Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 08.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Кирилка Илиева, разгледа търговско дело № 3436 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от „О.Т.“ АД
срещу „Х.К.Б.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 26 391,05 лв. – обезщетение, дължимо по договор за наем от
30.08.2011г. на хотел „Оазис Дел Маре“ в с. Лозенец, община Бургас за липси и
поведи на имущество в хотела, за които е съставен констативен протокол от 30.09.2016г.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че:
1) в процесния договор за наем не е предвидено задължение на наемателя за
плащане на обезщетение за липси и повреди в отдаденото под наем имущество; 2) преди
подаване на исковата молба ищецът не е претендирал обезщетение за липси и
повреди, нито е издавал фактури за претендираните суми; 3) не са установени
липси и повреди по имуществото в хотела; 4) размерът на претенцията не е
съобразен с овехтяването и амортизациите на това имущество в срока на действие на
договора между страните.
Безспорно е между страните, но се и
установява от процесния договор за наем от 30.08.2011г. (приет като писмено
доказателство по делото), че със сключването на въпросния договор между
страните по делото са учредени облигационни правоотношения, по силата на които
ищецът е предоставил на ответника ползването на процесния хотел заедно с целия
инвентар и обзавеждане в него (чл. 1 от договора).
Също безспорно е между страните (и по
аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в производството
по делото), че действието на договора е прекратено на 30.10.2016г. с изтичане
на срока на наемното правоотношение.
Съгласието на страните, обективирано в процесния
договор за наем, предпоставя че предмет на наемното правоотношение освен
недвижимия имот са и движимите вещи в имота, описани в протокол от
06.07.2012г., който съгласно клаузата на чл. 1 от договора представлява
неразделна част от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗЗД след
прекратяване на договора наемателят дължи връщане на наетите вещи в
състоянието, в което са получени, респективно обезщетение на вредите на
наемодателя от липси или повреди на вещите, настъпили в срока на действие на
наемното правоотношение.
Задълженията на наемателя по чл. 233 ЗЗД са
част от нормативното съдържание на всеки договор за наем, поради което и в
противовес на възраженията на ответника представляват част и от съдържанието на
облигационните правоотношения, учредени със сключване на процесния договор
между страните, независимо дали са предвидени с клаузите на договора като
изрично задължение на ответника.
Независимо от това следва да се посочи, че с
клаузата на чл. 6, ал. 14 от процесния договор за наем изрично е предвидено, че
след изтичане на срока на действие на договора наемателят дължи да предаде на
наемодателя и инвентара на хотела в същия вид, количество и качество, в които е
получен.
Спорът между страните по делото се
концентрира именно върху изпълнението на задълженията на ответника по чл. 6,
ал. 14 от процесния договор за връщане на инвентара в хотела, върху обема на
неизпълнените задължения, респективно върху размера на вредите на ищеца, които
подлежат на обезщетяване от ответника съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, но и съгласно общата разпоредба на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Решаването на този спор предполага
установяване на вида и стойността на инвентара и обзавеждането в процесния
хотел към датата на предаването им от ищеца на ответника и към датата на
връщането им от ответника на ищеца след прекратяване на договора за наем.
Основен източник на доказателствени изводи по
делото за посочените обстоятелства са представените от ищеца и приети като
писмени доказателства протокол от 06.07.2012г., съставен за изпълнение на
главното задължение на ищеца да предаде наетото имущество на ответника, описи
на наличното имущество, съставени за всяка от годините в срока на изпълнението
на договора, както и констативен протокол от 30.09.2016г. и описи към него,
съставени за наличността и състоянието на имуществото с оглед прекратяването на
договора за наем.
Цитираните доказателства са подписани от
представители на ищеца и ответника, поради което и с противопоставима на
ответника доказателствена сила в гражданския процес установяват наличността и
състоянието на отдаденото под наем имущество към датата на съставянето им,
включително установените липси на имущество, а включително и стойността на това
имущество (извънсъдебно призната от страните с подписване на цитираните
документи).
От заключението на изслушаната счетоводна
експертиза по делото се установява, че стойността на липсващото или напълно
повредено имущество към датата на съставяне на констативния протокол от
30.09.2016г. според съдържанието на цитираните протоколи и описи, съставени и
подписани от страните, възлиза на сумата 11 780,74 лв. (вид, обем и
стойност на въпросното имущество са подробно индивидуализирани в таблица 1 към
заключението).
Претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение по отношение на останалото повредено имущество, посочено в
протокола от 30.09.2016г. и описите към него, според представената към исковата
молба рекапитулация (която по съществото си представлява справка по чл. 366 ГПК
и определя обективните предели на предявения осъдителен иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД) представлява претенция за обезщетение на вреди, изразяващи се в разходи за
привеждане на имуществото в състояние годно за ползване (ремонт на басейни,
дивани, легла, пребоядисване на стаи, изпиране на матраци, мокети и други
подобни, подробно индивидуализирани в таблица 2 към заключението).
Съставените между страните описи и протоколи
не съдържат данни за размера на тези вреди (в описите е посочена стойност на
имуществото, а не стойност на разходите, необходими за поправката му), а по
делото не са събрани и други доказателства, въз основа на които да може да
направен извод за стойността на разходите, необходими за привеждане на
имуществото във вида, в който е било предоставено на наемателя, но и въобще
извод за разходване на средства от ищеца за такива разходи.
По изложените съображения и в приложение на
последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до сумата
11 780,74 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 26 391,05
лв. искът подлежи на отхвърляне.
Възраженията на ответника, че ищецът не е
претендирал от ответника вземане за обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД преди
подаване на исковата молба и не е издал фактури за вземането, не могат да
обусловят отхвърляне на иска, тъй като посочените обстоятелства нямат значение
за възникването и съществуването на вземането, за което е предявен осъдителният
иск. Липсата на покана за плащане преди подаването на исковата молба обаче е от
значение за датата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение на
съдебно установеното вземане по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за сумата 11 780,74 лв.
Законът и договорът между страните не предвиждат срок за изпълнение на
вземането, поради което и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
и дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизпълненото вземане от
датата на поканата. Характер на покана за плащане има и исковата молба, което
при липса на доказателства за предходна покана означава, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на главното вземане на 30.01.2018г. – датата, на
която му е връчен препис от исковата молба. С оглед заявената претенция от
ищеца законна лихва върху главното вземане следва да бъде присъдена по реда на
чл. 214, ал. 2 ГПК именно от посочената дата.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които
насрещната страна е направила за съдебното производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.К.Б.“ ЕООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.Т.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД сумата 11 780,74
лв. - обезщетение, дължимо по договор за наем от 30.08.2011г. на хотел „Оазис
Дел Маре“ в с. Лозенец, община Бургас за липси и поведи на имущество в хотела,
за които е съставен констативен протокол от 30.09.2016г., ведно със законната
лихва от 30.01.2018г. до изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 386,49 лв. – разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД за разликата над 11 780,74 лв. до пълния му предявен размер
от 26 391,05 лв.
ОСЪЖДА „О.Т.“ АД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „Х.К.Б.“ ЕООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 878,07
лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: