№ 108
гр. Свиленград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 568/2021 от
02.06.2021 година на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно
митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Териториална
дирекция Митница Бургас), в което на Р. СТ. П. с ЕГН ********** от град
Сливен, ул.„Стефан Пейчев” № 20, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 28 459.20 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -132 броя смарт телефони (пункт І).
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който обжалва горе цитираното в законно предвидения за
това срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди
,че същото било неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди още,че не били
изяснени всички факти и обстоятелства и наложените наказания били
несправедливи. В тази връзка моли съда да го отмени като
незаконосъобразно. Претендират се разноски по делото.
По така подадената жалба,първоначално е било образувано АНД
№577/2021г. по описа на РС Свиленград , по което производство е
постановено Решение, което е било обжалвано от АНО и с Решение № 269 /
21.04.2022г.,постановено по КАНД № 1188 по описа на АС Хасково за 2021
година,съдът е отменил Решение № 98/20.09.2021г., постановено по АНД №
577/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е
изменено Наказателно постановление №568/2021 от 02.06.2021г. издадено от
Началник отдел“ Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“, в
частта му по пункт II. Със същото съдът е отменил и Определение №246 от
1
22.10.2021г. по АНД №577 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г./в
частта за разноските/ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Свиленград при съобразяване с мотивите на решението на
касационната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично
и дава обяснения по случая като твърди,че телефоните ги закупила от
гр.София , като заплатила по 20лева за брой и за закупените телефони
получила фактура,която не можела да прочете,тъй като била на чужд език.
Целта й била да ги препродаде в Р.Турция за сумата от 30лева на телефон.
Твърди още ,че в личното си обяснения дадено по АНПр по погрешка е
писала,че телефоните са били закупени в Сливен,където живеела ,вместо от
София.
Пълномощника й адв.Г. моли съда да измени размера на наложеното
наказание глоба,като съобрази заключението на вещото лице,като излага
доводи в тази насока.
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя за
всички съдебни инстанции,като представя и списък на разноските.
Административно-наказващият орган /АНО/ - Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас / преди Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“ към Агенция
Митници /, чрез процесуалният си представител , оспорва жалбата. Счита
обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено в обжалваните части.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира присъждане на разноски - юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 19.02.2021 година, около 13.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристигнал
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с български държавен
регистрационен номер СН 72 60 АХ, който автомобил бил управляван от
българския гражданин Георги Цанев Тодоров.
В автомобила пътували -жалбоподателя и още три лица – Михаил
Юлиянов Ямаков, Ангел Юлиянов Якимов и Наско Михайлов Христов.
Преди започване на тази митническа проверка, пътниците били поканени
устно от митническия служител – свидетеля К. В. Арн. да декларират
носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи,но същите не
декларирали нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят К. В. Арн., пристъпил към
извършване на митническа (физическа) проверка на автомобила и багажа на
пътниците, при която в дамска чанта, открил недекларирани 3 броя смарт
телефони – част от предмета на нарушението, които се оказали собственост
на жалбоподателя.
2
Автомобилът заедно с пътниците бил насочен към гаража на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, където в присъствието на двамата
митнически служители – свидетелите А. и П. , жалбоподателя започнала да
изважда сама от дрехите си и облепени по тялото й още 129 смарт телефони,
представляващи останалата част от процесните стоки.
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
21BG9931Н007510 от 19.02.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дала в
писмена форма жалбоподателят, посочила, че отритите 132 броя телефони
били нейни, закупени били от Сливен и били предназначени за Турция.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят К. В. Арн. пристъпил на основание чл. 230 от ЗМ
към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 397/19.02.2021 година против жалбоподателя.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят Р.П. била запозната със
съдържанието му ,като екземпляр от него и е бил връчен лично, като с
подписа си ,удостоверила получаването му, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 19.02.2021 година, като
жалбоподателят посочила, че няма възражения срещу констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са били иззети с
Разписка № 0194101.
С Приемателно–предавателен протокол от дата 19.02.2021 година,
процесните стоки са били предадени на отговорно пазене в склад на
Териториална дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница
Бургас).
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок/срокът преди
настъпилите промени в ЗАНН/ не постъпило писмено Възражение.
Били задържани от жалбоподателя за обезпечение на глоба по така
съставения срещу нея АУАН, сумата в размер на 1960лева.
Определена била стойност на стоките – предмет на нарушението в общ
размер на 28 459.20 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска”
(сега Териториална дирекция Митница Бургас) в качеството на наказващ
орган с делегирана компетентност, издал процесното НП № 568/2021 на
02.06.2021 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.07.2021
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно:
Стоянка Василева – майка на жалбоподателя Р.П.. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
3
Както вече бе посочено ,както в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят РУСКА СТОЯНОВА П. е извършила
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направила опит да пренесе през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи,
стоки. Извършеното деяние не представлявало престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 28 459.20 лв. (100 % от
стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 568/23.2.2021 година на ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция
„Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
проведено на 13.09.2021 година свидетели К. В. Арн. и П. Ив. П..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от
18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Началника на Отдел „МРР Южна
морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон -
Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП за
нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели „МРР”.
Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП –
Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началникът на Отдел
„МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници”
по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от
28.07.2021 година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година, се изменя
Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална
дирекция Южна морска”, респ. отделите й, се заменят с „Териториална
дирекция Митница Бургас”.
За установяване на сключена сделка от страна на жалбоподателя и
закупуването на процесната стока предмет на обжалваното НП,както и
целения резултат от закупуване на телефоните от страна на жалбоподателя
бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел –С. Ф. Ас. ,който
установява,че бил заедно с жалбоподателя ,когато закупила телефоните от
София преди около година и половина,тъй като успяла да договори за бр
телефон по 20лева и се снабдила с фактура за покупката,като целта й била да
ги продаде в Турция с надценка.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза,
от Заключението на която става ясно, че вещото лице съобразно поставената
задача ,сочи че стойността на процесните телефони при износ ,съгласно
пар.1,т.38 ,хипотеза втора от ДР на ЗМ изчислената стойност на база
установени цени от вещото лице за мобилни телефони от процесната марка за
132бр. по 156,67лева били общо 20 680,44лева .
В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното
Заключение,като същото е прието без да се изложат възражения от страните.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
4
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите К. В. Арн. и П.И. Богданов, предвид
тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване,
както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук
предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява лицата К. В. Арн. и П.И. Богданов да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на К.
В. Арн. и П.И. Богданов не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите К. В. Арн. и П.И. Богданов,
считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им
стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя, установявайки
обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република
Турция, моторно превозното средство (МПС), с което е пътувал, липсата на
действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни
стоки – смарт телефони, респ. тяхното деклариране при редовния митнически
контрол, още и резултатът от митническата проверка - намирането на
определено количество смарт телефони, така и тяхната принадлежност и
държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Доколкото не се оборват от останалия събран по делото доказателствен
материал,съдът кредитира с доверие и показанията на разпитания по делото
свидетел от страна на жалбоподателя-С. Ф. Ас.,който установява,че бил
заедно с жалбоподателя ,когато закупила телефоните от София преди около
година и половина,тъй като успяла да договори за брой телефон по 20лева и
се снабдила с фактура за покупката,като целта й била да ги продаде в Турция
с надценка.
Що се отнася до обясненията на жалбоподателя дадени пред настоящият
съдебен състав ,в частност,че закупила телефоните от София преди около
5
година и половина,тъй като успяла да договори за брой телефон по 20лева и
се снабдила с фактура за покупката,като целта й била да ги продаде в Турция
с надценка,съдът кредитира с доверие ,доколкото не противоречи на
останалия събран по делото доказателствен материал
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдебният състав не кредитира Становището на митническите органи,
касаещо стойността на процесните стоки, тъй като не е съобразено
обстоятелството,че откритите телефони са без налични аксесоари,което
обстоятелство променя стойността им,видно от заключението на вещото лице,
което след изследване на стойността на процесните телефони/ след оглед на
същите и съобразявайки техните характеристики/ е констатирало,че
становището на комисията неправилно е определило стойността на
процесните като комплект,без да съобрази,че телефоните били без
съответните аксесоари, при което вещото лице ,сочи че стойността на
процесните телефони при износ ,съгласно пар.1,т.38 ,хипотеза втора от ДР на
ЗМ изчислената стойност на база установени цени от вещото лице за мобилни
телефони от процесната марка за 132бр. по 156,67лева били общо
20 680,44лева
Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност
на стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност
е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или
пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока
между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи,
като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.”. Т.е. в конкретния случай
вещото лице е приложило втората хипотеза,доколкото по делото не са
събрани доказателства за налична пазарна цена на процесната стока,
С тези съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока
следва да бъде съобразена със заключението на вещото лице ,което в устния
доклад пред съда сочи,че стойността се определя от модела,рам памет ,както
и обстоятелството,че телефони са без принадлежности, и т.н. ,което
обстоятелство е взето в предвид от вещото лице при изготвяне на
експертизата,но в становището на комисията тези обстоятелства не са взети в
предвид.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната стойност и получения за същата краен резултат .
Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и стойността на процесните вещи на основание
Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ във втората си
хипотеза по изложените по горе доводи. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
6
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации,
липсват индиции за предубеденост. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна,независимо от
резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
Поради изложеното съдът кредитира именно заключението на вещото
лице,а не Становището на митническите органи, касаещо стойността на
процесните стоки, което е дадено в хода на адм.производство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Административно – наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл.233,ал.1 от ЗМ. Цитираната норма предвижда
наказване за митническа контрабанда на всяко административнонаказателно
отговорно лице, което пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, с налагане на
наказание глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място
7
жалбоподателя е направил опит да пренесе през държавната граница на
Република България стоки - смарт телефони без знанието и разрешението на
митническите органи.
Съобразно установената от съда по горе фактическа обстановка,
телефоните са били укрити и установени от митническите служители в
багажа и по тялото на жалбоподателя, при извършената му проверка на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от Република България за
Република Турция, т.е. мобилните апарати са били предназначени за износ.
Възведената в НП правна квалификация, принципно е вярна, доколкото,
доказано безспорно в настоящото производство е настъпването на
противоправния резултат, изразяващ се в опит да се превози
респ.пренасянето през границата, на стоки – подробно индвидуализирани в
НП от територията (митническата) на Р България в Р.Турция, без знанието и
разрешението на митническите органи, като същите са били укрити в багажа
и по тялото на жалбоподателя при излизането му от страната в Р Турция и
тяхното наличие в него е констатирано едва при последваща ЩМП.
Т.е. налице са достатъчно доказателства, установяващи факти относими
към обективните признаци на състава на твърдяното митническо нарушение –
контрабанда.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от въззивникът е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки
в в багажа и по тялото на жалбоподателя, от тук разкрива се и пряко целения
резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването и
даването на невярна информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да
знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за
писмено или устно деклариране му е било известно. От друга страна и
местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се
приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в
Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят е
бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно
правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая жалбоподателят е върнат на
линията на митнически контрол и изпълнително деяние е останало
недовършено по независещи от него причини.
8
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – мобилни телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ; а при повторно нарушение по ал. 4 се
налага Глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение; а
съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните
стоки.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки – значително , което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха сравнително младата
възраст на жалбоподателя и факта, че не е направила опит да осуети или
възпрепятства проверката. Не се констатира обществената опасност на
9
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни
за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Доколкото се касае за износ ,в този случай, видно от съдържанието на
цитираната разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне
размера на наказанието е стойността на стоките.
Легално определение на понятието “стойност на стоки при износ“ е
дадено в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците и това за целите на
административнонаказателното производство е 1. цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е
налице – 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи
разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи,
пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящият съдебен
състав нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на Европейския
парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически
кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени методите
за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на
Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки.
Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за
осъществено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в
случаите касаещи внос на стоки на територията на Република България. В
конкретният случай, безспорно е установено, че това обстоятелство не е
налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е изпълнена първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на Закона за
митниците, следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства
удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена
на стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва
действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с
местоназначение извън митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства по делото не са налице. При липса на
доказателства удостоверяващи стойността на процесните телефони по реда на
хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците (т.е продажба на
стоките на лице находящо се извън територията на страна респ. и стойността
на същата) следва да се приеме,че е приложима втората хипотеза на
цитираната правна норма и като взе предвид заключението на вещото
лице,което съдът кредитира с доверие по изложените по горе доводи
/доколкото същото е съобразило,че процесните телефони са били без налични
аксесоари към тях,а заключението на становището е дадено без да се отчете
това обстоятелство/ ,то
10
размерът на административното наказание следва да бъде определен в размер
на 20680,44 лв. ,а не както АНО е възприел този посочен в становището на
комисията
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на
20680,44 лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В останалата част НП е влязло в законна сила,съобразно решенията
посочени по горе.
По разноските
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя за
всички фази на съдебното производство,както по първоначално образуваното
АНД пред РС Свиленград,така и пред настоящият съдебен състав и за
касационната инстанция по ревизираното Решение постановено АНД
№577/2021г. по описа на РС Свиленград .
От страна на АНО такива се претендират по настоящото, такива са били
претендирани пред АНД №577/2021г. по описа на РС Свиленград ,но пред
касационната инстанция липсва заявена претенция.
Що се отнася до сторените разноски от страна на АНО по делото до
приключването му пред настоящият съдебен състав и съобразно изхода на
делото следва да се определят разноски в общ размер на 65лева
,съобразявайки потвърдителното решение на съда ,което е влязло в законна
сила,поради липса на жалба от страните в тази му част.
От страна на жалбоподателя се претендират разноски до настоящият
момент в общ размер на 6650лева. Съдът като взе в предвид,че в едната част
жалбата му е неоснователна,доколкото НП е потвърдено с влязъл в сила
съдебен акт ,а в останалата част е изменено НП по изложените по горе
доводи, то искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски/адв.възнаграждение и такса за вещо лице/ е основателно,доколкото
съдът изменя размера на наложеното наказание ,като следва да се присъдят
обаче разноски ,които съдът определя в размер на 400лева за експертиза и в
размер на 854,16лева,съобразено с уважената част –или общо 1 254,16лева и
след компенсации/1254,16лева -65,00лева/ ,следва в полза на жалбоподателя
да се присъдят разноски в размер на 1189,16лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т.
4 вр ал. 7, т. 2 от ЗАНН ,чл.63г от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 568/2021 от
02.06.2021 година на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно
митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Териториална
дирекция Митница Бургас) , в ЧАСТТА с което на Р. СТ. П. с ЕГН
********** от град Сливен, ул.„Стефан Пейчев” № 20, за нарушение на чл.
233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
11
наказание „ГЛОБА” в размер на 28 459.20 лв. (пункт ІІ),
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание
„ГЛОБА” от 28 459.20 лв. на 20 680,44 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
СТ. П. с ЕГН ********** от град Сливен, ул.„Стефан Пейчев” № 20, сумата
от 1189,16лева, представляваща част от направените от последния разноски в
производствата пред съда по жалбата му.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12