Решение по дело №164/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на В.П.В. ***, в качеството си на представител на „ЧЗП – В.П.В.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв. Л.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0291-000088/22.07.2021 г., издадена от Н.А.А., на длъжност ПИ в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, упълномощен със заповед № 368з-1990/04.12.2020 г. на директор на ОДМВР-Видин.  Със заповедта на основание чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС с рег.№ СВ8643НС, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се  отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна, и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Н.А.А., на длъжност ПИ в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Въз основа на това прави искане жалба да се отхвърли като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Видин, като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна: на 23.07.2021 г. ПИ Н.А.А., в  присъствието на свидетеля Н.А.А.,  съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 390426 против В.П.В., за това, че на 22.07.2021 г. в 16:50 ч., в с. Раброво, ул.”Втора”, е допуснал състав от ППС, в т.ч. влекач Скания, рег.№ СВ8643НС и ремарке рег.№ СВ7538ЕА, да бъде управляван от лицето Г.М.Г., който не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от последния състав от ППС и е неправоспособен. За последното деяние е съставен АУАН и против водача Г.М.Г., серия GA, № 390425/22.07.2021 г.

Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя са иззети свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила.

Актът за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

По делото е приложено заверено копие от свидетелство за регистрация на влекач „Скания Р 440”, рег.№ СВ8643НС, № *********, от което се установява, че същото МПС е собственост на фирма „Скания Файнанс България” ЕООД, с ползвател „ЧЗП В.П.В.” ЕООД. Ответната страна е приложила справка от Централна база данни на КАТ, от която се установява, че на 27.08.2021 г. същото МПС е регистрирано като собственост на „ЧЗП В.П.В.” ЕООД.

По делото е приложена цитираната в процесния акт заповед № 368з-1990/04.12.2020 г. на директор на ОДМВР-Видин, в т.2.4. от която се оправомощават полицейските инспектори в звената „Териториална полиция” в РУ на ОДМВР-Видин, да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0291-000088/22.07.2021 г., ПИ Н.А.А., на длъжност ПИ в РУ-Кула към ОДМВР-Видин е постановил прекратяване на регистрацията на посоченото ППС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.150а, ал.1  от ЗДвП.

По делото са разпитани като свидетели В.Л.В.В., М.Й.Д.и Н.Ц.Л., които потвърждават описаната по-горе фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка, като съдържащите се в административна преписка доказателства и ангажираните в хода на процеса такива са последователни, взаимосвързани и като неоспорени от страните се ценят в цялост като годни доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Видин, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи: заповед за прилагане на принудителна административна мярка №  21-0291-000088/22.07.2021 г. на ПИ в РУ-Кула при ОДМВР-Видин за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на 26.07.2021 г. Жалба срещу заповедта е получена в Административен съд Видин на 06.08.2021 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат на който е жалбоподателя. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт: заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена  по реда на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със заповед № 368з-1990/04.12.2020 г. директор на ОДМВР-Видин е оправомощил полицейските инспектори в РУ към ОДМВР-Видин да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, съгласно т.2.4. От своя страна издателят на заповедта се е позовал именно на тази заповед за оправомощаване. Следователно оспорения акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност и в рамките на предоставените му правомощия. С оглед на това се приема, че заповедта по чл.171, т.2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на АПК относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл.146, т.2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Доводите в тази връзка са следните: съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите са част от хипотезата в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0291-000088/22.07.2021 г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От представеното и прието като доказателство по делото свидетелство за регистрация част I на процесното МПС се установява, че като собственик на същото е посочено лицето „Скания Файнанс България” ЕООД, а „ЧЗП – В.П.В.” ЕООД е посочено като ползвател на това ППС. Това е така, тъй като съгласно приложение № 5 към чл.33, ал.3 от НАРЕДБА No I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, код С.3 се отнася до физическо или юридическо лице, което може да използва превозното средство, под който код именно е посочено лицето „ЧЗП – В.П.В.” ЕООД, ЕИК *********. Като собственик е посочено друго лице, а именно „Скания Файнанс България” ЕООД, ЕИК *********. Изложеното не се опровергава от приложената от ответната страна справка от Централна база данни на КАТ, според която датата на издаване на СУМПС (неприложено към преписката), съгласно което като собственик е вписан оспорващият, е 27.08.2021 г., която дата е повече от месец след издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ.

Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед: 22.07.2021 г., жалбоподателят не е бил собственик на предоставеното му за ползване МПС. Това обстоятелство не е спорно, тъй като самият орган е иззел със съставения АУАН и свидетелството за регистрация на процесния автомобил, в което са вписани тези обстоятелства. 

Принудителните административни мерки, в това число и тези налагани по ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Тези мерки подлежат на стриктно тълкуване, както по отношение на основанията, така и по отношение на субектите, техни адресати. Като субект на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП законът определя единствено собственика на ППС, който управлява собственото си моторно превозно средство или собственика,  чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелства, свързани с неправоспособност, с непритежаване свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4, или по реда на чл.69а от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Следователно лицето, ползващо автомобила по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. В случая от представените по делото доказателства, както и справка за собственик на превозно средство, по несъмнен начин се установява, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия GA, № 390426, управлявания от лицето Г.М.Г. ППС – влекач Скания с рег.№ СВ8643НС и ремарки рег.№ СВ7538ЕА, не е бил собственост на „ЧЗП – В.П.В.” ЕООД, а на друго лице – „Скания Файнанс България” ЕООД. Жалбоподателят, ползващ превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост, не може да бъде адресат на ПАМ по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС" по отношение на жалбоподателя „ЧЗП – В.П.В.”. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че това лице е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано основание за налагане на ограничителната мярка, в хипотезата на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0291-000088/22.07.2021 г., издадена от Н.А.А., на длъжност ПИ в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП е постановена при неправилно приложение на материалния закон и същата ще  бъде отменена.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите следва да бъдат определени по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500,00 лева. Следва да бъдат присъдени на оспорващия и направените разноски за внесена държавна такса за образуване на настоящето дело в размер на 10,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0291-000088/22.07.2021 г., издадена от Н.А.А., на длъжност ПИ в РУ-Кула към ОДМВР-Видин, упълномощен със заповед № 368з-1990/04.12.2020 г. на директор на ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Видин да заплати в полза на В.П.В. ***, направените разноски по делото в размер общо на 510,00 (петстотин и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: