№ 980
гр. Бургас , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501337 по описа за 2021 година
По делото е постъпила частна жалба от Д. В. В., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.‘Генерал Гурко“ № 9, ет.1, против определение
№ 1605/06.07.2021г., постановено по гр.д. № 4859/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е прекратено производството по гр.д.№4859/2021г. на
РС-Бургас поради недопустимост на предявения иск за прогласяване
нищожността на направен от ответника отказ от наследство.
Жалбата е подадена в едноседмичен срок по чл.275 ГПК от връчването
на обжалваното определение и е допустима.
В жалбата се сочи, че постановеното определение е неправилно.
Намира за неправилен извода на съда, че установителен иск за нищожност на
отказ от наследство е недопустим, предвид постановките на т.3, б.“д“ от
Постановление № 7/28.11.1973г. на Пленума на ВС. Счита, че е налице
правен интерес от установителния иск, тъй като в резултат на направения
отказ от наследство, до евентуалното му прогласяване за нищожен, всички
разходи във връзка с наследственото имущество ще бъдат в тежест на
ищцата. Ако се възприеме изводът на първоинстанционния съд, че доводи за
нищожност на направения отказ могат да бъдат разглеждани само в друго
производство – напр. иск за делба или вещен иск, то това би означавало още
повече разноски за ищцата, която е пенсионер, в напреднала възраст. Твърди,
1
че за ищцата не съществува правен интерес от предявяване на друг иск, освен
установителния такъв.
Иска от съда определението да бъде отменено и делото да бъде върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Производството пред районния съд е образувано по повод искова молба
от Д. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.‘Генерал Гурко“ №
9, ет.1, против В. В. В., ЕГН ********** с искане да бъде прогласен за
нищожен направения от ответника отказ от наследството на неговия баща В.
Т. В..
В исковата молба са изложени твърдения, че след смъртта на В. В. -
баща на ответника, и съпруг на ищцата, Т. В. – син на ответника заявил, че ще
се откаже от наследството. Ответникът В.В. заедно с ищцата, след
погребението отишли до банкомат, откъдето изтеглили спестяванията на
починалия, като една част от парите взела ищцата, друга част –ответника. В.
взел и движими вещи, които били собственост на починалия – телевизор и
акумулаторен винтоверт. Ответникът изразил готовност и желание да
декларира наследствена къща в Ч., както и да поеме фирмата на баща си. При
подготвянето на документите във връзка с фирмата на починалия, майката
разбрала, че и двамата й сина са направили отказ от наследството, като от
отказа на В., същата се разстроила, защото тя като единствен наследник
трябвало да плаща всички данъци и такси, да поддържа жилището и
наследствената къща, да обслужва фирмата. Счита за незаконосъобразен
отказа на ответника, тъй като е направен, след като като наследникът е
демонстрирал желанието си да приеме наследството, с конкретните действия
описани по-горе.
Съдът с определение № 1605 от 06.07.2021г. е върнал исковата молба, с
мотиви, че предявеният иск е недопустим в самостоятелно производство.
Позовал се е на т.3, б.“д“ от Постановление № 7/28.11.1973г. на Пленума на
ВС, според което наследникът, само ако не разполага с никакъв друг иск,
може да предяви иск за установяване нищожността на отказа. Посочил е още,
че при липса на спор между страните, съдът следва да зачете правните
последици на отказа, поради и което е прекратил производството.
2
От представените по делото доказателства се установява, че на
03.04.2021г. е настъпила смъртта на В. Т. В.. Същият има за наследници- Д. В.
В. – съпруга и Т. В. В. и В. В. В. – синове.
Видно от съдебно удостоверение с изх. № 609/08.04.2021г., по описа на
БРС е образувано ч.гр.д.№ 20212120102420/2021г. по депозирано заявление
от Т. В. В. и В. В. В. за отказ от наследство, останало от баща им В. В., като
направеният отказ от наследство е вписан в особената книга на съда по чл.49
ЗН.
Видно от представена справка за актуално състояние от ТР, дружество
„Ватиди“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала _ Д. В. В., като
промяната в тези обстоятелства е вписана на 16.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция
намира следното:
В момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива
неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към
наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството, само, ако го
приемат - чл. 48 ЗН. От момента на откриване на наследството призованите
към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат
наследството било направо, било по опис или да се откажат от наследството.
Те придобиват от този момент правото да приемат наследството или да се
откажат, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се
приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от
конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което
призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството,
т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност
от права, задължения и фактически отношения.
Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда
специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и
последици. Недействителен е отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично, или чрез конклудентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за това. Частите на отреклия се от
наследството се наследяват от останалите наследници от същото коляно,
3
като редовете наследници и разпределението на квотите в рамките на една
степен и коляно и правата на съпруга при сънаследяване с всеки ред
наследници се определя с императивни правни норми.
Съгласно разясненията, дадени в ПП-7-73, т.3 „д” самостоятелен иск за
установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото
нищожния отказ не произвежда действие. Отказалият се от наследство, който
поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на
наследство, а също и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на
наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец
няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на
наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не
разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за
установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на
наследство.
В процесният случай ищцата, която твърди нищожност на вписания
отказ от наследство, разполага от една страна с иск за делба на наследството,
оставено от общия на страните наследодател, в което производство следва да
упражни правата си като наследник, позовавайки се на нищожността на
отказа. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът е
длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да
допусне делбата, като съобрази и направен отказ от наследство от някой от
наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и
доказателствата за недействителността му.
В съдебната практика е застъпено становището, че самостоятелен
установителен иск за нищожност е недопустим поради липса на интерес от
воденето му. В процесния случай, ищцата,в качеството си на наследник на
починалия си съпруг, обосновава правния си интерес от факта, че всички
разходи по наследственото имущество остават за нея до прогласяването на
отказа за нищожен. Следва да се посочи, че чрез установителен иск за
прогласяване нищожността на изявлението за отказ от наследство, ищцата не
би защитила в пълна степен правата си, чрез него не би се породил целеният
от нея правен ефект. Ищцата може да предяви претенции,вкл.облигационни
искове, във връзка с имуществото,останало в наследството срещу настоящия
4
ответник, и в това производство да наведе твърденията си за нищожност на
сторения отказ от страна на нейния син, както и че същият има качеството на
сънаследник, приел наследството чрез конклудентни действия , преди
заявения отказ – така в Решение 108/14.05.2016г. по гр.д.№ 5913/2015г. на
ВКС, I г.о. Ищцата няма правен интерес да иска самостоятелно установяване
на нищожността на отказа.Що се отнася до това ,че до приключване на
евентуален съдебен процес всички разходи по наследственото имущество са
за ищцата ,то следва да се има предвид ,че ако напр. в делбеното
производство, бъде установена такава нищожност, то това означава, че
отказът от наследство не е произвел действие и наследникът ще дължи частта
от разноските, съответна на неговия дял от наследството,тъй като приемането
произвежда действие от откриване на наследството /чл.48 ЗН/. Само когато
наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви
самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието
на приемане на наследство.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявеният установителен иск е процесуално недопустим, а постановеното
определение – правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. В. В., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.‘Генерал Гурко“ № 9, ет.1, против определение
№ 1605/06.07.2021г., постановено по гр.д. № 4859/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е върната исковата молба и е прекратено производството
по делото.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд
5
в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6