РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. ХАСКОВО, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500189 по описа за
2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. М. П. против
Решение №7/04.01.2923г. на Районен съд – Хасково по гр.д. № 495/2022 г.,
по описа на съда.
С Решение № 7/04.01.2023 г. по гр. дело № 495/2022 г., Районен съд
- Хасково е осъдил ЦПЛР „Обединени ученически общежития", с ЕИК
*********, гр. Хасково, бул. „Стефан Стамболов" № 8, представляван от
директора Д. А. Ц. да заплати на Д. М. П., ЕГН ********** от ****, сумата от
5130, 00 лева, представляваща обезщетение от още 4/четири/ брутни трудови
възнаграждения по чл. 222, ал.3, пр. 2 от КТ, вр. чл. 1, ал. 1 от Постановление
№ 31/11.02.1994 г. на МС за увеличаване в някои случаи размера па
обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 07.03.2022 г. до окончателното изплащане, като иска по
чл.86 ЗЗД, лихвата да се присъди от по-ранен момент - 20.01.2022 г. като
1
неоснователен е отхвърлен. С решението ЦПЛР „Обединени ученически
общежития" е осъден да заплати на Д. М. П. сумата от 300,00 лева,
представляваща деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Районен
съд - Хасково държавна такса в размер на 205,20 лева и държавна такса в
размер на още 5,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Недоволен от решението е останал въззивникът ЦПЛР „Обединени
ученически общежития", който чрез директора го обжалва в частта, в която е
уважен предявеният иск по чл. 222, ал.3 КТ, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Излагат се съображения, че неправилно и в
противоречие с практиката съдът е приел, че в случая трябва да се приложи
чл. 1, ал. 1 от Постановление № 31/11.02.1994 г. на МС, като счита, че това
постановление не следва да бъде прилагано в конкретния случай. Претендира
от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск
изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата Д. М. П., чрез пълномощника й, с който се оспорва въззивната
жалба и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност.Прави
се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на
Районен съд-Хасково като правилно, законосъобразно, обосновано и
постановено в съответствие с относимата съдебна практика. И двете стани
претендират присъждане на разноски по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1
ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
2
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Д. М. П. с искова молба, с
която срещу ЦПЛР „Обединени ученически общежития" с ЕИК *********,
гр. Хасково, бул. „Стефан Стамболов" № 8, е предявен иск с правно
основание чл. 222, ал.3 от КТ.В исковата молба се твърди, че със заповед №
85/19.01.2022 г. на директора на ответника, на основание чл.328 ал.1 т.10 от
КТ бил прекратен трудовият договор на ищцата, поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.01.2022 г.На основание
чл.222 ал.3 от КТ й било изплатено обезщетение от две брутни заплати в
размер на 2565 лева.Ищцата оспорила пред работодателя размера на
определеното й обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ, с твърдението, че
осигурителният й стаж бил над 10 години като същият бил положен в
областта на образованието, в училища на бюджетна издръжка и поискала
изплащането на още 4 брутни заплати, но това й било отказано.Според
ищцата ответникът формално приложил разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ,
без да обсъди осигурителния й стаж за придобито право на пенсия в училища
на бюджетна издръжка въпреки наличните при него документи. От
28.10.2000г. работила в ОУ“Христо Ботев“, гр.Хасково като **** до
12.09.2008 г. до неговото закриване и придобила осигурителен стаж от 7
години, 9 месеца и 14 дни.От 12.09.2008 г. до 01.07.2009 г. била регистрирана
в Бюрото по труда, поради закриване на ОУ“Христо Ботев“,гр.Хасково.От
01.07.2009 г. започнала работа при ответника на същата длъжност като ****,
а впоследствие и на други длъжности при ответника с временни прекъсвания
до 20.01.2022 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1,т.10 от КТ. Позовава се на Постановление № 31 на
МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията
по чл.222, ал.3 от КТ - при прекратяване на трудово правоотношение след
01.01.1993г. на работник или служител от организациите и звената на
бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено
време и старост, независимо от основанието за прекратяването,
обезщетението му по чл.222 ал.3 КТ се увеличавало в общ размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от
3
осъществяваните преобразувания, закриване, откриване, сливане или
разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или
служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в
една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи,
организация или звено на бюджетна издръжка. Осигурителният стаж на
ищцата видно от документите с които разполагал ответникът бил над 10
години и е положен в областта на образованието, в училища на бюджетна
издръжка, поради което ищцата претендира да й бъдат изплатени от
работодателя още 4 брутни работни заплати в размер на общо 5 130 лева /4 х
1282,50 лв./
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да й
заплати сумата от 5130,00 лв., представляваща остатък от дължимото и
неизплатено обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ, ведно със законната лихва
върху нея от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът - ЦПЛР „Обединени ученически общежития", с ЕИК
********* е оспорил предявения иск изцяло като неоснователен. Намира за
неоснователно твърдението на ищцата, че има осигурителен стаж повече от
10 години, което да обосновава искането й за заплащане на 6 брутни заплати.
Стажът й при ответника на различни длъжности бил общо 7 години, 3
месеца и 24 дни, с прекъсване, като преди това работила в НУ „Христо
Ботев“,гр.Хасково 7 години, 9 месеца и 14 дни, като ****. Този й стаж бил
несъотносим към цитираното Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г.,
тъй като по отношение на ответника не били осъществявани
преобразувания, закриване или откриване, сливане или разделяне на
организациите и звената, които да предпоставят негова връзка с ОУ „Христо
Ботев" - Хасково. Ответникът и училището, макар да били звена на бюджетна
издръжка не били част от една и съща система и между тях нямало
свързаност, поради което липсвало основание да се зачете стажът в
училището, като стаж придобит от група предприятия, по смисъла на чл.222,
ал.3 от КТ.
Претендира от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан и да присъди
направените по делото разноски.
4
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства, които са
необходими за изясняването му от фактическа и от правна страна.
Спорният момент в производството се свежда до размера на
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ дължим от ответника в качеството му на
работодател на ищцата.
Не се спори по делото и се установява от събраните писмени
доказателства, както и от отбелязванията в трудовата книжка на ищцата и от
приетото лично трудово досие, че стажът на ищцата при ответника е общо 7
години, 3 месеца и 24 дни, с прекъсване, като преди това ищцата има трудов
стаж и в НУ „Христо Ботев" - Хасково - 7 години, 9 месеца и 14 дни.
Трудовото й правоотношение с училището е прекратено, считано от
11.09.2008 г, на основание чл.328 ал.1 т. 1 от КТ - поради закриване на
училището със заповед на министъра на образованието и науката. Целият
останал трудов стаж на ищцата с положен при ответника, с две прекъсвания,
след които ищцата се е регистрирала в НОИ. НУ „Христо Ботев" - Хасково,
където ищцата е прослужила 7 години, 9 месеца и 14 дни, е закрито след
което ищцата е започнала работа в ЦПЛР „Обединени ученически
общежития", гр. Хасково, където е работила в продължение общо на 7
години, 3 месеца и 24 дни през последните десет години от трудовия й стаж.
Видно от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства
ищцата е престирала труда си в една и съща по отношение на изпълняваните
основни функции и задачи организация или звено на бюджетна издръжка. И
ответникът Център за подкрепа за личностното развитие „Обединени
ученически общежития", гр.Хасково и НУ“Христо Ботев“ са институции на
бюджетна издръжка в сферата на образованието към Община - Хасково,
видно от приетото от общината писмо. Центърът за подкрепа за личностно
развитие е институция в системата на предучилищното и училищното
образование, в която се организират дейности подкрепящи приобщаването,
обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за
развитие на техните интереси и способности. По Закона за предучилищното и
училищното образование ответникът е юридическо лице - чл.29 ал.1 от
ЗПУО, като в наименованието му се съдържа указание и за предмета на
дейност - чл.32 от ЗПУО. Училището като институция в системата на
5
предучилищното и училищното образование, съгласно чл.25 ал.1, вр. чл.2
ал.3 от ЗПУО също е юридическо лице - чл.29 ал.1 от ЗПУО.
За да възникне правото на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, законът
не поставя изискване за непрекъснатост на стажа, както и изискване
заеманите длъжности да са педагогически, поради което възражението на
ответника, че част от длъжностите, които ищцата е заемала: **** в НУ“
Христо Ботев“,гр.Хасково и при ответника: ****, **** и *** са
педагогически се явява неоснователно.Разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ в
редакцията й /ДВ, бр. 107 от 2020 г.) дава право на по-голямото по размер
обезщетение, ако служителят е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години,
като е без значение обстоятелството, че ищцата не е прослужила стажа си на
една и съща длъжност, която да е педагогическа, за да се възползва от
привилегията по Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. В чл.1, ал.1 от
ПМС не се съдържа изискване за вида на изпълняваната длъжност,
длъжността да е неизменна през всичките 10 години, или да е педагогическа
такава. Изискването е за работа в една и съща по отношение на основните
функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка, като
причините поради които лицата не са работили при един и същ работодател
през тези години следва да са обективни и независещи от волята им -
преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на
организациите и звената на бюджетна издръжка. Ищцата има трудов стаж и в
НУ „Христо Ботев" - Хасково - 7 години, 9 месеца и 14 дни, като трудовото й
правоотношение с училището е прекратено, считано от 11.09.2008 г, на
основание чл.328 ал.1 т. 1 от КТ, поради закриване на училището със заповед
на министъра на образованието и науката, която причина за прекратяване на
трудовото й правоотношение е обективна и независеща от нея.
С оглед изложеното и на основание чл.22,2 ал.3 пр.2 от КТ, вр.
чл.1, ал.1 от Постановление № 31/ 11.02.1994 г. на МС за увеличаване в някои
случаи размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 КТ - при прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата, ответникът в качеството на неин
работодател е следвало да й изплати обезщетение в размер на брутното и
трудово възнаграждение за 6 месеца, вместо изплатеното й обезщетение в
размер на брутното й трудово възнаграждение за 2 месеца при прекратяване
на трудовото й правоотношение. Ответникът е изплатил на ищцата при
6
прекратяване на трудовото й правоотношение 2/две/ заплати, поради което
следва да бъди осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на още 4
брутни трудови възнаграждения, или общо 5 130,00 лв. /4 х 1 282,50 лв./,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 07.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500,00
лева - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/04.01.2023 г.по гр. дело № 495/2022
г., Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА ЦПЛР „Обединени ученически общежития", с ЕИК
*********, гр. Хасково, бул. „Стефан Стамболов" № 8, представляван от
директора Д. А. Ц., да заплати на Д. М. П., ЕГН ********** от **** разноски
за въззивната инстанция в размер на 500,00 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС - София, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7