Р Е Ш Е Н
И Е № 485
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин
22.10.2021 г.
Видински районен съд, гражданска колегия ,в публичното
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниел Димитров
при секретаря О.Велизарова и в
присъствието на прокурора ................................. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр. дело № 147 описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“52-54 срещу С.И.Й. ***,ЕГН ********** иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
общ размер на 656.29 лв., от които: неизплатена
главница
по договор за кредит № **********/12.02.2018 г. в размер на 630.64
лв., договорна лихва в размер на 25.65 лв. за периода от 15.06.2019 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва, върху
главницата считано от 17.12.2019 г./датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/в съда до окончателното плащане. В
Твърди се от
ищеца, че на 12.02.20218 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
********** с ответника С.И.Й., на която е предоставил сума в размер на 2000.00
лева.
Сочи се, че в
чл. 7, ал. 1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 2000.00
лева, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска
в размер на 272.00 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането –
декларация.
Излага се, че
предвид заявеното желание от ответника - Потребител еднократната такса за
оценка на риска в размер на 272.00 лева се финансира от ищеца - Кредитор и се
възстановява от ответника - Потребител с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора за потребителски кредит за
общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова
сметка ***. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от
Кредитора към сметка на застрахователя, за което Потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора.
Поддържа се, че
в настоящия случай ответникът - Потребител е пожелал да сключи застраховка
„Живот“ в размер на 132.00 лева и застраховка „Безработица“ в размер на 134.64
лева. Общото крайно задължение по Договора /чл. 10 от Договора/ възлиза на
3164.26 лева, която сума е разсрочена на 18 погасителни месечни вноски, всяка
по 158.21 лева. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 26.36
% /чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора/. Сочи се, че така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че с част от
получената сума кредитополучателят е пожелал да рефинансира свое задължение по
договор за потребителски кредит 40004793 в размер на 436.00 лева /Длъжникът е
преустановил плащанията, а договорът е изцяло падежирал на 15.10.2019 г. /.
Твърди се, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3443/2019 г. по описа на ВдРС и по
което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които е
подадено възражение от длъжника. Образувано е и изпълнително дело № 733/2020 г.
по описа на ЧСИ Стефан Нинов
Сочи се, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК /17.12.2019 г./ задължението на ответника С.И.Й. към ищеца
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД по Договора е било в размер на 663.92 лева /630.64 лева –
главница и 33.28 лева договорна лихва/. Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 4 от
Договора за потребителски кредит ответникът дължи обезщетение за забава /лихва
за просрочие/ което към 09.12.2019 г. е било в размер на 92.37 лева.
Излага се, че
след подаване на заявлението има постъпило плащане в размер на 100.00
лева,обуславящо разликата между
първоначално претендираните суми със заявлението и с исковата молба.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество по Договор за потребителски кредит №
********** от 12.02.20218 г. сумата в общ размер от 656.29 лева, от които:
630.64 лева – главница, 25.65 лева – договорна лихва за периода 15.06.2019 г.
до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК /17.12.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и
направените разноски.
В рамките
на срока по чл. 131 от ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание оспорва иска по размер,като сочи че дължи 450 лв..Претендира
разсрочено плащане.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 3443/2019 г. по описа
на РС - Видин.
В нарочна молба от 21.05.2021 г. ищецът
поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира
за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр. д. № 3443/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 18.12.2019 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2369/18.12.2019 г.
за следните суми : 630.64
лева-главница, 33.28 лв.-договорна лихва за периода от 15.06.2019 г. до
15.10.2019 г., 92.37 лв.-обезщетение за забава за периода от 15.06.2019 г. до
09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането,
както и сумата от 25.00 лв.-разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв
юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Приобщен по
делото е и Договор за потребителски
кредит № ********** от 12.02.2018 г., сключен между страните по делото, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ
размер на 2000 лева,към което задължение са прибавени: еднократна такса за
оценка на риска в размер на 272 лв., застраховка
BANK КОМБО живот в размер на 132 лв. и застраховка BANK КОМБО
безработица в размер на 134.64 лв.,като
общото задължение,ведно с договореното в чл.10 /ГПР/възлиза на 3164.26 лв..
В договора,
сключен между страните е посочено , че: средствата по договора за кредит се
превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на потребителя,
открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи
дължимата за конкретната застраховка се
превежда от кредитора по сметката на съответния застраховател. Страните са
договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като
годишен лихвен процент е в размер на 26,36 %; че лихвата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
договора; че ГПР е в размер на 49.27 % .
От процесния
договор е видно,че в същия е
инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска. В договора е установено
също- чл. 16, 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни
вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на
третата вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът
начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да
е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника. От
съдържанието на договора– чл. 25,13 се установява също, че с подписването му,
кредитополучателя декларира, че му е предоставено своевременно на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр.
Приобщен като
доказателства по делото е и рамковия договор от 12.02.2018 г., сключен между
страните по делото.
Видно е от
представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени застраховки Живот
и Безработица, с посочена обща
застрахователна премия от 266.64лв., подписано от страна на кредитополучателя .
Установява се,
от представеното по делото заявление –
декларация за потребителски кредит, че ответника е заявил, че кандидатства за
потребителски кредит и, че желае да бъде извършена предварителна проверка на
нейната платежоспособност с оглед сключването на договор.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.
От заключението по същата се установява, че: при сключване на
договора общата дължима сума по договора
за кредит № ********** е в общ размер от 3164.26 лв., от която :2538.64 лв.
–главница/2000 лв. предоставен кредит,272 лв. такса оценка на риска,132
лв.застраховка „Живот“ и 134.64 лв.застраховка“Безработица“/ и 625.62
лв.-договорна лихва ,както и че дължимата сума е разсрочена на 20 вноски по
погасителен план.
Вещото лице е
посочило,че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК ответника е направил 11 плащания,като е внесъл сумата
от 2569 лв.,както и по-късно на 17.02.2020 г. още 100 лв..Посочено е че
размерът на непогасеното задължение
възлиза на 656.29 лв.,от която:630.64 лв.-незаплатена главница и 25.65
лв.-незаплатена договорна лихва. В
заключението е посочено извършените плащания са били в размер на 836,20 лева,
от които са погасени: главница в размер на 491,10 лева; лихва в размер на
318,51 лева и обезщетение за забава в размер на 26,59 лева; че след датата на
подаване на заявлението е постъпила сума в размер на 11,80 лева, с които са
погасени „спорни съдебни разноски“ в размер на 38,21 лева и „спорни съдебни
вземания за лихви“ в размер на 80,59 лева; че незаплетените задължения по
договора за кредит включват: главница в размер на 1480,07 лева и договорна
лихва в размер на 32,967 лева и обезщетение за забава в размер на 95,38 лева;
че сумата по кредита е усвоен на 25.04.2017 г. в размер на 1500 лева, като на
същата дата автоматично са удържани :259,97 лева – застраховки, които са
преведени на застрахователя и 211,20 лева – еднократна такса за оценка на
риска.
Въз основа на изложената фактическа обстановк, съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния
преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо
вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по
който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало
задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да
бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по
делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №3443/2019 г. че в полза на
ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства,
че издадената заповед е връчена на длъжника,който е възразил, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не е спорно и
обстоятелството,че договорената сума е получена и усвоена от ответника,което е видно и от
отразеното от вещото лице в заключението.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за потребителски кредит № **********/12.02.2018 г. по силата, на който
„ТИ БИ АЙ БАНК “ ЕАД е предоставил на кредитополучателя/ответник/
договорената сума,като общия размер
на задълженията, възлизащ на 3164.26 лв. ,ответникът се е задължил да върне по установения между страните начин - чрез
равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит,като е уговорена както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата
лихва за просрочие.
Безспорно по
делото се установява и факта на сключването на застраховките“ Живот“ и „Безработица“
и факта на превеждане на премията в
полза на застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по
договора за кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски
формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се
отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна
информация, не е основание за недействителност на договора.
По делото
безспорно се установи, че от страна на ответника, има плащания по договора,
вкл. и след датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК,както и че
падежът на последната дължима вноска е
15.10.2019 г. .
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е частично
основателен по следните съображения:
В случая е
сключен договор за потребителски кредит,към който е относима разпоредбата
на на чл.9 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Предвид на това
за него важат всички императивни
изисквания на този нормативен акт
заедно с правилата на Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, тъй като
кредитополучателят е физическо лице.
Тъй като съдът е
длъжен служебно да провери
действителността на договора,
доколкото се касае за нищожност, която
се извежда от неговия вид и съдържание,
то и без позоваване на такива от страна
на потребителя ще следва да бъде
поверено дали не са нарушени тези норми/в този смисъл е решение № 23/07.07.2016
г. постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о./.
Настоящата инстанция намира, че процесният
договор съдържа всички реквизити,
уредени в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Същият е сключен в писмена форма, посочени са
индивидуализиращите данни на страните, размерът на получената сума, общият размер, който
потребителят трябва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен
процент, който е фиксиран. Освен
това в договора е инкорпориран
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски,размерите на застрахователните премии – "Комбо
живот" и "Комбо безработица",които са включени в размера на кредита и същите формират общия размер на
кредита и са част от месечните вноски.
Вземанията ,касаещи застраховките , с оглед техния характер и естество не
представляват такси по усвояване и управление на кредита, а са допълнително
предоставени услуги, поради което с тяхното уговаряне не е налице противоречие
с чл.10а, ал.2 ЗПК. Изрично в чл.19 от договора е посочено, че застраховката не
е задължителна, сключва се по желание на кредитополучателя,както е в настоящия
случай, и не е условие за сключване на договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната
практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид
възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Не е налице и противоречие с чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като
годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева
и валута, определен с постановление на МС.
В настоящия
случай обаче нищожна се явява клаузата относно таксата за оценка на риска за
сумата от 272 лв.,която сума е инкорпорирана в главницата.
Процесният договор
за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит. Съгласно
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал.
2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка на риска“,
съдът намира че сумата от 272 лева, представлява такса за усвояване на заема.
За да формира този си извод, съдът отчита обстоятелството,че таксата се дължи в деня на подписване на
кредита. Отделно таксата е осчетоводена от самия ищец като част от отпуснатия
кредит , поради което, съдът намира, че същата
не съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от
загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за управление на
кредита.
По общо правило
липсва основание да се отрече правото на кредитора да изисква заплащането на
такса, покриваща разходите по оценка на кредитоспособността на кандидатстващото
за кредит лице и риска за заемодателя. Обичайно в търговската практика на
кредитните институции е заплащането на такава такса да се изисква при
сключването на договора/отпускането на кредита. В случая обаче не се касае за предоставена от банката услуга
на потребителя, а за действия,които се следват преди сключването на договора за
кредит. В този смисъл липсва основание да се приеме, че тази такса съставлява
главница по договора за кредит и подлежи на олихвяване с договорения лихвен
процент, независимо, че плащането й е разсрочено от кредитора. Таксата се дължи
еднократно като забавата от страна на длъжника в плащането може да породи за
кредитора само вземане за обезщетение на забавата. Не случайно в чл.7 от
договора “Общ размер на кредита и условията за усвояването му”, задължението за
еднократна такса за оценка на риска е изведено отделно, самостоятелно, след
изрично посочените суми като предоставян кредит. Да се твърди, че кредиторът е
предоставил в заем на длъжника сума за погасяване на задължение, възникнало от
същия този заемен договор, е правен и житейски абсурд. Очевидно е, че
завоалираната формулировка на начина, по който длъжникът следва да плати
определената от кредитора такса за оценка на риска цели необосновано оскъпяване
на кредита, в ущърб на потребителя като икономически по-слаба и недостатъчно
информирана страна, което на общо основание е недопустимо.
Не може да не се
отчете и факта, че договорът е сключен в същия ден, в който кредитоискателя е
отправил искане до банката за получаване на кредит, с оглед на което и при
липсата на яснота (каквото е изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК) относно
основанието и размера на исканата такса (проста такса по тарифа на банката или
като процент от разрешения кредит) не би могло обосновано да се приеме, че
действително от страна на кредитора са сторени разходи по проучване
платежоспособността на кредитополучателя и оценка на риска от евентуалното
негово кредитиране, чието компенсиране се търси с тази такса. В случая се цели покриване на сумата, която банката следва да
задели като провизии (резерви) за покриване на потенциалната загуба от
предоставения необезпечен кредит. В този смисъл изискването на такава такса би
било в колизия и с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото касае действия на
кредитора, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е
недопустимо.
Налага се
извода, че тази клауза на договора не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне на закона (ЗПК), поради което и на
основание чл.21, ал.1 ЗПК e нищожна и не поражда права и задължения за страните
по заемното правоотношение.
Предвид горното
сумата в размер от 272 лв. ,касаеща такса за оценка на риска ,е недължима.Същата
е включена в главницата и при данните по
делото е погасявана до момента на преустановяване на плащанията ,поради което
същата следва да бъде прихваната и приспадната от вземането.В тази връзка исковата
претенция за главница в размер от 630.64 лв.,следва да се уважи до размер от
358.64 лв.,като в частта над тази сума иска се отхвърли.
При това положение и съобразявайки,че ответника не е заплатил
всички дължими вноски,респективно цялата дължима се главница ,в която е
включената обсъжданата такса,претенцията за незаплатена договорна
лихва за периода 15.06.2019 г.-15.10.2019 г. ,и след направени изчисления с
ел.калкулатор, следва да се уважи частично до размера от 19.24 лв.,като в
останалата част се отхвърли.
На основание
изложеното предявения иск по чл. 422, ал.1 от ГПК относно главницата следва да бъде уважен до размера на сумата от 358.64
лв.,като в частта над тази сума до
пълния размер от 630.64 лв. се отхвърли, а искът,касаещ незаплатена
договорна лихва за периода 15.06.2019 г.-15.10.2019 г. следва да се уважи частично до размера от
19.24 лв.,като в останалата част до 25.65
се отхвърли.
Поради настъпило
частично плащане в хода на заповедното производство размерът на исковата
претенция досежно договорната лихва не
съвпада с тази в заповедното производство.Отделно в настоящето производство не
е предявено искане за присъденото със
заповедта обезщетение за забава за
периода от 15.06.2019 г. до 09.12.2019 г. в размер на 92.37 лв.,което вземане
при данните по делото е погасено,поради
което заповедта в тази й част следва да
се обезсили.
Ответника е
направил искане за разсрочено плащане .
В случая съдът
приема за основателно искането по реда на чл. 241 от ГПК за разсрочване на
изпълнението,като същото по отношение на
дължимите суми по заповедното и исковото производство следва да бъде разсрочено
на равни месечни вноски в размер на 60 лв. месечно, дължими от първо число на
месеца след влизане на решението в сила до окончателното издължаване.
По разноските:
Съобразявайки т.
12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответника следва да понесе отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство,съобразно уважената част от
исковете.
Ищеца е направил искане за присъждане на разноски.
Направените такива
в производството по иска по чл.422 ГПК са:внесена държавна такса в
размер на 25.00 лева, 80.00 лева - депозит за възнаграждение на вещо
лице.Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Съобразявайки фактическата и правната сложност на
делото и съгласно чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78,
ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В случая, но съобразно уважената част на иска, на ищеца
ще следва да се присъдят разноските/ за платена държавна такса, вещо лице,
и юрисконсултско възнаграждение /,а именно за
сумата в общ размер от 118.04 лв..
Разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2928/19 г. по описа на ВдРС са в общ
размер от 75.00 лв./ 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение/.
В тази връзка и с
оглед уважената
част на иска ответника следва да заплати
на ищеца сума за разноски в общ размер от 43.18 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ,в отношенията между страните ,че С.И.Й. ***,ЕГН ********** ДЪЛЖИ на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“52-54 сумата в общ размер от
377.88 лв.,от която : 358.64
лв./главница/ и 19.24 лв. - договорна
лихва за периода от 15.06.2019 г. до 15.10.2019 г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №3443/2019 г. по описа на ВдРС/ до
окончателното издължаване,като
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен, иска за сумата над 377.88 лв.до пълния претендиран
общ размер от 656.29 лв., като съответно
отхвърля главницата в частта й до пълния размер от 630.64 лв. ,както и договорната лихва в частта й до пълния размер
от 25.65 лв. .
ОБЕЗСИЛВА
издадената по ч.гр.д №3443/2019 г. по описа на ВдРС заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК в частта,касаеща сумата от 92.37 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от
15.06.2019 г. до 09.12.2019 г..
ОСЪЖДА С.И.Й. ***,ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на "„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“52-54 сумата в общ размер от
43.18 лв., направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д.№3443/2019
г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането
в останалата му част до пълният размер от 75. 00 лв..
ОСЪЖДА С.И.Й. ***,ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“52-54 , сумата в общ размер
от 118.04 лв., направени в настоящето производство разноски, съобразно уважената част от иска, като
отхвърля искането в останалата му част до пълния размер.
РАЗСРОЧВА, на
основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите се на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и
разноски, като ПОСТАНОВЯВА С.И.Й. ***,ЕГН ********** да заплаща на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
********* ежемесечно сумата от 60,00 лв.
, дължима от 1-во число на месеца след влизане на решението
в сила ,до пълното изплащане на дълга.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните, като
след влизане в сила да се приложи препис по ч. гр. д. №3443/2019 г. по описа на
ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: