РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Силистра, 18.10.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора Галина Вълчева разгледа к.адм.дело № 166 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1 / 10.04.2019 г. по адм.дело № 2 / 2018 г. Добричкият районен съд (ДРС) е отменил решение № 5320П / 08.11.2004 г. и решение № 5320Б / 01.12.2004 г. по преписка № 5344 / 2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Крушари и е върнал преписката на Общинска служба по земеделие – Крушари за повторно произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Касаторът Общинска служба по земеделие – Крушари оспорва гореописаното решение, позовавайки се на нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът Ш.М.М., ЕГН **********, оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Силистра дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С решение № 1133 / 20.01.2003 г. по гр.дело № 1630 / 2001 г. на ДРС, влязло в сила на 21.02.2003 г., на М.М. Х. (наследодател на ответника) било признато правото на възстановяване на 58 дка земеделски земи в землището на с. Телериг, общ. Крушари.
С молба от 12.07.2004 г. М.М. Х. е поискал ба бъде обезщетен с ПКБ въз основа на съдебното решение.
С решение № 5320П / 08.11.2004 г. касаторът е определил в полза на М.М. Х. право на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху 58 дка земеделска земя, визирана в решение № 1133 / 20.01.2003 г. по гр.дело № 1630 / 2001 г. на ДРС.
С решение № 5320Б / 01.12.2004 г. касаторът разпоредил обезщетяването на М.М. Х. с ПКБ (поименни компенсационни бонове) на стойност 32422 лв.
ДРС се е произнесъл по същество относно законосъобразността на гореописаните решения на касатора, като, във връзка със срочността на подадената пред него жалба срещу решенията, е изложил следните мотиви: „[...] според приетото в съдебното заседание на 11.03.2019 г. заключение на вещото лице подписите за получател в двете обратни разписки от 15.11.2004 г. и 07.12.2004 г. са положени от сина на наследодателя Г.М.М.; в тях обаче не е посочено качеството на лицето, на което става връчването, за да бъде прието същото за редовно; най-важното – в известията за доставяне не е посочено какви документи се връчват (решение № 5320П / 08.11.2004 г., решение № 5320Б / 01.12.2004 г. или нещо друго), а единствено е отбелязано наименованието на подателя ОСЗГ – Крушари; затова ответникът не е представил необходимите доказателства, че с представените обратни разписки са връчени именно оспорените решения; при липсата на данни за по-ранно връчване от значение е признанието на жалбоподателя, че неговият процесуален представител е получил след изрично запитване копия от тях на 01.09.2017 г.; жалбата пред Добричкия районен съд по първоначално образуваното гр.дело № 3450 / 2017 г. е подадена по пощата на 15.09.2017 г., т.е. в законоустановения срок“.
Горецитираните съждения на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав.
1/ Действително от текста на известията за доставяне, удостоверяващи получаването на пощенски пратки на 15.11.2004 г. и 07.12.2004 г., не може пряко да се извлече нито името, нито качеството на лицето, получило пратките. Тази непълнота в известията обаче е преодоляна посредством назначената съдебна експертиза, от която става ясно, че въпросното лице е Г.М.М. – син на наследодателя. Следователно става дума за пълнолетен член от семейството на наследодателя.
2/ В гореспоменатите известия за доставяне не е отразено съдържанието на пратките. Всъщност в бланката на самите известия няма изобщо такъв реквизит (има само полета, чрез които може да се означи вида на пратката, но не и нейното конкретно съдържание). Това обаче не може да бъде повод за извод, че процесните решения на касатора не са връчени на 15.11.2004 г. и 07.12.2004 г. Касаторът не е съставял в периода около тези дати други документи, засягащи наследодателя на ответника. Между всяка от датите на издаване на обжалваните решения (08.11.2004 г. и 01.12.2004 г.) и темпорално съответстващата ѝ дата на връчване на процесните пощенски пратки (15.11.2004 г. и 07.12.2004 г.) е затворен един непродължителен интервал от време (6 – 7 дни). Следователно няма никаква логическа пречка да се приеме, че на 15.11.2004 г. и 07.12.2004 г. са връчени оспорените решения. Различно би било положението, ако ответникът бе провел насрещно доказване, от което да е видно, че на 15.11.2004 г. и 07.12.2004 г. са му връчени документи, различни от обжалваните решения, но подобно доказване не е осъществено в първоинстанционното производство.
3/ Неоснователен е доводът на жалбоподателя, базиран върху решение № 283 / 06.04.2010 г. на ВКС гр.д. № 507 / 2009 г., III г.о., тъй като последното касае гражданскопроцесуалните правила на връчването. Тези правила обаче в случая са неприложими. Процесните връчвания са осъществени при действието на чл. 17 ЗАП /отм./, към който ГПК /отм./ не се прилага субсидиарно. Самият чл. 17 ЗАП /отм./ урежда неизчерпателно възможните способи за съобщаване на административните актове. С оглед на това напълно законосъобразно касаторът е предприел връчване на обжалваните решения по пощата. По този начин съобщаването на решенията е попаднало под режима на Наредба № 4 за пощенските съобщения (отм.), приложима по силата на § 1 от ПР на ЗПУ (вж. определение № 10606 / 01.11.2007 г. на ВАС по адм.д. № 6344 / 2007 г., IV о.; решение № 824 / 21.01.2010 г. на ВАС по адм.д. № 11797 / 2009 г., I о.; определение № 153 / 04.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 114 / 2006 г., ГК, IV-А г.о.). Съгласно чл. 58, ал. 1 от Наредба № 4, пратки, които се доставят по домовете, се връчват лично на получателя, а в негово отсъствие – на пълнолетен член от семейството му. Както вече е изтъкнато в т. 1 от мотивите на настоящото решение, в случая процесните пощенски пратки се връчени именно на пълнолетен член от семейството на М.М. Х.. Следователно връчването е извършено съобразно условията на последната хипотеза от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Наредба № 4, поради което същото следва да се счита за правомерно.
Гореизложеното сочи, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК във вр. с чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде обезсилено, а първоинстанционното производство – прекратено (чл. 221, ал. 3 АПК във вр. с чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1 / 10.04.2019 г. по адм.дело № 2 / 2018 г. на Добрички районен съд и ПРЕКРАТЯВА първоинстанционното съдебно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.