№ 594
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100901776 по описа за 2024 година
СГС е сезиран с искова молба от „Пластмаса“ ЕООД- в несъстоятелност, с която са
предявени срещу „Аксел Продъкшън“ ЕООД искове с правно основание чл.327 ТЗ, чл.232
ал.2 ЗЗД и чл.367 ТЗ. Твърди се от ищеца, че има вземания срещу ответника в размер на
725 504,93 лв., за които са издадени 114 броя фактури, произтичащи от договори за
продажба на стоки /пластмасови изделия/, договори за наем на офис, склад автомобил и
машини, както и договор за превоз. С уточнителна молба от 08.10.2024 г. ищецът в табличен
вид е посочил по всяка една от процесните фактури какви по вид и количество стоки са
били продадени, както и при каква цена, респ. какви са наетите вещи и уговорената наемна
цена. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от общо 725 504,93 лв.,
представляваща сбор от дължимите цени за стоки, за наем и за превоз.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема
становище по исковете.
Представени са множество фактури с приложени към тях складови разписки, в които е
отразено, че фактурираните от ищеца стоки са получени от ответника.
Представени са и фактури за наемна цена и за начислена електроенергия.
Представен е договор за наем от 01.09.2021 г., от който се установява, че ищецът е поел
задължението да предостави за ползване на ответника офис и складова площ срещу месечна
наемна цена от 1500 лв. /без ДДС/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ,
чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.367 ТЗ.
По исковете с правно основание чл.327 ТЗ. В подкрепа на повдигнатите от ищеца
фактически твърдения за извършени от него доставки на стоки са представени множество
фактури. В тези фактури се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки при посочена във
всяка фактура цена, но фактурите не са подписани от ответника, поради което сами по себе
си не могат да служат за доказване на твърдените от ищеца факти. Това е така, защото
неподписаните от ответника фактури не удостоверяват направено от ответника изявление за
сключване на договор за търговска продажба на стоки.
Към фактурите обаче са приложени складови разписки и „искания“, подписани от
ответника, в които са посочени вида на стоките и техните количествата /бройки/. Тези
документи имат качеството на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД, съставени от ответника с
нарочната цел да служат на ищеца за доказване на изпълнението на задължението му като
продавач да предаде реално стоките. Доколкото в складовите разписки и в „исканията“ е
посочена и съответната фактура, съдът приема, че е налице изразено от ищеца съгласие и по
отношение на фактурираната цена, по която ищецът е продал стоките.
При тези факти съдът намира, че по неформалния договор за търговска продажба на
стоки в полза на ищеца е възникнало вземане за продажна цена по чл.327 ТЗ в размер на
общо 466 231,65 лв. Доколкото от страна на ответника не са представени доказателства за
плащане, искът по чл.327 ТЗ е доказан по основание и по размер, поради което следва да
бъде уважен.
По отношение на иска по чл.232 ал.2 ЗЗД - за наемна цена. Установи се от договор за наем
от 01.09.2021 г., че ищецът е поел задължението да предостави за ползване на ответника
офис и складова площ, находящи се в гр.Костинброд, кв.“****“ N 208, срещу поето от
ответника задължение да заплаща месечна наемна цена от 1500 лв. /без ДДС/. При липса на
направено оспорване от ответника съдът приема, че за процесния период ответникът е
ползвал реално имота, поради което дължи и наемната цена, която от представените фактури
се установява, че възлиза на общо 18 000 лв. До пълния предявен размер искът за наемна
цена по договора за наем на недв.имот следва да се отхвърли, защото няма данни, дори не се
твърди, да е сключени между страните допълнително споразумение по т.2.3 от договора, с
което да е постигнато съгласие за актуализация на размера на наемната цена.
По вземането за наемна цена на отдаден под наем автомобил. По делото е представена
фактура N 3211/15.07.2022 г. и други фактури, в които ищецът е начислил наемна цена за
автомобил от по 540 лв. на месец. Фактурите не са подписани от ответника и не са
придружени от друг документ, удостоверяващ реалното предаване на на автомобил за
ползване от ответника. В този случай - при липса на направено от ответника изявление за
сключване на договор за наем на автомобил и при липса на данни за реалното предаване на
2
автомобил за ползване на ответника, съдът приема, че не е доказано възникването на наемно
правоотношение, което има за предмет ползването на автомобил. Следователно в полза на
ищеца не е възникнало вземане за наемна цена за ползване на автомобил. Искът по чл.232
ал.2 ЗЗД за сумата от 3780 лв. по седем фактури /по 540 лв./ следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл.367 ТЗ - за превозно възнаграждение. От страна на ищеца е
представена фактура N 3220/03.10.2022 г., която не носи подпис на ответника, поради което
не е в състояние да докаже сключване на договор за превоз, както и изпълнението на
задължението на ищеца за извършване на превоза. Искът за превозно възнаграждение от 576
лв. следва да се отхвърли.
Във фактури N- ра 3210 и 3215, 3222, 3224 ищецът е начислил разходи за електрическа
енергия, свързани с ползването от ответника на отдадения под наем недв.имот. Тези фактури
не са подписани от ответника и доколкото не са издадени от доставчика на електроенергия,
съдът намира, че не доказват реално потребена електроенергия от ответника в качеството
на наемател на недв.имот. Искът за сумата от общо 218 745,85 лв. следва да се отхвърли.
Искът по чл.232 ал.2 ЗЗД за наемна цена на машини е неосноватен. Това е така, защото
представената от ищеца фактура N 3225/14.11.2022 г. за сумата от 2571,43 лв. не е подписана
от ответника, поради което не доказва възникването на наемно правоотношение. Липсва и
документ, който да удостоверява факта на предаване на машините за ползване от ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.327 ТЗ следва да се уважи за сумата
от 466 231,65 лв., искът по чл.232 ал.2 ЗЗД за наемна цена на недв.имот по договора за наем
от 01.09.2021 г. следва да се уважи за сумата от 18 000 лв., а за разликата до пълния предявен
размер да се отхвърли; искът за наем на автомобил от общо 3780 лв. следва да се отхвърли,
както и искът за наем на машини в размер на 2571,43 лв.; искът по чл.232 ал.2 ЗЗД за
разходи за потребена електроенергия за сумата от общо 218 745,85 лв. следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аксел Продъкшън“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Банкя, ул.“Москва“ N 21, да
заплати на „Пластмаса“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, ул.“Лавеле“ N 38, ет.1,
ап.4, на основание чл.327 ТЗ сумата от 466 231,65 лв. - цена за продажба на стоки по
фактури, издадени през периода 12.09.2021 г. - 09.09.2022 г.; на основание чл.232 ал.2 ЗЗД
сумата от 18 000 лв. - наемна цена за офис и складова площ по договор за наем от 01.09.2021
г. за периода м.09.2021 г. - м.12.2022 г. /включително/, ведно със законната лихва върху двете
суми от 29.08.2024 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.232 ал.2 ЗЗД за
наемна цена за разликата до 33 600 лв. /за сумата от 15 600 лв./
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 218 745,85 лв. - разходи за
електроенергия, свързани с ползването на наетия имот по договор за наем от 01.09.2021 г.
по фактури с N-ра: 3210/14.07.2022 г., 3215/16.08.2022 г., 3219/12.09.2022 г., 3222/10.10.2022
3
г. и 3224/14.11.2022 г.; иска по чл.232 ал.2 ЗЗД за сумата от 3780 лв. - наемна цена за наем на
автомобил по фактури с N-ра: 3137/01.12.2021 г., 3151/04.01.2022 г., 3160/01.02.2022 г.,
3181/31.03.2022 г., 3189/18.04.2022 г., 3190/18.04.2022 г., 3211/15.07.2022 г.; иска по чл.232
ал.2 ЗЗД за сумата от 2571,43 лв. - за наем на машини по фактура N 3225/14.11.2022 г., както
и иска по чл.367 ТЗ за сумата от 576 лв. - превозно възнаграждение по фактура N
3220/03.10.2022 г.
ОСЪЖДА „Аксел Продъкшън“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Банкя, ул.“Москва“ N 21, да
заплати по сметка на СГС държавна такса от 9650,93 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4