№ 24926
гр. София, 15.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110171005 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. В. Т. срещу С. Й. В. и Г. Д. Г.ева -
В.а след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 32509/2022 г. по описа на
СРС, 33 състав.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 32509/2022 г. на СРС, като именно за вземането по същата
се търси установяване по настоящото дело. Предвид изложеното и на осн. чл. 86, ал. 1,
изр. 2 ПАС, съдът намира, че посоченото ч.гр.дело следва да се приложи към
настоящето дело.
Съдът съобрази, че ищцата в проведеното заповедно производство е навела
твърдение, че е собственик на 60/624 ид. части от процесния имот, поради което
претендира съответната част от процесните вземания. Това твърдение обаче не е
релевирано с исковата молба, поради което на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК следва да й се
укаже да посочи на какво основание счита, че й се дължат 60/624 части от процесните
вземания, произтичащи от сключения договор за наем от 17.01.2015 г.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, при които ответниците са ползвали процесния имот.
Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на искането с оглед
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно посочената разпоредба свидетелски
показания, без изричното съгласие на насрещната страна /арг. от чл. 164, ал. 2 ГПК/, не
се допускат за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. В случая ищцата е
приложила към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
писмен договор за наем, в съставянето на който обаче същата не е участвала, като се
сочи, че в качеството на наемодател е участвал друг съсобственик в имота. Искането е
допустимо и следва да бъде уважено.
Направеното искане от ответниците за установяване на същото обстоятелство
също следва да бъде уважено с оглед уважаване искането на ищцата.
С отговора на исковата молба ответниците са направили оспорване истинността
на представения договор за наем. Оспорването не е конкретизирано. Във връзка с
направеното оспорване е направил искане за откриване на производство по оспорване
1
на документ по реда на чл. 193 ГПК. За да се извърши преценка дали са налице
предпоставките за откриване на производство по оспорване по смисъла на чл. 193
ГПК, следва да се даде възможност на ответниците да посочат какво конкретно
оспорват. Тъй като не е заявено дали се оспорва верността на документа или
автентичността му, то следва да се обърне внимание, че неистински по своето
съдържание могат да бъдат само официалните свидетелстващи документи. Частният
свидетелстващ документ по правило не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е. съответствието на
материализираното в него изявление с обективната действителност, не може да се
оборва по реда на чл. 193 ГПК.
С оглед направеното оспорване на представения договор за наем и направеното
искане от ответниците, на ищцата следва да се укаже на осн. чл. 183 ГПК да представи
оригинала на документа. Същевременно съдът съобрази, че всички приложени към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение документи не са представени в
заверен от страната препис или оригинал, поради което на ищцата следва да се даде
указание.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 32509 от 2022 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
УКАЗВА на ищцата на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок, с препис
за ответниците, следва да посочи на какво основание счита, че й се дължат 60/624
части от процесните вземания, произтичащи от сключения договор за наем от
17.01.2015 г.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищцата и един свидетел при режим на довеждане
от ответниците за установяване на обстаятелствата във връзка с ползване на процесния
имот от ответниците.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на страните за водене на допуснатите
свидетели в насроченото първо открито съдебно заседание, като при неизпълнение без
представяне на доказателство за наличие на уважителна причина, производството по
делото ще продължи без събиране на допуснатите доказателсва.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от съобщението да конкретизират
какво конкретно касае оспорването им по отношение на представения договор за наем
от ищцата.
УКАЗВА на ищцата на осн. чл. 193, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да посочи дали желае да се ползва от оспорения документ, като при
неизпълнение договорът за наем ще бъде изключен от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищцата на осн. чл. 183 ГПК, в случай че желае да се ползва от
оспорения договор за наем, че в едноседмичен срок от съобщението следва да го
представи в оригинал, като при неизпълнение документът ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищцата на осн. чл. 101 ГПК вр. чл. 183 ГПК, че в едноседмичен срок
от съобщението следва да представи в заверен препис или в оригинал всички писмени
доказателства, приложени към депозираното заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл. 410 ГПК, като при неизпълнение, същите ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 12.10.2023 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал.
2, предл. 1 ЗЗД за сумата от общо 43,27 лева, представляваща 60/624 части от
неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г.; 2/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,07 лева, представляваща 60/624 части от
лихва за забава върху общо дължимата главница за неплатени наемни вноски, дължима
за периода от 20.06.2019 г. до 10.06.2022 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД за сумата от 84,69 лева, представляваща 60/624 части от неплатени
консумативни разходи за топлинна енергия за обекта в периода от 01.07.2018 г. до
30.09.2019 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,15 лева,
представляваща 60/624 части от общо дължимата лихва за забава върху главницата за
консумативни разходи за периода от 01.10.2019 г. до 10.06.2022 г.
Ищцата В. В. Т. e подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу С. Й. В. и Г. Д. Г.ева - В.а за осъждането им да заплатят
солидарно сумите, както следва: 84,69 лева (осемдесет и четири лева и 69 стотинки),
представляваща 60/624 части от общо неплатени задължения към „Топлофикация
София“ ЕАД за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г. въз основа на договор за наем
от 17.01.2015 г.; сумата от 23,15 лева (двадесет и три лева и 15 стотинки),
представляваща 60/624 части от общо неплатена мораторна лихва по отношение на
задължението към „Топлофикация София“ ЕАД за периода от 01.10.2019 г. до
10.06.2022 г.; 43,27 лева (четиридесет и три лева и 27 стотинки), представляваща
60/624 части от общо неплатена наемна цена по договор за наем от 17.01.2015 г. за
период от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 13,07 лева (тринадесет лева и 7
стотинки), представляваща 60/624 части от общо неплатена мораторна лихва за период
от 20.06.2019 г. до 10.06.2022 г. по отношение на неплатена наемна цена, както и
разноски, пропорционално на уважената част от заявлението, а именно: държавна такса
в размер на 3,28 лева (три лева и 28 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер
на 43,27 лева (четиридесет и три лева и 27 стотинки).
След указание до заявителката, последната е предявила установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцата твърди, че е съсобстевник на 60/624 части от имот, находящ се в гр.
София, на трети етаж /втори надпартерен/ на ....... Сочи, че ответниците, в качеството
им на наематели по силата на договор за наем от 17.01.2015 г. не са погагили дължими
задължения, произтичащи от облигационното правоотношение за заплащане на наемни
вноски, консумативи за задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, както и лихви за
забава върху тях.
Сочи, че въпреки изпращането на много на брой покани, ответниците не погасили
дължимите суми. Поради тези и останалите изложени съображения моли съда да
признае за установено, че ответниците й дължат сумите по издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № № 32509/2020 г. на СРС. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответниците оспорват изцяло както допустимостта,
така и основателността на предявените искове. Оспорват материалната легитимация на
3
ищцата да претендира процесните суми, оспорват наличието на облигационно
правоотношение по силата на договор за наем. Молят исковете да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на неплатените наемни
вноски е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните,
респ. лица, действащи от тяхно име, е бил сключен валиден договор за наем за
процесния имот, по които ищецът е предал на ответниците фактическата власт върху
имота, изпълнил е задълженията си по договора и за ответниците е възникнало
задължението за заплащане на уговорената наемна цена; че е материалноправно
легитимирана да получи претендираната сума, за което не сочи доказателства.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на
задължението, за което не сочат доказателства.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че по възникналото облигационно отношение между страните по
силата на валиден договор за наем, по силата на който ищецът е изпълнил
задълженията си, за ответниците е възникнало задължението за плащане на
консумативните разходи за обекта, както и че същите се дължат в претендирания
размер; че е материалноправно легитимирана да получи претендираната сума, за което
не сочи доказателства.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на
задължението, за което не сочат доказателства.
По исквете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и настъпването на
изискуемостта на вземането – уговорен срок за изпълнение или отправена и получена
от ответниците покана за заплащане на дължимите суми преди образуване на
настоящото производство; че е материалноправно легитимирана да получи
претендираните суми, за което не сочи доказателства.
При доказване на горните факти, в тежест на ответниците е да докажат погасяване
на задължението в срок, за което не сочат доказателства.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4