№ 36
гр. Оряхово, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Гражданско дело №
20211460100664 по описа за 2021 година
От С. В. СТ., с ЕГН ********** от с.Липница, общ. Мизия, ул. „Васил
Левски“ № 22, чрез адв. М.В. М.-АК Пловдив против „Неткредит“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Лъчезар
Станчев 3 /Литекс Тауър/, ет.10, представлявано от И.Н.Х.-С. – управител, е
предявен иск предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.4 ал.3 и чл.6 от Договор за
потребителски кредит № 202108201017080108/20.08.2021 г., сключен между
С. В. СТ. и „Неткредит“ ООД като противоречащи на добрите нрави.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2021 г. ищцата сключила с
ответното дружество договор за паричен кредит №
202108201017080108/20.08.2021 г., по силата на който на ищцата е отпуснат
паричен заем в размер на 2 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент на
разходите 48.84% , годишен лихвен процент 40.44% , при срок на кредита от
18 вноски.
Съгласно чл.4 ал.3 от Договора, ищцата е длъжна да предостави до края
на следващия ден от сключване на Договора за потребителски кредит
гаранция по кредита, която следва да бъде в размер на 2 700 лв.
Съгласно чл. 6 от Договора, ако не бъде предоставена гаранция по
кредита по чл. 4 ал.3 от договора, ищцата следва да заплати неустойка в
размер на 2 556 лв. дължима за периода, в който кредитът не е бил обезпечен.
Неустойката се заплаща заедно с всяка една погасителна вноска.
Ищцата счита, че клаузите на чл.4 ал.3 и чл.6 от Договора са нищожни на
осн.чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави поради
това, че са сключени при неспазване нормите на чл. 19 ал.4 ЗПК, чл.21 ал.1
1
ЗПК, чл.33 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, тъй като се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост.
На следващо място се сочи, че съгласно чл. 21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Предвидените клаузи на чл.4 ал.3 и чл.6
от Договора са и неравноправни по смисъла на чл. 143 т.5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.
Същият оспорва иска като неоснователен.
Към отговора са приложени Договор № 202108201017080108/20.08.2021
г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, ОУ на „Неткредит“ ООД, справка по договор за
потребителски кредит № 202108201017080108/20.08.2021 г., гаранция за
плащане № b593c048-9055-64obb5d868ed и справка от Централен кредитен
регистър и НОИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
На първо място в отговора се сочи, че за ищеца не съществува правен
интерес от воденото на настоящето дело. Производството е по предявен иск,
основан на твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, включена в
цитирания договор за потребителски кредит, сключен между страните.
Именно поради тази причина ищецът мотивира евентуалната нищожност на
целия договор, тъй като според него клаузата е съществена и без нея
договорът не е цяло да бъде сключен. В същото време, ищецът никога не е
дължал, нито заплащал неустойката уговорена в посочената клауза, тъй като е
спазил задължението си и е предоставил обезпечение на кредита-електронно
получена гаранция за плащане № b593c048-9055-64obb5d868ed, както и
справка за дължимите и платени от ищеца суми по договора за потребителски
кредит № 202108201017080108/20.08.2021 г.
Прави се искане, в случай че същата бъде оспорена, да се допусне
съдебно-счетоводна експертиза, която да установи платените от ищеца суми.
В отговора се възразява срещу твърденията на ищеца, че същият е
заплащал суми по неустойка съгласно чл. 6 от Договора за потребителски
кредит.
На следващо място се сочи, че съгласно сключения между страните
договор, ищецът е поел задължение /чл.11/, да заплати на ответника
възнаградителна лихва за ползваният кредит в размер на 40.44% на годишна
база, при годишен лихвен процент /ГРП/ в размер на 48.84%, като общата
сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 2 700 лв.
Сочи се, че съгласно чл.4.3 от договора, ищецът е бил длъжен да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез предоставяне на банкова
гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители, до
размера на отпуснатия кредит. Предоставянето на избраната гаранция е
следвало да бъде направено в рамките на уговорения между страните срок.
2
Направено е искане съдът да отхвърли предявеният иск като недопустим,
а при условията на евентуалност – като неоснователен.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не
се представлява. С молба вх. № 597/08.03.2022 г., пълномощника на ищцата –
адв. М.М. АК Пловдив, заявява, че поддържа предявения иск. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
За ответникът редовно призован, не се е явил представител. С молба вх.
№ 681/15.03.2022 г., пълномощника на същия – адв. Г.М.САК поддържа
отвора. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 20.08.2021 г. между ищцата и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит № 202108201017080108. С цитираният
договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 2000.00 лв. със срок на
погасяване 18 месеца.
Уговореният лихвен процент по договора е 40.44%, фиксиран за срока
на договора, годишният процент на разходите е в размер на 48.84%.
Съгласно чл.4 ал.3 от договора, до края на следващия работен ден от
сключване на договора, заемателят следва да предостави на кредитора по
кредита банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова институция,
като при неизпълнение съгласно чл.6 от Договора дължи неустойка в размер
на 2556.00 лв., която се начислява на месец към погасителната вноска.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за паричен заем, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата
на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по
отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на
3
препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор
за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя. Неустойката съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си. Една от
нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено. Също така неустойката обуславя и
заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на гаранция издадена от
небанкова институция или банкова гаранция от длъжника в срок до края на
следващия работен ден от сключване на договора за заем. Така уговорена
тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга от размера на насрещната престация, от
която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е
4
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на представено обезпечение с една от двата
вида гаранция. В тази връзка съдът намира, че предвидената неустойка в чл.6
ал.1 от процесния договор, произтича от неравноправна клауза съдържаща се
в чл.4 ал.3 от договора, съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна,
включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в срок до края на следващия работен ден от
подписване на договора, т.е в рамките на няколко часа, като при
неизпълнение са предвидили неустойка, във фиксиран размер от 2556.00
лева. Уговорената неустойка в случая е във вреда на потребителя, същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя,
тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.От своя страна
потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение,
което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя
страна изискват време и съдействие от трети лица, което прави обективно
невъзможно спазването на този срок. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за представяне на обезпечение. Съдът намира, че
задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.Също така, макар и да е
уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е включена в погасителните вноски и
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на
договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй
като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и константната
съдебна практика.
В случая, уговорена по този начин, неустойката излиза извън
присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обгатяване. Именно поради всичко
изложено, съдът намира че клаузите в чл.3 и чл.6 от процесния договор, са
неравноправни по см. на чл.143, т.9 от ЗЗП и противоречащи на добрите
нрави, поради което са нищожни– чл.26, ал.1 от ЗЗД. Критериите дали е
5
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а
именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
От изложеното предявеният иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.4 ал.3 и чл.6 от Договор за
потребителски кредит № 202108201017080108/20.08.2021 г. се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за внесена д.т. в размер на 50.00 лв. .
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М.М. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1 от ЗА.Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото в размер на 408.92 лева
/четиристотин и осем лева и деветдесет и две стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, нищожността на
клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит №
202108201017080108/20.08.2021 г., сключен между ищцата С. В. СТ., с ЕГН
********** от с.Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 и ответника
„Неткредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Лъчезар Станчев 3 /Литекс Тауър/, ет.10, представлявано от
И.Н.Х.-С. – управител, като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул.“Лъчезар Станчев 3 /Литекс Тауър/, ет.10,
представлявано от И.Н.Х.-С. – управител ДА ЗАПЛАТИ на С. В. СТ.,
ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22, сумата
от 50.00 лв. /петдесет лева/ – деловодни разноски за внесена д.т.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул.“Лъчезар Станчев 3 /Литекс Тауър/, ет.10,
представлявано от И.Н.Х.-С. – управител ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.В. М. от
АК – Пловдив, сумата от 408.92 лева / четиристотин и осем лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
6
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7