Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С.,
23.05. 2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 6423/2018 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на иска 1 710.43 лева.
В Исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се твърди, че на 02.11.2017 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, по силата на което вземането на
„ВИВА КРЕДИТ” ООД, произтичащо от Договор за паричен заем № 5340167 от
28.02.2017 г. е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ООД.
„ВИВА КРЕДИТ” ООД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземанията, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ведно с Покана за доброволно
изпълнение с изх. № УПЦ – П –ВИВ/5340167 от 06.11.2017 г., изпратено чрез
Български пощи с Известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване „Не потърсена пратка”. На 24.10.2018 г. ищцовото дружество
изпратило повторно Писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ведно с
Покана за доброволно изпълнение с изх. № УПЦ – П –ВИВ/5340167 чрез куриер. Писмото отново се е върнало в
цялост.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, молят съобщението да бъде връчено по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно да бъде установено, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения Договор за паричен заем не
е погасено. Молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършената цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил задължението си на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението.
На 28.02.2017 г. между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и К.К.К. е сключен Договор за паричен заем № 5340167 при спазване разпоредбите на ЗПК.
Със сключването на Договора страните са се
съгласили на основание предложение за сключване на договор, направено от
заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя, както и че приемат да се прилагат ОУ към договорите за паричен заем,
сключени от „ВИВА КРЕДИТ” ООД, които са в сила към датата на сключване на
договора.
Съгласно сключения Договор заемателят се е
задължил да предаде в собственост на заемателя заемната сума в размер на 800 лева,
а заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорната лихва в размер
на 140.23 лева на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 104.47 лева
всяка като първата е на 30 март
С подписването на договора за заем заемателят
удостоверява, че е получил изцяло заемната сума, договорът има силата на
разписка за предадената и получена сума.
На основание сключения Договор за заем и Тарифа на „ВИВА КРЕДИТ” ООД относима към
договора за паричен заем при забава на плащането заемателят дължи 10 лева, а на
единадесетия и двадесет и петия ден
забава – 15 лева като максималният размер на начислените разходи не може да
превишава 75 лева за заем в размер на 300 лева,
125 лева за заем в размер на 400 лева и 175 лева за заем от 500 до
1 500 лева.
На това основание на длъжника е начислена
такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лева.
Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в тридневен
срок от подписване на Договора да
представи обезпечение на задълженията му, а именно поръчител физическо лице,
което да представи бележка от работодателя, издадена не по-рано от три дни от
деня на представяне и да отговаря на подробно описани изисквания.
Предвид обстоятелството, че
заемателят не е представил нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 361.98 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 9 равни вноски всяка в размер на 40.22 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски.
Заемателят
е заявил преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобряване на
паричния заем за която услуга дължи такса в размер на 361.98 лева, която е
разсрочена на 9 равни вноски, всяка по 40.22 лева.
Така погасителната вноска на заемателя е в размер на 184.91 лева, която
включва вноска по неустойка и вноска по такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит.
С подписването на договора заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден за
периода от 31.03.2017 г. до датата на подаване на Заявлението в съда, като общия
размер на начислената лихва е 46.34 лева.
Въпреки отправените покани за доброволно
изпълнение и разсрочване на задължението длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем.
Сумата, която е платена до момента е в размер
на 245.10 лева с която са погасени както следва: такса разходи за събиране на просрочени вземания – 175 лева и неустойка – 70.10 лева.
Претендира се от длъжника К.К.К. като заемател по Договор
за паричен заем № 5340167 от 28.02.
В тази връзка от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е подадено Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 2598/2018 г. по
описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
последният не се явил в съда да получи книжата, което от своя страна обуславя
правния интерес от подаване на настоящата ИМ.
Предвид изложено се
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К.К.К. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, както следва:
- сумата 800,00 /осемстотин/ лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем с № 5340167 сключен на 28.02.207 г. и Договор за цесия
от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2018 г.
до окончателното й изплащане;
- сумата 140,23 /сто и четиридесет лева и двадесет и три
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.03.2017 г.
до 25.11.2017 г.;
- сумата 361,98
/триста шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.;
- сумата 70,00
/седемдесет/ лева, представляваща такса разходи за дейност на служител;
- сумата 291,88
/двеста деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща наустойка за периода от 29.04.2017 г. до 25.11.2017 г.;
- сумата 46,34
/четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда на 31.05.2018 г.;
Претендират
се разноски направени в хода на
заповедното производство и всички разноски направени в хода на настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
В предоставения едномесечен срок е постъпил Отговор от ответника ГЕОРГИ КАЛЕВ ГЕОРГИЕВ чрез назначеният му особен представител – адв.
Т.Т. ***, в който се счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва се
исковата претенция, тъй като не е спазено едно от условията за законност на
цесията, според което за извършената цесия е необходимо старият кредитор
изрично да уведоми длъжника за извършената цесия – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Сочи се с оглед представените писмени
доказателства от ищеца, че цедентът е
упълномощил цесионера, т.е. новия кредитор да уведоми длъжника за станалата
вече факт цесия, а не е извършил лично той
уведомяването до длъжника. Моли на основание изложеното съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
Ищцовото
дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, редовно призовано не
се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния представител на
ищцовото дружество, с която моли да се
даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба по съображенията
изложени в нея. Не възразява да бъде изслушано заключението по назначената
съдебно счетоводна експертиза. Счита същото за обективно и компетентно
изготвено, правилно и обосновано, предвид което моли да бъде прието по делото и
кредитирано от съда. Относно отговора на исковата молба, възразява на всички
твърдения, възражения и доводи изложени в него, счита същите за необосновани,
неоснователни и недоказани, като излага аргументи в тази насока. Сочи, че
обстоятелството, че книжата по цесията не са връчени лично на длъжника, а на
неговия процесуален представител не опорочава валидността на цесията.
Връчването на книжата с исковата молба е извършено редовно, независимо че те не
са получени лично от ответника. В тази връзка неоснователно ответникът
възразява за липса на уведомяване на длъжника за станалата цесия от стария
кредитор, като това не съответства на установените по делото факти. Моли съда
да има предвид, че клаузите на договора за кредит са индивидуално уговорени
такива, с които ответникът изрично се е съгласил подписвайки го, като
доброволно се е задължил за връщане на съответните суми и те напълно
съответстват на действащото законодателство в този аспект и не противоречат на
императивните правни разпоредби и добрите нрави. Сочи, че от събраните писмени
доказателства безспорно се доказва качеството на цесионер на ищеца, валидността
на извършената цесия, както и надлежното уведомяване на ответника за тях. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените от АСВ срещу ответника
обективно съединени установителни искове, като признае за установено, че същият
дължи на ищцовото дружество всички присъдени суми съгласно Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 2598/2018 г. по описа на СлРС.
Претендира разноските по делото, като представя списък.
Ответникът
– ГЕОРГИ КАЛЕВ ГЕОРГИЕВ се
представлява от назначения му особен
представител адв. Т.Т. ***, който поддържа отговора и оспорва ИМ.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 28.02.2017 г. между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и К.К.К. е сключен Договор за паричен заем № 5340167.
Съгласно сключения Договор заемателят се е
задължил да предаде в собственост на заемателя заемната сума в размер на 800
лева, а заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорната лихва в
размер на 140.23 лева на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 104.47
лева всяка като първата е на 30 март
На 02.11.2017 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД, по силата на което вземането на
„ВИВА КРЕДИТ” ООД, произтичащо от Договор за паричен заем № 5340167 от
28.02.2017 г. е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ООД.
„ВИВА КРЕДИТ” ООД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземанията, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ведно с Покана за доброволно
изпълнение с изх. № УПЦ – П –ВИВ/5340167 от 06.11.2017 г., изпратено чрез
Български пощи с Известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване „Не потърсена пратка”. На 24.10.2018 г. ищцовото дружество
изпратило повторно Писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ведно с
Покана за доброволно изпълнение с изх. № УПЦ – П –ВИВ/5340167 чрез куриер. Писмото отново се е върнало в
цялост.
В случай, че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, молят съобщението да бъде връчено
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно бъде
установено, че задължението на ответника, произтичащо от посочения Договор за
паричен заем не е погасено. Молят съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършената цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил задължението си на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението.
В тази връзка от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е подадено Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 2598/2018 г. по
описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1394/04.06.2018
г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на
ищеца както следва:
- сумата 800,00
/осемстотин/ лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем с № 5340167 сключен на
28.02.207 г. и Договор за цесия от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 140,23 /сто и четиридесет лева и двадесет и три
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.03.2017 г.
до 25.11.2017 г.;
- сумата 361,98
/триста шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.;
- сумата 70,00
/седемдесет/ лева, представляваща такса разходи за дейност на служител;
- сумата 291,88
/двеста деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща наустойка за периода от 29.04.2017 г. до 25.11.2017 г.;
- сумата 46,34
/четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда на 31.05.2018 г.;
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която М.С. заявява, че остатъкът от
задължението на ответника К.К.К. по договора за паричен кредит № 5340167
от 28.02.2017 г. е в размер на 1710,43 лв. и е дължим на ищеца
„Агенция за събиране на вземанията"ЕАД, на който
"ВИВА КРЕДИТ" ООД е прехвърлил в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД на основание сключен между тях Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на 02.11.2017 г. вземането си от 1740.43 лв.
представлявящо сбор от :
Сумата 800,00 лв. -
главница по Договор за паричен
заем № 53450167 сключен на 28.02.1017 г. и
прехвърлено вземане по Приложение 1 от 02.11.2017 г. към Договор за
цесия от 22.
Сумата 140,23 лв. -
договорна лихва за периода от
30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.
Сумата 361,98 лв. - такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.
Сумата 70.00 лв. - такса
за дейност на служител;
Сумата 291,98 лв. -
неустойка за периода от
29.04.2017 г. до 25
Сумата 36.34 лв. - лихва
за забава за периода от 31.03.2017 г.-
датата на първата погасителна вноска до 31.05.2018
г. - датата на подаване на
заявлението в съда.
Лихвата за забава
представляваща обезщетение,
което ответникът дължи на ищеца вследствие на забавено плащане по посочения
Договор за паричен заем изчислена от вещото лице върху дължимата сума от 800,00
лв. за периода от 31.03.2017 г./датата на дължимата първа погасителна вноска/ до
31.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е в размер на 46,34 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Не се спори в производството, че на 28.02.2017 г. между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и К.К.К. е сключен Договор за паричен заем № 5340167.
Установи се, че на 02.11.2017
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „ВИВА КРЕДИТ” ООД и „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, по силата на което вземането на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, произтичащо от Договор за
паричен заем № 5340167 от 28.02.2017 г.
е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно с
всички привилегии и обезпечения.
Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ООД.
До длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено писмо за станалата продажба на
вземанията, съдържащо Уведомително писмо от страна на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ведно
с Покана за доброволно изпълнение с изх. № УПЦ – П –ВИВ/5340167 от 06.11.2017
г., изпратено чрез Български пощи с Известие за доставяне. Писмото се е върнало
в цялост с отбелязване „Не потърсена пратка”. На 24.10.2018 г. ищцовото
дружество изпратило повторно Писмо
до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ведно
с Покана за доброволно изпълнение с изх. № УПЦ – П –ВИВ/5340167 чрез куриер. Писмото отново се е върнало в
цялост.
Оспорва се обстоятелството, че старият
кредитор изрично не е уведомил длъжника за извършената цесия.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който
кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането
не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане
на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху
цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права. Тъй като цесията
засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до
длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът,
комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът
намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен
изрично с това право, както е в настоящия случай. Изпълнителният директор на „ВИВА КРЕДИТ” АД е упълномощил АСВ АД да уведомява
от името на кредитора всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата
на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания.
В случая ответникът е уведомен за извършената
цесия с връчване на исковата молба на особения представител / в този смисъл
реш. № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/
Връчването на съобщението за сключения договор
за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде известен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно - да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Ето защо и
с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор
законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Когато уведомлението за настъпилото прехвърляне
на вземания е направено от което и да е трето лице, изрично упълномощено от
цедента, което може и да е цесионера, то постига целта си за уведомяване на
длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого следва да изпълни
надлежно задължението си. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Отделно от
това следва да се посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за
цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на
договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този
договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва да
се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че посочените в съответните приложения към
договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в потримониума на Агенцията
още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на
прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение
ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.
Поради това и съдът приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до
длъжника е без значение за основателността на иска, при положение, че безспорно
е установено непогасеното му задължение към ищеца.
От назначената и приета по делото съдебно- икономическа
експертиза се установи, че остатъкът от
задължението на ответника К.К.К. по договора за паричен кредит № 5340167
от 28.02.2017 г. е в размер на 800 лева главница,
140.23 лева договорна лихва за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.,
361.98 лева - такса за експертно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
291.88 лева- неустойка за периода от 29.04.2017 г. до 25.11.2017 г., 70 лева -
такса дейностна служител и 36.34 лева- лихва за забава за периода от 31.03.2017
г. до 31.05.2018 г.
В хода на производството не се ангажираха доказателства
от ответника, които да установяват, че е изпълнил задължението си за заплащане
на дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените искове са
основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер
на 165,79 лева д.т., 200 лева възнаграждение
за особен представител, 150 лева за вещо лице и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 350 лева, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер
на 34,21 лева д.т. и 75 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.К. с
ЕГН ********** ***
чрез назначения му особен представител адв. Т.Т. ***, със съдебен адрес:***
офис 4 , че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, както следва:
- сумата 800,00
/осемстотин/ лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем с № 5340167 сключен на
28.02.207 г. и Договор за цесия от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 140,23 /сто и четиридесет лева и двадесет и три
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 30.03.2017 г.
до 25.11.2017 г.;
- сумата 361,98
/триста шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.;
- сумата 70,00
/седемдесет/ лева, представляваща такса разходи за дейност на служител;
- сумата 291,88
/двеста деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща наустойка за периода от 29.04.2017 г. до 25.11.2017 г.;
- сумата 46,34
/четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда на 31.05.2018 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1394 от 04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2598/2018 г. на СлРС.
ОСЪЖДА К.К.К.
с ЕГН ********** ***
чрез назначения му особен представител адв. Т.Т. ***, със съдебен адрес:***
офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
разноски в производството в общ размер на сумата 865.79 лева и разноски по
ч.гр.д. № 2598/2018 г. в размер на 109,21 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: