№ 16979
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110112730 по описа за 2025 година
Направено е искане от ищеца В. Р. Л. да бъде освободени от внасянето на
държавна такса за исковото производство.
Към молбата В.М.М. представя: декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, в която декларира, че: получава заплата в
размер на 1600 лева; че с Решение на ТЕЛК е определена 50 % ТНР; че не
притежава недвижими имоти в съсобственост; че не притежава МПС; че не
притежава дялове или акции в търговски дружества;
Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други
констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е
императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва,
че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното
производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи
наличието на гореизброените предпоставки.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение
№603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение
№573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение
№612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение
№496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени
1
по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за
освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за
освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с
достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В настоящият случай, имайки предвид горните обстоятелства, съдът
преценени с оглед размера на месечните доходи на страната, обстоятелството,
че същата е заплатила 2000 лв. адв. хонорар, видно от приложения по делото
писмен договор (л.5), както и че държавна такса по първа фаза на делба не се
дължи. Разноските и държавната такса във втора фаза с оглед ДО на имота
биха били в по-малък размер от заплатения от ищцата адв. хонорар, поради
което съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаването й от
заплащането на държавна такса и разноски за настоящето производство,
поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Р. Л. за освобождаването
им от внасянето на държавна такса и разноски за настоящето производство,
като неоснователна.
Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС
в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за
извършване на последващи съдопроизводствени действия, свързани с
произнасяне по редовността на ИМ.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3