№ 140
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500361 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260105 от 21.05.2021г. по гр.д. № 693/ 2020г. по описа
на ОС-Русе, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. И. М. он
гр.Русе против ЗАД „Булстрад Виена иншуърънс груп“ АД-гр.София иск с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ вр. пар.22 от ПЗР на КЗ за сумата
60000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на неговия брат Л. И. М., починал в резултат на ПТП, насткъпило на
12.11.2015г. в гр.Русе по вина на водача Д. Р. Р., управлявал л.а. „БМВ 520“ с
ДК№ Р 64****, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до
окончателното изплащане.
Против това решение в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимущестмени вреди само за сумата до 30000лв., е
постъпила въззивна жалба от М. И. М. от гр.Русе чрез пълномощника
адв.Я.Д., в която сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че решението е постановено в нарушение на
1
материалния закон и константната съдебна практика, и че същото е
необосновано. Счита, че ОС-Русе неправилно е оценил и изтълкувал
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Счита, че неправилно
съдът е приел, че ищецът не е материално правно легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, като неправилно
е счел за недоказано, че вследствие смъртта на брат си ищецът е претърпял
„силно негативно въздействие върху живота, обременяващо ежедневието му“,
както и „съществуването на трайна дълбока емоционална връзка“ между
двамата приживе.Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал
фактите по делото и е направил неправилни фактически и правни изводи, не е
съобразил конкретните обстоятелства по делото и е постановил решението си
в противоречие с действителното положение и обстоятелствата от
обективната действителност, както и със задължителната практика на ВКС,
обективирана в ППВС № 4/ 1961г. и ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Счита, че неправилно съдът не отчел доказателствата по делото,
установяващи отношения между двамата братя, отличаващи се с
изключителна близост между тях, а именно-фактът, че двамата братя са
живели в един апартамент, споделяли едно домакинство и своето ежедневие,
към момента на смъртта на Л. нито един от братята не са имали връзки,
съпруги, семейства, Милко установил по-близки отношения с жена едва след
смъртта на брат си, които обстоятелства налагали извода, че отношенията им
се отличавали с особена близост. Неправилно поради това съдът приел, че
ищецът не е претърпял болки и страдания над обичайните такива, както и че
не били установени изключително близки отношения между ищеца и
починалия, поради което не е присъдил обезщетение. Неправилно съдът
приел, че стресовата реакция била отшумяла и ищецът се върнал към
нормалния си начин на живот, след като от доказателствата се установявало,
че към настоящия момент Милко не се е успокоил напълно. Счита, че
неправилно съдът не отчел доказателствата по делото, установяващи
отношения между двамата братя, отличаващи се с изключителна близост
между тях. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Русе в частта, с
която е отхвърлен искът за сумата до 30000лв. и да уважи предявения иск в
размер на 30000лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2017г. /три
години преди датата на завеждане на исковата молба/. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
2
ответника по жалба ЗАД“ Булстрад Виена иншурънс груп“ АД-гр.София чрез
пълномощника адв.К.Х.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това
доводи и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-
Русе в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е оценил и
изтълкувал събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради
което е направил и неправилни фактически и правни изводи, не е съобразил
конкретните обстоятелства по делото и е постановил решението си в
3
противоречие с действителното положение и обстоятелствата от обективната
действителност, както и със задължителната практика на ВКС, обективирана
в ППВС № 4/ 1961г. и ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, е несъстоятелно.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, въз основа на които е установена правилно фактическата
обстановка по делото, и са направени правилни правни изводи относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.Обсъдени са
свидетелските показания на разпитаните св.Й. Х.-майка на ищеца и
починалия му брат, и св.Г. С.-във фактическо съжителство с ищеца, като
съдът е кредитирал същите досежно установените от тях факти за начина на
живот и отношенията между двамата братя-ищеца и починалия Л. М.,
характеризиращи се с разбирателство, липса на конфликти, уважение,
взаимопомощ, ежедневно споделяне и взаимна подкрепа. Правилно, предвид
установеното от тези свидетели, първоинстанционният съд е приел, че не се
установяват отношения, характеризиращи се с изключителна близост, а
нормални добри отношения между братя. Отчетени /досежно близостта
между двамата братя/ са и другите обстоятелства-че ищецът и починалият му
брат живеели заедно с родителите си /а след смъртта на техния баща-само с
майка си/ в едно жилище, като и двамата нямали връзки и семейства. И двете
свидетелки излагат, че ищецът и починалия му брат били близки, уважавали
се, допитвали се един до друг , разчитали на помощта си, т.е. същите като
двама братя са имали силна емоционална връзка. Предвид на това и с оглед
традициите в българското общество, правилно първоинстанционният съд е
приел наличието на нормални отношения между двама братя, които общуват,
подкрепят се и между тях няма конфликти, в което няма нищо извънредно и
такова ежедневно общуване не предпоставя задължително изключителна
емоционална близост. Съгласно ТР № 1/ 21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС,
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и близката
привързаност между братя и сестри е характерна за българското семейство и
традиции. За да се признае обаче правото на обезщетение на роднините от
тази степен трябва да бъде установено, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В настоящия случай от гласните доказателства
4
се установява наличието на близка емоционална връзка между двама братя,
основана на ежедневното им общуване, сплотеността им, споделянето на едно
домакинство. От гласните доказателства обаче не се установява наличието на
такава изключително силна и дълбоко духовна и емоционална привързаност
между жалбоподателя като брат на починалия, различна от обичайните много
близки отношения между двама братя, традиционни за българското
общество. Безспорно е, и това се установява от показанията на двете
свидетелки, че смъртта на Л. М. се е отразила много тежко на психиката на
ищеца, същият скърбял и плачел, натъжавал се често и сега,, тежко
преживявал загубата на брат си, но „като минали две години малко се
поуспокоил“ /показанията на майката-св.Х.. Св.С. е посочила, че след смъртта
на брат му, Милко в началото пиел постоянно, затворил се в себе си, не
искал да вижда никого, което състояние продължило месеци наред, но като се
събрали да живеят заедно с нея, „малко по малко излязъл от този период“.
Очевидно е, че и до днес ищецът скърби за своя брат, което е нормална
психологична и разбираема реакция на тъга и скръб от загубата на близък
човек, но липсват данни да е налице отклонение в психоемоционалното му
състояние и острата стресова реакция от смъртта на брат му да е налице и
към момента в психиката на ищеца.
С оглед изложеното, неоснователни са и другите оплаквания в
жалбата, че неправилно съдът приел, че ищецът не е претърпял болки и
страдания над обичайните такива, както и че не били установени
изключително близки отношения между ищеца и починалия; че неправилно
първоинстанционният съд не е отчел, че ищецът и починалият му брат
живеели заедно с родителите си /а след смъртта на техния баща-само с майка
си/ в едно жилище, като и двамата нямали връзки и семейства; че не е отчел
доказателствата по делото, установяващи отношения между двамата братя,
отличаващи се с изключителна близост между тях.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваната
част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят ще
следва да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски
5
пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 1500 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260105 от 21.05.2021г. по гр.д. № 693/ 2020г. по
описа на Окръжен съд-Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с пост.адрес: ********, вх.3,
ет.5, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, пл.“Позитано“ №
5, ЕИК *********, сумата 1500 лв. разноски по делото пред въззивната
инстанция за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6