РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Сливен, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.а
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230102062 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Д., Т. С.
Д. и Г. П. Д. против Община Сливен, с която се предявява иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на следния
недвижим имот: застроено дворно място, съставляващо УПИ III - 55, с
неуредени регулационни отношения, в кв, 7, по плана на с. *****, одобрен със
Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700 кв. м, при
граници: изток- УПИ IV - 56, югоизток - УПИ IX- 60, югозапад - улица, запад-
УПИ I - 54 и II- 54, север - улица, ведно с целите построени в имота сгради, а
именно: двуетажна полумасивна жилищна сграда, състояща се от: първи етаж
- две стаи, салон и едно санитарно помещение; втори етаж - две стаи и салон,
със застроена площ 49 кв. м и разгърната застроена площ 98 кв. м и паянтова
стопанска сграда, със застроена площ от 45 кв. м, представляващи търпими
строежи по смисъла на ЗУТ. След извършване на обстоятелствена проверка,
нотариус Райна Стойнева (с peг. № 524 на Нотариалната камара и район на
действие Районен съд - Сливен) е съставила Нотариален акт за собственост на
гореописания недвижим имот с № 41, том I, рег. № 352, дело № 33/2024
1
година. С него за собственици на основание наследяване по закон и давностно
владение са признати Д. Г. Д. - първия ищец и П. Г. Д. (починал на 02.04.2024
година) - наследодател на другите двама ищци Т. Д. и Г. Д..
При подготовка на документите необходими за извършване на
обстоятелствената проверка се установило, че съгласно разписния лист
1315/1700 ид. ч. от дворното място принадлежат на наследниците на Г. Д. З., а
385/1700 ид. ч. е частна общинска собственост. Това обстоятелство било
отразено в Скица № 272/07.02.2024 година, издадена от Община Сливен,
Дирекция „Устройство на територията“, както и в Удостоверение № 9400 -
2306 /1/ от 13.02.2024 година, издадено от Община Сливен. По тази причина в
нотариалния акт е посочено, че Д. Д. и П. Д. са собственици само на 1315/1700
ид. ч. от дворното място и на целите постройки, изградени в него.
Твърди се, че Г. Д. З. е придобил имота на основание покупко- продажба
през 1910 година. След неговата смърт не е правена делба на наследство по
надлежния ред. С устна уговорка отделните имоти са били разпределени
между наследниците М. Д. Г. и Г. Д. Г.. Съгласно устната уговорка в „дял“ на Г.
Д. Г. се паднал гореописания недвижим имот. Той и съпругата му Г. Д. Г.а
установили владение върху целия имот, което никога не е било смущавано или
оспорвано от останалите наследници на Г. З. или от Община Сливен.
Упражнявали непрекъснато и несмущавано владение върху целия имот от
получаването му в наследство до смъртта му на 12.04.1981 година. /Г. Г.а
упражнявала съвместно със съпруга си владение върху имота до смъртта й на
05.09.2008 година./ След смъртта им непрекъснатото и несмущавано владение
било продължено от техните наследници но закон - синовете им Д. Г. Д. и П. Г.
Д. (починал на 02.04.2024 година). Към настоящия момент имотът се владее от
Д. Д. и наследниците по закон на П. Д. - Т. Д. и Г. Д..
Твърди се още, че през този продължителен период от над 110 години
ищците лично и чрез своите наследодатели са владели цялата площ на
дворното място, а именно всички 1700 кв. м, както и постройките изградени в
него. За защита на имота е изградена ограда от мрежа и бетон, която огражда
пълната площ на имота. През 1998 година Г. Г.а подала данъчна декларация
вх. № 17471/18.03.1998 година в Дирекция „Местни данъци и такси“ на
Община Сливен, в която собствениците са декларирали поземления имот в
неговия пълен размер от 1700 кв. м площ. До настоящия момент ищците
2
редовно заплащат задълженията си за местни данъци и такси за дворно място
– земя, с площ 1700 кв.м. - видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/ 19.02.2024 година, издадено от Община Сливен. Дирекция МДТ.
Обстоятелството, че 385 кв. м. от дворното място са частна общинска
собственост е станало известно на ищците едва при подготовката на
документите за съставяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка в
началото на 2024 година. До този момент Община Сливен не е предявявала
претенции към идеалните части от имота, не е смущавала по какъвто и да е
начин владението на ищците и техните наследодатели.
Излагат се съображения за приемане, че в случая ефектът на наложения
мораториум за придобиване на имоти частна държавна и общинска
собственост следва да бъде зачетен от момента на приемане на
противоконституционния закон - 01.06.2006 година до влизане в сила на
Решение № 3/24.02.2022 година по к. д. № 16/2021 година на КС на РБ -
08.03.2022 година.
С оглед гореизложените твърдения ищците, считат че са придобили и
останалите 385/1700 идеални части от описаното по- горе застроено дворно
място (които идеални части са записани като частна общинска собственост).
Ищецът Д. Г. Д. е придобил 385/3400 идеални части от застроеното дворно
място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до
31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент,
осъществявано лично и от неговия наследодател Г. Д. Г.а (починала на
05.09.2008 година). Ищцата Т. С. Д. е придобила 1155/13600 идеални части от
застроеното дворно място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996
година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент,
осъществявано лично, от нейния наследодател П. Г. Д. (починал на
02.04.2024година) и наследодателката на последния - Г. Д. Г.а (починала на
05.09.2008 година). Ищцата Г. П. Д. е придобила 385/ 13600 ид.ч. от
застроеното дворно място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996
година до 31.05.2006 година и от 08,03.2022 година до настоящия момент,
осъществявано лично, от нейния наследодател П. Г. Д. (починал на
3
02.04.2024година) и наследодател ката на последния- Г. Д. Г.а (починала на
05.09.2008 година).
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Община Сливен, че ищецът Д. Г. Д. е собственик на
385/3400 идеални части от застроено дворно място, съставляващо УПИ III -
55, с неуредени регулационни отношения в кв. 7, по плана на с. ******,
одобрен със Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700
кв.м, при граници: изток - УПИ IV- 56, югоизток- УПИ IX- 60, югозапад-
улица, запад- УПИ I- 54 и II- 54, север - улица. въз основа на давностно
владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до
31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент, Т. С. Д. е
собственик на 1155/13600 идеални части от застроено дворно място,
съставляващо УПИ III - 55, с неуредени регулационни отношения, в кв. 7,
по плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД - 15- 1727/ 04.10.1991
година, целият с площ 1700 кв. м, при граници: изток- УПИ IV- 56, югоизток-
УПИ IX- 60, югозапад- улица, запад- УПИ I- 54 и II- 54, север- улица, въз
основа на ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, продължило повече от 10 години: от
01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия
момент и Г. П. Д., е собственик на 385/ 13600 идеални части от застроено
дворно място, съставляващо УПИ III- 55, с неуредени регулационни
отношения, в кв. 7. по плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД- 15-
1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700 кв.м, при граници: изток- УПИ
IV- 56. югоизток- УПИ IX- 60, югозапад- улица. запад- УПИ 1- 54 и II- 54,
север- улица, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10
години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до
настоящия момент. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната община Сливен е постъпил
отговор на исковата молба. Излага се, че исковете са неоснователни, тъй като
не отговаря на действителността, че Г. З. е придобил собствеността върху
имота с договор покупко - продажба през 1910 година. Не е вярно, че с устна
уговорка в дял на Г. Г. се е паднал процесния имот. Не отговаря на
действителността, че Г. Г. и съпругата му Г. Г.а са установили фактическа
власт и са владяли процесния имот от откриване на наследството - неизвестно
кога до тяхната смърт съответно 1981 година и 2008 година. Не било вярно, че
след тяхната смърт владението е продължено от техните наследници Д. Д. и
4
П. Д.. Това твърдение в обстоятелствената част противоречи и на петитума на
исковата молба досежно периодите на твърдяна упражнявана фактическа
власт. Не било вярно, че понастоящем имотът се владее от ищците.
От приложеното удостоверение за данъчна оценка било видно, че
описаните в него като собственици лица са десет на брой, която на свой ред
създава неяснота, какви точно идеални части претендират тримата ищци.
От приложената декларация по чл. 26 от ЗМДТ е описана площ на земя -
2000 кв.м., което отново не кореспондира с площта на имота в исковата молба
и другите документи.
Неточно и нелогично били формулирани претендираните идеални части
за всеки един от ищците.
Касаело се за УПИ с неприложена улична регулация от югозапад и
неуредени регулационни отношения по югоизточната граница, кв. 7,
представлява II-58, част от парцели I-58, ХI-58 и Х-58, кв. 20 и част от
придаваеми по регулация по стар план от 1959 година.
Именно тези 385 кв.м. са били придаваеми по регулация, която улична
регулация обаче не е била приложена.
Описаните идеални части представлявали няколко реални части, които
са били придаваеми. Не са заплащани придаваемите части. Старият
регулационен план бил от 1959 година, а новият е от 1991 година. На скицата
е отразено, кои части от имоти от стария план попадат в новия имот. На
извадката от плана от 1959 година се вижда имотната им граница. На стария
план не се виждат и имотните граници на съседните имоти, като празното
пространство е улица.
Спорът по делото се свеждал до въпроса може ли при действието на
ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.) да се придобие по давност реална част от имот,
придадена по регулация към съседен дворищнорегулационен парцел.
Кога един дворищнорегулационен план е приложен е разяснено в ТР №
3 от 15.07.1993 година по гр. д. № 2/93 година на ОСГК на ВС, както и в
решение № 49 от 31.05.2022 година на ВКС по гр. д. № 2140/2021 година, 1-во
година о. и решение № 60112 от 12.10.2021 година на ВКС по гр. д. №
1042/2021 година, I-во г.о., които се позовават на тълкувателния акт. Според
разясненията 10-годишното владение на придадена по регулация част от
5
съседен имот не е достатъчно, за да се счита, че планът е приложен.
Необходимо е това да е станало в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ЗТСУ
(отм.) - при грешка в кадастралния план, явна фактическа грешка, свързана с
регулационните предвиждания и утвърждаването на плана при съществено
закононарушение, както и кумулативно изпълнение на условията за заемане
на продаваемите части и самото им заемане, към които се добавя и
изискването за период на 10-годишно владение. Както е прието в
тълкувателния акт, тези допълнителни изисквания се налагат заради това, че
дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответства на
действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана
при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда
от положението на имотите преди нея.
Дори тази площ / 385 кв.м./ да е владяна от ищците, това владение не би
могло да доведе до придобиване на собствеността от тях по давност. Спорната
площ има статут на придадена по регулация към парцел на ищците с
дворищнорегулационни планове, които не са били приложени.
По изложените по-горе съображения при действието на ЗПИНМ (отм.) и
ЗТСУ (отм.) не може да се придобие по давност част от имот, която е
придадена по регулация към съседен парцел, тъй като собствеността
преминава по силата на регулацията и нейното прилагане, а не по давност. С
влизане в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ
отчуждителното действие на заварения дворищнорегулационен план отпада и
собствеността върху спорната реална част се завръща към имота на
ответниците. От този момент тя би могла да бъде придобита по давност от
ищците, стига да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ.
Тази част обаче няма необходимата площ и лице за обособяване на
самостоятелен урегулиран поземлен имот, т. е. не отговаря на изискванията на
чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Не е налице и изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като
спорната реална част не се придава по регулация към имота на ответниците в
хипотезите на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ.
След като ищците не са придобили спорната реална част нито чрез
прилагане на дворищнорегулационните планове, нито по давност, то тя е
собственост на ответника. Както е прието в TP № 3 от 28.03.2011 година по
тълк. д. № 3/2010 година на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете,
6
посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без
да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1,
изр. 2 /сега § 8, ал. 2/ от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР
на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на
собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният
парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на
имота, от който са били отчуждени.
Не отговаря на действителността, че праводателят на ищците, както и
самите те да са станали собственици на целия процесния недвижимия имот.
Собствеността върху имота не е била придобита от ищците нито по
деривативен, нито по оригинерен способ.
Собственик на идеални части от имота е Община Сливен, като е
съставен Акт за частна общинска собственост.
Досежно основателността на предявените е заявено, че оспорват изцяло
същите по основание и се считат за напълно неоснователни и недоказани.
Считат, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се
базират претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и
на фактическата обстановка по делото. оспорва се твърдението на ищците, че
са собственик на процесния имот. Оспорва се твърдението, че в полза ищците
респективно на техния праводател е изтекла придобивна давност по
отношение на процесния имот.
Оспорват се установителните претенции за собственост на имота. Прави
се възражение, че ищците и техните праводатели никога не са били
собственици на процесния недвижимия имот, че процесният недвижим имот
не е бил придобит, чрез давностно владение от ищците.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват, но се представляват от
пълномощник, който поддържа предявеният иск и като счита същия за
основателен и доказан моли за уважаването му. Съображения излага в
представена по делото писмена защита.
7
Ответната Община Сливен се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му като
неоснователен. В заседанието по същество не се представлява, депозирано е
бланкетно писмено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че процесният поземлен имот: застроено дворно
място, съставляващо УПИ III - 55, с неуредени регулационни отношения, в кв,
7, по плана на с. *****, одобрен със Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991
година, целият с площ 1700 кв. м, при граници: изток- УПИ IV - 56, югоизток -
УПИ IX- 60, югозапад - улица, запад- УПИ I - 54 и II- 54, север - улица, ведно с
целите построени в имота сгради, а именно: двуетажна полумасивна жилищна
сграда, състояща се от: първи етаж - две стаи, салон и едно санитарно
помещение; втори етаж - две стаи и салон, със застроена площ 49 кв. м и
разгърната застроена площ 98 кв. м и паянтова стопанска сграда, със
застроена площ от 45 кв. м, представляващи търпими строежи по смисъла на
ЗУТ. Не е спорно обстоятелството, че след извършване на обстоятелствена
проверка, нотариус Райна Стойнева (с peг. № 524 на Нотариалната камара и
район на действие Районен съд - Сливен) е съставила Нотариален акт за
собственост на гореописания недвижим имот с № 41, том I, рег. № 352, дело
№ 33/2024 година и с него са признати за собственици на основание
наследяване по закон и давностно владение Д. Г. Д. - първия ищец и П. Г. Д.
(починал на 02.04.2024 година) - наследодател на другите двама ищци Т. Д. и
Г. Д..
От съдържанието на Удостоверение № 9400- 2306 /1/ от 13.02.2024
година, издадено от Община Сливен, Дирекция „Устройство на територията“ и
на Скица № 272/ 07.02.2024 година, издадена от Община Сливен, Дирекция
„Устройство на територията“ се установява, че съгласно разписния лист,
съхраняван в Община Сливен, процесният имот е собствен на наследниците на
Г. Д. З..
От показанията на свидетелката И. М. П. - братовчедка на Д. Г. Д. и П. Г.
Д., се установи, че недвижимия имот назад в годините е бил притежаван от
нейните баба и дядо, а къщите на нейните родители и на чичо й (баща на
братята Д. и П.) „са в един двор“ (стр. 3 от протокол № 1920/ 28.11.2024 г..).
8
Установява се още, че по повод снабдяване с нотариален акт на нейните
братовчеди, през 2024 година на място в имота е идвала техничка от Община
Сливен, която е измервала двора и е излязла със становището, че част от двора
е общинска собственост. Свидетелят Й. С. П. (съпруг на И. П.) дава показания,
че около имота на ищците е изградена ограда, която: „...от горната страна е
стабилна. Има бетонна около 60 см основа, на която са набити метални колове,
свързани помежду си с телена мрежа, а от долната страна е с мрежа с бетонни
колове. “ (стр. 6 от протокол № 1920/ 28.11.2024 година). Това обстоятелство
се потвърждава и от показанията на Ж. Ц. Ц. (без родство със страните) - стр. 8
от протокол № 1920/28.11.2024 година. И тримата свидетели са категорични,
че никога от Община Сливен не са обявявали намерение да правят път и не са
искали от ищците да премахнат оградата си (стр. 4, 6 и 8 от протокол № 1920/
28.11.2024 година). От показанията на свидетелите Й. П. и Ж. Ц. се
установява, че откакто познават семейството (70-те години на XX в.), този
поземлен имот се е ползвал първо от Г. и Гана, а след това от синовете им П. и
Д. (стр. 5 и 7 от протокол № 1920/28.11.2024 година).
От Удостоверение за наследниците на Г. Д. Г. изх. № 07/22.01.2024
година, издадено от Община Сливен се установява, че същият е починал на
12.04.1981 година, като е оставил за свои наследници Г. Д. Г.а (съпруга) и
синовете си П. Г. Д. и Д. Г. Д..
От Удостоверение за наследниците на Г. Д. Г.а изх. № 08/ 24.01.2024
година, издадено от Община Сливен, се установява, че последната е починала
на 05.09.2008 година и е оставила за наследници синовете си П. Г. Д. и Д. Г. Д.,
От Удостоверение за наследниците на П. Г. Д. изх. № 9400-
7671/04.04.2024 година, издадено от Община Сливен се установява, че той е
починал на 02.04.2024 година и е оставил за свои наследници съпругата си Т.
С. Д. и Г. П. Д..
От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че от
01.06.1996 година до 05.09.2008 година дворното място се владее от Г. Д. Г.а,
П. Г. Д. и Д. Г. Д., като наследници на Г. Д. Г.. От 05.09.2008 година до
02.04.2024 година дворното място се владее от П. Г. Д. и Д. Г. Д., като
наследници на Г. Д. Г. и Г. Д. Г.а.
От 02.04.2024 година до настоящия момент имота се владее от Д. Г. Д.,
както и от Т. С. Д. и Г. П. Д., последните две като наследници на П. Г. Д..
9
От събраните гласни доказателства се установи още, че имотът е бил
ограден с ограда, чието местоположение няма данни да е било променяно
респ. през обследваният период от време са владяни и спорните идеални
части.
През 1998 година, в данъчната декларация по чл. 26 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/ деклараторът Г. Д. Г.а е посочила, че тя и
синовете й са собственици на поземления имот, с декларирана площ 2000 кв.м
(данъчна декларация вх. № 17471/ 18.03.1998 година).
От Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/19.02.2024
година, издадено от Община Сливен, Дирекция „МДТ“ се установява, че за
имота няма непогасени данъчни задължения.
По делото не се установи през имота да е минавала улица или път. Не се
установи от Община Сливен да са предприемани действия спрямо ищците и
техните праводатели за премахване оградата на имота с оглед изграждане на
улица или път.
Видно от извлечението от Подробния устройствен план, одобрен със
Заповед № РД-35-1727/ 04.10.1991 година, приложено към Скица № 1766/
03.09.2024 година, издадена от Община Сливен, Дирекция „Устройство на
територията“, УПИ III-55 е с абсолютно същите граници и площ, както и към
настоящия момент. ПУП от 1991 година не предвижда никакво придаване на
реални части към имота. Не е предвидено и отчуждаване на реални части. Не
е отразен съществуващ път или улица между имотите. Не се предвижда
създаването на такъв. Имотът е бил отразен с площ и граници, съответстващи
на упражняваната от ищците и праводателите им фактическа власт.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра, като допустими,
относими и взаимнодопълващи се. Свидетелските показания взе предвид
дотолкова, доколкото кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал и допринасят за установяване на правно релевантни
за делото факти. Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Правната квалификация на исковата претенция е чл. 124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 79 от ЗС и същата се извежда от твърдените в исковата молба
10
обстоятелства. Предявеният установителен иск за собственост е допустим,
тъй като ищците имат правен интерес да искат да бъде признато за установено
по отношение на Община Сливен, че са собственици на процесния имот,
предвид становището на ответната страна, че имота е общинска собственост.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна и следва да се
уважи. Ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху
претендираната част от недвижимия имот чрез упражняване на владение
върху имота, а именно на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
По правило правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие, а
придобиването по давност от едно лице, независимо дали то е Държава,
Община или гражданин, води до загубване на правото на собственост на
предишния собственик. Ищците претендират, че са придобили правото на
собственост чрез упражняване на владение върху имота, а именно на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Основателността на
претенция на владеещия имота несобственик се обуславя от прякото и пълно
установяване на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение
за своене в продължение на повече от десет години. Правото на собственост
не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване пред съда или
нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно
правни последици в резултат на комплекс от факти, предвидени в чл. 79 от ЗС.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за
своене да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както
и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД,
българското право не признава служебното зачитане на давността. За
установяване и доказване на придобивна давност следва да са налице две
кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик следва да е
упражнявал фактическа власт по отношение на имота, без противопоставяне
от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на
собственика. В случая ищците не са били наясно, че имота е частна държавна
собственост до узнаване на факта, че е актуван, станало за процесиите
идеални части от поземления имот след образуване на настоящото дело с Акт
за частна общинска собственост № 19/27.05.2024 година.Тези обстоятелства и
11
въведени твърдения дават основание да се приеме, че ищците са владяли
имота за себе си по смисъла на чл. 79 от ЗС. Извода се налага, тъй като от
събраните гласни доказателства се установи, че имотът е владян с намерение
за своене в неговата цялост - той е ограден с ограда, чието местоположение не
е било променяно, което недвусмислено сочи, че през процесния период от
време са владяни и идеалните части, за които Община Сливен претендира, че
са частна общинска собственост. По делото се установи, че служител на
Община Сливен е правил замервания вътре в дворното място и по този повод е
излязъл със становище, че 385/1700 ид.ч. от дворното място принадлежат на
Общината.
Намерението за своене се установява и от обстоятелството, че през 1998
година, в данъчната декларация по чл. 26 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ деклараторът Г. Д. Г.а е посочила, че тя и синовете й са
собственици на поземлен имот с декларирана площ 2000 кв.м (данъчна
декларация вх. № 17471/ 18.03.1998 година) и са изпълнявали задълженията
си да заплащат данък за този имот, в това число и за процесните идеални
части. Този факт се потвърждава от Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/ 19.02.2024 година, издадено от Община Сливен, Дирекция МДТ,
което установява, че за имота няма непогасени данъчни задължения.
Ищците и техните праводатели са владели поземления имот в неговата
цялост със знанието и без противопоставянето на Община Сливен.
Знанието и липсата на противопоставяне от страна на Община Сливен се
установява още и от съдържанието на данъчна декларация вх. № 17471/
18.03.1998 година и Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/
19.02.2024 година, тълкувани в тяхната взаимовръзка.
Налице е придобивна давност, която е довела до преминаване на
правото на собственост в ищцовия патримониум.
Съгласно чл. 86 от ЗС в редакцията до изм. бр.33/1996 година е налице
категорична забрана да се придобие по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост. По силата на параграф първи от ЗД на ЗС/ДВ бр.
46/2006 година и последвалите изменения/, давността за придобиване на
държавни и общински имоти не тече за периода от 31.05.2006 година до
07.03.2022 година. Това е така, тъй като с Решение № 3 от 24.02.2022 година
по к.д. 16/2021 година на Конституционния съд на Република България, бяха
12
обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на
придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска
собственост. Решението е обнародвано на 04.03.2022 година и е влязло в сила
на 08.03.2022 година. От посочената последна дата придобивната давност
продължава да тече, като времето до момента на спирането се включва в
общия давностен срок.
Прилагайки визираните правила към конкретния казус и фактически
установеното, взимайки като начало на владението на ищците дата
01.06.1996 година и като се има предвид, че от 31.05.2006 година до
07.03.2022 година придобвната давност не е текла се стига до извода, че за
времето от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до
настоящия са изтекли изискуемите се 10 години, за да могат ищците да се
позоват на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност за
процесния недвижим имот.
Безспорно по делото от събраните гласни и писмени доказателства се
установи, че в процесния период от време (от 01.06.1996 година до настоящия
момент), дворното място се владее за времето от 01.06.1996 година до
05.09.2008 година - от Г. Д. Г.а, П. Г. Д. и Д. Г. Д., като наследници на Г. Д. Г.;
за времето от 05.09.2008 година до 02.04.2024 година - от П. Г. Д. и Д. Г. Д.,
като наследници на Г. Д. Г. и Г. Д. Г.а. В този период с изтичане на 10-
годишната придобивна давност, станало на 09.03.2022 година е възникнало
правото на собственост върху процесната идеална част. На основание чл. 82 от
ЗС владението на ищците е присъединено към владението на праводателите
им, като от 02.04.2024 година до настоящия момент се осъществява от Д. Г.
Д., от Т. С. Д. и от Г. П. Д., последните две, като наследници на П. Г. Д..
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи като
основателна.
По правилата на процеса и с оглед изхода му на ищците се следват
разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 565,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА
13
СЛИВЕН с ЕИК: ********* с адрес: гр. Сливен, бул. Цар Освободител, № 1,
че Д. Г. Д., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***** е собственик на
1540/13600 идеални части от застроено дворно място, съставляващо УПИ III -
55, с неуредени регулационни отношения в кв. 7, по плана на с. ******,
одобрен със Заповед № РД-15- 1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700
кв.м., при граници: изток - УПИ IV- 56, югоизток - УПИ IX- 60, югозапад -
улица, запад- УПИ I- 54 и II- 54, север – улица, въз основа на давностно
владение, че Т. С. Д., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ****** е
собственик на 1155/13600 идеални части от застроено дворно място,
съставляващо УПИ III-55, с неуредени регулационни отношения, в кв. 7, по
плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД-15-1727/ 04.10.1991 година,
целият с площ 1700 кв. м, при граници: изток - УПИ IV - 56, югоизток - УПИ
IX- 60, югозапад- улица, запад - УПИ I- 54 и II- 54, север - улица, въз основа на
давностно владение и че Г. П. Д., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
****** е собственик на 385/13600 идеални части от застроено дворно място,
съставляващо УПИ III- 55, с неуредени регулационни отношения, в кв. 7, по
плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД-15-1727/04.10.1991 година,
целият с площ 1700 кв.м., при граници: изток- УПИ IV- 56. югоизток- УПИ IX-
60, югозапад - улица, запад - УПИ 1- 54 и II- 54, север - улица, въз основа на
давностно владение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК: ********* с адрес: гр. Сливен,
бул. Цар Освободител, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д., с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. *****, Т. С. Д., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
****** и Г. П. Д., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ****** на сумата
565,00 лева /петстотин шестдесет и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14