№ 891
гр. Добрич, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230103875 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, чрез
процесуалния му представител - юрк. С. К. срещу Б. С. А., ЕГН **********,
***, осъдителни искове. Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му
заплати, следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г., дължими по
договор за заем №161261/23.12.2021г., сключен между Б. С. А. /заемател/ и
„Креди Йес“ ООЗ /Заемодател/, а именно: 3851.19 лева, включваща:
главница в размер на 1556.71 лв., ведно със законната лихва, считано от
15.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, неустойка в
размер на 1818.42 лева, както и за сумата от 476.05 лв. - договорна лихва за
периода от 23.12.2021г. до 23.06.2023г., както и сумата от 77.02 лв. -
заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №3273/2024г. по описа на ДРС.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД
е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем
№161261/23.12.2021г. По силата на съглашението, „Креди Йес“ ООД е
предоставило на ответника сумата от 1700,00 лева. Ответникът от своя страна
1
се е задължил да я върне на 18 месечни вноски, всяка в размер на 127.08
лв.при месечна възнаградителна лихва от 3,330 %, ГПР – 48.213%. Общата
сума за плащане е уговорена в размер на 2287.41 лв. Задължението е следвало
да се изплати до 23.06.2023 г., но Б. С. не е погасил изцяло кредита. Същият е
извършил плащания по договора за заем в общ размер на 462.49 лв.
В чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да
представи на кредитодателя обезпечение в тридневен срок от сключването му
- гарант, който да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора. Поради неизпълнение на това задължение, на
Б. С. му е начислена неустойка по чл. 8 от договора, която към момента на
подаване на исковата молба възлиза на 1818.42 лева.
Вземанията на поръчителя към ответника са били прехвърлени от
„Креди Йес“ ООД на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г. С. е бил
надлежно уведомен за цесията, чрез писмо-уведомление, изпратено му с
писмовна пратка с обратна разписка, получено лично от адресата на
05.03.2024г.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК за процесните вземания, като основанието
за възникването на паричните вземания е визиран запис на заповед от
23.12.2021г, при предявяване /като същият е предявен на Б. А. на 24.12.2021г/,
който обезпечава договора за заем от 23.12.2021г. Районен съд Добрич не е
уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е отказал да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д
№3273/2024г., видно от влязло в сила Разпореждане №5960/17.10.2024г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд, дадени с горецитирания съдебен акт.
Прави се искане, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от
„Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.:
1/ 1556.71 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
№161261/23.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в ДРС до окончателно плащане на сумата;
2/ 476.05 лева, представляваща възнаградителна лихва;
3/ 1818.42 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от Договора.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора и чл. 14
от ОУ във вр. чл. 99 от ЗЗД.
2
В тежест на ищеца, е по иска за главницата да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и
„Креди Йес“ ООД по договор за заем; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника, както и настъпила
изискуемост на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“
ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца е по иска за възнаградителна лихва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит;
изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата
на длъжника; уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на
лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“
ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца е по исковете за заплащане на неустойки да
установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между „Креди Йес“ ООД и ответника по договор за потребителски кредит;
уговорка за заплащане на неустойка поради неизпълнение на чл. 6 от договора
в тридневен срок от сключването му или поради несъответствие на
обезпечението с изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
към договора и поради неизпълнение на договорните задължения считано от
шестдесетия ден от падежната дата; размер на неустойката по чл. 8 от
договора и по чл. 14 от ОУ; наличие на валидно сключена цесия за
прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за
която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ответника, е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи
доказателства, както и че е предоставил обезпечение на кредитодателя -
гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, предвижда възможност ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко
отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй
като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в
първото редовно заседание, проведено на 09.10.2025г. направи искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
3
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства може
да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в
първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се
произнесе с неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Представил е списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира разноски в
размер на 624.99 лева (440,00 лева - юрисконсултско възнаграждение; 107.97
лева - държавна такса за исковото производство и 77.02 лева - държавна такса
за образуване на ч.гр.д. №3273/2024 г.).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 307.97 лева -
разноски по гр.д. №3875/2024г. по описа на Районен съд Добрич.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 200,00 лева е
определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
В тежест на ответника, не следва да бъде възлагана държавна такса за
образуване на ч. гр. д. №3273/2024 г. по описа на Районен съд Добрич. Това е
така, защото настоящото производство не е продължение на заповедното
производство, водено пред Районен съд Добрич. С исковата молба са
предявени претенции, които произтичат от договор за заем, докато в
заповедното производство са предявени вземания от запис на заповед.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, *** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, по предявения иск с правно основание по чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1556.71 лв. /хиляда петстотин петдесет
и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща главница по
договор за потребителски кредит №161261/23.12.2021г., сключен между Б. С.
А. /заемател/ и „Креди Йес“ ООД /Заемодател/, ведно със законната лихва
4
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.12.2024г. до окончателно плащане на сумата, което вземане е прехвърлено
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за
цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, *** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, по предявения иск с правно основание по чл. 240, ал. 2
ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 476.05 лв. /четиристотин седемдесет и
шест лева и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 23.12.2021г. до
23.06.2023г., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, *** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, по предявения иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 8 от Договора във вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1818.42 лв. /хиляда
осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща неустойка по чл. 8 от Договора, което вземане е прехвърлено
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за
цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, *** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата от 307.97 лв. /триста и седем лева и деветдесет и
седем стотинки/ - съдебни разноски по гр. д. №3875/2024 г. по описа на
Районен съд Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5