Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260363
гр. Бургас, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 01.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.
ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2554 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Н.В.П., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. А.А., срещу Наказателно постановление № 20-0769-001896/18.06.2020
г., издадено от началник група към ОД на МВР - Бургас, сектор Пътна полиция, с което
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца, както и
на основание чл. 185 ЗДвП, за извършено на нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.
А., който поддържа подадената жалба. Прави искане за цялостна отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е
представено становище, с което се излагат съображения за неоснователност на
жалбата. Претендират се и разноски по делото.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт
и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод
за установеност на следната фактическа обстановка:
На 22.05.2020 г., в гр. Бургас, св. К.У. управлявал своя
л.а. Дачия, с рег. А 0920 КН, по ул. Г.. Свидетелят У. забелязал л.а. мерцедес
Е 280 ЦДИ, с рег. № *******, да се движи пред него, в посока музикалното
училище, като автомобилът криволичел по пътя и водачът му не взимал адекватни
решения съобразно ситуацията на пътя. Свидетелят У. изравнил своя автомобил до въпросния
л.а. мерцедес Е 280 ЦДИ, и видял, че същият се управлява от жалбоподателя Н.В.П.,
като на предната дясна седалка била и съпругата му - св. Р.И.П., която държала
в себе си куче. Свидетелят У. успял да спре управлявания от жалбоподателя
автомобил, като спрял пред него със своя автомобил. Свидетелят У. го попитал
дали е употребил алкохол и му казал да изчака на място органите на МВР, но
жалбоподателят потеглил с автомобила си, като го заобиколил. Свидетелят У.
обаче го последвал и подал сигнал на тел. 112. Жалбоподателят продължил да се
движи по ул. Г. и след това завил по една друга улица. Последно автомобилите
спрели на ул. Х. Ф. до „Съни Маркет“, като св. К.У. уведомил на тел. 112
местонахождението им. След 3-4 мин, на място пристигнали служители на МВР, сред
които и св. К.М. – мл. автоконтрольор от с-р ПП Бургас. По време на проверката
жалбоподателят Н.П. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA 0187. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0069963, с посочена дата и час, но водачът отказал
кръвна проба за анализ, както и да получи и подпише талона.
При извършване на проверката било установено, че
жалбоподателят има незаплатена глоба с фиш № 309399/26.02.2020 г.
За установеното нарушение, на 22.05.2020 г., свидетелят К.М.
съставил срещу жалбоподателя АУАН, за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на чл.
186, ал. 7 от ЗДвП.
На 18.06.2020 г., било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление, като на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, му било наложено наказание „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца, а за
извършено на нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото материали – АУАН /л. 6/, НП /л. 5/, талон за изследване
/л. 8/, ЗППАМ /л. 10/, жалба /л. 13, 19-20/, протокол за доброволно предаване
/л. 26/, приложения по делото диск със записи от видеокамерите в града, справка
за нарушител. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен
по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя св. К.М., които
са еднопосочни и без вътрешни противоречия, и които съдът кредитира изцяло.
Описаните обстоятелства се установяват и от свидетелските
показания на св. К.У. и Т.Б., които установяват отделни елементи от състава на нарушението
- мястото и времето на неговото осъществяване, начина, по който е извършено и неговото
авторство. Свидетелят К.У. е пряк очевидец на случилото се, като показанията му
са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с другите
доказателства, в това число и с веществените такива – приложените към делото
записи от видеокамерите в района, поради което и същите са източник на пряка доказателствена информация за посочените
обстоятелства. Допълваща роля имат и показанията на св. Б., който пряко е
възприел подадения сигнал и обстоятелствата свързани с местото на паркиране на
автомобилите и извършване на проверката, които допринасят за формирането на еднозначен
извод за извършеното нарушение от жалбоподателя. Потвърждение, че
жалбоподателят е управлявал въпросния автомобил се съдържа и в показанията на
неговата съпруга – св. П., доколкото същата заяви пред съда, че съпругът и е
управлявал автомобила от ул. Ф. през ул. Г., след Младежкия дом. По отношение
на показанията на св. Р.П., в частта, че след това се сменили със съпруга й,
както и на показанията на св. Н. Д., че автомобилът е управляват от тъщата му, съдът
намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. От една страна тези свидетели
са пряко заинтересовани от изхода на делото, доколкото единият свидетел е
съпруг на жалбоподателя, а другият е негов зет, а от друга страна показанията
им влизат в явно противоречие, както с писмените и веществени доказателства,
така и с останалите гласни такива, от които недвусмислено се установява, че жалбоподателят
е лицето, което е управлявало въпросното МПС. Нещо повече, дори да се възприеме
защитната теза, че жалбоподателят се е разменил със съпруга си на ул. Г., за това
кратко разстояние до дома им, то безспорен остава факта, че жалбоподателят е
бил в процесния автомобил и е управлявал същия на посочената дата и час в гр. Бургас,
като това обстоятелство е пряко установено от записите на камерите на бул.
Христо Ботев, ул. Ф. и ул. Г., и от разпитания по делото очевидец - св. У..
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, сектор ПП, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал.
1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по три начина
- чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, чрез изпълнение
на предписание за тестуване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му. Това са и методите за установяване на
употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач
е употребил алкохол. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който
и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не изпълнява
задължението, вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води
до невъзможност да бъде установено дали е употребил алкохол. В случая, от доказателствата
по делото се установява, че водачът Н.П. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, а впоследствие не е дал и кръвна проба за медицинско
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, поради което, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по
ясен и пълен начин. Свидетелят К.М. е издал талон за медицинско изследване, в който
е посочено, че жалбоподателят отказва да даде кръв. Видно от талона, жалбоподателят
е отказал и да подпише същия. Съдът намира, че административното обвинение е индивидуализирано
в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво да се защитава, като поведението
му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и правилно
е била ангажирана отговорността му. Изрично
в АУАН е вписан и номера на талона за медицинско изследване, поради което и не остава
никакво съмнение, че на водача е била предоставена възможност да даде кръв и то
именно във връзка с отказа му да бъде тестван за алкохол, като същият не се е възползвал
и от тази възможност. В случая на жалбоподателя е даден достатъчен срок, за да може
да се придвижи до МБАЛ-Бургас, но той е отказал.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за
опорочена административнонаказателна процедура, доколкото както в АУАН, така и в
НП са посочени всички необходими законови реквизити. Посочена е и датата на съставяне
на АУАН, като последният е подписан освен от разпитания по делото актосъставител,
но и от още двама свидетели-очевдици, присъствали на нарушението и при самото съставяне
на акта, съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗАНН. Това става ясно от подчертаването
на двете качества, в акта от актосъставителя.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване
на нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано
с посочване, че нарушението е извършено в жилищен квартал на територията на гр.
Бургас, ж.к. В., като на ул. Х. Ф. нарушението е установено от пристигналите на
място служители на реда. Съдът счита, че така описаното населено място дава достатъчна
яснота относно това къде е извършено нарушението и няма никакво съмнение, че наказаното
лице също е било наясно, че в този момент се е намирало в собствения си лек автомобил,
и то именно в централната част на гр. Бургас. В случая, не е необходимо дори допълнително
конкретизиране, като посочване на улицата и нейния номер за да се установи мястото
на извършване на нарушението. В тази връзка съдът намира, че не е накърнено правото
на защита на наказаното лице, нито го препятства да разбере всички обстоятелства
по повдигнатото му административнонаказателно обвинение.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен
нечетлив екземпляр от АУАН. Действително връчения на жалбоподателя препис от АУАН,
изготвен под индиго, е трудно четлив, а на места дори - нечетлив, но това не променя
факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения
АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил,
че е запознат със съдържанието му. Актът е връчен лично на Н.В.П. на 22.05.2020
г., като самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се
връчва, и не е поискал на място или след това да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр,
като и при подаване на възражението също не е поискал да му бъде връчен друг /четлив/
АУАН. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушенията,
посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв
начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти
и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното
производство. Поради това и съдът приема, че връчването на нечетлив препис от АУАН,
не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния
случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със съдържанието на
съставения АУАН и да разбере в какво е "обвинен". В този смисъл е и практиката
на съдилищата: Решение № 1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015 г. по описа на
АдмС-Бургас, Решение № 104/17.02.2012 г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на
АдмС-Плевен и много други.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното
от Н.П. административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите
са определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за
съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал.
5 от ЗАНН).
Нарушението не е маловажно и не е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието
на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
са налице данни, че това не е първо нарушение по ЗДвП на жалбоподателя (видно от
приложената по делото справка на л. 32-35). Това говори за завишена общественаопасност
на нарушителя, който системно извършва нарушения на правилата за движение по пътищата и очевидно налаганите спрямо него наказания не
са изиграли своята превантивна функция. На следващо място обществената опасност
на деянието също е висока, което също изключва приложението на института на маловажния
случай.
Предвид изложеното, съдът счита, че извършеното от П. деяние
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП безспорно се явява съставомерно, поради което законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като наложеното наказание
е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди в тази му част.
По отношение на другото нарушение - по чл. 186, ал. 7 ЗДвП, съдът намира, че в
тази част наказателното постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването
му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране
на публичния изпълнител.
Посочената разпоредба не се съдържа състав на административно
нарушение, тъй като не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението
на което да подлежи на санкциониране. Нормата въвежда срок, в който водачът разполага
с възможност да плати доброволно наложената му глоба с фиш, но не предвижда наказание
за неспазване на този срок. Затова единствената последица от бездействието на водача
след изтичане на срока е възможността за пристъпване към принудително събиране на
глобата.
Предвид изложените съображения жалбоподателят неправилно е
санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в тази му част.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. № 5/2009 г., в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното
производство. В случая, с оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете
страни, наполовина, т.е. съобразно броя на нарушенията, които са потвърдени,
респ. отменени.
По делото е направеното искане от страна на представителя
на АНО /л. 30-31/ и в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от
Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената
от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева, като с оглед изхода на делото да се присъди
половината, а именно сумата от 40 лв.
С оглед изхода на спора,
разноските следва да бъдат присъдени и в полза на жалбоподателя. Съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие /л. 43/, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед изхода на делото следва в полза
на жалбоподателя да се присъдят половината разноски, а именно в размер от 150 лева.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени половината
от разноските за пътни разходи на разпитания по делото свидетел К.М., а именно в размер на 10 лева, които са били изплатени от бюджета
на съда /л. 49/, както и
следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл. 182, ал.
2 ДОПК има възможност в седемдневен срок от влизане на решението в сила да заплати
доброволно дължимите разноски в размер на 10 лева в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд- Бургас, като в платежните документи посочи основанието
и номера на делото. В противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001896/18.06.2020 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР - Бургас, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА с която на основание чл. 185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП, на жалбоподателя Н.В.П.,
ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001896/18.06.2020 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР - Бургас, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА с която на основание чл. 174, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя
Н.В.П., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати на жалбоподателя
Н.В.П., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА Н.В.П., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР – гр. Бургас, съдебно-деловодните разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 40 лв.
ОСЪЖДА Н.В.П., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и сумата от
5 лева, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС