Р Е Ш Е Н И Е № 136

гр. Сливен, 10.07.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и девети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                                         и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  31  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.

Образувано е по жалба на З.Р.А. против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/7183 от 11.11.2019 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 6 и ал. 5 предл.1 вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП е изключен от подпомагане и е издаден против З.Р.А. Акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 2368,37 лева, представляващ 75% от общо изплатената сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен. Жалбоподателят бил изпълнил всички изисквания за получаване на дължимото му по договор второ плащане, единствено бил пропуснал срока, който е посочил в договора да поиска плащане. Това обаче, било в рамките по срока, предвиден в закона, а именно не по-рано от 2 години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Актът за установяване на публично държавно вземане нямал номер и дата на издаване, бил подписан от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, но от акта не ставало ясно дали това лице разполага с правомощия да издава такива актове. Счита, че акта е издаден от некомпетентен орган, без да е спазена предписаната в закона форма, поради което се явявал незаконосъобразен. Моли съда да отмени същия. Претендира за направените разноски..

В съдебно заседание за жалбоподателя лично и чрез п. си п. адв. Е. Д. и адв. Д.П. подържа жалбата.

Ответникът по жалба – Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” гр. София, чрез п. си юриск. Д. Б. оспорва жалбата. Заявява, че оспорващия не е изпълнил своето задължение, да подаде заявление, поради което се изключвал от подпомагане и се задължавал да възстанови получените до момента компенсаторни плащания, съответно в процентно изражение. Прекратяването на ангажимента и установяването на публичното държавно вземане били извършени с един акт на органа в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Налице били, както фактическите, така и правни основания за издаването на оспорения акт, поради което моли съда да постанови решение, с което да потвърди законосъобразността на АУПДВ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият З.Р.А. е регистриран с Уникален     регистрационен номер (УРН) 602125 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" с подаване на заявление за подпомагане с УИН 20/280513/86796. (л.38-65)

По мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" на оспорващия са изплатените суми по години са както следва: Първа година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 20/280513/86796 за кампания 2013, изплатена сума 1683.16 лв.; Втора година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 20/190614/94228 за кампания 2014, изплатена сума 1474.67 лв. (справка л.90)

При извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2015, оспорващия не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

С писмо с изх. № 01-6500/4091 от 09.07.2019 г., ДФ „Земеделие" - РА е уведомил А. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за изключване от подпомагане и възстановяване на 75% от получените до този момент суми. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация - становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.

С писмо с вх. № 02-6500/7183 от 17.09.2019 г. оспорващият възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ.

По отношения З.Р.А. с Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/7183 от 11.11.2019 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, е изключен от подпомагане и му е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 2368,37 лева, представляващ 75% от общо изплатената сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г.

В акта е посочено, че с неподаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2015 са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

Правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 211, уредени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водили до това, че кандидатът З.Р.А. се изключва от подпомагане по мярка 211 и следвало да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.

Общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента била в размер на 3157.83 лв.

В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следва да възстанови 2368.37 лв., което представлява 75 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след втората година от поетия ангажимент.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 02.12.2019 г., а от данните по делото е видно, че жалбата против него е подадена по пощата на 16.12.2019 г. (л.79-80). Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП  Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л.29), с която (т.8, т. 18 и т. 19) на основание чл. 20а, ал.2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията по издаване и подписване на актове за прекратяване на многогодишни ангажименти, за издаване и подписване на писма за откриване на производство по издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211, са делегирани на П. С., з. и. д. на ДФ"Земеделие". Както писмото за откриване на административно производство, така и оспорвания акт са подписани именно от П.С., з. и. д. на ДФ"Земеделие". Въз основа на това се приема, че доводът за липса на компетентност на издателя на административния акт е неоснователен. Актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива. Мотивиран е. Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.

При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Налице са и доказателства за извършени компенсаторни плащания по мярката за кампания 2013 и 2014 г.. Уведомен е адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по установяване на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. Актът е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. При това положение следва да се приеме, че не са налице основания, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

С Наредба № 11/03.04.2008 г. се уреждат условията и редът за прилагане на мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Една от тези мерки е "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони".

Обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение на материалния закон. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт. В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по АД № 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017 г. и към датата на издаването му, е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Издаване на акт за прекратяване на подпомагане, към дата на издаване на атакувания АУПДВ не е предвидено, като предпоставка за установяване на публично държавно вземане. Няма данни изразът "изключване от подпомагане" да е идентичен с израза "прекратяване на ангажимент". В подкрепа на този извод са и Решение № 4708 от 7.04.2014 г. на ВАС по АД № 10843/2013 г., Решение № 3536 от 13.03.2014 г. на ВАС по АД № 9856/2013 г.

Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди изключване от подпомагане по Наредба № 11/03.04.2008 г.  и да се задължи да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост или незаконосъобразност. Нито от чл. 21, ал. 1 АПК, нито от 59, ал. 2, т. 4 от кодекса следва ограничение за броя на разпоредените права или задължения. (Решение № 7977 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2020 г., I о.,)

В настоящия случай, жалбоподателят е получил първото компесаторно плащане по мярка 211 за кампания 2013 година през 2013 и 2014 г.. Получил е и плащания по мярката и за кампании 2014 г. през 2014 и 2015 г. Приетите извлечения от сметка са официални електронни документи, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чрез представянето им на хартиен носител и удостоверяват, посочените в тях обстоятелства. Доказателствената им стойност не е разколебана в хода на настоящето производство. С оглед на това следва да се приеме, че на жалбоподателят е изплатена сума по мярка 211 за процесните години в размер на 3157.83 лв. Същият съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е имал задължение в продължение на още три години да осъществява с. дейност и да подава заявления за подпомагане. От доказателствата по делото се установява, че същият не е подал заявление за подпомагане за 2015 г. по мярка 211, което е било установено от ответника при извършената от него административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Направения отказ от подадено заявление е погасил правото му. В случая не са налице и основания по чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г., изключващи прилагането на разпоредбата на чл. 14 от наредбата. Жалбоподателят като з. п., който от години се занимава с този вид дейност е знаел за последиците от неподаване на заявление. След като за кампания 2015 г. по мярка 211 няма подадено заявление, то е налице основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на жалбоподателят от подпомагане и за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в размер на 75 % от общо получените компесаторни плащания за необлагодетествани райони, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Именно на това правно основание се е позовал и административния орган. От доказателствата по делото, се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2013 г. и 2014 г. е 3157.83 лв. Затова правилно е определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателят сума в размер на 2368,37 лв.

Предвид изложеното се приема, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. материални предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата при наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане е налице основание за изключване от подпомагане по мярка 211 и за установяване на публично държавно вземане. В случая както се прие по-горе фактическите основания са се осъществили и затова оспореният административен акт е материално законосъобразен.

АУПДВ съответства и на целта на закона. По разбиране на състава развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране се постига при дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност. По мярка 211 е прието, че продължителността и следва да е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с целта, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателят да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При издаването му са спазени административно производствените правила и са приложени относимите правни основания. Същият е съобразен и с целта на закона.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Искането за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение е направено своевременно. Разгледана по същество претенцията е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Р.А. против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/7183 от 11.11.2019 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”.

ОСЪЖДА З.Р.А., с ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие", съдебни разноски в размер на 100.00 лв. (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: