РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 47
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.А.И.,
подадена чрез пълномощника адв. М.П., против Решение № 849/28.11.2019 г. по АНД
№ 1303/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000275/21.03.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ –
Русе) за наложено на касатора административно наказание «глоба» в размер на
1500 лв. на основание чл. 93б, ал. 11 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът
е допуснал съществено процесуално нарушение при кредитирането и тълкуването на
събраните по делото доказателства. Налице били процесуални нарушения в хода на
образуваното административно-наказателно производство поради факта, че
констатациите на административно-наказващият орган визирали две административни
нарушения, за които неправомерно било наложено едно административно наказание.
Отделно от това се развиват съображения за недоказаност на административното
нарушение, тъй като още в хода на административно-наказателното производство
пред наказващият орган са представени необходимите доказателства. Претендира се
отмяна на решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че по делото безспорно е
доказано осъществяването на състава на административно нарушение по чл. 93в,
ал. 11 от ЗАвтП чрез неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията
му визирани в чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съдът е счел за
ирелевантни за спора представените от жалбоподателя още пред
административно-наказващия орган удостоверения, доколкото водачът под страх от
наказание е длъжен да разполага с тези документи още по време на извършваната
проверка с цел гарантиране, че документите не са съставени в последствие само
за целите на избягване на административното наказване. Съдът е обсъдил възражението
на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН като е счел, че в
процесния случай се касае не за множество нарушения, а за едно продължено
такова, за което правилно е наложено едно административно наказание.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно, като споделя изцяло изводът на
въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от
фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 93в,
ал. 11 от ЗАвтП във връзка с чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Това е така, защото по делото няма спор, а се доказва и от направените
разпечатки от паметта на картата на водача на касатора, че за посочените в АУАН
и НП периоди картата на водача е била извадена от тахографа на автомобила,
липсват данни за това време водачът да е управлявал друг автомобил, при което
именно на основание чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 водачът и
бил длъжен да въведе ръчно данните за дейността си в този период, независимо от
вида на тази дейност. В случая такива данни не са въведени ръчно от касатора,
като това бездействие безспорно е съставомерно деяние именно по чл. 93в, ал. 11
от ЗАвтП. Тук е мястото да се посочи, че възраженията на жалбоподателя основани
на представените от него доказателства за използван неплатен отпуск по
здравословни причини, са неоснователни. Противно на изводите на въззивния съд,
че тези доказателства са ирелевантни за случая, настоящата инстанция счита, че
тези доказателства са относими, но с тях не се установяват факти, опровергаващи
извършеното административно нарушение. На първо място точно по силата на чл.
34, § 3 изречение последно от Регламент (ЕС) № 165/2014 за водачите е въведено изискване да представят формуляри, свидетелстващи
за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. Нормата
е в точно противоположния смисъл на цитирания от касатора, а именно – „държавите-членки
налагат на водачите изискване да представят формуляри…“.Непредставянето
на такъв формуляр при проверка от контролните органи е състав обаче на друго
административно нарушение – такова по чл. 93в, ал. 17 от ЗАвтП, както е посочил
и въззивният съд. За такова нарушение в случая нито е повдигано, нито е
поддържано обвинение, нито пък е наложено административно наказание на това
основание. От друга страна, обаче, именно според разпоредбата на чл. 34, § 3,
б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, за чието нарушаване е санкциониран
касационният жалбоподател, когато в резултат на отсъствие от превозното
средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки
ii), iii) и iv) следва да бъдат вписани в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Нормата предвижда
отделно задължение за водача за въвеждане на данните, което задължение не се
изключва с представянето на удостоверение за дейности, съгласно следващото
изречение на същата норма. Удостоверението цели точно да удостовери въведените
ръчно данни. По тази причина невъвеждането данни, за каквото деяние е наказан
касатора, представлява самостоятелно административно нарушение – по чл. 93в,
ал. 11 от ЗАвтП.
На следващо място не
е налице нарушение на процесуалните правила, а от там и материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради нарушение на
чл. 18 от ЗАНН. Съгласно тази норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения
или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая, макар в АУАН
и НП да са описани два отделни периода от всички събрани в хода на
производството доказателства, включително и най-вече от представените от
наказаното лице удостоверения за дейности, молба за неплатен отпуск и
амбулаторен лист, се установява че се касае за невъвеждане ръчно на данни
именно за използвания от водача отпуск, който е бил прекъснат еднократно. По
този начин задължението за въвеждането на данните е еднократно и неизпълнението
му представлява едно административно нарушение – невъвеждане на данни,
независимо, че тези данни могат да се отнасят а един или няколко периода.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 849/28.11.2019
г. по АНД № 1303/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000275/21.03.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.