Решение по дело №185/2018 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 102
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20184510100185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

     Гр.Бяла, 19.04.2019г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                 Председател:   Пламен Дочев

 

  при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 185 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

           Предявен е иск с правно чл.422 ГПК

            Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че му дължат сумата от 356,96 лв. -  главница за периода 22.05.2012г. до 27.06.2016г., сумата от 110,74 лв -. мораторна лихва, считано от 22.06.2012г. до 15.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата  считано от 22.08.2017г. до ок. изплащане.

         Претендират се разноски по делото.

         Ответниците, чрез особен представител оспорват размера на претендираното вземане, тъй като представените по делото карнети не отговорят на изискванията на чл. 30 и 32 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и липсва изискуемия подпис на потребител. Проц. представител твърди, че е налице неизпълнение и на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, тъй като по делото не са представени доказателства фактурите за процесния период да са били издадени и представени своевременно на потребителя. Счетоводните документи обаче не са приложени по делото и не са ангажирани доказателства те да са подписани от ответната страна. На последно място се прави и възражения за изтекла погасителна давност за всички суми по предявените искове и за недопустимост на предявеното искане за установяване на разноски в заповедното производство. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а искането за установяване на разноски в заповедното производство да се остави без разглеждане като недопустимо.

Съдът е приел писмените доказателства без оспорване и установената фактическата обстановка, които водят до следните правни изводи:

За основателността на претенциите ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в изпълнение на което е доставил на ответника услуги в периода от 22.05.2012г. до 27.06.2016г. в размер на 356,96 лв. По отношение на иска за обезщетение за забава ищецът следва да установи наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на дължимата мораторна лихва. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Безспорно е, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите. Между страните съществува договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на този договор, ищецът има задължението да доставя питейна вода и пречистване на отпадна вода, а задължение на ответника е да заплаща ежемесечно цената на доставената питейна и отведена канална вода. В настоящия случай е безспорно, че ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на доставената вода, поради което предявените искове са частично  основателни.

 Предвид основателността на иска, съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за давност.

 Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, процесните главници и лихви се погасяват с кратката 3 - годишна давност, тъй като задължението на потребителите за ползвана предоставяна от ищеца услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на водоснабден обект, е периодично задължение, за плащане на потребеното количество вода и същото количество отведена канална вода, уговорено между доставчика и абоната - потребител, въз основа на реална месечна консумация. Поради това са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж /в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/. При вземания с периодичен характер, погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба.

 В настоящия случай с оглед фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК, искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението – 22.08.2017г. Следователно вземанията за периода от 22.05.2012г. до 27.08.2014г. са погасени  по давност. Поради това възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно за следните вземания: по справка - извлечение № 1605/15.08.2017г.  за периода 22.05.12 г. – 27.08.2014 г. в размер на 134,52 лв.

 Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност съгласно чл.111б.“в“ ЗЗД , но съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това погасени по давност са вземането за лихва в размер на 61.71 лв. за периода 22.05.2012г. – 27.08.2014 г.

 Предвид гореизложеното БРС намира, че следва да се признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането на ищеца за сумата от 222,44 лв. главница, представляваща неплатена цена за доставена питейна и отведена вода за периода от 27.08.14г. до 22.08.2017 г. ведно със законната лихва върху тази главница от 22.08.2017г. до изплащането на вземането, както и за сумата от 49.03 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 222.44 лева за периода от 27.08.2014 г. до 22.08.2017г., за които е издадена заповед № 395/18.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 942/2017г. по описа на Районен съд – Бяла, като вместо това следва да се отхвърлят предявените искове от ищеца против ответниците за признаване за установено по отношение на ответниците за съществуване на вземане на сумата над 222.44 лв. до 356.96 лв. -  главница, ведно със законната лихва върху тази главница от 22.08.2017г. до изплащането на вземането, както и за сумата над 49.03 лв. до 110.74 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 222.44 лева за периода от 27.08.2014г. до 22.08.2017г., за които е издадена заповед № 395/18.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 942/2017г. по описа на Районен съд – Бяла, като погасени по давност.

По разноските:

       Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на общо 1436.00 лева.  С оглед частичното отхвърляне на исковете обаче, на ищеца следва да се присъди сумата от 834.00 лв. по компенсация. За исковия процес ответниците следва да понесат като разноски именно тази сума.

 Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Поради което следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата 200.00 лв. разноски за заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 175 лв. адвокатско възнаграждение.

       Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.М., ЕГН-********** ***, Д.Р.Т., ЕГН-********** ***, Г.Р.Т., ЕГН-********** ***, А.Р.Т., ЕГН-********** с.а. и С.Р.Т., ЕГН-********** *** съществуването на вземането на „Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, обл.В.Търново, ул.“Хемус“ № 41, представлявано от управителя Т.Л.Т. за сумата от 222.44 лв. /двеста двадесет и два лева и четиридесет и четири ст./ -  главница, представляваща неплатена цена за доставена питейна и отведена вода за периода от 27.08.2014г. до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази главница от 22.08.2017г. до изплащането на вземането, както и за сумата от 49,03 лв. /четиридесет и девет лева и три ст./, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 222.44 лева за периода от 27.08.2014г. до 22.08.2017г., за които е издадена заповед № 395/18.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 942/2017г. по описа на Районен съд – Бялакато ОТХВЪРЛЯ предявените искове за съществуване на вземане за сумата над 222,44 лв. до 356.96 лв./ триста петдесет и шест лева и деветдесет и шест ст./ - главница, ведно със законната лихва върху тази главница от 22.08.2017г. до изплащането на вземането, както и за сумата над 49.03 лв. до 110.74 лв. /сто и десет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 222.44 лева за периода от 27.08.2014г. до 22.08.2017г., за които е издадена заповед № 395/18.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 942/2017г. по описа на Районен съд – Бяла, като погасени по давност.

ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН-********** ***, Д.Р.Т., ЕГН-********** ***, Г.Р.Т., ЕГН-********** ***, А.Р.Т., ЕГН-********** с.а. и С.Р.Т., ЕГН-********** *** да заплатят на „Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, обл.В.Търново, ул.“Хемус“ № 41, представлявано от управителя Т.Л.Т. сумата от 834.00 лв. /осемстотин тридесет и четири лева/ разноски по гр.д.№ 185/2018г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН-********** ***, Д.Р.Т., ЕГН-********** ***, Г.Р.Т., ЕГН-********** ***, А.Р.Т., ЕГН-********** с.а. и С.Р.Т., ЕГН-********** *** да заплатят на „Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, обл.В.Търново, ул.“Хемус“ № 41, представлявано от управителя Т.Л.Т. сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ - разноски по ч.гр.д.№ 942/2017г. по описа на РС гр.Бяла.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          

                                                                                 Районен съдия: /п/