Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.12.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

11.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Малиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

147

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от пълномощник на законния представител на „Лея плюс“ ООД, ЕИК ***, ***, против Решение № 2153-08-104/13.05.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Счита оспореното решение за незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материално правни разпоредби.

Твърди, че изложеното в жалбата на Б.И.Х. обстоятелство, че  Н.М.М. бил извикан на 19.06.2017 г. от представител на фирмата и е подписал молба за отпуск от името И.К., не отговаряли на действителността. Действията на работодателя по подаване на заявление за настъпилата злополука, били продиктувани единствено от действащата нормативна уредба, която въвеждала императивно задължение за това.

В конкретния случай дружеството изпълнило добросъвестно задълженията си като било проведено вътрешно разследване, с цел установяване на причината за присъствието на двама работници в обект на фирмата, без необходимото разрешение за това и по време на отпуск.

Сочи съществуващата в „Лея плюс“ ООД организация по съставянето на годишни графици за ползването на платения отпуск на работниците и служителите, подаването на молбите за ползване на отпуск и произнасянето на представителя на работодателя. В тази връзка оспорва изводите на административния орган, че било налице съмнение относно действителната дата на съставяне на Заповед № 331/15.06.2017 г., с която било разрешено ползването на отпуск от страна на И. С. К.. В конкретния случай молбите за отпуск били предоставени лично от работниците, заявили желание да ползват платен отпуск.

Ревелира доводи, че за осъществяването на работата в обекта били нужни повече от двама работници, като в деня на инцидента освен пострадалия и спътникът му, без останалите членове от бригадата.

Твърди, че по време на инцидента работникът И.К. е бил в разрешен платен отпуск и без знанието и съгласието на работодателя се е намирал в обекта, стопанисван от „Лия плюс“ ООД. От събраните в административното производство доказателства се установявало, че на процесната дата И.К. и Н. М. се намирали в обекта, за да събират дърва за лични нужди, което обосновавало извода, че към момента на настъпване на инцидента пострадалият не е извършвал действие, което да е било в интерес и полза на работодателя, а се касаело за задоволяване на лични потребности.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-104/13.05.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което по жалба на Б.И.Х. е отменено Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г. и е върната преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне.

В съдебно заседание се представлява от адв.Б., която изцяло поддържа жалбата. Излага съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че в хода на проведеното административно производство по били съществени процесуални нарушения, които нарушавали правото на защита на жалбоподателя, в частност, за някои от междините актове в хода на процедурата, той не е бил уведомяван. Сочи Решение № 2153-08-77/13.11.2017 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за което решение за спиране на производството по жалба на Б.Х., нямало данни да е бил уведомен работодателят, т.е. решението не било влязло в сила. Счита, че възобновяването и новото произнасяне, по всяка вероятност били опорочени от тези нарушения.

Ответникът по жалбата лично и чрез юрконсулт Я., оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Представена е писмена защита от директора на ТП на НОИ – Кърджали, в която са развити подборни съображения за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Твърди, че от анализът на релевантните доказателства, включително и показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели,  се налагал изводът, че на 19.06.2017 г. пострадалият И.К. не е бил в платен годишен отпуск. В тази връзка сочи извършената съдебно-почеркова експертиза, видно от която молбата за отпуск на И.К. за периода от 15.06.2017 г. до 28.06.2017 г., не е била подписана от него. Преценката на всички относими доказателства аргументирала провеждането на ново разследване на злополуката, станала с И. С. К., при което следвало да се установи действителната фактическа обстановка и да се даде отговор на спорните въпроси, а именно: Дали смъртта на И. С. К. е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка друга работа, извършване в интерес на работодателя?; Налице ли е функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд?

Заинтересованите страни Б.И.Х., Е.И.А., Е.И.М. и М.А.К., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от пълномощника адв. М.Ч., която оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения за законосъобразността и обосноваността на оспореното решение. Претендира деловодни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, *** и И. С. К. от *** е бил сключен Трудов договор № **/*** г./ л. 52/, съгласно който И.К. е приел да изпълнява в дружеството длъжността „***“ при работно време от 8 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв.;

На 19.06.2017 г. по описа на ОСлС в Окръжна прокуратура – Кърджали е образувано Досъдебно производство № **/*** г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 19.96.2017 г. в землище на ***, е причинил смъртта на И. С. К. от ***, поради незнание или немърливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е прекратено с постановление на заместник окръжен прокурор в ОП-Кърджали от 18.10.2018 г. – л. 2 от ДСП № **/*** г. на РУ – ***. С постановление на заместник апелативен прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив/л. 135 от настоящето дело/, е оставена без уважение жалбата на пълномощника на Е.И.А., Е.И.М. и М.К., против постановление на Окръжна прокуратура – Кърджали за прекратяване на ДСП № *** от *** г.;

C декларация за трудова злополука вх. № 5101-08-12 от 23.08.2017 г. на ТП на НОИ – Кърджали/л. 66/, подадена от осигурителя „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, е декларирана злополука с И. С. К., настъпила на 19.06.2017 г. в 9.30 ч. , с място на злополуката – ***, временно работно място. В декларацията е посочени следните релевантни данни: вид работа - ***; специфично действие извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор - почистване на клоните на дърветата с брадва и рампиране на рампата; отклонение от нормалните действия и материален фактор, свързан с това отклонение - неразрешено използване на резачка, неразрешено посещение на обекта по време на отпуск, не спазване на Заповед № 17/10.12.2015 г. и начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането – „по време на отпуск са отишли да събират дърва с резачка, удар от падащо дърво при събаряне“. Като вид на увреждането е отразено - смърт. За свидетел е посочено лицето Н.М.М. от ***;

Със Заповед № 1015-08-104 /24.08.2021 г./л. 42/, издадена от директора на ТП на НОИ – Кърджали, на  основание чл. 58, ал. 1 от КСО е възложено извършването на разследване на злополуката, станала на 19.06.2017 г. с И. С. К., *** в „Лея плюс“ ООД, ***. С заповедта са определени членовете на комисията, която да извърши разследването на злополуката.

Резултатите от разследването са материализирани в Протокол № 5103-08-5/25.09.2017 г., видно от който комисията е констатирала, че злополуката е настъпила в обект за дърводобив № ***, отдел **, подотдел **, намиращ се в землището на ***, в 9.30 ч. на 19.06.2017 г. В протокола са посочени основните задължения и отговорности на работника, съгласно длъжностната му характеристика е свидетеля на злополуката - Н.М.М. От фактическа страна е отразено, че в деня на инцидента 19.06.2017 г. около 9.30 часа И. С. К. заедно с колегата си Н.М.М. са посетили обект за дърводобив № ***, отдел **, подотдел **, намиращ се в землището на ***, където И. С. К. е ударен от паднало дърво при кастрене на клони, при което получава множество вътрешни травми, вследствие на което е настъпила смъртта му. Посочено е, че за тези обстоятелства са взети предвид налични данните в протокола за вътрешно разследване от осигурителя, обясненията на свидетеля Н.М.М. и управителя на дружеството-осигурител. Изрично е отразено, че по време на инцидента И. С. К. и Н.М.М. са се намирали в платен годишен отпуск. В протокола са посочени и допуснати нарушения на нормативните актове от страна на работодателя и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки;

С Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г./л. 37/,  издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, декларираната злополука вх. № 5101-08-12 от 23.08.2017 г. от осигурителя „Лей плюс“, станала с И. С. К., с ЕГН ********** на 19.06.2017 г., не е приета за трудова. Разпореждането е връчено на наследниците на починалото лице, в това число и на Б.И.Х. от *** на 13.10.2017 г. Същата е обжалвала същото в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ.

С Решение № 2153-08-77/13.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л. 24/, е постановено спиране на производството, образувано по жалба на Б.Х. против разпореждането, с което не е прието за трудова настъпилата злополука с И.К. Спирането е обосновано с образувана преписка с вх. № ***/*** г. на РП – ***, присъединена към ДП № **/*** г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кърджали, по което е извършвано разследване от органите на прокуратурата на настъпилата смърт на И. С. К.

Спряното производство е възобновено с Решение № 2153-08-103/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л. 13/;

С Решение № 2153-08-104/13.05.2021 г./л. 11 – л. 12/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отменено Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г.,  издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали. В акта са изложени доводи, че основният мотив на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да не признае злополуката, станала с И. С. К. на 19.06.2017 г. за трудова, било обстоятелството, че по време на въпросния инцидент пострадалият се е намирал в платен годишен отпуск, като за извършваната от него работа е нямал никакво писмено или устно нареждане. Въведени са твърдения, че от наличните по административната преписката документи било видно, че с Молба № 329 от 15.06.2017 г. И. С. К. е заявил пред своя работодател, че на основание чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда, желае да ползва платен годишен отпуск в размер на 10 дни, считано от 15.06.2017 г. до 28.06.2017 г. вкл., като със Заповед № 331/15.06.2017 г. заявеният от работника отпуск бил разрешен.

Посочено е, че с оглед изложените твърдения в жалбата на Б.И.Х., на основание чл. 108 от КСО директорът на ТП на НОИ – Кърджали бил сезирал Районна прокуратура – *** за извършване на проверка по компетентност, предвид наличието на данни за извършено престъпление по чл. 309 и сл. от НК. С оглед това в Районна прокуратура - *** била образувана преписка с вх. № ***/*** г., която с постановление от 07.11.2017 г. била изпратена в Окръжна прокуратура - Кърджали, за присъединяване към ДП № **/*** г. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали. В това производство на два пъти е било възложено на вещо лице да установи дали подписът срещу „С уважение“ в молбата за ползване на платен годишен отпуск № 329 от 15.06.2017 г. е положен от лицето И. С. К. или от друго лице. В резултат от извършените почеркови експертизи било дадено заключение, че подписът срещу „С уважение“ в молбата за ползване на платен годишен отпуск № 329/15.06.2017 г. не е положен от И.

Предвид горното, административният орган е изложил мотиви, че обстоятелството, че И. С. К. през време на злополуката е бил в платен годишен отпуск, прието от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, издал оспореното разпореждане, като основен мотив за непризнаване на злополуката за трудова, не се доказвало от пълния фактически състав на реда за ползване на платен годишен отпуск.

В тази връзка са изложени доводи, че редът за ползване на платен годишен отпуск е регламентиран в чл. 173, ал. 1 от КТ и чл. 22 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като от анализа на цитираните разпоредби било ясно, че той се ползвал по искане на правоимащия работник или служител, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение. В конкретния случай била налична молба за ползване на платен годишен отпуск (№ 329 от 15.06.2017 г.), която обаче не била подписана от работника И. С. К., поради което липсвала изразена воля от последния за ползване на платен годишен отпуск. Предвид това е прието, че издадената Заповед № 331/15.06.2017 г. на управителя на дружеството не установявала волеизявлението на работодателя да е достигнало до работника.

В заключение е посочено, че приетото от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в обжалваното Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г., че  по време на злополуката И. С. К. е бил в платен годишен отпуск, било неправилно. Налице били всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: причинено било внезапно увреждане, това увреждане било довело до летален изход на лицето; налице била причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат; пострадалото лице било осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО; налице била функционална връзка с извършваната работа, тъй като увреждането било станало по време и във връзка с извършваната работа, а не както било прието в разпореждането – по време на платен годишен отпуск.

По изложените мотиви административният орган е отменил  Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

В съдебното производство е назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза, по която на вещото лице е поставена задача, след като се запознае с материалите по делото и по-конкретно – Молба с вх. № 329/15.06.2017 год. (в оригинал), за ползване на платен годишен отпуск, както и след като вземе сравнителен материал от намиращите се в счетоводството на „Лея Плюс” ООД *** ***, писмени доказателства в личното трудово досие на И. С. К., подписани от него и сравнителен материал от находящите се в ОД на МВР – Кърджали заявления за издаване на български документи за самоличност, подписани от лицето – И. С. К., да даде заключение относно обстоятелството: Изпълненият в Молба за ползване на отпуск № 329 от 15.06.2017 год. подпис, долу вдясно, срещу „С уважение”, изпълнен ли е от И. С. К. или от друго лице?

От представеното по делото заключение на вещото лице и разпита му в съдебно заседание, се установява, че изпълненият в Молба за ползване на отпуск № 329 от 15.06.2017 г. подпис, срещу „С уважение”, не е положен от И. С. К.

По делото са разпитани в качеството си на свидетели Н.М.М. – *** в „Лея плюс“ ООД, Г. Х. Х. – *** в „Лея плюс“ ООД и А. Н. К.- *** на починалия И.К.

В показанията си св.М. заявява, че на 19.06.2017 г. заедно с И.К. отишли в местността „***“, ***, да си нарежат дърва за лични нужди, тъй като били в отпуск. По време на злополуката не бил с пострадалия и не видял лично, по какъв начин е настъпил ударът, тъй като отишъл за вода. Бил разговарял с А. К. по телефона, но не му бил казвал, че някой от фирмата искал да прикрие причината за злополуката. Твърди, че не бил разговарял с *** на пострадалия – Б. В обекта, където станал инцидента бил извършвана сеч от дружеството, като тяхната бригада работила там, но въпросния ден всички били в отпуска и не работели. Заедно подали молбите си с И., но не го бил видял да я подписва. Сочи, че до обекта отишли пеша с К., като свидетелят носел собствената си резачка. Заявява, че се случвала да работят, когато са в отпуск.

Св.Х. твърди, че графикът за ползване на отпуските на работниците за 2017 г. бил утвърден в края на 2016 г. и съгласно същият  цялата бригада, в която работел И.К., включително и той, била в отпуск от 15.06.2017 г. След инцидента извършили проверка, при която установили, че на 19.06.2017 г. И. и Н. отишли да събират дърва за техни нужди. Заявява, че на 15.06.2017 г. видял К. и останалите от бригадата, които подали молбите си за отпуск. Счетоводството изготвяло отчетната форма за явяване на работа, съобразявайки се с молбите за отпуск и представените болнични.

Видно от разпита на св. А. К., два дни след инцидента с ***, разговарял в *** с Н. Последният бил много разстроен, заплакал и му казал, че същият ден били на работа с И. и извършвали сеч, но дървото изведнъж започнало да пада на една страна, при което ударило И., който не могъл да го избегне. Свидетелят твърди, че дори записал разговора с Н. на телефона си. Разговарял и с друг служител на фирмата – М. И. от махала „***“, който му казал, че не били в отпуск, но после ги накарали да подпишат молби за отпуск отпреди това.

В производството са снети и обяснения от заинтересованата страна Б.И.Х. по реда на чл. 176 от ГПК. Същата сочи, че същия ден разговаряла с *** по телефона, който й казал, че отива на работа. Изобщо не бил споменал, че е в отпуск. След погребението разговаряла с Н. който и казал, че по време на инцидента е бил с баща й и му извикал:„***“, а сега заявявал, че не знаел.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което по отношение на него не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът намира за недоказани доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място такива твърдения са въведени формално и бланкетно в жалбата без да се сочат конкретни факти и действия. На следващо място изложените в тази връзка доводи от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание, че изводът за такива нарушения се налагал от обстоятелството, че решението за спиране на производството не било връчено на „Лея плюс“ ООД, са несъстоятелни. С Решение № 2153-08-77/13.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено спиране на производството, образувано по жалба на Б.Х. против разпореждането, с което не е прието за трудова настъпилата злополука с И.К.. Липсва каквото и да е задължение за административния орган да уведоми за това дружеството-работодател/„Лея плюс“/, тъй като производството пред директора на ТП на НОИ – Кърджали не е образувано по жалба на работодателя, а по жалба на наследник на пострадалото от злополуката лице. Предвид това липсата на уведомяване на юридическото лице по никакъв начин не води до ограничаване на правата му в административното производство. Впрочем следва да се отбележи, че постановеното спиране е обосновано с образувана преписка с вх. № ***/*** г. на РП – ***, присъединена към ДП № **/*** г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Кърджали, по което е извършвано разследване от органите на прокуратурата на настъпилата смърт на И. С. К., което от своя страна аргументира законосъобразност на действията на административния орган. При издаването на оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали е обсъдил наличните доказателства, в това число и представените в производството по разследване на злополуката от страна на работодателя, в съответствие със задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като е изложил подробни мотиви, с които е обосновавал решението си. С оглед това съдът намира, че в случая не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК, като изложените в обратната насока доводи от пълномощника на жалбоподателя са неоснователни.

Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, за което съображения та на съда са следните:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

По силата на ал. 2 на горната разпоредба, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

Квалифицирането на настъпила злополука като трудова, предполага кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав: 1. увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия организъм, което е настъпило внезапно; 2. резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. наличието на функционална връзка с извършваната работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена в интерес на предприятието.

От приетите по делото доказателства се установява, че към 19.06.2017 г. И. С. К. е работил по трудово правоотношение на длъжност „***“ в „Лея плюс“ ООД ***, с ЕИК ***, съгласно Трудов договор № **/*** г. при регламентирано 8 – часово работно време, като към посочената дата пострадалият е осигурен за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работещ по трудов договор.

Безспорно е по делото, че на 19.06.2017 г. в обект за дърводобив № ***, отдел **, подотдел **, намиращ се в землището на ***, в който обект „Лея плюс“ ООД е осъществявало сеч/писмени доказателства, находящи се в ДСП № **/*** г. т. 2, вкл. информационна табела/, като на посочената дата и място на И. С. К. е била причинено телесно увреждане – ***, довело до смъртта на лицето. Последното се установява от заключението на вещото лице по назначената в     ДСП № **/*** г. съдебно медицинска експертиза - т. 3, л. 108 и сл. Видно от същото, смъртта на И. С. К. се дължи на ***. Описаните травматични увреждания са причинени от *** и е възможно същите да са получени при удар и затискане от дърво по време на дърводобив. Видно от съдържанието на заключението, липсват други видими болестни и травматични изменения, които биха могли да обусловят настъпването на смъртта. Всички травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 19.06.2017 г., при който е пострадал И. С. К.

От длъжностната характеристика на И.К./л. 53 от делото/ се установява, че основната дейност на длъжността му е била: подготвителни работи за рязане на различни видове дървен материал; рязане на дървени трупи; обелване на кората; изработка на янове, дъски, греди или летви, със сечене на дървета, ръчно кастрене на клони с брадва.

Спорно по делото е обстоятелството, бил ли е в платен годишен отпуск към релевантната дата пострадалият или не. Според настоящият съдебен състав, цялостният анализ на релевантните по делото доказателства, обосновава извода, че на 19.06.2017 г. И.К. е извършвал трудова дейност в полза и интерес на работодателя си „Лея плюс“ ООД ***, в съответствие с характерните за изпълнения на длъжността си действия, при осъществяването на които е получил гореописаните травматични  увреждания, довели до смъртта му.

Съдът изцяло споделя мотивите на директора на ТП на НОИ – Кърджали, въз основа на които е прието, че на посочената дата пострадалият не е бил в отпуск. В тази връзка съдът счита, че в настоящето производство се установява, че релевантната молба за ползване на отпуск № 329/15.06.2017 г./л. 4 от кадровото досие, приложено към ДП № **/*** г. по описа на РУ - ***, прието в цялост като доказателство към настоящето дело/ не е подписана от И. С. К. В този смисъл настоящият състав изцяло възприема заключението на вещото лице Я., като обективно и компетентно изготвено. В този смисъл, при разпита му в съдебно заседание, вещото лице заявява с категоричност, че горепосочената молба не е подписана от И.К., като както в заключението, така и на зададените му въпроси, излага конкретни признаци в подписите, на които се основава този извод. Възраженията на пълномощника на жалбоподател относно заключението, са изцяло формално и бланкетно заявени, поради което и с оглед горното, се възприемат от съда като неоснователни. Най-накрая следва да се отбележи, че в хода на ДСП № **/*** г. по описа на ОСлО към ОП – Кърджали също е била назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза, с цел изясняване на обстоятелството дали положеният в молба за ползване на отпуск № 329/15.06.2017 г. подпис срещу „С уважение“ е бил изпълнен от И. С. К., като видно от протокол за извършена съдебно-почеркова експертиза/ДСП № **/*** г., т. 2, л. 54 и сл./, заключението на вещото лице е, че подписът не е положен от И. С. К.

По силата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В конкретния случай, предвид горните съображения, се налага изводът, че не е било налице изрично писмено волеизявление от страна И. С. К., отправено до работодателя, за използване на платен годишен отпуск в размер на 10 дни, считано от 15.06.2017 г. до 28.06.2017 г. Предвид това и тъй като работодателят не може принудително да наложи на служителя ползването на платен годишен отпуск, издадената Заповед № 331/15.06.2017 г./ л. 3 от кадровото досие, приложено към ДП № **/*** г. по описа на РУ - ***/, с която на И.К. е била разрешено ползването на платен отпуск в размер на 10 работни дни, считано от 15.06.2017 г., не би могла да установи обстоятелството, че за посочения период лицето е било в платен годишен отпуск. В този смисъл е нелогично без изрично писмено волеизявление от страна на работника, работодателят да даде разрешение за ползване на отпуск, който не е поискан. Такива действия на работодателя биха били продиктувани единствено с цел съставянето на писмено доказателство за удостоверяване на този факт, който в случая се явява благоприятен за осигурителя, с оглед настъпилата злополука.

Според настоящият състав, наличието на ползван платен годишен отпуск от страна на И.К. на релевантната дата, не се доказва и от представената в съдебно заседание отчетна форма за явяване и неявяване на работа за месец юни 2017 г., график на отпуските в „Лея плюс“ ООД за 2017 г. и разпита на свидетелите Н. М. и Г. Х. В тази връзка освен гореизложеното, че отпуск се разрешава и съответно ползва след писмено искане от работника до работодателя, каквото в случая липсва от И.К., то посочените отчетна форма и график за отпуските биха могли да бъдат съставени във всеки един момент, респ. същите нямат достоверна дата и съдът счита, че са били съставени за нуждите на досъдебното производство, производството пред административния орган и образуваното съдебно производство. Представената отчетна форма, съгласно заявеното от св.Х., се съставяла в счетоводството на база молбите за отпуск и представените форми, което от своя страна е аргумент в подкрепа на извода, че същата не отразява в достатъчна степен реалното упражняване на трудова дейност от страна на работника или служителя. На следващо място св.Х. и св.Н. се явяват заинтересовани от изхода на делото, предвид обстоятелството, че първият е *** на „Лея плюс“ ООД, както и упълномощен от управителя на дружеството да го представлява пред редица държавни учреждения и институции/пълномощно от 22.10.2015 г. - л. 8 от делото/, а вторият е трудови правоотношения с „Лея плюс“ ООД. Предвид това показанията им, преценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, се възприемат от настоящия състав като дадени при липса на безпристрастност и обективност, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Отделно от горното, показанията на св.Н. М. в голямата си част се явяват нелогични и изпълнени с вътрешни противоречия. В този смисъл крайно нелогично звучи изложеното от свидетеля, че на 19.06.2017 г. отишли с К. пеша до процесния обект, за да си съберат дърва за лични нужди. М. не дава смислено обяснение за това, по какъв начин са щели да занесат евентуално събраните дърва до домовете си, които се намират на значително разстояние от дърводобивния обект. Свидетелят твърди, че не били работили с резачката, която носел със себе си, като при разпита си на досъдебното производство неизменно е твърдял, че не бил чул резачката да работи, но като се върнал видял И. на земята и до него имало паднало дърво. С други думи, от една страна сочи, че нямало извършвана дейност по рязане на дървета, а от друга се излагат съображения, че И. е пострадал от паднало върху него дърво. Обективно невъзможно е откритият на мястото, прясно отрязан ствол от иголистно дърво/протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - ДСП № **/*** г,. т. 1, л. 7 и сл./, да бъде отрязан по друг начин освен с моторна резачка. Предвид това няма как свидетелят да не е чул шума от резачката, тъй като е ноторно обстоятелството, че в работен режим същата издава силен и специфичен звук, който особено в гориста местност се чува на километри разстояние. Свидетелят не дава и отговор на въпроса, защо не е предал резачката на органите на полицията при пристигането им на място, а е предоставил на органа по разследването на следващия ден. Обяснението, че не му я били поискали, звучи несериозно. Относно водени разговори със св.А. К. и *** на пострадалия Б., след инцидента, дава кратки и едносрични отговори. Следва да се отбележат и значителни несъответствия в изложеното от Н. М. при разпитите му на досъдебното производство и заявеното в производството пред административния съд. Така например първоначално е твърдял, че отишъл на обекта, за провери трактора си, като посочил, че работел като ***, а в последствие заявява, че ходил, за да събере дърва. На въпроса, каква длъжност изпълнява при работодателя „Лея плюс“ ООД, в съдебно заседание на 11.11.2021 г. твърди, че работел като ***. Най-накрая, в материалите на досъдебното производство – протокол за разпит на свидетеля Х. А.К./ДСП № **/*** г., т. 1, л. 49/, са налице данни, че на 19.06.2017 г. пострадалият И. е бил откаран в близост до дърводобивния обект с автомобил, а не както твърди Н. М., че са отишли заедно пешком.

На следващо място, според съда е и крайно нелогично управителят на „Лея плюс“ ООД, с основна дейност дърводобив, да разреши отпуск на цяла една бригада и то за 10 работни дни в един от най-благоприятните периоди за осъществяване на тази дейност, какъвто е месец юни. В конкретния случай сечта в обекта е започнала на 12.06.2017 г., което е видно от доказателствата, съдържащи са в ДСП № **/*** г,. т.2, л. 90 и сл. При положение, че въпросната бригада, част от която е бил и И.К. е започнала да извършва сеч в обекта на 12.06.2017 г. изключително недостоверно звучи твърдението, че само 3 дни след това, работодателят е разрешил отпуск на цялата бригада за 10 работни дни, преустановявайки дейност и то при положение, че има срок за изпълнение на сечта и сключен договор за тази дейност, по който е изпълнител.

Следва да се отбележи, че в показанията си св.А. К. сочи данни, как е настъпила самата злополука, за което бил уведомен от св.Н. два дни след злополуката. Такива данни се съдържат и в обясненията на заинтересованата страна Б.Х., като показанията на свидетеля и обясненията на страната, в тази им част са кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Изложените от тях възприятия и начинът, по който са им били съобщени изцяло съответства и на заявеното от тях в хода на досъдебното производство.

Всичко това, взето в съвкупност с обстоятелството, че при посещението на мястото на злополуката от страна разследващите органи и служителите на ДИТ – Кърджали, са открити отрязани дървета, едно от които прясно отрязано и с поставена маркировка за сеч/показания на св.Т. и св.К. – служители на ДИТ, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - ДСП № **/*** г,. т.1, л. 7-л. 13, л. 45 и л. 46/, обосновава извода, че на 19.06.2017 г. И.К., в качеството си на *** в „Лея плюс“ ООД е извършвал работа – сеч на маркирана дървесина, в полза и интерес на работодателя си.

По изложените съображения настоящият състав приема, че в случая са налице всички юридически факти от фактическия състав на легалната дефиниция на това понятие трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Касае се за настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на И. С. К., който попада в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинена смърт на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. На 19.06.2017 г. при получаване на травматичното увреждане И.К. е изпълнявал дейността, записана в трудовата му характеристика, в обект на дружеството, в който обичайно е престирал труд. Това обосновава извода, че към момента на злополуката К. е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, т.е. налице е функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането-смърт, като следствие на извършваната работа. Предвид това са налице материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, както правилно е приел и административният орган при постановяването на оспореното решение.

Предвид горното съдът намира, че процесното Решение № 2153-08-104/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на заинтересованите страни, следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на всяка една от заинтересованите страни по делото: Б.И.Х., Е.И.А., Е.И.М. и М.А.К., деловодни разноски в размер на по 600 лв. за всяка една от тях, произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие/л. 106 – л. 109 от делото/. Следва да се отбележи, че всяко едно заплатено възнаграждение е в размер над минималния, визиран в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но предвид липсата на надлежно релевирано възражение за прекомерност от пълномощника на „Лея плюс“ ООД, следва разноски от такъв характер да бъдат присъдени в пълен размер.

От страна на ответника не е депозирано искане за присъждане на разноски, както и не са представени доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, срещу Решение № 2153-08-104/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, да заплати на М.А.К. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, деловодни разноски в размер на 600 лв.  

ОСЪЖДА „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, да заплати на Е.И.М. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, деловодни разноски в размер на 600 лв. 

ОСЪЖДА „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, да заплати на Е.И.А. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, деловодни разноски в размер на 600 лв. 

ОСЪЖДА „Лея плюс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, да заплати на Б.И.Х. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 600 лв. 

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                              Председател: