Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 9102 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от Р.Д.С., в качеството на наследник по закон,
низходяща на Д.Г.С., починал на 01.03.2018г. в хода на процеса, К.И. С.и Д.В.С., срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че на 16.10.2016г.,
около 13.40ч. в с. Ягода, обл.Ст.Загора, по ул.
„Околовръстна”, водачът А.Т.Б., при управление на л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******, виновно предизвикал ПТП,
движейки се със скорост от 104км.ч. при максимално разрешена скорост за
населеното място 50 км.ч., като виждайки управлявания от В.Д.С. л.а. „БМВ“, с рег. № ******задействал
спирачната система на буса, вследствие което предните
му гуми блокират, водачът загубил контрол над управлението, бусът
продължил праволинейното си движение и постепенно и изцяло навлязъл в лентата
за насрещно движение, в която се намирал управляваният от В.Д.С. л.а. „БМВ“, с
рег. № ******и се блъснал в последния, което станало причина за смъртта на В.Д.С..
Отговорността на деликвента била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.”
АД, със застрахователна полица № BG/30/115003074874, валидна от 21.12.2015 г.,
до 20.12.2016г.
Твърдят, че за случая е постановена Присъда № 29 от
20.04.2017г. по описа на ОС Стара Загора, с която водачът А.Т.Б. е признат за
виновен за ПТП, в резултат на което настъпила смъртта на В.Д.С..
Твърдят, че
смъртта на В.Д.С., който е брат на Р.Д.С., син на починалия в хода на процеса Д.Г.С.,
съпруг на К.И. С.и баща на Д.В.С., донесла за всички непреодолима мъка и
представлява за тях непреодолима загуба на най близкият им човек – своя син,
баща и съпруг. Всички са покрусени вследствие трагедията. Смъртта на В.Д.С.
настъпила в момент, в който живял спокойно и пълноценно живота си, след като се
доказал в обществото, дълги години работил, създал семейство и отгледал
единствената си дъщеря, на която помагал и подкрепял. Бил добър, стойностен,
енергичен и изключително деен човек, на който разчитали безпрекословно. Всички
окончателно били лишени от възможността да се уповават на духовната, материална
и физическа подкрепа на своя родственик, да се радват на присъствието му и
усещането, че той ще бъде свидетел на щастливото им, съвместно бъдеще.
Чувствали се неспособни за справяне с ежедневни дейности, плачат непрекъснато,
страдат от безсъние. Съпругата и дъщеря му станали емоционално нестабилни,
раздразнителни и отчуждени от обкръжавящите ги хора и
ежедневните си дейности. Съпругата и към момента не може да осъзнае, че е сама
и няма с кого да сподели радостите от успехите на порасналата дъщеря. Бащата на
починалия е лишен от грижите на синът си за в бъдеще и не може да се освободи
от чувството за вина, т.к. минути преди ПТП В.Д.С. му му помагал да подготвят
къщата в с.Ягода за зимата.
Претендират присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер за всеки по 120000.00лв., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на ПТП – 16.10.2016г. до окончателното им изпплащане. К.И. С.претендира присъждане на сумата
1188.90лв., представляваща имуществени вреди, претърпени загуби, изразяващи се
в стойността на разходите за погребение и траурни дейности на починалия.
В
постъпилия в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК отговор ответникът не оспорва факта на настъпилото на 16.10.2016г. ПТП,
както и наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със
застрахователна полица № BG/30/115003074874, валидна от 21.12.2015 г., до
20.12.2016г.
Оспорват наличието на причинно-следствена връзка на ПТП с
твърдяните неимуществени вреди – болки и страдания,
като вид, характер и интензитет.
Навежда довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на почиталия, изразяващо се в извършване на
необезопасена маневра, под въздействие на алкохол – 0.43 промила, като завил в
обратна посока при ограничена видимост, поради наличие на завой, без да се
съобрази, че ще създаде опасност за останалите участници в движението, които се
движат пред, зад, след и покрай него, без да се съобрази с тяхната посока и
скорост на движение, и без да подаде достатъчен за възприемане, ясен и
своевременен сигнал за предприеманата маневра, с което нарушил разпоредбите на
чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 25, 26 и 39 от ЗДвП.
В отношение на евентуалност възразява, че претенциите са
прекомерно завишени по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на
евентуалност редуцирани по размер.
В депозираните допълнителна искова молба и отговор на
последната заявените твърдения и възражения се поддъжат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязлата в сила Присъда № 29 от 20.04.2017г. по описа на ОС Стара Загора,
А.Т.Б. е признат за виновен в това, че на 16.10.2016г., на път III-5007, в с.Ягода, общ. Мъглиж, обл.Ст.Загора, при
управление на л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******,
в нарушение на правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“, и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП – „При избиране на скорост на движение водачът на ППС категория В е
забранено да превишава 50км.ч. в населено място, като управлявал автомобила със
скорост 104км.ч., в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на В.Д.С.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр.
Чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ЛОС за срок от две години,
което наказание е отложено за срок от четири години считано от влизане на
присъдата в сила.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача А.Т.Б. и настъпилата в причинно-следствена връзка
от това поведение смърт на В.Д.С. за установени в настоящия процес.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице валидна, задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица №
BG/30/115003074874, валидна от 21.12.2015 г., до 20.12.2016г.
Съдът намира заключенията по приетите първоначална и
допълнителна САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващи
на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Намира показанията на свидетелите К.Д.Б.и А.О.Ш.за дадени
в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във
връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра
изцяло.
От заключението по приетата на САТЕ се установява
следното:
Ударът за водача на л.а. „Фолксваген транспортер“
с рег. № ******, предвид особеностите на пътния участък и наличният завой,
предвид скоростта му на движение, закъснението в реакцията на опасността от
страна на водача и блокажа на предните колела е бил непредотвратим. За да бъде
предотвратен водачът е следвало да управлява автомобила със скорост не по
висока от 84км.ч., при разрешена 50км.ч.
ПТП е настъпило в пътната лента, в която се е движил л.а.
„Фолксваген транспортер“ с рег. № ******, т.е.
маневрата обратен завой е завършена. Водача на л.а. „БМВ“, с рег. № ******е
могъл да възприеме приближаващият л.а. „Фолксваген транспортер“
с рег. № ****** от разстояние 150м. От професионална гледна точка още преди да
предприеме описаната маневра завиване в обратна посока водачът на л.а. „БМВ“, с
рег. № ******е следвало да се убеди, че няма да стане препятствие за други дсвижещи се на пътя ПС. След като е имал видимост и
възможност за възприемане на приближаващият се л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******, е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като изчака преминаването на
л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******. При
подаден сигнал от водача на л.а. „БМВ“, с рег. № ******, водачът на л.а.
„Фолксваген транспортер“ с рег. № ****** е имал
възможност да ги възприеме ако се е движил с разрешената за пътния участък
скорост и разстоянието до лекия автомобил е било 35-36м, респ. не е разполагал
с възможност да възприме подаден сигнал от водача на
л.а. „БМВ“, с рег. № ******предвид скоростта, с която се е движел и отстоянието, на което се е намирал. Съгласно заключението
водачът на л.а. „БМВ“, с рег. № ******е разполагал с време за прекратяване на
предприетата маневра и разполагането на автомобила на място, където не е
опасност за движението на л.а. „Фолксваген транспортер“
с рег. № ******.
От заключението по приетата СТоксикологична
Експертиза се установява следното:
Към момента на настъпване на смъртта на В.Д.С.
концентрацията на алкохол в кръвта му не е превишавала 0.23 промила на хиляда,
при допустими по закон 0.5 промила или е под допустимата норма. Така
присъствалия алкохол не е оказвал влияние върху неговите възприятия, събирането
и обработването на информация и двигателните му рефлекси. Могъл е да възприема
и реагира адекватно на околната среда в качеството му на водач и участник в
пътното движение.
От показанията на разпитания свидетел А.Т.Б. се
установява, че помни процесното ПТП, в което е
участвал в качеството на водач на л.а. „Фолксваген транспортер“
с рег. № ******. Когато задействал спирачките микробуса не се подчинил. В
момента, преди да затвори очи, непосредствено преди инцидента водачът на л.а.
„БМВ“, с рег. № ******л.а. „БМВ“, с рег. № ******преместил колата, иначе ударът
щял да е в двигателя. Така го ударил в средата. Не видял дали л.а. „БМВ“, с
рег. № ******подал мигачи и светлини за маневрата. Пътни знаци в района нямало.
От показанията на свидетеля А.Б.С.– съпруг на ищцата Д.В.С.
се установява, че съпругата му и нейната майка били много близки с починалия и
съкрушени от смъртта му. Съпругата му била едно дете в семейството. Всички,
включително свидетеля били все заедно. Помагали си във всякакъв аспект –
финансов, човешки. Съпругата му приела смъртта на баща си много тежко. Отразило
се на нагласата и за живот, на ежедневието и. Виждал я да плаче. Нейните
преживявания се отразили и на свидетеля. К.И. С.останала сама да живее и се оправя
в домът си в Стара Загора. Страхувала се какво ще е бъдещето и през следващата
седмица, следващия месец, станала затворена.
При така установеното съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във вр. с §22 от ПЗР
на КЗ в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно
приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. По силата на сключения
договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е установено, че по отношение на увреждащия лек автомобил, към
датата на ПТП е налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при
ответника.
Настъпването на деликт,
виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Фолксваген транспортер“ с рег. № ****** и
настъпилото в пряка причинна връзка от него смърт на В.Д.С..
Причина за настъпване на процесното
ПТП е движението на л.а. „Фолксваген транспортер“ с
рег. № ****** управляван от А.Т.Б. с недостатъчен контрол при управление и със
скорост над разрешената в населено място, в нарушение чл. 20, ал. 1 и чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Въз основа заключението по приетите съдебни експертизи, които
намира за обективни и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите
доказателства по делото кредитира изцяло, както и въз основа показанията на
свидетеля А.Т.Б. на които дава вяра, като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления съдът приема, че от своя страна починалият В.Д.С.
като водач на л.а. „БМВ“, с рег. № ******с поведението си на пътя безспорно е
създал предпоставка за настъпване на процесното ПТП.
Следвало е преди да предприеме маневрата завиване в обратна посока да се убеди,
че няма да стане препятствие за други движещи се на пътя ПС и изчака
преминаването на л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег.
№ ******, като прекрати предприетата маневра и разположи автомобила на място,
където не е опасност за движението на л.а. „Фолксваген транспортер“
с рег. № ******. При това положение възражението на ответника за съпричиняване се явява основателно и доказано.
Съдът като съобрази нарушенията извършени от водача на л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ****** и тези допуснати от водача на
л.а. „БМВ“, с рег. № ******, починалия В.Д.С., като съобрази че водачът на л.а.
„Фолксваген транспортер“ с рег. № ****** носи
по-голяма отговорност намира, че приносът на В.Д.С. водач на л.а. „БМВ“, с рег.
№ ******е равен на 30 %. При определяне на този размер съдът съобрази, че
поради поведението си на пътя В.Д.С. е починал. Следователно на основание чл.
51, ал.2 от ГПК определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде
намалено.
Поради изложеното съдът приема, че елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда, в пряка причинна връзка с това поведение – причинена
смърт на В.Д.С. са установени. По силата на сключения договор, застрахователят
се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Предпоставките за ангажиране на тази отговорност са установени: фактът
на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност".
Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват
основателни.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като
след 11.06.2012 г. тези размери са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000
лв. и са приложими към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците вреди, а именно: Касае се за смърт на
мъж на възраст 52 години, син на починалия в хода на процеса ищец Д.Г.С.,
съпруг на ищцата К.И. С.и баща на ищцата Д.В.С.. Въз основа показанията на
свидетеля А.Б.С., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК и кредитира
изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото приема, че
ищците са търпяли твърдяните
болки и страдания – отрцателни чувства свързани със
загубата на близък родственик, но не с твърдяния
интензитет. Установено е, че Д.В.С. от около 4-5 години има самостоятелно
семейство и живее в отделно домакинство, в различен град от родителите си,
респ. от починалия, с присъщата му самостоятелност. В отделно домакинство и в
друг град е живеел и починалия Д.Г.С.. Недоказано е останало връзките на
двамата с починалия да са били по тесни и по богати емоционално от обичайните
родител – дете на тази възраст, при разделно живеене. Недоказани са останали и твърдяните изключителни негативни преживявания за съпругата
на починалия К.И. С..
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер както следва:
За Р.Д.С., в качеството на наследник по закон, низходяща на Д.Г.С., починал
на 01.03.2018г. в хода на процеса – 70000.00лв, за К.И. С.– 80000.00лв. и за Д.В.С. – 70000.00лв. Доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл исковете на Р.Д.С., в качеството на наследник по закон,
низходяща на Д.Г.С., починал на 01.03.2018г. в хода на процеса и на Д.В.С.
следва да бъдат уважени за всяка за сумата 70000.00лв. и отхвърлени за сумата
50000.00лв., която е разлика над присъдената до общо претендираната
в размер на 120000.00лв., а на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради приет
принос за сумата 21000.00лв., която е разлика над 49000.00лв. до присъдените
70000.00лв.
Искът на К.И. С.следва да бъде уважен за сумата 80000.00лв. и отхвърлен за
сумата 40000.00лв., която е разлика над присъдената до общо претендираната
в размер на 120000.00лв., а на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради приет принос
за сумата 24000.00лв., която е разлика над 56000.00лв. до присъдените
80000.00лв.
Неоснователен е искът за присъждане на неимуществени вреди предявен от К.И.
С., формирани от разходи за погребение на починалия и траурни услуги. Това е
така, т.к. заплащането на разходи за погребение от страна на наследниците
съставлява доброволно изпълнение на нравствен дълг, разходите за който не
подлежат на обезщетяване.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва,
считано от датата на увреждането върху главниците за неимуществени вреди.
По
разноските в настоящия процес:
Ищците са освободени от държавни такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което не е правили разноски,
съответно такива не им се присъждат.
Видно от договори за правна защита и съдействие адвокат Г.
З.Д. е осъществявала безплатна правна помощ на ищците на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на същата адвокатско възнаграждение, което е съответно на
уважената част от исковете, а именно 3732.40лв, изчислено на основание чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът е направил разноски в размер общо на
1300.00лв, от които определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00лв. От тях ищецът следва да бъде осъден да му
заплати сумата 745.80лв, съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 6160.00лв., съобразно уважената част от исковете.
Разноски от бюджета на съда не са сторени, поради което не дължи заплащане на
такива съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, 1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****, представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И.ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.С. ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 16 – адв. Г.Д., в качеството на наследник по закон, низходяща на
Д.Г.С., починал на 01.03.2018г. в хода на процеса сумата 49000.00 /четирдесет
и девет хиляди/лв, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП, реализирано на
16.10.2016г. в с.Ягода, обл.Стара Загора, ул.
„Околовръстна”, виновно причинено от водача А.Т.Б. управлявал л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица №
BG/30/115003074874, валидна от 21.12.2015 г., до 20.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането -
16.10.2016г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
50000.00 /пет хиляди/лв., която е разлика над присъдената до общо претендираната в размер на 120000.00лв., а на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, поради приет принос за сумата 21000.00 /двадесет и една
хиляди/лв., която е разлика над 49000.00лв. до присъдените 70000.00лв., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, 1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****, представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И.ДА
ЗАПЛАТИ на Д.В.С. ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 16 – адв. Г.Д., сумата 49000.00 /четирдесет
и девет хиляди/лв, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП, реализирано на
16.10.2016г. в с.Ягода, обл.Стара Загора, ул.
„Околовръстна”, виновно причинено от водача А.Т.Б. управлявал л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/115003074874,
валидна от 21.12.2015 г., до 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на увреждането - 16.10.2016г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 50000.00 /пет хиляди/лв., която е
разлика над присъдената до общо претендираната в
размер на 120000.00лв., а на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради приет
принос за сумата 21000.00 /двадесет и една хиляди/лв., която е разлика над
49000.00лв. до присъдените 70000.00лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, 1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****, представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И.ДА
ЗАПЛАТИ на К.И. С.ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 16 – адв. Г.Д. сумата 80000.00 /осемдесет хиляди/лв, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП, реализирано на 16.10.2016г. в с.Ягода,
обл.Стара Загора, ул. „Околовръстна”, виновно
причинено от водача А.Т.Б. управлявал л.а. „Фолксваген транспортер“
с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/115003074874, валидна от 21.12.2015
г., до 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на увреждането - 16.10.2016г. до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искът за сумата 40000.00 /четирдесет
хиляди/лв., която е разлика над присъдената до общо претендираната
в размер на 120000.00лв., а на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради приет принос
за сумата 24000.00 /двадесет и четири хиляди/лв., която е разлика над
56000.00лв. до присъдените 80000.00лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ искът на К.И. С.ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 16 – адв. Г.Д., предявен срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, 1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****,
представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И., за присъждане на сумата 1188.90
/единадесет хиляди сто осемдесет и осем/лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени средства за погребение и
траурни дейности, в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП, реализирано
на 16.10.2016г. в с.Ягода, обл.Стара Загора, ул.
„Околовръстна”, виновно причинено от водача А.Т.Б. управлявал л.а. „Фолксваген транспортер“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/115003074874,
валидна от 21.12.2015 г., до 20.12.2016г., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, 1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****, представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И.ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Г. З.Д. - САК сумата 3732.40 /три хиляди седемстотин
тридесет и два, 0.4/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Р.Д.С. ЕГН **********, в качеството на наследник по закон, низходяща
на Д.Г.С., починал на 01.03.2018г. в хода на процеса, К.И. С.ЕГН ********** и Д.В.С. ЕГН **********, трите
със съдебен адрес: *** 16 – адв. Г.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****, представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И.сумата 745.80
/седемстотин четирдесет и пет, 0.8/лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, 1172, р-н И., ЖК „Д.“, *****, представлявано от Р.В.М.и Б.Г.И.ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
държавна такса в размер на 6160.00 /шест хиляди и шестдесет/лв,
изчислени съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: