поради това не е даден ход на делото и то е отложено за 25.03.2011 г. (след
предложени дати през 10, 11, 18 и
24.03.2011). Съдът е наложил глоба и е постановил
принудително довеждане на двама от неявилите се свидетели (вж. протокола на л. 706, том II).
В насроченото за 25.03.2011 г. съдебно заседание не е даден ход
на делото, поради неявяването на един от подсъдимите и трима от защитниците.
Подсъдимият В.П.Г. и единият от защитниците - адв. С. не са посочили уважителни
причини за неявяването си и по искане на прокурора съдът е изменил мярката за
неотклонение на подс. В.Г. от „подписка” в „задържане под стража” и е наложил глоба в размер на 500лв. на адв. С.. Делото е
било отложено за 29.04.2011 г. По искане
на прокурора са назначени резервни защитници на част от подсъдимите – В.С., Н.К.
и Д. Н.. (вж. протокола на л. 708-710, том II).
В заседанието, проведено на 29.04.2011г. ход на делото отново не е даден,
поради неявяването на подс. В.П.Г.. По
делото е върната призовка за подс. Г., която
не е била оформена надлежно от връчителя: на мястото на получател е бил положен
подпис, без да е посочено името на автора му. На длъжностното лице от служба
„Призовки” при СГС, натоварено да връчи призовката на подс. В.Г. съдът наложил
глоба в размер на 150,00лв. В това
съдебно заседание са били назначени резервни защитници на подсъдимите В.С., Н.К.
и Д. Н.. Делото е било отложено за 26.05.2011г (вж. писмо за
извършена проверка от ИВСС, л.181-184, том I).
В насроченото за 26.05.2011г. заседание ход на
делото не е даден, поради неявяването на трима от подсъдимите. Подс. М.Б.П. е
бил нередовно призован. Защитата на подс. Д. Н. е представила за него заверено
копие на болничен лист, както и
оригинала за сверка с изрично отразяване, че състоянието му не позволява
явяване в съда. За подс. В.Г., обявен за общодържавно
издирване, е постъпило писмо от ОДМВР - С., видно от което лицето не е било открито. Наложена е
глоба и е постановено принудително довеждане на свидетеля Н.Я.. Делото е било
отложено за 23.06.2011 г. (вж. протокола на л. 711-712, том II).
На следващото съдебно заседание, проведено на 23.06.2011 г. ход на
делото е бил даден като са били
разпитани явилите се свидетели (Г.Г., Н.Я., свидетел с тайна самоличност).
Делото е било отложено, тъй като, след разпита на
свидетеля с тайна самоличност, е отсъствал резервният защитник на
В.С., напуснал по здравословни причини. Делото е отложено за
14.07.2011 г. (вж. протокола на л. 713-717, том II)
На проведеното съдебно заседание на 14.07.2011 г. съдът е дал ход делото и е продължил съдебното следствие. Разпитана е Д. Д. и са
прочетени показанията на четирима свидетели, дадени пред
органа на досъдебното производство. Делото е
било отложено за 20.10.2011 г. за
събиране на други доказателства.( вж. протокола
на л. 718-721, том II)
На съдебното заседание, насрочено за 20.10.2011 г., ход на делото не е бил даден поради неявяването на
подсъдимия Д. Н.. Същият е бил редовно
призован, но е представил доказателства за наличието на уважителни причини за
неявяването си. Делото е било отложено за 24.11.2011г.( вж. протокола на л. 722-723, том II).
На следващото съдебно заседание на 24.11.2011 г. ход на делото не е даден, поради неявяването на
подс. Д. Н., за когото призовката е била върната в цялост, с отбелязване, че на
адреса, на който е бил призоваван до момента, не е открит
подсъдимият или друг член от семейството. Не са
се явили и защитниците на подс. Х.В.. От адв. Т. е постъпила молба, с която е
уведомила съда, че поради : служебна ангажираност по друго дело, не може да се яви.
П. е направила искане за изменение на мярката за неотклонение на подс. Н. в
„задържане под стража” и той да бъде обявен за общодържавно издирване. Съдът е
изменил мярката за неотклонение на подс. Н. от „подписка” в „задържане под стража”
и го е обявил за общодържавно издирване. Делото е било отложено за 09.02.2012г.
.( вж. протокола на л. 724-725, том II).
В съдебното заседание
на 09.02.2012 г. е даден
ход на делото, като производството е продължило в отсъствието на
подс. Д. Н. на основание чл. 269, ал.
3, т. 1 и 2 НПК (Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г.). Впоследствие
определението за даване ход на делото е отменено а делото отложено и насрочено
за 08.03.2012 г., тъй като е назначена комплексна СППЕ по отношение на
вменяемостта на М. П.. Отново е наложена глоба и е постановено принудително довеждане на редовно призованите и
неявили се свидетели. (вж. протокола на л. 726-730, том II).
На следващото съдебно заседание на 08.03.2012 г. не се е явил подс. Н.К., поради
което ход на делото не е даден. Съдът е
изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане
под стража“. Наложена е глоба на св. Н.Д. и е
постановено принудителното му довеждане. След като е предложена дата
през м.април, делото е отложено за
03.05.2012 г.( вж. протокола на л. 731-732, том II).
В следващите две съдебни заседания от 03.05.2012 г. и от 19.07.2012 г. не е даден
ход на делото, тъй като подс. Х.В. не се е
явил. Във второто заседание съдът е постановил принудително
довеждане на 4-ма свидетели. Делото е
отложено за 03.10.2012 г. (вж. протоколите на л. 733 и л. 764-765, том II ).
На следващото съдебно заседание на 03.10.2012 г. ход на делото не е даден, тъй като не са се явили защитниците на подсъдимите Х.В. и П. П. и не е пристигнал отговор от Република Б. дали подс. В.Г. изтърпява наказание лишаване от
свобода. Делото е отложено за 15.11.2012 г. (вж. протокола на л. 734-735, том II).
В заседанието, проведено на 15.11.2012 г. не е даден ход на делото и същото е
отложено за 31.01.2013 г., защото единият от
съдебните заседатели се е оттеглил на
съвещание по друго дело (вж. протокола на л. 736, том II).
В съдебното заседание на 31.01.2013 г. съдът е дал ход на делото и то е продължило в отсъстието на подс. В.Г.. Събрани са доказателства и са разпитани вещи лица и трима свидетели. Отново е
разпитан като свидетел В. Н.В.. Допуснат е допълнитлен разпит на двама свидетели – Д. Тошев и С. В.. Съдът е наложил глоба и принудително довеждане на трима от
свидетелите. Делото е отложено за 22.03.2013 г. след предложени две по – ранни дати. Съдът също е определил и резервна
дата – 11.04.2013 г. (вж. протокола
на л. 737-745, том II).
На следващото съдебно заседание на 22.03.2013 г. е даден ход на делото и е извършен повторен разпит на допуснатите двама свидетели. Разпитани са вещи лица и са приети допуснати
експертизи. Делото е отложено за 11.04 като е определена втора
резервна дата – 30.04.2013 г. (вж. протокола на л. 746-750, том II).
За следващото заседание от 11.04.2013 г. не са се явили защитниците на подс. В.С., поради
което ход на делото не е даден. Наложена е глоба от 1000 лева на адв.А., а на
адв. Н.Г. – 500 лева. Делото е отложено за 30.04.2013 г. и е определена допълнителна резервна дата 17.05.2013 г. (вж. протокола на л. 751, том II)
В проведеното на 30.04.2013 г. заседание подс. С. се е отказал от защитата на адв. А., а резервният му защитник – адв. Г.,
поради влошено здравословно състояние, се е отказал от защитата
на С.. Съдът е допуснал правна помощ чрез назначаване на служебен защитник на подс. С.. Поради това не е даден
ход на делото, което е отложено за 17.05.2013 г. и е определена резервна дата – 20.06 2013 г. (вж. протокола на л. 752-753, том II)
На следващото съдебно заседание на 17.05.2013 г. назначеният служебен
защитник на подс. С. - адв. Г.И., не се е яввила. Явила се е преупълномощената от нея адв. Д., която обаче не била запозната с делото, поради което същото е отложено за резервната дата 20.06.2013 г. Съдът е определил следваща резервна 05.07.2013 г. (вж. протокола на л. 754-755, том II).
В проведеното на 20.06.2013 г. не е даден ход на делото, тъй като новият служебен
защитник на подс. С. – адв. Г., не се бил
запознал с материалите по делото. Поради това делото е отложено, а на адв. Г.
е наложена глоба от 1000 лева. Делото е
отложено за 05.07.2013 г. и е определена резервна дата – 17.07.2013 г. (вж. протокола на л. 756-757, том II).
В съдебното заседание на 05.07.2013 г. е докладвано е писмо от МВнР, с което съдът е уведомен, че подс. В.П.Г. изтърпява наказание лишаване от
свобода в затвор в гр. Н., Б.. Поради това делото е продължило в негово
отсъствие. Ход на делото не е даден, защото единият съдебен
заседател е бил в болница. Поради това делото е отложено за 17.07. и е определена резервна
дата – 24.07.2013 г. (вж. протокола
на л. 758, том II).
На следващото съдебно заседание на 17.07.2013 г. е даден ход
на делото. Повторно е разпитан св. Г.И.. Разпитано е вещо лице и е прието заключението му. Делото е отложено за 24.03.2013 г. (вж. протокола на л. 759-760, том II)
В заседанието на 24.07.2013 г. за пореден път не е даден ход на делото, тъй като единият от подсъдимите (Н. Т.П.) не се е явил. Съдът не е дал
ход на делото в негово отсъствие на осн. 269, ал. 3, т. 3
НПК (Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври
2005г.), тъй като подсъдимият не е бил уведомен за възможността делото да бъде
разглеждано в негово отсъствие на осн. 254, ал. 4 НПК (Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г.). Поради това мярката му за неотклонение е изменена от „подписка“ в „задържане
под стража“. Съдът е
предложил дата за следващо заседание през м.август, но поради
невъзможност на защитниците да се явят делото е отложено за 10.10.2013 г. (вж. протокола на л. 761-763, том II).
В проведеното на 10.10.2013 г. заседание не е даден ход на делото, защото не са се
явили защитниците на подс. Х.В.. В това
заседание съдът е прекратил наказателното
производство по обвинението в престъпление по 142, ал. 2, т. 2 пр. 2 във вр. с
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 2, ал. 2 НК срещу подсъдимите Х.В., В.З.
С.; Б.И. М.; Н.Д.К.; О.А.С.; Г.Д.Г.; С.Т.Д.; Н. Т.П.; М.Б.П.; Д.А. Н.; В.П.Г.. Подс.
П. Т.П. не се е явил, поради което съдът е изменил мярката му за
неотклонение от „подписка“ в „задържане
под стража“. Делото е отложено за 07.11.2013 г. (вж. протокола на л. 766-769, том II)
На следващото съдебно заседание на 07.11.2013 г. е даден ход на
делото. Поради изтекла давност съдът е прекратил наказателното производство по част от повдигнатите обвинения на подсъдимите. Делото е отложено и
насрочено за 12.12.2013 г. (вж. протокола
на л. 770-773, том II).
В заседанието на 12.12.2013 г.отново не са се
явили защитниците на Х.В.В.. Адв. П. е представил молба с която е уведомил съда, че
здравословното му състояние е влошено и поради това не може да се яви. Адв. Т.
обаче не е представила уважителни причини за неявяването си, поради което съдът ѝ е наложил глоба от 800 лева. Допусната е
правна помощ чрез назначаване на служебен защитник на подс. Х.В.В. и делото е отложено за 16.01.2014 г. (вж. протокола на л. 774, том II).
В проведеното заседание на 16.01.2014 г. адв.Ганчев е представил доказателства, че е бил
определен за служебнен защитник на Х.В.
на 14.01.2014 г., поради което не е могъл да се
запознае с делото. Затова не е даден ход на делото и то е било отложено за 30.01.2014 г. (вж. протокола на л. 775, том II).
В следващото заседание на 30.01.2014 г. е даден е ход на делото. Съдът е събрал
множество доказателства (разпитани са вещи
лица, приети са експертизи, дадени са обяснения от подсъдимите), след което съдебното следствие е
обявено за приключило. Даден е ход на съдебните прения,
дадена е и последна дума на подсъдимите. (вж. протокола на л. 776-790, том II).
Представена е и приета присъда от 03.02.2014 г. по НОХД
387/2001 г. по описа на СОС (л. 246-258, том I). Присъдата е била обжалвана,
включително и от частните обвинители и граждански ищци - С.В. и С.М.. Било
образувано ВНОХД 815/2014 г. по описа на САС. Апелативният съд се е произнесъл
с решение от 27.07.2015 г., с което е изменил присъдата на СОС като е
преквалифицирал част от престъпленията, извършени от подсъдимите. С решението
си САС е отменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната ѝ
част и я е потвърдил в останалата ѝ част. Срещу решението на САС били
депозирани касационни жалби от част от защитниците на подсъдимите, както и от
частните обвинители и граждански ищци - С.В. и С.М.. С решение от 10.05.2016 г.
ВКС е изменил решението на въззивната инстанция като е уважил предявените
граждански искове и е оставил в сила решението в останалата му част (вж.
решението на ВКС на л. 286-318, том I).
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ч.П..
Той заявява, че ищецът изпитвал ужас, когато заставал един до друг с
подсъдимите по делото. След частичното прекратяване на наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност за част от повдигнатите
обвинения, С.В. и съпругата му били разочаровани и изпитвали съмнения, че
извършителите няма да бъдат наказани. Свидетелят заявява също, че на едно от заседанията
на С.В. му прилошало и бил отведен със спешна помощ във болница, където
констатирали, че е получил инсулт. По време на предварителното производство
ищецът бил притеснен, получил страхова невроза.
Съдът намира, че показанията в частта им, относно психичните преживявания
на ищеца, са непосредствени и вътрешно непротиворечиви, поради което следва да
бъдат кредитирани. От друга страна данни за влошено
здравословно състояние на ищеца - "страхова невроза" и „инсулт“ не са
установени. Тъй като по делото липсват събрани експертни заключения на вещи
лица, които да потвърдят влошено здравословно състояние на ищеца С.В. и предвид
невъзможността, поради липса на специални знания у свидетеля, да се потвърди,
че такива симптоми са провокирани от наказателния процес и неговата
продължителност, съдът намира, че не се установява по делото ищецът да е
претърпял соченото от свидетеля влошаване на здравословното си състояние, което
да е в резултат с продължителността на наказателния процес.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По материалната
легитимация на ищеца:
Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът има право да се ползва от закрилата по чл. 2б ЗОДОВ,
тъй като е пострадал от престъпление от общ
характер, предявил е граждански
иск в предварителното производство и е бил
конституиран като частен обвинител
и граждански ищец в съдебна
фаза на наказателното производство. Константната съдебна практика приема, че в
обхвата на разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС попадат както страните в едно наказателно производство (каквото
качество има ищеца, чийто
граждански иск е допуснат в предварителното производство и е конституиран като частен обвинител
и гражданск ищец в съдебна фаза), така и всеки гражданин, чиито права и задължения се
засягат пряко и решаващо от производството (в този смисъл Решение № 210 от
15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК; Определение № 362 от 13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
675/2015 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и Решение
на ЕСПЧ от 20.10.2015 г. по жалба № 2092/2008 г. - М. срещу България).
По иска с правна квалификация чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу П.:
Съгласно чл.
2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като съдът следва да съобрази общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
По материалната легитимация на ответника:
Отговорността
на П. на Р България се претендира на основата на разпоредбата на чл. 52, ал. 3
от НПК, съгласно която П. осъществява ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство. Следователно, П. на Р.Б. /като
централизирана и единна система/ е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като действията по разследване са извършени от лица под нейно
ръководство и надзор.
В чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6,
ал. 1 КЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ГПК има действие от
датата на влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението
за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда
на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, искът с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ,
по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като право да
подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ
имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили
към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от
постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). По
аргумент от противното, по висящо производства, какъвто е настоящият случай,
доколкото наказателният процес е приключил с влязла в сила присъда след датата
на завеждане на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, не се
изисква изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на ЗСВ. Ето защо, искът е допустим.
Разгледан по
същество, искът е частично основателен,
поради следното:
В настоящия случай
предварителното производство е образувано на 10.10.1998 г., а обвинителният акт
е внесен в съда на 03.12.2001 г., т.е. общата му продължителност е 3 г., 1
месец и 23 дни. Настоящият състав смята, че тази продължителност до голяма
степен се дължи на безспорната фактическа и правна сложност на процесното
производство. От данните по наказателната преписка е видно, че през целия
период са били извършвани интензивни следствени мероприятия. Предмет на
разследване обаче са множество деяния и множество извършители, поради което несъмнено
събирането на доказателства е представлявало сложност и е забавило
разследването. То е образувано срещу неизвестен извършител като последователно
са привличани като обвиняеми различни лица, които в обвинителния акт са общо
13. В съответствие с изискването на чл. 212 НПК (отм.), когато се е налагало
изменение на обстоятелствата или включване на нови престъпления и/или нови
лица, следователят е предявявал на обвиняемите ново обвинение и са извършвани
нови разпити, което допълнително е забавило производството. Следва да се
приеме, че ходът на производството е допълнително забавен и от обвиняемите. При
упражняване правото им на жалба срещу определените им мерки за принуда, делото
е било изпращано на С.О.С. и Софийски апелативен съд, поради което не е било на
разположение на разследващите органи и обективно ги е възпрепятствало да
извършват действия по разследването. Както бе отбелязано при описанието на
фактическата обстановка, в периода 09.03.1999 – 28.12.1999 г., СОС се е произнасял поне по веднъж на
месец, а понякога и по няколко пъти, по жалби на обвиняеми срещу определените
им мерки на принуда в предварителното производство.
Въпреки изложеното, настоящият състав
счита, че срокът на разследване в случая е извън разумния, още повече предвид
изискването на чл. 222 НПК (отм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г.)
предварителното производство да бъде завършено в двумесечен срок от
образуването му. Действително в хода на предварителното производство действията
по разследването са извършвани през кратки интервали от време, но се откроява
периодът 12.08.1999 г. – 05.07.2000 г., за който по делото не са събрани данни
за извършени следствени действия с изключение на два разпита на 01.12.1999 г.
(вж. описа на л. 356, том I). Както бе посочено по-горе, до края на 1999 г.,
както и през м.февруари 2000 г. (л. 413-415) СОС и САС нееднократно са се
произнасяли по жалби на обвиняемите по взетите им мерки за неотклонение и може
да се приеме, че това до известна степен е препятствало разследващите органи до
м.декемрви 1999 г. Тези производства обаче не могат да обосноват липсата на
извършени действия по разследване за такъв дълъг период от почти една година,
предвид краткия отрязък от време, в който същите се развиват, за което
свидетелства и представеното и прието писмо на зам.окръжния прокурор на СОП (л.
103, том I). С оглед на всичко до тук изложено, настоящият състав приема, че предварителното
производство необосновано е продължило 3 г., 1 месец и 23 дни.
Предвид наличието на установен от
доказателствата по делото неразумен срок на разследването по сл.Д №108/1998г.
по описа на ОСС С., пр.пр. 1313/1998г. по описа на СОП и съобразявайки, че
разпоредбата на чл. 2б от Закона за отговорността на държавата е специалната
правна норма, която урежда обезвредата от неправомерни действия по общия
принцип на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, настоящия съдебен
състав е мотивиран да приеме и от правна страна, че на ищеца са причинени вреди
от бездействия на разследващите органи, довели до забавяне на предварителното
производство. Тези именно бездействия са причинили на ищеца емоционално и
психическо напрежение, притеснения и психически дискомфорт, установени от
събраните гласни доказателства.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди с правно основание чл.2б от ЗОДОВ следва да бъде определено
от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с
обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат
предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на
обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да
отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които
е получено, последиците, неговата продължителност и ефектът на всички тези
действия върху ищеца.
С оглед всичко гореизложено съдът
счита, че за нарушеното право на ищеца да бъде разгледано и приключено в срок
наказателното производство срещу извършителите на престъплението по Сл.Д №108/1998г. по описа на ОСС С., пр.пр.
1313/1998г. по описа на СОП следва да бъде обезщетено в
размер от 1000 (хиляда) лева, който
размер според съда е достатъчен да обезщети претърпените от ищеца вреди,
изразяващи се в преживяното неудобство и нервни преживявания от страна на
пострадалия поради необоснованото забавяне на предварителното производство,
съпоставено спрямо датата на образуването му – 10.10.1998 г. година до 03.12.2001
година, когато е обвинителният акт е внесен в съда. До пълния предявен размер
от 7 000 лева претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата. Доколкото обезщетението по чл. 2б
от ЗОДОВ се дължи, докато трае нарушението, то следва, че същото е дължимо
всеки ден. За всеки ден, в който обезщетението е дължимо, но не е платено,
ответникът е в забава, следователно дължи обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът претендира мораторна лихва върху обезщетението от 01.03.2013г., като
съдът намира, че за периода лихва е дължима, съобразно посоченото, че
отговорността е деликтна, а при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
По иска с правна квалификация чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу С.О.С.:
Искът е процесуално допустим поради същите съображения, изложени по-горе,
при обсъждане въпроса за допустимостта на иска, предявен срещу П. на РБ, затова
съдът не намира за необходимо да ги излага повторно.
СОС е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй
като действията в съдебна фаза
на процеса се извършват именно от съдии, включените в състава му.
По първоначално внесения обвинителен
акт от м.декември 2001 г.
е образувано съдебно производство по нохд № 387/2001 г. по описа на
СОС. Ход на делото е даден едва в четвъртото заседание, проведено на
27.06.2002г. До 17.10.11.2005 г. са били проведени общо 17 заседания, като от
доказателствата по делото се установява, че най-честа причина за отлагане на
делото е неявяването на част от подсъдимите или техните защитници. Всички
отлагания са определени от съда с цел осигуряване законността на процеса и са
извършвани през кратки интервали от време от около 2 месеца, като често съдът е
отлагал делото за по-късни дати след като се е съобразявал графика на страните.
Следва да се отбележи обаче, че за целия този период съдът нито веднъж не е
наложил глоба на подсъдим или негов защитник, заради когото е отложено делото
без да е посочил основателна причина за неявяването си. Такава възможност той е
имал след обнародването на измененията в НПК от ДВ, бр. 50 от 2003 г., с които
е създадена ал. 7, на чл. 269 НПК /отм./. Действително, в някои от тези случаи
на неявяване съдът или е указвал на неявилите се защитници да посочат причина
за неявяването си, или ги е задължавал да представят доказателства,
установяващи тези причини, или ги е предупреждавал, че при неявяване за
следващото заседание ще им наложи глоба. Това обаче се оказва недостатъчно, за
да дисциплинира страните.
След проведеното на 17.10.11.2005 г. съдебно заседание е бил заменен председателя на състава.
Ето защо, с оглед нормата на Чл. 257, ал. 1 и 2 НПК (отм. ДВ. бр.86 от 28
Октомври 2005г.) съдебното заседание е започнало отначало, което допълнителното
е забавило процеса. Това забавяне обаче не може да се счете като резултат от
действията на съда, доколкото същото
произтича от процесулано правило, въведено в самия закон, неспазването
на което би опорочило процеса като цяло.
След това, в периода 18.11.04.2006 г. -
30.01.2014 г. съдът е провел 50 заседания. Отново в големия брой случаи причина
за отлагане на делото е било неявяването на някой от подсъдимите или техните
защитници. Още от първото заседание с председател Н.Н. на процесуалните
представители на подсъдимите, които са станали пречка за даване ход на делото и
не са посочили уважителни причини за това, е наложена глоба. В същото заседание
глоба е наложена и на трима свидетеля като е постановено принудителното им
довеждане. Тези възможности за осигуряване явяването на подсъдимите, техните
защитници останалите участници в производството са използвани активно от съда
до края на първоинстанционното производство. Въпреки това заседанията често са
били отлагани. При отлагането съдът почти винаги е насрочвал следващо заседание
след съобразяване със служебната ангажираност на процесуалните представители на
подсъдимите и през кратки интервали от време. За провеждане на заседанията също
така са определяни по няколко поредни дати, а считано от 31.01.2013 г., съдът е
започнал да определя и резервни дати за съдебните заседания, след което такива
са провеждани дори по няколко всеки месец. Следва да се отбележи също така, че
след влизане в сила на промените в НПК, уреждащи възможността за назначаване на
резервни защитници, такива са били назначени на
част от подсъдимите. Съдът, с оглед
осигуряване явяването на подсъдимите, е изменял неколкократно мерките им за
неотклонение, а по отношение на подс. Д. Н. и Владимир Г. от тях делото е
продължило в тяхно отсъстие на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК (Обн. ДВ.
бр.86 от 28 Октомври 2005г.).
Въпреки всички тези усилия на съда за
осигуряване срочното приключване на производството, същото се е проточило
повече от 12 години. Действително от съдържащите се по делото писмени
доказателства се установява, че причина за разглеждането на делото в толкова заседания
са множество фактори, като : процесуалното поведение на подсъдимите и техните
защитници; липсата през целия период на производството на механизми, предвидени
с последващи изменения на процесуалния закон, които да осигурят явяването на
страните и техните представители, множеството подсъдими, свидетели и вещи лица;
замяната на председателя на състава и започването отначало на съдебното
заседание. От друга страна обаче обективната продължителност на делото в
съдебна фаза над 12 години налага извода, че същото е
продължило над разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1
от КЗПЧОС. Ето защо е осъществена първата предпоставка за уважаване на иска
срещу ответника – С.О.С..
От събраните гласни доказателства
се установява и следващата предпоставка за уважаване на иска, а именно –
претърпени неимуществени вреди във връзка с продължилото извън разумния срок
наказателно производство. Установено бе, че ищецът е понесъл конкретни вредни последици от продължителното наказателно производство, изразяващи се в стрес, притеснение, както и раздразнение и разочарование поради обстоятелството, че производството е прекратено за част от деянията поради
изтичане на абсолютната давност.
С оглед на всичко
изложено искът е частично основателен.
При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът съобрази, че наказателното производство в съдебната му фаза е
продължило 12 години и 2 месеца (образувано
е на 04.12.2001 г., а присъдата е постановена на 03.02.2014 г.). През този
период са проведени шестдесет и осем заседания на първа инстанция, на които ищецът
се е явявал лично. Той е давал обяснения и е бил разпитван два пъти в рамките
на съдебното производство.
Съвкупната преценка на всички
тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическото
благосъстояние в страната, в т.ч. ръстът на минималната работна заплата,
вариращ от 100 лева през 2001 година до 340 лева към 03.02.2014 година,
обуславя извод, че справедливият паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца е в размер на 3
000 лв. До пълния предявен размер от 33 000 лева претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата. Както вече беше посочено
по-горе, доколкото обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ се дължи, докато трае
нарушението, то следва, че същото е дължимо всеки ден. За всеки ден, в който
обезщетението е дължимо, но не е платено, ответникът е в забава, следователно
дължи обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът претендира мораторна лихва
върху обезщетението от 01.03.2013г., като съдът намира, че за периода лихва е
дължима, съобразно посоченото, че отговорността е деликтна, а при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
По отношение на разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените от същия разноски, които се установяват от доказателствата по делото,
че са в размер на 2 610 лева, видно от приложения по делото договор за правна
помощ и съдействие (л. 6, том I) и платежно нареждане за платена държавна такса (л. 53,
том I). Ответникът –
П. на Р.Б., е направил възражение за прекомерност на платеното възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Изчисленият по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение при обща цена на исковете от
40 000 лева хонорар възлиза на 1730 лева и предвид липсата на специфична правна
сложност на делото/ макар и наличето на фактическа такава/ и решаването му в
рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до този размер. Разноските на ищеца, съразмерно на
уважената част от иска, възлизат на сумата от общо 183 лева, от които 10 лева за държавна такса и 173 лева възнаграждение за адвокатска
защита. Същите следва да бъдат разпределени между двамата ответници, съразмерно
с уважената част от исковете спрямо всеки от тях.
Ответникът – С.О.С.,
претендира юрисконсултско възнаграждение. Той не е бил представляван от
служител, който заема длъжността "юрисконсулт", а от председателя на
съда. Поради това и тълкувайки стриктно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
настоящият състав на намира, че няма основание да бъдат присъждани
претендираните от СОС съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът
Прокуратура та на Р.Б. не е направила искане за присъждане на разноски, но и
такива от същата не са сторени по делото.
С оглед
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., гр. С., бул. „******** да
заплати на С.Н.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 1 000
(хиляда) лева по иска с пр.осн. чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от нарушение на правото му на разглеждане
и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на производството по
пр.пр. №1313 по описа на СОП за 1998г., сл.дело №108 по описа на ОСС - С. за
1998г. , по които е образувано нохд №387/2001г. по описа на СОС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2013 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 7 000
лева.
ОСЪЖДА С.О.С., гр. С., бул. „******** да
заплати на С.Н.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 3 000
(три хиляди) лева по иска с пр.осн. чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване неимуществените вреди от нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на нохд №387/2001г. по описа на СОС в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от КЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2013 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер
от 33 000 лева.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б. да
заплати на С.Н.В.
сумата от 32,03
лева – съдебни разноски на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
С.О.С. да заплати на С.Н.В. сумата от 150,97 лева – съдебни разноски
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: