РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Благоевград, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210101317 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Е. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Б......... чрез адвокат Д. Г. срещу
„Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, представлявано от С.....Р... Я.... и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.....представлявано от И...... М....
Ш.... Управител .
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да:
-признае за установено, че Договор за потребителски кредит №2965528 от 26.04.2024
г., сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* е
недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.
-признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между Е. А. П., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожен поради
противоречието му с добрите нрави.
Претендират се сторените разноски. Претендира се и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.
Твърди се, че на 26.04.2024 г. между Е. А. П. в качеството й на „Кредитополучател“
от една страна и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на „Кредитор“ е
сключен Договор за потребителски кредит №2965528 (накратко „Договора/ът за заем“), по
силата на който е предоставен на ищцата заем в размер на 3,000.00 лв., при условия: лихвен
процент - 27.69%, годишен процент на разходите (ГПР)- 31.49%; срок на погасяване - 24
месеца; обща сума за връщане - 3,965.39 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, в случай, че Кредитополучателят
е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението:
-да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок
до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или
- да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО
юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на
1
Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението,
като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.
Поддържа се, че съгласно чл. 4, ал. 2 в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че
Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този Договор не би породил
действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Като допълнение, ал. 3 пояснява, че
ако Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на
Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението.
Твърди се в исковата молба, че със сключването на договора за заем ищцата е
сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество -
„Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за което дължи допълнително възнаграждение в размер
на 2,875.18 лв.
Твърди се, че в действителност за използването на заем от 3,000.00 лв. Ищцата трябва
да върне не описаните по договор 3,965.39 лв., а значително по-висока сума - 6,840.57 лв.
Счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно
посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД.
Поддържа, че чл. 4 от Договора за заем е нищожен поради следното:
Съгласно чл. 4 от Договора за заем, Кредитополучателят се задължава да предостави
обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези
условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност
първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до
услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция.
Счита, че второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем
друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора и че
този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се
плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна
възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява
възнаграждение за поръчителство.
Твърди, че при обезпечаването на кредита с поръчителство,
Кредитополучателят е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за
потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това
може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от
кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко
ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин,
избран от самия него. Поддържа се, че предварително наложената идентификация от
кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя
не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв
поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си
учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "Ай Тръст"
ЕООД с възнаграждение. Посоченият от "Кредисимо" АД поръчител "Ай Тръст" ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от
ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.
2
Твърди се, че о т анализа на чл. 4 от Договора за заем се налага изводът, че
потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на
дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД - кредитор на длъжника по договора за
кредит, поради което е свързано с него лице. Поддържа се, че това обстоятелство води до
извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е
пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.
Сочи се, че правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че
потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора
за потребителски кредит (чл. 4, ал. 2). Въпреки „свободния избор" на потребителя да поиска
или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на
заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението - в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по- дълъг срок от 14
календарни дни в случай, че такова не бъде представено. Твърди, че по този начин, без
сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като
условие за сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако
иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
Счита, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на
задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без
да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би
допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява
уговорка, която нарушава добрите нрави.
Твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е съставена предварително и върху
съдържанието й потребителят не би могъл да влияе, а съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Предвид горното, счита, че клаузата на чл. 4 от Договора за заем е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Поддържа се още, че в процесния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява
разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща
наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.
Сочи, че Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да
получи плащане на възнаграждението, поради което е сигурен доход за него, кумулиран към
погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк
разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на
гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно
непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди
или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите
за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване
на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до
неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по
правоотношението - кредитора, която е икономически по- силната страна и не отговаря на
изискването за добросъвестност.
Твърди се още, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е
3
установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за
отпускане на заема. Счита, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява
допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че сумата, определена за възнаграждение за предоставената
от дъщерното дружество гаранция е в размер 2,875.18 лева, разсрочена на 24 вноски,
дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С
кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото
начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства
значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Твърди
се, че посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в някакъв размер, който формално
отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем, но в
него не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата
възнаграждение за поръчителство в размер на 2,875.18 лв. Твърди, че този разход, който е
известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е
посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност
на процесния Договор за заем.
Твърди се, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, , ал. 1т. 10 ЗПК.
Позовава се и на практика на СЕС в решение по дело С- 714/22, Решение от
15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС , по дело C-337/23.
Предвид гореизложеното се твърди, че процесният договор за заем е недействителен
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно Договора за предоставяне на поръчителство се твърди, че е нищожен като
противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се
нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите.
Поддържа се, че възнаграждението в общ размер от 2,875.18 лв. се дължи без
насрещна престация.
Сочи, че в процесния случай, съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „Кредисимо“
ЕАД - дружеството-майка и заемодател, което на практика води единствено до увеличаване
на дължимата сума по заема.
Твърди взаимна свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и
Договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за поръчителство. В
подкрепа на горното сочи и следните факти:
-Дружеството - заемодател е собственик на капитала на дружеството - гарант.;
-Договорите за заем и предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден.;
-Налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи
начален период и краен срок на погасяване, една и съща главница - чл. 2, ал. 1.
-Възнаграждението за поръчителя и за кредитора са в едно общо
Счита, че изброените по-горе факти безспорно водят до извода, че двата договора са
взаимно свързани.
Поддържа се, че сключването на Договор с точно този гарант, при тези условия е
било задължително условие за сключване на договора за заем, което съставлява
неравноправно третиране на потребител.
4
Счита също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството - поръчител, което задължение възниква непосредствено след възникване на
задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без
да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка,
която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достига до значително увеличение на
общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. В
процесния случай това увеличение е в размер на 2,875.18 лв. при главница на договора за
заем от 3,000.00 лв., отделно от договорната лихва по заема.
С оглед на всичко изложено счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за
добросъвестност и справедливост.
С Разпореждане № 1941/02.06.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с
указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответниците и
връчен на 09.06.2025 година.
В указания от съда едномесечен срок на 09.07.2025 г. ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на
процесния договор за потребителски кредит. Не се оспорва, че ищцата е усвоила
предоставената му с договора сума от 3000, 00 лв., както и не се оспорва, че Договор за
потребителски кредит № 2965528/26.04.2024 г. е сключен между страните за главница от
3000.00 лева, която следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 27,69
% и ГПР от 31,49 %, че при точно спазване на броя вноски по погасителния план, общият
размер на дължимите от кредитополучателя суми ще е 3965.39 лева (от която сума: главница
от 3000,00 лв. и 965,39 лв. - договорна възнаградителна лихва). Оспорва се иска, предявен
срещу този ответник и се иска от съда да го отхвърли в цялост. Претендират се сторените по
делото разноски. В случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са
дължими разноски се иска да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо
ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да бъде и под
определения по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2965528/26.04.2024 г.
между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Е. А. П. /кредитополучател/, както и сключването
на Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД
и потребител Е. А. П.. Не оспорва, че Договор за потребителски кредит №
2965528/26.04.2024 г. е сключен между страните за главница от 3000.00 лева, която следва да
бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 27,69 % и ГПР от 31,49 %. Не
оспорва и твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата предоставена му съгласно
договора за кредит главница. Сочи, че съгласно уговореното между страните, при точно
спазване на броя вноски по погасителния план, общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми ще е 3965.39 лева (от която сума: главница от 3000,00 лв. и 965,39
лв. - договорна възнаградителна лихва).
Относно начина на формиране на ГПР оспорва твърдението на ищеца, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Поддържа, че в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин
са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията,
5
използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно
допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен
процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия. Твърди се, че
предвид изложеното договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети
предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е
изчислен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Сочи, че единственият разход по смисъла на чл. 19
от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
В отговора се твърди, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход
по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита,
формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за
предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит
услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не
е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника
ми към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник.
Сочи, че съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за потребителски
кредит № 2965528/26.04.2024 г. Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия),
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечения, които „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, приема са посочени в
цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и
(2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение,
като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си
правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити,
предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията за погасяването му.
Сочи, че двете клаузи на чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски
кредит № 2965528/26.04.2024 г. регламентират различни хипотези и избор от
кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е.
потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Няма
задължително условие кредитът да е обезпечен.
Отделно от това твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите към договора
за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„Кредисимо“ ЕАД. Тоест клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.
Предвид изложеното се поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство,
6
бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит ответникът е знаел
какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и
формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне
на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключва след сключването на договора
за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Посочена е в отговора и процедурата по отпускане на кредит, като твръди, че едва
след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал
да предостави обезпечение в полза на ответника, същият се препраща към платформата на
„Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за
предоставяне на поръчителство. Поддържа, че Договорът за предоставяне на поръчителство
се сключва в среда, над която няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и
клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото
възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите
параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни.
Не се оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕАД, но се твърди, че въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на
дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на
поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на
кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи се, че по силата на
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за
сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред
кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по кредита, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД.
На следващо място, счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната
страна за свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на скрито
обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влече недействителност на договора за кредит
и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение
на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.
Поддържа се, че договорът за поръчителство, по силата на който другият ответник
„Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за
задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит № 2965528/26.04.2024 г.
7
поражда за ищеца единствено права и поставя същия в по-благоприятно положение,
отколкото би бил, ако същият не бил сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на първия ответник, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв
размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като
задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от
договора за потребителски кредит.
Поддържа, че в този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и
добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да
доведе до нищожност на договора
Твърди, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията, изложени в исковата молба би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
В указания от съда едномесечен срок на 09.07.2025 г. и ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на договор за
потребителски кредит между Кредисимо ЕАД и ищеца, койт о е обезпечен със сключен
договор за представяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата. Оспорва
предявения иск срещу него и се иска да бъде отхвърлен.
Претендират се сторените по делото разноски. В случай, че на процесуалния
представител на ищеца са дължими разноски, се иска да бъде определено възнаграждение в
справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който
би могъл да бъде и под определения по Наредбата за възнагражденията за адвокатска
работа.
Не се оспорва, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2965528/26.04.2024
г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Е. А. П. /кредитополучател/ и че във връзка с
обезпечаването на задълженията на ищеца - кредитополучател по договора за кредит е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2024 г. между ищеца, в
качеството му на потребител и „Ай тръст“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за
кредит възлиза на 3000,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от
27.69 % и ГПР от 31.49 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно
спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 3965.39 лева.
Твърди се от този ответник, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията
на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно
същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо"
ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния
абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от
Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така
описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 2875.18 лева, погасяването на
което е разсрочено на 24 месечни вноски.
Сочи се, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият няма да дължи възнаграждение на доверителя ми за периода
след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за
възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът
на гарантираното главно задължение - така например първата вноска е в размер на 166.78
лв., тъй като в този момент гарантираното задължение е 3965.39 лева (цялата главница и
възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска е в размер на 0.00 лв.,
8
тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 173.16 лв.
Описва кандидатстването за кредит и сочи, че след подписване на договора за кредит
и в случай че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай
Тръст" ЕООД кредитоискателят се
прехвърля автоматично към електронната система на този ответник, където се
визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го
подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен
номер.
Поддържа, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след
сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита
вече са договорени между страните, става в рамките на независимата електронна среда на
„Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Твърди, че впоследствие
предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за
поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с цел да се
улесни плащането от страна на потребителя.
Твърди се в отговора, че „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при
условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай
Тръст" ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б.
„ж" от Директива 2008/48/ЕО, като предоставянето на обезпечение, в това число и
поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент и сключването на
този договор не е „задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението
за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
Твърди, че на следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договора за
кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от
кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по
бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора
за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Считам, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да
бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика”, тъй като в конкретния
случай не е налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация
от страна на „Кредисимо" ЕАД и на „Ай Тръст" ЕООД. Поддържа, че паричните задължения
на кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по договор за
предоставяне на поръчителство, са ясно разписани, конкретно е посочен размерът на
вноската по договора за кредит, формирана на база на определения съгласно правилата на
ЗПК ГПР, конкретно е посочен и размерът на възнаграждението към поръчителя в договора
за поръчителство. Освен това в Приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство в две отделни таблици по ясен за средния потребител начин е посочен
размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на възнаграждението
на поръчителя. В придружаващия таблиците текст са използвани конкретни и еднозначни
9
термини, като в обобщение счита, че средният потребител лесно би формирал извод колко
пари би дължал към кредитодателя и поръчителя, съответно какво е оскъпяването на
кредита и възнаграждението за допълнителната услуга.
Твърди, че наличието на свързаност между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД
само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита". „Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД, което видно публичния търговски регистър
при Агенцията по вписванията. „Ай Тръст" ЕООД, обаче е отделно юридическо лице със
собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност
(гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други). Сочи, че дружеството предлага услугите си на неограничен
брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като
клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с „Кредисимо"
ЕАД. Като отделно юридическо лице има собствено имущество и отделен персонал,
счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички огранизационни
характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска дейност. Твърди,
че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да
избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по
сметка на този ответник или по сметка на „Кредисимо" ЕАД заедно с плащането на
месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги
поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане
(банкови такси и др.) В този случай „Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за
сметка на него плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото,
което е изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство (чл. 8, ал. 5 от
същия).
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените
искове. По същество се пледира за уважаване на предявените искове, като се претендират и
сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, за
което е приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявения срещу него иск, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на
претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В съдебно заседание ответникът „Ай Тръст“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК, сторено е възражение за прекомерност на претендирано
адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от
приобщените писмени доказателства, че на 26.04.2024 г. между Е. А. П. и „Кредисимо" ЕАД
е сключен договор за потребителски кредит № 2965528. Видно от договора и Приложение №
1 към него е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на
3000 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, като в
Приложение № 1 е посочен фиксиран лихвен процента – 27,69 % и ГПР в размер на 31,49 %,
общ размер на всички плащания е 3965,39 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 24
вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.
10
В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. Срокът за одобрение в този случай е 24 часа. Според ал. 2 ако в посочения срок
кредитополучателя не представи обезпечението ще се счита, че заявлението не е одобрено,
съответно договорът не поражда действие. В ал. 3 е посочено, че в случай, че
кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно
одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е
валидно 10 дни/.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така
предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена
допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според погасителен
план, неразделна част от ДПК.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца П., на 26.04.2024г.
последната и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за предоставяне па
поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД , по силата на който
да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на
сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от
договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от
Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в
размер на 2875,18 лв., платима на месечни вноски.
Видно от договора за поръчителство, П. е следвало да заплаща възнаграждението,
като „Кредисимо" ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство,
както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство.
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор),
или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не е спорно и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че в процесния
11
договор за кредит в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
По делото са предоставени общите условия за предоставяне на кредит.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са пердявени
следните искове:
По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен иск за нищожност на
сключения между „Кредисимо“ ЕАД и Е. А. П. договор за потребителски кредит от
26.04.2024г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави- правно основание чл.26, ал.1, предл.1, пр. 2 и 3 ЗЗД, с чл. 23 във вр. с чл. 22
от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.68д от ЗЗП вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП.
По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит- правно
основание чл. чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответниците оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит срещу„Кредисимо“ ЕАД, съдът
намира следното:
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили процесния договор. Налице е сключен между страните договор за потребителски
кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на
договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез
електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
12
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 4, съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва
да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
13
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият
максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т. 1 ДР
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 27,69 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
В конкретния случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора,
не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи
възнаграждения за поръчителство по договора за предоставяне на поръчителство, сключен с
поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********. При включване на тези разходи, ГПР
който е определен в договора за кредит на 27,69 % безспорно ще го надхвърли значително
ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В случая в
договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В
погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя
по кредита от 3965,39 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
(48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит и доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът приема за установено, че
на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от договора за кредит
да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна, защото
задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се задължи с
14
допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл. 19 ал. 5 ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща
разходи за неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на поръчителство е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал.
1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като
несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен и размерът би
надхвърлил законоустановения, което не се и оспорва от ответника „Кредисимо“ ЕАД. На
основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е посочил
действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
15
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
Отделно от горното, по отношение на сключения договор за поръчителство е налице
и Решение на Съда (десети състав) от 13 март 2025 година по дело C337/23 („АПС Бета
България" ЕООД, „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД), съгласно което член
4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за
поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в
главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно
с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че
поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за
поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема а съгласно Член 3, букви ж) и и)
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него
договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата
на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите".
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № 2965528/26.04.2024 г., сключен
между ищцата и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за недействителност на
договор за предоставяне на поръчителство:
Няма спор по делото, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит на
26.04.2024 г. ищцата е сключила с втория ответник и договор за поръчителство. Въпреки, че
16
всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат
като един комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от клаузата за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора юридическо лице -
поръчител, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в същия
ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да е свобода да договаря условията за поръчителство.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от
26.04.2024 г. се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за
кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД, за което цялото възнаграждение
е поето от потребителя. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е
и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил,
както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован
и несъответен на този риск. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което е в размер на 2875,18 лв. - близък до този на
получената в заем сума, ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. Ето
защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, в каквато насока са и
оплакванията на ищеца.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и
липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор
се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка
нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
17
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по отношение
на договора за потребителски кредит. В случая сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с
него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.
Това обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие между
правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност, от което може да се изведе основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "Ай Тръст"
ЕООД искова претенция за прогласяване недействителността на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 26.04.2024 г. се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само
на ищеца.
От същия е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, както
и е направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца - адв. Д. Г. да се присъди възнаграждение за осъществената правна
услуга.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 273,63 лв.
държавна такса.
В тази връзка ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 158,62 лв., представляваща внесена държавна такса по иска срещу този
ответник.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
115,00 лв., представляваща внесена държавна такса по исковете срещу този ответник.
По стореното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 от ЗА съдът намира следното:
От ищецът е направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца - адв. Д. Г. да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга.
В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Г. въз основа на
сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е.
на материално затруднено лице.
От страна на ответниците е сторено възражение за прекомерност.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството
на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че исковете срещу двамата ответници произтичат от взаимно свързани и
обусловени правоотношения, както и че се касае за искове, част от заведени голям брой
еднотипни дела /включително от настоящия ищец в РС- Благоевград/, по които има
формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 480, 00 лв. по иска за нищожност
18
на договора за кредит и 480, 00 лв. по иска за нищожност на договора за поръчителство -
Определение №1239 от 13.05.2024г. по т.д.№1555/2023г. на ВКС, II т.о.; Определение №917
от 12.04.2024г. по ч.т.д. №328/2024г. на ВКС, II т.о; Определение №50043 от 23.05.2024г. по
т.д.№1442/2022г. на ВКС, I т.о./,у с включен ДДС, предвид представеното доказателство за
регистрация на процесуалния представител по ДДС. В тази насока и Решение на СЕС от 23
октомври 2025 година по дело C‑744/23. Действително, разглеждания казус не представлява
фактическа и правна сложност. Според настоящия състав се касае за претенции за
недействителност на облигационно правоотношение, които от една страна не предполагат, а
в действителност и не разкриват, особености, които да ги отличават с фактическа и/или
правна сложност спрямо друг подобен тип дела. Следва да се отбележи, че подобен вид
претенции са масови, в тях не се забелязват индивидуални специфики /доколкото и самите
договори за кредит не са индивидуално уговорени/, които да предполагат необходимостта от
завишен обем на адвокатския труд. Въпреки това, определянето на възнаграждение под 400.
00 лв. не би било съответно на усилията, които адвокатът полага за защита на клиента си в
дадено исково производство по дело без фактическа и правна сложност. Независимо от
конкретното производство, пълномощникът на страната следва да се запознае с
документите, които му предоставя клиента преди да заведе делото, да изготви искова молба,
да начертае защитна линия, да прецени дали и какви доказателствени искания да направи и
т. н. В случая всичко това е извършено от адвоката, като същият е депозирал и молба преди
откритото съдебно заседание пред РС, запознал се е с извършените от насрещната страна и
от съда процесуални действия. Ето защо, при баланса на всички посочени по-горе
обстоятелства, оценявайки и материалния интерес по делото, както и положения труд от
адвоката на жалбоподателя, който е намерил отражение в предприетите от него действия в
производството пред РС-Благоевград, настоящият състав намира, че посоченото
възнаграждение е справедливо.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.
с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит с №
2965528 от 26.04.2024 година, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* и Е.
А. П., ЕГН: **********.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД ЗЗД, поради
противоречие на закона, Договор за предоставяне на поръчителство към договор за
потребителски кредит с № 2965528 от 26.04.2024 година, сключен между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и Е. А. П., ЕГН: **********.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА „ Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от Сокол Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. П., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б.........сумата в размер на 158,62 лв. /сто петдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "В.......център "Б...", представлявано от И...
М. Ш.... Управител ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Б..... сумата в
размер на 115, 00 лв. /сто и петнадесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за
19
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Кредисимо"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.... Р.... Я.....ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан в АК Л......с № **********, със съдебен адрес за
кореспонденция гр. Т. сумата от 480, 00 лв. /четиристотин и ос.........емдесет лева/ с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И..... М... Ш.... Управител
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан в АК Л....... с № **********, със съдебен адрес за
кореспонденция гр. Т......... сумата от 480, 00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Б......
пред Б..... окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
20