РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600686 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор в Районна
прокуратура Бургас против Присъда № 260052 от 12.03.2021г., постановена по НОХД №
763/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с която подсъдимият И. Т. П. ЕГН **********
бил признат за невиновен в това, че от неустановена дата в началото на месец септември
2014г. до 12.09.2014г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Д. Д. Д., с установена по делото самоличност, че след като
преведе по сметка в Уникредит Булбанк с IBAN: BG *************** на колегата му А. С.
– титуляр на сметката, парична сума в размер на 2 500 евро, равностойни на 4 897.50 лева,
ще му достави от Италия в срок до две седмици от извършване на превода л.а. „Фолксваген
Пасат“ и причинил на същия имотна вреда в горепосочения размер, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В протеста и допълнението към него се съдържат пространни оплаквания за
неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. В обобщен вид доводите на
прокурора се свеждат до следното: от наличните по делото доказателства следвал изводът,
че подс. П. изначално знаел, че поетото от него задължение да достави на свид. Д.
употребяван лек автомобил от Република Италия за сумата от 2500 евро няма да бъде
изпълнено; дългогодишните отношения между пострадалия и подсъдимия били мотив за
последния да счете, че може да въведе в заблуждение първия и у него нямало да възникне
1
съмнение; дължащите се за лекия автомобил парични суми били преведени по банкова
сметка на друго лице – свид. А. С., без да било посочено основание за този превод;
обясненията на подсъдимия следвало да се разглеждат единствено като защитна версия, тъй
като в преобладаващата си част били безсъдържателни, фрагментарни, непоследователни и
не служели за доказване на главния факт; свид. М., като служител на подсъдимия, бил
заинтересован от изхода на делото и в тази връзка показанията му не следвало да се
кредитират от съда; необосновано съдът не дал вяра на показанията на свидетелите С., от
които се установявало, че подс. П. не бил водил разговори с тях за автомобил на свид. Д..
Прокурорът счита, че предложената с обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя
изцяло от доказателствената съвкупност по делото. Претендира се отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова, с която подс. И.П. да бъде признат за виновен по
обвинението за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
заявява, че не поддържа протеста на Районна прокуратура Бургас. Намира присъдата на
първоинстанционния съд за законосъобразна, правилна и обоснована, поради което същата
следвало да бъде потвърдена. Правилни били изводите на съда, че настоящият случай
представлявал единствено неизпълнение на задължения по гражданскоправни отношения, а
не престъпление.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Т., редовно призован, не се
явява по медицински причини. Представлява се от упълномощения си защитник – адв. А.А.
от АК-Варна, който счита подадения протест за неоснователен и като такъв следвало да
бъде оставен без уважение. В мотивите си съдът подробно бил анализирал доказателствата
по делото, извел бил правилната фактическа обстановка, а правните му изводи – изцяло
съобразени със съдебната практика. Моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
протеста на прокурора за процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл.319,
ал. 1 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу
подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния
съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция установи следните фактически положения:
Подсъдимият И. Т. П. ЕГН ********** е роден в гр. ****** и е с постоянен и
настоящ адрес в гр. *******, ул. „***********“ № **, ет.*, ап.*. Той е ******, ********
гражданин, със ******** образование, ******, ******* и работи като**********.
През лятото на 2014 година, подс. П. решил да закупи на сина си – свид. Т. П., лек
автомобил, като за целта се свързал със свой приятел – свид. Р. С., който извършвал такъв
2
вид услуги - внасял леки автомобили от Република Италия. След проведени между тях
разговори двамата се разбрали лекият автомобил, който следвало да бъде доставен на подс.
П. да бъде марка „****“, модел „**“, а сумата, която подсъдимият следвало да заплати за
него, била 4 000 евро. Братът на свид. С. – свид. А. С., който се намирал в Република Италия
и фактически извършвал услугата, доставил лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. №
********. След като автомобилът пристигнал на територията на Република България, цената
за него – 4 000 евро, била заплатена, а превозното средство било предадено на сина на подс.
П. – свид. Т. П., и регистрирано на 08.09.2014г. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Варна.
Към 2014 година подс. П. притежавал автоморга и извършвал търговска дейност с
употребявани авточасти на територията на гр. Бургас и гр. Варна. Във връзка с
осъществяването на тази дейност, той се познавал и имал от дълго време търговски
отношения със свид. Д. Д. – собственик на автосервиз. През месец септември 2014 година
двамата се срещнали в заведение в гр. Бургас, като с тях била и съпругата на Д.- свид. К. Д..
Свид. Д. искал да закупи употребяван лек автомобил марка „********“, модел „*****“ и тъй
като във времето преди казаната среща подс. П. му бил помогнал да придобие други два
леки автомобила, споделил на последния намеренията си. Подс. П. му заявил, че негов
приятел – свид. А. С., когото Д. не познавал, извършвал такива услуги – доставял
употребявани автомобили от Република Италия. Свид. Д. и подсъдимият постигнали
споразумение, че срещу сумата от 2 500 евро С. ще му достави именно такъв автомобил.
Подс. П. предоставил банкова сметка „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN *****************, с
титуляр А. С., по която свид. Д. следвало да преведе уговорената парична сума. На
12.09.2014г. свид. Д. превел сумата в размер на 2 500 евро по посочената сметка, а като
основание вписал „захранване на сметка“.
Подс. П. не успял да осъществи чрез свид. А.С. доставката на лекия автомобил в
продължителен период от време, поради което около 4 месеца след срещата им, свид. Д.,
чрез работници от неговия сервиз, вземал авточасти от автоморгата на подсъдимия, без да
заплаща за тях. Част от вещите били предавани лично от свид. М., който помагал на подс.
П., работейки при него, без обаче да притежава съответните за това документи.
През месец март 2016г., свид. Д. подал жалба до Районна прокуратура - Бургас, в
която описал изложените по-горе обстоятелства. След приключване на проверката, въз
основа на събраната информация било образувано досъдебно производство.
На 15.11.2019г. и 20.11.2019г., подсъдимият П. възстановил цялата сума на свид. Д. –
4 897.50 лева, както и 500 лева за заплатен от последния адвокатски хонорар.
В хода на досъдебното производство, във връзка с изложени от подс. П.
обстоятелства относно психическото му състояние в периода 2011-2019 година, била
назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението по която се
установява, че както към момента на изготвяне на експертизата, така и към
инкриминираната с обвинителния акт дата, той бил способен да разбира свойството и
значението на извършеното от него, можел да ръководи постъпките си и правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото, както и да излага достоверни обяснения за
тях.
Изложените фактически положения въззивният съд изведе от гласните доказателства
- показанията на свидетелите Д. Д., К. Д., А. С., Р. С. (включително и приобщената по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 от НПК част от показанията на същия свидетел, дадени в
досъдебното производство), Т. П., В. М. и обясненията на подсъдимия П.; от приобщените
по делото писмените доказателства - вносни бележки от 12.09.2014г. от УниКредит Булбанк,
справки от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна и МВР-Бургас, справки от
3
болнични заведения – ЦПЗ към ДКЦ „Света Марина“-гр. Варна; докладни записки, справка
за съдимост по отношение на подс. П. и други; както и от заключението по
съдебнопсихиатричната експертиза.
Очертаната доказателствена съвкупност е противоречива по отношение на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, но районният съд, чрез
внимателен и задълбочен в достатъчна степен анализ на доказателствата, е извел правилно
безспорно доказаните факти. Анализираните от първата инстанция доказателствени
източници са годни, събрани по реда на НПК, относими към кръга от обстоятелства, очертан
в чл.102 от НПК, и са тълкувани според точното им съдържание, без да бъдат извращавани,
подценявани, респ. надценявани, и са изследвани поотделно и в тяхната съвкупност.
Дадената от първоинстанционния съд оценка на източниците на фактически данни се
споделя изцяло от настоящия състав. Изводите относно фактите са съобразени с правилата
на формалната логика и са обективно верни.
По делото отсъства спор, че в началото на месец септември между подс. П. и свид. Д.
се е осъществила среща в гр. Бургас, на заведение, находящо се в близост до „Борисовата
градина“, чийто предмет е бил намерението на Д. да закупи употребяван лек автомобил
марка „********“, модел „******“, внос от Република Италия. Също така не се спори, че
банковата сметка с титуляр свид. А. С., по която купувачът Д. е следвало да преведе
продажната цена от 2 500 евро, е била предоставена от подс. П., като тук обстоятелството
дали същата е била изпратена на Д. по мобилното приложение „Вайбър“, или е била
написана върху салфетка е без правно значение. В този смисъл са показанията на
свидетелите Д., Д. и обясненията на подсъдимия. Всъщност доказателствата по делото –
показанията на свид. А. С. и приложените в досъдебното производство вносни бележки, не
оставят съмнение, че сумата от 2 500 евро е била преведена от Д.по сметката на свид. А. С. в
Уникредит Булбанк, и е била осчетоводена като постъпила на 14.09.2014г.
Между показанията на свидетелите А. С. и Р. С., а също така и между тях и
обясненията на подсъдимия, са налице очевидни противоречия досежно продажната цена на
лекия автомобил марка „****“, модел „***“, с рама № ****************, условията около
доставянето му от Република Италия до Република България и казаното им (на С.) от
подсъдимия за основанието за получените от А. С. два превода на обща стойност 4 000 евро,
които са били коректно отразени и анализирани от проверявания съд. В изложените в хода
на съдебното следствие показания, свидетелите С. твърдят, че цената на лекия автомобил
била 4 000 евро, докато свид. Р. С. при разпита си в досъдебното производство, надлежно
приобщен по делото в съответната част, е посочил, че сумата била 2 500 евро. Отделно от
това подсъдимият в обясненията си твърди, че цената всъщност била 11 500 лева, които той
бил заплатил на Р. С.. От така изложените обстоятелства в действителност не може да се
направи категоричен извод относно конкретната продажна цена на превозното средство, и
кога е настъпил моментът на плащането. Факт е обаче, че между тях е имало уговорка подс.
П. да закупи внесен от А. С. лек автомобил, което всъщност се е осъществило - когато
лекият автомобил се е намирал в дома на свид. Р. С., синът на подсъдимия – свид. Т. П.,
4
отишъл и го е взел, а впоследствие го регистрирал. Последно изложеното се потвърждава от
показанията на свид. Т. П., и от приложените в досъдебното и съдебното производство
документи относно покупко-продажбата на автомобила и преписката по регистрацията му в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Принципната заинтересованост от изхода
на делото на казания свидетел, произтичаща от факта, че е син на подсъдимия, не личи да е
повлияла обективността на изложените от него твърдения, които са подкрепени и от други
доказателства. Според настоящия състав той е изложил възприятията си за случилото се
добросъвестно, като пресъздава по логичен, непротиворечив и житейски оправдан начин
обстоятелствата около придобиването на автомобила – преди да вземе автомобила от дома
на свид. Р. П., двамата с баща си първо го огледали на място в дома на посочения свидетел,
и го е придобил физически едва след около една-две седмици, след като е разбрал от баща
си, че цената за автомобила е заплатена.
Също така е факт, че страните по сделката за лекия автомобил марка „****”, модел
„***” твърдят, че цената за него е била заплатена от купувача на продавача. Независимо, че
нейният размер по мнение на настоящия състав не е установен, в подкрепа на горното са и
липсата на предявени претенции към подс. П. от страна на продавачите С., въпреки
изминалия дълъг период от време от сделката до настоящия момент.
В дадените от свид. Р. С. показания в хода на съдебното следствие и твърденията му,
изложени в досъдебното производство е налице вътрешно противоречие, което именно е
било причината районният съд да приложи разпоредбата на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от
НПК. Пред първата инстанция същият е заявил, че лекият автомобил марка „*******” му е
бил доставен от брат му от Република Италия. Наред с това е посочил, че той бил закупил
превозното средство, но за него е нямало поръчка и същото стояло в гаража у дома му
няколко седмици. През това време бил говорил с подс. П. и същият изявил желание да
закупи автомобила за сина си. Изложеното обаче противоречи изцяло на приобщените му
показания, в които твърди, че автомобилът е търсен по настояване именно на подсъдимия,
който е следвало да преведе предварително сумата от 2 500 евро по сметка на А.С., за да
може същият да го заплати в Република Италия. Тези несъвместими помежду си твърдения,
изложени при двата разпита по отношение на едно и също обстоятелство мотивират извод,
че показанията на този свидетел не пресъздават добросъвестно факти от действителността,
поради което същите не могат да се ползват с доверие, както настоява районният прокурор.
Казаният извод е относим и към показанията на свид. А. С., който твърди, че обсъжданият в
настоящия абзац лек автомобил бил закупен от Италия във връзка с желанието на
подсъдимия да вземе автомобил на сина си. Тук е моментът да се обсъди и относимата, към
гореизложеното, част от показанията на свид. Т. П.. Той твърди, че този автомобил му е бил
показан на снимки от баща му, който му казал, че бил „излязъл” такъв автомобил (т.е. подс.
П. не е поръчвал предварително този конкретен автомобил), след което отишли да го видят.
Определенията, дадени в протеста относно обясненията на подсъдимия – непоследователни
и фрагментарни твърдения, според настоящия състав са единствено относими към тези,
изложени от казаните свидетели – А. и Р. Станчеви, поради посочените вече обстоятелства.
5
Доколкото обсъдените дотук противоречия спомагат да се провери изначалната
достоверност на показанията, то следващите разнопосочни твърдения на същите тези
свидетели подриват изцяло обвинителната теза. Според свид. А. С., след като е получил
двата парични превода – от свид. Д. и от лице с името А., се обадил на брат си и го попитал
дали знае кои са тези лица. Свид. Р. С. му посочил, че това били управители на фирмата на
подс. П. и всъщност тези пари били за лекия автомобил, който последният желаел. В
показанията си обаче свид. Р. С. твърди, че е бил попитан от брат си за извършен от Д.
(свид. Д.) превод, на което в действителност отговорил, че това бил управител или
съдружник на подсъдимия, тъй като такава била предоставената му от последния
информация, като преведената сума била за покупката на лекия автомобил, предаден на сина
на П.. Изрично обаче отрича да е бил питан за лице с името А., като подчертава, че към
момента на разпита си пред съда е чул за пръв път за него. Несъмнено така изложените
обстоятелства, разгледани ведно с обясненията на подсъдимия, останалата доказателствена
съвкупност и дадената за тях оценка, сочат, че показанията на свидетелите С. са ненадежден
източник за изграждане на фактическата обстановка и като такива не следва да се
кредитират с доверие от съда. Правилно съдът е решил да даде вяра на онази част от техните
показания, която единствено е в корелация с останалите доказателства по делото, а именно
относно получените от свид. А. С. парични преводи.
По-нататък, достоверността на обясненията на подс. П. и добросъвестността при
тяхното изложение се потвърждават и от показанията на свид. М.. Той е работел, макар и не
по установения в кодекса на труда ред, при подсъдимия, докато последният е бил
емоционално и психически нестабилен – състояние, за което също са налице категорични
данни - показанията на свидетелите М. и Т. П., и приложените по делото писмени
доказателства – писма от д-р Б. и д-р П.в, и заключението по приетата съдебнопсихиатрична
експертиза. В съдебно заседание М. потвърждава, че е бил запознат с обстоятелството, че
подсъдимият дължал пари на свид. Д., поради което и по указание на П., в периода от края
на 2015 година и началото на 2016 година предоставял на свид. Д., чрез изпратени от
последния работници, авточасти от автоморгата на подсъдимия, с цел дадените от Д.
парични суми да бъдат компенсирани. Свидетелства, че е присъствал на поне 5 случая, в
които авточастите са предавани по описания начин. Вярно е, че въпреки познанството му
със свид. Д., свид. М. се намира в по-близки отношения с подсъдимия, от което може да се
предположи заинтересованост на същия от крайния изход от делото. В случая обаче
показанията му правилно са преценени от районния съд като логични, обективни,
последователни и кореспондиращи с друго доказателство по делото - обясненията на
подсъдимия. Същият свидетел признава да е знаел, че подсъдимият дължи пари на свид. Д.
във връзка със закупуване на автомобил, за което не се спори по делото, и потвърждава
психическото състояние на П. в обсъждания период - също установено по несъмнен начин,
тоест свидетелят излага твърдения, които не ползват защитата, и това правилно е оценено
положително при анализа на показанията му от районния съд. Що се отнася до отправените
от обвинението възражения, следва да се посочи, че липсата на писмени доказателства за
доставките, продажбите, физическото предаване на авточастите не променят дадената вече
6
оценка относно обсъжданите тук показания. Както сам посочва свид. М., за предаването на
тези части той не е попълвал никаква документация – „Те си водят записки, аз лично не съм
записвал нищо някъде“ (л.103, гръб, абзац 5 от съдебното производство). Неизрядното
водене на счетоводна отчетност от страна на подсъдимия П. не е причина за дискредитиране
показанията на М. Видно е, че същият фактически е полагал труд без надлежен писмен
трудов договор, но няма спор, че действително е извършвал такава дейност в предприятието
на подсъдимия.
Изложеното дотук води до извода, че съображенията на обвинението, съдържащи се
във въззивния протест, сочещи необоснованост на присъдата, са изцяло неоснователни.
При правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за
недоказаност на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. В мотивите към атакуваната присъда
са изложени пространни правни аргументи относно правната същност на измамата, напълно
споделени и от настоящата инстанция, поради което повторението им е напълно излишно.
Районният съд коректно е очертал обстоятелствата, чието наличие е необходимо, за да се
приеме, че е осъществен съставът на престъплението, предмет на настоящото дело. В
принципен план измама по основния състав на чл.209 ал.1 от НК се реализира, когато деецът
умишлено, целенасочено противоправно въздейства върху психиката на пострадалия,
създавайки у него неверни представи, или поддържа вече изградените такива, с което го
мотивира да извърши имуществено разпореждане със свое или чуждо имущество, тоест
деецът причинява на това, или на друго лице имотна вреда, като в съзнанието на
извършителя следва да е налична специалната цел, предвидена в закона – да набави за себе
си или за другиго имотна облага, и знание, че целената престъпна облага е пряка последица
от причинената другиму вреда. Доказателствената съвкупност по делото не разкрива
съставомерно поведение от страна на подсъдимия. Той е бил в продължителни търговски
отношения със свид. Д. – над 10 години към инкриминираната дата, като извън предмета на
дейността си – продажба на авточасти, му е посредничил да придобие два леки автомобила,
което се потвърждава и от свид. Д.. Очевидно като продължение на отношенията им, и
поради изграденото помежду им доверие, свид. Д. отново се е договорил с подсъдимия да му
помогне да се сдобие с още един автомобил. Съглашението между тях е било изначално ясно
и конкретизирано, без да има скрити условия. Те са сключили устна уговорка, притежаваща
характеристиките на договор за поръчка (чл.280 и сл. от ЗЗД), съгласно която П. се е
задължил да достави на свид. Д. лек автомобил марка „*******“, модел „******“, срещу
сумата от 2 500 евро. Последният е знаел, че паричната сума следва да се преведе на друго
лице, което именно ще търси автомобила в Република Италия. Въпреки, че на практика
моторното превозно средство не е било доставено, доказателствата по делото сочат, че това
не е било вследствие неправомерни действия на подсъдимия. От кредитираните обяснения
на същия е видно, че той се опитал да достави конкретния автомобил със съдействието на
свид. Р. С.. Понеже изпълнението на договора е пропаднало, за да компенсира свид. Д. за
платените от него пари, подсъдимият му е предоставил право и възможност да се снабдява с
7
авточасти от автоморгата му, без да ги заплаща. Соченото от обвинението манипулативно
поведение у подс. П. спрямо свид. Д., в действителност не е налично. Предоставеното на
пострадалия „обезщетение“ (под формата на „даване вместо изпълнение“ – стоки срещу
пари), с положителност не разкрива наличие на измамлива цел у П., още повече такава цел
да е съществувала в съзнанието на подсъдимия към датата на уговорката с Д., и при
превеждането от последния на сумата от 2 500 евро по сметката на свид. С.. Независимо от
предоставените безплатни автомобилни части, впоследствие подсъдимият възстановил в
пълен размер на платената от свид. Д. сума за автомобила – 4897.50 лева, макар това да е
сторено след образуване на досъдебното производство. Тук следва да се отчете и
обстоятелството, че възстановяването на сумата не влече като последица намалена
наказателна отговорност за подсъдимия при евентуалното му признаване за виновен в
извършване на инкриминираното с обвинителния акт деяние, каквато е предвидена
например при престъплението по чл.212 от НК. Това действие на подсъдимия по мнение на
настоящия състав следва да се тълкува като поредното доказателство, сочещо невиновността
на подсъдимия и разкриващо желанието му да възстанови претърпените от свид. Д. вреди.
При обсъждане на обстоятелствата около случилото се, не може да се остави без коментар и
психическото състояние, в което се е намирал подсъдимият в периода 2014 година - 2016
година. Той е бил диагностициран с биполярно афективно разстройство, с депресивна
симптоматика. Провеждал е амбулаторно лечение и поддържаща терапия. Психическите и
емоционалните му затруднения и проблеми са продължили във времето, и дори през 2019
година, когато му е бил извършен преглед по съдебнопсихиатричната експертиза по делото,
продължавал да приема лекарства и да посещава периодично психиатър. Това състояние
несъмнено е повлияло в отрицателен аспект върху работоспособността му и изпълнението
на поетите от него ангажименти. Именно поради това П. е натоварил свой дългогодишен
познат – свид. М., с отговорността да се грижи и „контролира“ дейността в дружеството му,
докато е получавал съответната медицинска помощ.
В действията на подсъдимия не прозира соченото от обвинението желание у него да
манипулира свид. Д. по такъв начин, че последният да преведе паричната сума от 2 500
евро, тоест да се разпореди със собственото си имущество, а П. да представи пред свид. Р.
С., респ. А. С., че извършеното от Д. плащане представлява вноска за лекия автомобил
„******“, като по този начин набави за себе си имотна облага. Тезата на обвинението, че в
съзнанието на подсъдимия изначално бил формиран престъпен умисъл за измама не е
доказана по изискуемия в чл.302 ал.2 от НПК несъмнен начин, и районният съд правилно е
констатирал това. В действителност при внимателно изследване на доказателствената маса
по делото се достига до заключението, че обвинението е изградено върху показанията на
един свидетел по делото – Р. С., и информацията от същия този свидетел, пресъздадена от
брат му – А. С., а не се основава на обективно установени обстоятелства. Показанията на
тези свидетели са анализирани в нужната степен и дълбочина от първоинстанционния съд,
бяха проверени от настоящата инстанция и обсъдени по-горе. Достатъчно е да се посочи
само, че свид. Р. С. не е споделил на брат си, че преводът от 1 500 евро, извършен от лицето
А., е бил предназначен за автомобила на подсъдимия, тъй като същият свидетел дори не е
8
знаел, че такъв превод е бил извършен, от което следва, че свид. А. С. сам е стигнал до тези
предположения, но без да са ясни основанията за това. Отчитайки горното и предвид факта,
че твърденията на свид. Р. С. касателно заявеното му от подсъдимия, че преводът от свид. Д.
е бил за „******“, също бяха оборени от съвкупния анализ на доказателствата, то правилно
и обосновано може да се заключи, че обвинението не е подкрепено от нито едно
кредитирано от съда доказателство.
Правилен е изводът на проверявания съд, че освен доказателствено необосновани,
твърденията за наличието на умисъл за извършване на измама от страна на подсъдимия
спрямо дългогодишния си партньор, с когото са имали изградени трайни търговски
отношения, противоречат на правилата на формалната и житейската логика. Според
настоящия състав, противно на изложеното в протеста, извършеното от подсъдимия при
евентуално негово изначално нежелание да изпълни поетото задължение, не би могло да
остане незабелязано и свид. Д. всякога е щял да разбере, че автомобилът няма да бъде
доставен, а парите няма да бъдат върнати, с което със сигурност отношенията между тях
биха се влошили. Наред с това, такова действие би било и икономически неоправдано, тъй
като подс. П. би се лишил от дългогодишен редовен клиент и загубите му, въпреки липсата
за информация относно търговския оборот между двамата, вземайки предвид честотата, с
която работниците на свид. Д. са се снабдявали с авточасти от автоморгата на подсъдимия,
биха били в по-голям размер от сумата, с която П. би се облагодетелствал неправомерно. От
всичко гореизложено се установява, че преследваната от дееца цел е била съвсем различна
от тази, която е необходима, за да се приеме, че от субективна страна е осъществен състава
на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. Независимо, че по делото не са налице
доказателства за уговорено между П. и Д. възнаграждение, обосновано може да се заключи,
че действията на подсъдимия са били продиктувани от дългогодишното партньорство с
последния.
След като престъплението не е реализирано от обективна страна, а не се доказва
наличие и на задължителния субективен елемент и користна цел, то единственият възможен
за съда извод е да приеме, че деянието на подс. П., извършено от неустановена дата в
началото на месец септември 2014 година до 12.09.2014г. в гр. Бургас е несъставомерно по
чл.209 ал.1 от НК, поради което същият следва да бъде признат за невинен по възведеното
му с обвинителния акт обвинение.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи нейното
изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд, I въззивен състав
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260052 от 12.03.2021г., постановена по НОХД №
763/2020г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10