№ 112
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100503085 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 294059 от 14.07.2021 г., депозирана от
“Юръпиан Еър Чартър“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Решение № 262148 от 2.07.2021 г.,
допълнено с решение № 262770 от 5.11.2021 г., постановени по гр. д. № 13238/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е:
- признато за незаконно и е отменено, уволнението на Г. П. Л., ЕГН: **********,
извършено със заповед № 1325 от 5.10.2020 г. на изпълнителния директор на „Юропиън Еър
Чартър“ ЕАД“ /с предходно наименование „Българиан Еър Чартър“ ЕАД/, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ;
- възстановена Г. П. Л., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност –
„стюардеса старша” при работодателя „Юропиън Еър Чартър“ ЕАД“ /с предходно
наименование „Българиан Еър Чартър“ ЕАД/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е
- осъдено „Юропиън Еър Чартър“ ЕАД“ /с предходно наименование „Българиан Еър
Чартър“ ЕАД/, ЕИК: *********, да заплати на Г. П. Л., ЕГН **********, сумата от 5400
лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението ѝ за периода от 5.10.2020 г. до 5.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
16.10.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради постановяването му при нарушение на материалния
1
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
За неправилни намира изводите на съда за липсата на представени доказателства
относно законосъобразността на извършения подбор. Сочи, че образуването на
дисциплинарно производство не следва да се свързва с оценката на изпълнението на
служебните задължения от страна на работника или служителя при извършването на подбор.
Излага доводи, че не са обсъдени представените писмени доказателства, както и
свидетелските показания на свидетеля М.Й., сочещи за извършено нарушение на трудовата
дисциплина от страна на Г.Л. по време на полет Варна-Анталия-Варна от 27.10.2019 г.
За неправилен счита извода на съда за липсата на яснота относно критериите за
поставяните оценки при извършването на подбора. Излага доводи, че преценката на съда е
ограничена единствено по повод законосъобразността на подбора, като се проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки на установените в закона критерии.
Сочи, че от приетата по делото Методика за оценяване на работници/служители при
извършването на подбор се установява какво включва всеки критерий, показателите за
оценка, дефиниция на понятията, както и минималният и максималният брой точки за всеки
показател.
Релевира доводи, че във връзка с подбора е назначена Комисия, която е съставила
протокол от 2.09.2020 г. за извършения подбор. Сочи, че Г.Л. е получила 2 точки при
максимален брой точки от 5 за „ниво на изпълнение на работата“, доколкото е имало
пропуски и оплаквания във връзка с изпълнение на трудовите й задължения. Твърди, че при
съпоставка с оценките на останалите служители Г.Л. е сред осемтте служители, получили
най-ниски оценки. Счита, че съдът не е обсъдил съвкупността от всички събрани по делото
доказателства и е формирал неправилен извод относно незаконосъобразността на
извършения подбор. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Г.П. Л. - Т., чрез адв. Г.Т.. В същия се излагат
доводи за неоснователността на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. Сочи,
че има най-голям професионален опит, поддържала е системно квалификацията си и не е
имала нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че оценките при подбора са поставяни от
лица, които не познават Г.Л. и нямат преки впечатления за работата й. За недоказани намира
твърденията за наличие на негативни отзиви и сведения за работата й. Твърди, че от рапорта
не се установява точно спрямо кого е оплакването на клиента. Сочи, че разпитаният по
делото свидетел Й. няма преки впечатления за изпълнението на служебните задължения на
Г.Л..
Въпреки дадените указания от страна на първоинстанционния съд, за недоказана
намира законосъобразността на подбора. Твърди, че след депозиране на исковата молба на
длъжността „старша стюардеса“ са назначени З. Ст. Хр., С. Г. и Д. Д. Ян.. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Във връзка с доказателствените искания на страните е постановено определение №
4563 от 30.12.2021 г.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява,
не се представлява. В депозирана молба поддържа въззивната жалба. Моли за уважаването
й. Претендира разноски.
В проведеното о. с. з от 19.01.2022 г. въззиваемата, редовно уведомена, не се явява,
2
представлява се от адв. Димов. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 13238/2020 г. на РС- Варна е образувано по предявени
обективно съединени искове от Г. П. Л., срещу „Юропиън Еър Чартър“ ЕАД“ /с предходно
наименование „Българиан Еър Чартър“ ЕАД/, за признаване за незаконосъобразността на
уволнението й, извършено със заповед № 1325 от 5.10.2020 г. на изпълнителния директор на
„Юропиън Еър Чартър“ ЕАД, и неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност „стюардеса старша”, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 5400 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението ѝ за периода от 5.10.2020 г. до 5.04.2021 г., ведно със законна
лихва за забава от 16.10.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. чл. 344, ал. 1, т.
1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцата била в трудово правоотношение с
„Юропиън Еър Чартър“ ЕАД“ /с предходно наименование „Българиан Еър Чартър“ ЕАД/, по
което изпълнявала длъжността „стюардеса старша“. Сочи, че от 2015 г. осъществява
длъжността „младша „стюардеса“, като впоследствие с допълнително споразумение № 394
от 1.05.2016 г. е преназначена на длъжността „стюардеса старша“. Излага доводи, че на
4.09.2020 г. било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Същият
бил прекратен със заповед № 1325 от 5.10.2020 г., в която като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение било посочено - съкращаване на щата с 8 щатни бройки за
длъжността „стюардеса старша“ и извършен подбор, за който е съставен протокол от
2.09.2020 г. Твърди незаконосъобразността на уволнението поради липсата реално
съкращаване на щата, както и поради неправилността на подбора. Оспорва възприетите
критерии при осъществяването на подбора, като излага подробни доводи за притежаваната
от нея образователна квалификация, дълъг стаж по специалността, както и владеенето на
английски и немски език. Твърди, че при извършване на подбора, е нарушена разпоредбата
на чл. 8 КТ, доколкото са предпочетени служители с по-малък стаж и професионален опит,
които обаче са по-млади. Сочи, че следствие на незаконното уволнение е останала без
работа и е била лишена от доходи, равняващи се на получения от нея размер на месечното
брутното трудово възнаграждение от 900 лева. Моли за уважаване на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба, в който не се оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните,
прекратено на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Излага доводи за законосъобразността на
уволнението, както и за правилността на извършения подбор. Сочи, че съкращаването на
щата е реално, поради пандемията от Covid – 19, работата му е преустановена за период от 4
месеца, а последвалите сериозни ограничения и криза в туризма, са довели до спад в
приходите му и намаляването на разходите. Твърди, че с решение от 14.08.2020 г. на Съвета
на директорите на „Българиан Еър Чартър“, е прието ново щатно разписание, считано от
1.10.2020 г., в което е предвидено намаляване на 48 щатни бройки с 8 щатни бройки от
длъжността „стюардеса старша“. Сочи, че подборът е извършен между 40 щатни бройки за
длъжността „стюардеса старша“, от които са съкратени 8 щатни бройки. За неоснователни
намира доводите, че в подбора следва да се включат и служители на длъжност „стюардеса
младша“ и „стюард/стюардеса инструктор КС“, доколкото трудовите им функции не са
идентични/сходни с длъжността „стюардеса старша“. Твърди, че подборът е осъществен от
комисия, назначена със заповед № 79 от 21.08.2020 г., която извършва оценка на
служителите на база законоустановените критерии „професионална квалификация“ и „ниво
3
на изпълнение на работата“ от/на служителите, включени в подбора. Сочи, че при подбора
са използвани критериите по Методика за оценяване на работници/служители. Излага
доводи, че по повод оценяването на нивото на работа на ищцата са съобразени и негативни
отзиви и сведения за работата от клиенти на работодателя. По повод на подбора е съставен
протокол от 2.09.2020 г., според който ищцата е получила 11 точки и е сред служителите,
показали най-ниски резултати. Във връзка с това, било отправено предизвестие за
прекратяването на трудовото й правоотношение, респ. прекратяване на същото след
изтичане едномесечния срок от предизвестието. Моли за отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени документи Трудов договор №
463 от 27.05.2015 г., Трудов договор № 143 от 28.03.2016 г., допълнително споразумение №
394 от 1.05.2016 г., Трудов договор № 124 от 1.03.2017 г., се установява, че Г.Л. е била в
безсрочно трудово правоотношение с насрещната страна от 15.02.1994 г. до 5.10.2020 г.
Първоначално е изпълнявала дейността „младша стюардеса“, а впоследствие от 2017 г. е
изпълнявала длъжността „стюардеса старша“.
В производството е представена длъжностна за длъжността „младша стюардеса“ и
„стюардеса старша“. От съдържанието на същите са видими разлики по повод основните
длъжностни задължения, основните отговорности, както и организационните връзки и
взаимоотношения. Установява се, че младшата стюардеса е подчинена на старшата
стюардеса по време на полета, като последната отговаря за живота и здравето на
подчинените й членове на екипажа.
Видно е от протокол от заседание на Съвета на директорите на работодателя от
14.08.2020 г., че е взето решение за приемане на ново щатно разписание на длъжностите в
„Българиан Еър Чартър“, считано от 1.10.2020 г. От съдържанието му се установява, че
съкращаването на 48 щатни бройки е следствие на тежката криза в гражданското
въздухоплаване, причинена от пандемията от Covid – 19.
В производството е представено Приложение № 1, касаещо новото щатното
разписание на длъжностите в „Българиан Еър Чартър“ от 1.10.2020 г.
От представената заповед № 79/21.08.2020 г. на изпълнителния директор на
дружеството е видно, че е назначена комисия от три лица за извършване на подбор 2.09.2020
г. В съдържанието на заповедта е посочено, че комисията при извършването на подбора
следва да се води от Методика за оценяване на работници/служители на дружеството /л. 40
от делото на ВРС/. Същата е представена в производството и определя системата на
оценяване, както и показателите, които членовете на комисията, следва да съобразяват, а
именно – „образование“, „знания, умения“ и „ниво на изпълнение на работата“.
Видно от представения Протокол за проведен подбор по реда на чл. 329 КТ от
4
2.09.2020 г. е, че комисията, осъществяваща подбора е определила следните оценки на
служителката - Г.Л.: по показател „образование“- 5 т.; по показател „знания, умения“ – 4 т. и
по показател „ниво на изпълнение на работата“ – 2 т. Сумарно същата е получила общо 11 т.
от максимален брой 15 т., като е определена като едно от лицата с най-ниски показатели.
Общо седем служители са получили оценка 11 т. и един е с оценка 10 т.
Безспорно е прекратяването на трудовото правоотношение между страните, считано
от 5.10.2020 г. със заповед № 1325/05.10.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ,
след получаването на 4.09.2020 г. на едномесечно предизвестие. Същата заповед е редовно
връчена на служителката на 5.10.2020 г.
В представения препис на трудовото досие на служителката се съдържа рапорт за
полет от Анталия за Варна. От съдържанието на същия се установява, че пътник е останал
недоволен от това, че служителката е поискала бордните карти на три лица, които седели на
места на първия ред в салона, без на същите места да има чекирани пътници.
В производството е представена и летателната книга на служителката за периода от
1.06.2002 г. с последно отбелязване на проведен полет от 1.08.2020 г.
От приложеното по делото копие от трудова книжка на служителката, както и от
справката за актуално състояние на трудовите договори към м. април 2021 г., се изяснява, че
от последното вписване на уволнението служителката не е започнала нова работа.
В първоинстанционното производство е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От
същото се установява, че последното брутно трудово възнаграждение за м. 08.2020 г. е 1100
лева. Експертът е изчислил, че размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа
за периода от 5.10.2020 г. до 2.04.2021 г. е в размер на 6552,38 лева.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетеля – М.Й. Й. – служител при работодателя и член на
комисията, определена със заповед № 79 от 21.08.2020 г. на изпълнителния директор на
дружество за извършване на подбора. Свидетелят, посочва, че няма спомени по отношение
нивото на изпълняваната от служителката работа. Споделя, че му е известно за случай, при
който те не е позволила на пътник да седне на едно от първите места, като сама била седнала
там. Сочи, че това обстоятелство е установено от рапорта на служителката. Свидетелят
изрично посочва, че няма преки впечатления от работата на служителката доколкото не е
летял с нея, не си спомня някога да я е изпитвал или проверявал работата й. Споделя, че не
си спомня и дадените оценки при извършване на подбора, за наличието на похвали или
други рапорти спрямо нея, както и че предполага, че след подбора са останали служители с
по-голям стаж.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
5
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
за незаконно уволнението на ищцата и неговата отмяна, възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането й без работа.
Както беше посочено по-горе, като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че между същите е бил сключен Трудов договор № 463 от 27.05.2015 г.,
Трудов договор № 143 от 28.03.2016 г., допълнително споразумение № 394 от 1.05.2016 г.,
Трудов договор № 124 от 1.03.2017 г., се установява, че Г.Л. е била в безсрочно трудово
правоотношение с насрещната страна от 29.05.2015 г. до 5.10.2020 г. Първоначално е
изпълнявала дейността „младша стюардеса“, а впоследствие от 2017 г. е изпълнявала
длъжността „стюардеса старша“.
По повод на иска с правна квалификация – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, настоящият съдебен
състав намира следното:
В заповедта за уволнение от 5.10.2020 г. е видно, че е посочено основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ –
съкращаване на осем щатни бройки от длъжността „старша стюардеса“.
Разглежданото основание за уволнение - съкращаване на щата, е налице тогава,
когато се извършва реално премахване от щатното разписание на длъжността или когато се
премахват част от щатните бройки за нея. При съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности и при намаляване обема на
работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления
обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на
уволнение.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, преценката на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява,
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1
КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Като предмет на тази преценка е както относимостта на
въведените от работодателя критерии за подбор към законоустановените такива, така и
съответствието на дадената от назначената комисия оценка с реалните качества и умения,
притежавани от лицата, измежду които е извършен подбора.
Като се изходи от изложеното по-горе, че при извършване на проверката съдът
следва да установи основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, се стига до извод, че
законосъобразността на подбора се обуславя от активното поведение на работодателя да
установи каква е точно квалификацията на оценяваните служители. Това поведение
работодателят дължи, доколкото законният му интерес налага да задържи на работа
служителите с по-висока квалификация и с повече умения. Затова и активното поведение на
работодателя при изясняване на тези факти е предпоставка за законосъобразност на
6
проведения подбор.
В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа /качество на работата. Като субективно право, упражняването на
подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на
производството или службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа
тези, които имат по – висока квалификация и работят по – добре. Точното прилагане на
закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с
констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща
проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по
същите критерии. Критериите за подбор са изчерпателно изброени в императивната
разпоредба на чл. 329 КТ и са два – по-висока квалификация и ниво на справяне с работата.
В случая, преценката на работодателя по повод на подбора е обективирана в писмен
документ. Констатациите на същия, обаче са оспорени, като работодателят носи
доказателствената тежест пълно и главно да докаже законосъобразността на подбора, с
оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора служители.
В продължение на горното, субективно право от работодателя, реализирано чрез
фактически действия, като противоречието със закона се изразява в прилагане на подбора
към основания за уволнение извън изброените в чл. 329, ал. 1 КТ, невключването на всички
необходими участници, неприлагането на законовите критерии, обективното несъответствие
на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа.
Настоящият съдебен състав, намира, че е налице разлика между трудовите функции
между длъжностите „младша стюардеса“, „стюард/стюардеса инструктор“ и „стюардеса
старша“. Затова и следва да се приеме, че трудовите им функции не са сходни и правилно
същите не са участвали при подбора. Ето защо, същият е извършен измежду 40 щатни
бройки на служители, заемащи длъжността „старша стюардеса“. Съобразно новото щатно
разписание от 14.08.2020 г., техният брой е редуциран на 32 щатни бройки, което е
наложило съкращаването на осем щатни бройки.
По повод на първия критерий при извършването на подбора, а именно
квалификацията на служителите, съдът намира следното:
От представения по делото Протокол за проведен подбор от 2.09.2020 г. на
назначената със заповед №79 от 21.08.2020 г. комисия за осъществяване на подбора, е
видно, че в последния са участвали 40 лица, заемащи длъжността „стюардеса старша“.
Комисията е заложила оценяване с точки от 1 до 5, без да се определя тежестта на всеки
един от критериите.
В съдържанието на представения протокол за подбора са видими единствено
крайните поставени оценки, като липсват мотиви въз основа на какви конкретно възприети
факти и обстоятелства те са поставени. От протокола за подбор не се и установява, какви са
били критериите при посоченото обсъждане, както и каква оценка е поставил всеки един от
тримата членове на комисията. Обозначаването, че е проведено обсъждане от страна на
членовете на комисията, както и че е взета предвид оценка, дадена от ръководителя на
съответните служители – началник „кабинен състав“ на дружеството работодател, без
същата да е приложена към протокола за проведения подбор, препятства възможността за
проверка на обективността на поставените от комисията оценки на служителката Г. П. Л..
Първата група - професионална квалификация, включва два подкритерия- 1/.
образование и 2/. знание и умения. В съдържанието на протокола за извършения подбор по
критерия „професионална квалификация“, включваща показатели като образование, знания
7
и умения служителката е получила - 9 т., при максимален 10 т. За поставянето на тази
оценка не е посочено въз основа на какви данни се е водила комисията при намаляване на
оценката на служителката с една точка. В методиката за оценяване на служители при
извършването на подбор по чл. 329 КТ, приета на 21.08.2020 г. от изпълнителния директор
на дружеството работодател е видно, че при поставянето на оценка по критерия
професионална квалификация, комисията следва да прецени образованието, знанията и
уменията на конкретния служител. В раздел IV от методиката са дефинирани понятията
образование, знания и умения. По критерия образование комисията следва да оценява
съответния служител като съпоставя образованието на същия, с образованието, което се
изисква по квалификационната степен за заеманата от него длъжност, под знание и умения
се оценява обема и дълбочината на знанията, опита и уменията на конкретния служител при
ежедневното изпълнение на преките му служебни задължения. С оглед защита интереса на
работодателя да остави на работа по-високо квалифицирания служител, респективно да
установи кой има реално по-добра професионална квалификация, работодателят следва да
събере необходимите доказателства в тази насока. Това се налага, тъй като критериите по
чл. 329, ал. 1 КТ, в частност професионалната квалификация, имат обективни признаци и
тяхното спазване може и следва да бъде установено с всички доказателствени средства –
писмени доказателства, напр. дипломи, сертификати лицензи, удостоверения и т.н Затова и
с оглед обезпечаване на целта на чл. 329 КТ- да придобие реална преценка за притежаваните
от работника професионална квалификация и качества, работодателят е следвало да събере
фактически доказателства за тези критерии. Няма данни сочената оценка, дадена от
ръководителя на служителката да й е била предоставена, за да се запознае последната какви
доказателства може да ангажира с оглед подбора. Безспорно се установява в
производството, че ищцата е разполагала с множество сертификати и удостоверения /л. 99 –
л. 113 от делото на ВРС/, и то такива, които са пряко свързани с дейността на
предприятието, в което е служител и представляват част от длъжностната й характеристика.
На практика, препятствайки събирането на доказателства за професионална
квалификация на ищцата, както и за знанията и уменията, които притежава тя, респ.
предвид липсата на предоставена възможност за запознаване с оценката, дадена от
ръководителя й, работодателят не е могъл да извърши реална преценка чрез назначената
комисия кое от лицата има по-висока квалификация, знания и умения. Не е налице
адекватност на притежаваната от ищцата професионална квалификация, знания и умения и
оценяваната такава. С извършването на подбора не е гарантирано спазването на
законоустановените по чл. 329 КТ критерии. Само на това основание следва да се приеме, че
законосъобразен подбор не е извършен.
Досежно обследването на втория критерий - кое лице работи по-добре, настоящият
съдебен състав намира, че не е гарантирано обективното му изследване, по следните
съображения:
За да обоснове този извод, съдът съобрази съдържанието на представената методика
за оценяване на работници/служители при извършване на подбор по чл. 329 КТ от
21.08.2020 г., приета от представляващия дружеството работодател. В същата се съдържат
общите показатели, по които следва да се води комисията при извършване на подбора, като
в IV под критерия „ниво на изпълнение на работата“ комисията следва да оценява начина на
изпълнение на работата от служителя по показателите - срочност, качество, количество,
самостоятелност и поемане на отговорност при изпълнение на преките трудови задължения,
както и да съобрази наличието или липсата на дисциплинарни наказания,
постигане/непостигане на установени показатели за предоставяне на допълнително
възнаграждение и други. В протокола за извършения подбор не се съдържа отбелязване въз
8
основа на кои от горните показатели се е водила комисията при поставяне на оценка по
критерия „ниво на изпълнение на работата“, именно от 2 т., при минимален брой от 1 т. и
максимален брой от 5 т. Към същия, както вече се посочи не е приложена и оценката на
ръководителя на служителката, която е била взета при поставяне на оценките от страна на
комисията, осъществяваща подбора от 2.09.2020 г.
На следващо място, следва да бъдат съобразени липсата на представени
доказателства за нарушаване трудовата дисциплина, за провеждането на дисциплинарни
производства, респ. за налагането на дисциплинарни наказания. Доколкото този показател е
заложен в методиката за подбор, неоснователни се явяват доводите на въззивника за липсата
от необходимост от съобразяването му от страна на съда при преценка на
законосъобразността на подбора. Ако работодателят се позовава, че посочените нарушения
на трудовата дисциплина, установяват недоброто изпълнение на работата от страна на
служителя, то този факт следваше да бъде установен посредством събрани доказателства в
настоящото производство. Ето защо, поради липсата на проведено пълно и главно доказване
от страна на работодателя, следва да се приеме, че служителката е изпълнявала качествено
трудовите си задължения.
Горният извод остава непроменен и от представения в производството рапорт на
служителката по повод на осъществен полет Анталия-Варна от 27.10.2019 г. Същият касае
обяснения на ищцата, дадени по повод на полета. Съдържанието на разглеждания писмен
документ се разминава от свидетелските показания на свидетеля Й., в частта, в която е
посочил, че е допуснато нарушение от ищцата, изразяващо се в това, че след възникнал спор
с пътник, последната е седнала на място от първи ред в пътническия салон. В тази част
свидетелските показания не касаят пряко възприет факт и не кореспондират на останалия
събран доказателствен материал. Също така, свидетелят е споделил, че информация за
нарушението черпи от съдържанието на рапорта, който както се изясни не съдържа данни за
подобна информация. Ето защо, свидетелските показания в разглежданата част не следва да
бъдат кредитирани, като неоснователни се явяват наведените от въззивника оплаквания в
насока за съобразяването им.
Нещо повече, дори и да бъде съобразено съдържанието на представеното електронно
писмо от 30.10.2019 г., изпратено от страна на М. Й.а, част от ръководството на кабинния
състав на „България Еър Чартър“ до г-н Х., с копие и до служители от дружеството
работодател, вкл. и до разпитания по делото свидетел, от същото, не се установява дали
действително е извършено нарушение, респ. на кое трудово задължение, както и от кой
конкретен служител е осъществено то. Макар и да е изготвен рапорт от страна на Г.Л., и да
се приеме, че е налице връзка между нейно поведение и оплакването на клиента, липсата на
предприети от страна на работодателя действия по повод ангажирането на дисциплинарна
отговорност на служителката е индиция за възприемането на това поведение, като такова,
което не е в разрез с изпълнението на трудовите й задължения.
Горният извод се подкрепя, от представеното трудово досие на служителката, в което
не се съдържат данни за друг рапорт, както и данни за възприемане на случилото се от
страна на работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, респ. други такива-
насочени към реализиране на дисциплинарната отговорност на Г.Л.. В тази насока могат да
бъдат възприети и свидетелките показания на свидетеля Й., в частта, в която сочи, че
ищцата няма други рапорти, спрямо нея не са образувани дисциплинарни производства
поради лошо изпълнение на работата.
Също така, дори да беше доказано, че служитеката е извършила едно провинение или
е допуснала неспазване на задълженията си еднократно, това обстоятелство може да бъде
взето предвид, но определящо в случая е цялостното изпълнение на трудовите й функции,
което следва да се установи като се съберат доказателства за това. В производството не се
установи, такива доказателства да са били представени на комисията, извършваща подбора
9
по чл. 329 КТ.
С оглед на съвкупността на събрания доказателствен материал, следва да се приеме,
че не е доказано от страна на работодателя, служителката да не е изпълнявала добре
работата си по заложените показатели в методиката, а именно: срочност, качество,
количество, самостоятелност и поемане на отговорност при изпълнение на преките трудови
задължения, както и да съобрази наличието или липсата на дисциплинарни наказания,
постигане/непостигане на установени показатели за предоставяне на допълнително
възнаграждение и други. Затова и еднократното оплакване от страна на клиент, не може да
обуслови налагането на такава ниска оценка от страна на комисията по показателя „ниво на
изпълнение на работата“, при липсата на доказателства, а и наведени твърдения за
нарушаване на останалите показатели, заложени в методиката за оценяване на разглеждания
критерий.
Настоящият съдебен състав, намира, че единствено посочването на крайна оценка в
размер към минималния за определен критерий, не би могло да обуслови възможността за
преценка от страна на съда за мотивите за поставянето й. Възприета е система за оценяване
по три обособени критерия, без да е обективиран в протокола за подбор механизма на
оценяване с посочване на конкретни факти, мотивирали членовете й да формират дадената
от тях оценка. Горното абстрактно посочване възпрепятства възможността на съда да
извърши проверка относно законосъобразността на оспорения от служителката подбор,
респ. за проверка на показателите за изпълнение на служебните задължения от страна на
ищцата.
В относимата съдебна практика на касационната инстанция се приема, че подборът не
следва да бъде извършен в нарушение на принципите на обективност, прозрачност и
справедливост /така Определение № 715 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 703/2009 г., III
г. о., ГК, Определение № 143 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2008 г., IV г. о., ГК и
други/. Целта на закона е - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре, поради което работодателят е длъжен да обоснове избора си, като изложи
доводи за това-въз основа на какви критерии, факти и обстоятелства е осъществил подбора.
Доколкото в протокола за извършения подбор не се съдържат мотиви кои конкретно
обстоятелства са съобразени при поставянето на оценките на ищцата, следва да се приеме,
че формалното им посочване, без последващото им обосноваване води до нарушаването на
принципа за прозрачността, които затруднява и проверката за обективността на подбора.
В заключението, следва да се приеме, че в случая работодателят не се е справил с
доказателствената тежест, тъй като както представените протоколи от заседанията на
комисията за подбора, така и другите писмени доказателства и разпита на свидетеля, не са
били достатъчни да убедят съда, че с извършения подбор е постигната целта на закона, а
именно - да останат на работа тези работници или служители, които са по-квалифицирани и
работят по-добре. Разколебана е оценката на работодателя за начина на формиране на
критериите за подбор и тяхната относителна тежест, както и конкретната преценка на
качествата на ищцата в конкуренцията й с другите участници в подбора. С оглед на горното,
налице е незаконосъобразно упражняване на правото на подбор, поради което наведените
доводи от въззивника в насока за законосъобразността му се явяват неоснователни.
Предвид този извод за неспазване на разпоредбата на чл. 329 КТ съдът намира, че и
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращение в щата е
незаконосъобразно. Заповедта за прекратяване следва да бъде отменена. С оглед на горното,
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед горното, основателен се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
доколкото се касае за безсрочен трудов договор, поради което Г. П. Л., следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „стюардеса старша” при
10
работодателя „Юропиън Еър Чартър“ ЕАД“ /с предходно наименование „Българиан Еър
Чартър“ ЕАД/.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
При определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, която предвижда, че при определяне на обезщетение се
взема предвид брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
От представеното копие на трудова книжка, както и от справката за актуално
състояние на трудови договори от НАП е видно, че от 5.10.2020 г. - прекратяване на
правоотношението Г. П. Л. до м. април 2021 г., същата не е постъпвала на работа след
уволнението.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното получено брутно
трудово възнаграждение от служителката е в размер на 1100 лева.
Ето защо, в полза на същата следва да бъде присъдено обезщетение от шест кратния
размер на претендираното от нея последно получено брутно трудово възнаграждение за м.
октомври 2020 г. - 900 лева или в общ размер на 5 400лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното плащане на
задължението.
С оглед на горното, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се
явява изцяло основателен за пълния предявен размер от ищцата от 5400 лева, представляващ
обезщетение за оставането без работа поради незаконното й уволнение за периода от
5.10.2020 г. до 5.04.2021 г.
Предвид горното, постановеното първоинстанционно решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски се дължат в полза на Г.Л.. Същата претендира
заплащането на сумата от 960 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
представени доказателства за направата им. Предвид горното, в полза на Г.Л. следва да се
присъди сумата от 960 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262148 от 2.07.2021 г., допълнено с решение №
262770 от 5.11.2021 г., постановени по гр. д. № 13238/2020 г. по описа на Районен съд -
11
Варна.
ОСЪЖДА „Юропиън Еър Чартър“ ЕАД“ /с предходно наименование „Българиан Еър
Чартър“ ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „Павел Красов“ № 35, представлявано от Апик Едуард Гарабедян да
заплати на Г. П. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, с. о. „Траката“ 520-2,207 сумата от
960 лв. /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, считано от 2.02.2022 г. – деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, с касационна жалба по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12