№ 375
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500307 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от ищците С. К. С., ЕГН ********** и В.
К. В. - С.а, ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Б., ул.“Ф.“ № **, ет. *,
срещу решение № 2244/02.11.2023 год. по гр.д.№5804/2022 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.33,
ал.2 от ЗС на С. К. С., ЕГН ********** и В. К. В. - С.а, ЕГН **********,
двамата с адрес в гр. Б., ул.“Ф.“ № **, ет. *, против "Елисеев и Партньори“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. С., м.
"Буджака", вс.“Свети С.“, къща №2, представлявано от В. А. Е. и В. А. Е.,
адрес в гр. С., м. "Буджака", в.с.“Свети С.“, къща №2, за признаване в полза
на ищците, в режим на СИО, правото им на изкупуване на 300 кв.м.ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 67800.8.101, целият с площ от 1491
кв.м., адрес на имота в гр. С., м. "Буджака", при граници на имота:
67800.8.939, 67800.8.932, 67800.8.102, 67800.8.938, за сумата от 8500 лева,
при каквито условия ответникът "Елисеев и Партньори“ ЕООД е продал на
ответника В. А. Е. правото на собственост на 300 кв.м.ид.ч. от имота, която
1
сделка е обективирана в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК
и район на действие РС-Бургас, като неоснователен и са осъдени С. К. С.,
ЕГН ********** и В. К. В., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Б., ул.“Ф.“
№ **, ет. *, да заплатят на В. А. Е., адрес в гр. С., м. "Буджака", в.с.“Свети
С.“, къща №2, направените по делото съдебни разноски. Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като
незаконосъобразно и необосновано. Развити са подробни съображения
относно това, че при установените по делото факти и обстоятелства, теренът
върху който са изградени петте постройки в комплекса, не е обща част. Сочи
се, че в случая не е налице идентичност между собствениците на земята и
собствениците на постройките, поради което специалните правила за
разпореждане със земята като обща част, не могат да намерят приложение.
Твърди се, че по отношение на терена са приложими правилата на
обикновената съсобственост, като е цитирана съдебна практика на ВКС по
дела за разпределение на ползването по чл.32, ал.2 от ЗС. Изложени са
възражения за недоказаност на твърденията на ответниците за нищожност и
симулативност на сделката сключена между тях за продажба на идеална част
от терена, като се сочи, че същата е действителна и не прикрива дарение.
Твърди се, че преди процесната продажба между ответниците, продавачът по
сделката - съсобственик на терена, е следвало да предложи идеалните части
от имота на останалите съсобственици, но това не е направено както от него,
така и от неговата праводателка, поради което въззивниците като
съсобственици на идеални части от терена имат право да го изкупят при
условията, при които той е продаден на втория ответник. Направено е искане
за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество от
въззивния съд с уважаване на предявения иск и присъждане на съдебните
разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от втория
ответник по предявения иск В. А. Е., чрез процесуални представители адв.
Мариета Георгиева и Цена Вичева - двете от АК-Бургас. Изложени са
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на обжалваното решение. Приведени са аргументи в подкрепа на решаващите
изводи на районния съд относно статута на процесния терен като обща част, с
твърдение, че в случая чл.66, ал.1, и чл.33, ал.2 от ЗС не намират приложение.
2
Сочи се, че теренът има обслужващо сградите предназначение. Сочат се
аргументи в подкрепа и на становището за относителна симулация на
сделката по продажба като прикриваща дарение и сключена при персонална
симулация, при която ответното дружество симулативно е придобило терена,
а негов действителен собственик е ответникът-физическо лице. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебните разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение, Бургаският районен съд се е произнесъл по
искова претенция с правно основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните – физически
лица поддържат изразените становища. Въззивният съд е оставил без
уважение като преклудирано искането на въззивниците, направено с молба
след депозиране на жалбите, за събиране на доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е по
предявените пред Бургаския районен съд искови претенции от ищците С. К.
С., ЕГН ********** и В. К. В., ЕГН ********** - съпрузи от гр.Бургас, ет. *,
срещу ответниците "Елисеев и Партньори“ ЕООД – Созопол м."Б.", ЕИК
*********, представлявано от В. А. Е. и В. А. Е., с адрес в гр. С., м.
"Буджака", за признаване на правото на ищците по реда на чл.33, ал.2 от
ЗС в режим на СИО, да изкупят 300 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 67800.8.101, целият с площ от 1491 кв.м., адрес на имота в гр.
С., м. "Буджака", при граници на имота: 67800.8.939, 67800.8.932,
67800.8.102, 67800.8.938, за сумата от 8500 лева, при каквито условия
първият ответник "Елисеев и Партньори“ ЕООД е продал на втория
ответник В. А. Е. правото на собственост на 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67800.8.101, съгласно н.а.№ ***, т. **, рег.№6712, д.№
***/**** г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК.
В исковата молба е посочено, че преди сключване на сделката по н.а.№
***, т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г. на нотариус Бинка Кирова, ищците са
били съобственици на поземления имот, ведно с други лица, между които
"Елисеев и Партньори“ ЕООД, като притежават в имота и собственост върху
обособен обект-масивна жилищна сграда обозначена като жилище №1. Сочи
3
се, че физическото лице В. А. Е. не е бил собственик на идеални части от
поземления имот, а е притежавал единствено масивна жилищна сграда
построена в имота, обозначена като жилище №2, ведно с правото на строеж за
построяването й. Твърди се, че преди извършване на процесната продажба
съсобственикът на 300 кв.м. ид.ч. от поземления имот – юридическото лице
"Елисеев и Партньори“ ЕООД, не е предложил на останалите съсобственици
на земята да я изкупят, поради което за тях възниква претендираното право по
чл.33, ал.2 от ЗС, да я изкупят при условията на сделката – т.е. за сумата от
8500 лв. Ищците поддържат исковата претенция, ангажират доказателства,
оспорват възраженията на ответника-физическо лице, оспорват и представени
с отговора документи - протокол на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество с посочена дата 19.09.2012 год. и обратно писмо с
посочена дата 28.07.2022 год.
Отговор на исковата молба е подаден от ответника физическо лице- В.
А. Е., с който предявеният иск е оспорен и е направено искане за
отхвърлянето му. Твърди се, че поземленият имот върху който са били
изградени сградите е комплекс от затворен тип, като земята няма
самостоятелно значение, а е прилежаща, обща част към сградите, поради
което в случая чл.33, ал.2 от ЗС не намира приложение. Направени са
евентуални възражения, в случай, че се приеме, че земята не е обща част към
сградите за нищожност на процесната сделка: - поради противоречието и с
чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, който забранява придобиване на земя от
граждани на Русия, какъвто е приобретателя по сделката и за нищожност
поради относителна симулация на сделката, прикриваща дарение. Твърди се
също, че сделката, с която ответникът - търговско дружество е придобило
собствеността върху процесните идеални части от поземления имот през 2012
год. е нищожна като сключена при персонална симулация, тъй като прикрива
сделка, с която процесните идеални части от поземления имот още тогава са
придобити от физическото лице В. А. Е., а дружеството "Елисеев и
Партньори“ ЕООД е било негов „сламен човек“.
Ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба и не е
изразило становище по иска.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и
възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, намира
4
следното от фактическа и правна страна:
Преклузивният срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, за
който съдилищата следят служебно, е спазен. За ищците този срок тече от
узнаването за сделката - в случая от датата на извършаването й пред
нотариуса. При датата на сделката 28.07.2022 год. и подадена искова молба на
09.09.2022 год., искът е предявен в двумесечния срок.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно,
че ищците са съпрузи считано от 01.07.1977 год.
Съгласно н.а. № № ***, т. **, рег. №6496, д.№ ****/24.09.**** год. на
нотариус Кремена Консулова, рег.№248 на НК, ищците се легитимират като
собственици на придобити по време на брака чрез покупко-продажба, в
режим на СИО 300/1435 кв.м.ид.ч. от УПИ, съставляващ УПИ ХV-8101,
целият с площ от 1435 кв.м., бивш поземлен имот №008101, с площ от 1719
кв.м. по плана на м. "Буджака" в землището на гр. С., и на изградената в
този имот масивна жилищна сграда, обозначена като къща №1, находяща
се в източната част на описания парцел, с разгъната застроена площ от 159,99
кв.м., ведно със съответните ид.ч. кв.м. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена. Видно от представените по делото скици,
към момента поземленият имот е отразен на КК като поземлен имот е с
идентификатор №67800.8.101, с площ от 1491 кв.м. и адрес: гр. С., м.
"Буджака", а описаната по-горе масивна жилищна сграда е с
идентификатор №67800.8.101.1, застроена площ от 52 кв.м., брой етажи: 3 и
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.
Горепосочените права на ищците са извън предмета на спора.
Ответникът по делото В. А. Е. е р. гражданин, роден в гр. М. на
**.**.**** год.
С н.а. № **, т. *, рег.№8206, н.д.№ ***/**** г., на нотариус Бинка
Кирова, рег. №290 на НК, на 04.09.2008 год. В. А. Е. е придобил чрез покупко-
продажба с продавач ЕТ“Рейзи Комерс-Васил Панайотов“ следния
недвижим имот, който се намира в процесния поземлен имот, а именно:
къща № 2 във ваканционно селище „Свети С.“, с идентификатор
67800.8.101.2, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, с РЗП
163,57 кв.м., ведно със съответните части от общите части и от правото на
строеж върху терена, включващо и право на ползване на прилежащия
5
терен до имотните граници на юг и запад, на север- по калканния зид, както и
задължения на купувача да участва в поддръжката на терена и подобренията
върху него.
Ответникът "Елисеев и Партньори“ ЕООД - Созопол е незаличено
юридическо лице вписано в търговския регистър на РБ с едноличен
собственик на капитала В. А. Е..
С н.а. № ** т. ***, рег.№6031, д.№ ***/**** г. на нотариус Бинка
Кирова, рег. №290 на НК, на 19.09.2008 год. "Елисеев и Партньори“ ЕООД
– Созопол е придобило чрез покупко-продажба с продавачи В. П. Р. и П. С. Р.,
идеална част от процесния поземлен имот, а именно: дворно място с площ от
300 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.8.101, за сумата от 10 000 лв.
Съгласно н.а.№ ***, т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г. на нотариус
Бинка Кирова, рег.№290 на НК, на 28.07.2022 год. първият ответник
"Елисеев и Партньори“ ЕООД е продал на втория ответник В. А. Е. правото
на собственост на 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.8.101 за
сумата от 8500 лв.
Установено е по делото от представени нотариални актове, че преди
покупко-продажбата по н.а.№ ***, т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г. на
нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК, собственици на поземления имот
/притежаващи вещни права на собственост върху терена/, са били: ищците за
300 кв.м. ид.ч., "Елисеев и партньори“ ЕООД за 300 кв.м., М. Г. У. за 300
кв.м. и И. С. Р. за 591 кв.м. ид.ч. Не се оспорва, че преди продажбата по н.а.
№ ***/2022 год. съсобственикът на терена "Елисеев и партньори“ ЕООД не
е предложил на останалите съсобственици на терена да купят неговата
идеална част, а от съдържанието на нотариалния акт е видно, че декларация
по чл.33, ал.1 от ЗС не е била представена от продавача.
Районният съд е приел заключение на съдебно-техническа експертиза
изпълнена от вещо лице Стоянова, като вещото лице е посочило, че
съществуващото строителство в процесния поземлен имот е следното:
изградени са пет вилни сгради. Четири от тях са изградени две по две в
сключено застрояване /на калкан/, а петата е самостоятелно стояща. Имотът е
ограден с масивна ограда, като достъпът до него е контролиран. Изградена е
вертикална планировка-алеи, стълби, дворно осветление, басейн, зелени
площи, зона за паркиране. Изпълнени са предвидените по проект Ел. и ВиК
6
мрежи. Отклонение от уличния водопровод към имота подава вода за всички
сгради. Канализацията на всички сгради е включена в общата за имота
площадкова канализация. Към момента на огледа вещото лице е посочило, че
е завършено предвиденото по проект строителство, което изчерпва
възможностите за бъдещо строителство в процесния поземлен имот.
Вещото лице е дало заключение и по правни въпроси предмет на спора, в
която част съдът не го кредитира.
По делото са представени извадки от техническа документация -
одобрени проекти, по които са изградени сградите и съоръженията в
процесния поземлен имот, както и удостоверения за въвеждане в
експлоатация на вилните сгради, от които се установява, че сгради №№ 1, 2 ,
3 и 4 са били въведени в експлоатация на 05.12.2007 год., а сграда № 5 е била
въведена в експлоатация на 11.08.2008 год. - т.е. установено е, че след
11.08.2008 год. процесният поземлен имот е бил със статут на застроен
имот с изградени върху него предвидени по ПУП постройки и
съоръжения, като застрояването по ПУП е било изцяло реализирано.
За изградените върху процесния поземлен имот две по две жилища на
калкан, принадлежащи на различни лица, е налице хоризонтална етажна
собственост, но върху терена е изградена и друга, самостоятелна сграда,
която не е етажна собственост, поради което не може да се приеме за
установено твърдението на ответника-физическо лице, че всички сгради в
комплекса са в режим на етажна собственост. Непосредствено преди
процесната покупко-продажба извършена между първия и втория ответник
през 2022 год., не е била налице идентичност между собствениците на
вилните сгради и собствениците на поземления имот – четиримата от
собствениците на вилни сгради са били и собственици на идеална част от
терена, но собственикът на вилна сграда №2 – вторият ответник, както
изрично е отразено в документа му за собственост, е бил носител само на
правото на строеж за постояване на притежаваната от него сграда, както
и на възможността да ползва терена в описаните параметри, за което е поел
задължение да участва в разходите за поддръжката. Тези обстоятелства са
достатъчни за да бъде счетено за неоснователно възражението на ответника-
физическо лице относно статута на поземления имот като обща част към
изградените сгради. Именно липсата на идентичност между собствениците
на отделните жилищни обекти и собствениците на терена в случая е
7
същественото обстоятелство, което изключва възможността земята да
бъде счетена за обща част към постройките. Цитираните от ответника-
физическо лице съдебни актове, формиращи практика на съдилищата са за
случаи, в които е налице идентичност в различни хипотези между
собствениците на терена и постройките изградени в него, поради което не са
приложими за спора. Суперфициарният собственик, какъвто към момента
посочен по-горе е собственикът на сграда №2 - вторият ответник по делото,
има правото по чл. 64 от ЗС, да ползва земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение,
освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, не е постановено друго, но
съгласно чл.77 от ЗС и чл.55 от ЗС, ако не му е надлежно прехвърлено от
собственика, не придобива вещно право на собственост върху терена,
дори в случаите, когато неговата постройка се намира в ограден,
охраняем комплекс.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Закона за собствеността
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето
лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия
и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от Закона за собствеността, ако
декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи
частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици, заинтересованият собственик може да изкупи
тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се
предяви в двумесечен срок от продажбата.
Предвид горното настоящият съд намира, че преди ответното
дружество да продаде притежаваните от него идеални части от процесния
поземлен имот на втория ответник, на осн. чл.33, ал.1 от ЗС е следвало да ги
предложи за купуване от останалите съсобственици на терена, и тъй като това
не е направено, предявеният иск по чл.33, ал.2 от ЗС се явява основателен.
По възраженията направени от ответника-физическо лице:
Съдът следи служебно за правния интерес на страните по всяко време
на процеса. Както ищецът трябва да има правен интерес от предявяване на
иска, така и ответникът трябва да има правен интерес за направените от него
8
изключващи правата на ищците възражения. От справка в имотния регистър
става ясно, че в хода на настоящото производство, след вписване на исковата
молба, ответникът В. А. Е., след като е придобил и правата по процесната
сделка, е извършил прехвърляне на оспорените от него по настоящото дело
негови собствени права, чрез покупко-продажба на трето лице - чуждо за
настоящия спор. Дори да бъде счетено, че след като се е възползвал от
придобитите вещни права права /продавайки ги на трето лице/, за ответника
В. А. Е. продължава да съществува правен интерес да се позове в настоящия
процес на нищожност на сделките, от които черпи тези права, съдът намира
направените евентуални възражения за нищожност на сделките за
неоснователни.
Първото евентуално възражение е относно това, че сделката
обективирана в н.а.№ ***, т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г. на нотариус
Бинка Кирова, рег.№290 на НК, с която първият ответник "Елисеев и
Партньори“ ЕООД е продал на втория ответник В. А. Е. правото на
собственост на 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.8.101 за сумата
от 8500 лв., е нищожна поради противоречие със закона - чл.22 от
Конституцията на РБ, вр. чл.29, ал.1 от ЗС, с които е въведена забрана
чужденци да придобиват земя в РБ. Такава забрана действително е налице, но
ВКС в своята практика е разяснил, че тя не засяга застроена земя, а само
земя, върху която не е реализирано строителство, какъвто не е настоящия
случай. В мотивите към Решение № 222 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
569/2009 г., III г. о., ГК, е посочено, че според нормата на чл.22, ал.1 от
Конституцията на БР чужденците не могат да придобиват право на
собственост върху земя в страната, освен при наследяване по закон, но с тази
разпоредба е въведена забрана за придобиване от чужденци само на земя, но
не и на застроени имоти. В Решение № 210 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 1739/2016 г., III г. о., ГК , също е посочено, че възприетото в съдебната
практика /решение № 222 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 569/2009 г. на
ІІІ г. о./ становище, е че с чл.22, ал.1 от КРБ е въведена забрана за
придобиване от чужденци само на земя, но не и на земя и сгради, поради
което сделките, с които се придобива собственост от чужденци върху сграда
и земята, върху която тя е построена, не са нищожни поради противоречие
със закона. Установи се по делото, че към момента на извършване на сделката
през 2022 год. процесният поземлен имот е застроен изцяло с предвиденото
9
по ПУП, като възможностите за бъдещото му застрояване са изчерпани,
поради което съдът приема, че случаят не попада в забраните по чл.22 от КРБ,
вр. чл.29, ал.1 от ЗС и не е налице твърдяната нищожност поради
противоречие със закона.
Второто евентуално възражение е, че сделката по н.а.№ ***, т. **, рег.
№6712, д.№ ***/**** г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК, с която
първият ответник "Елисеев и Партньори“ ЕООД е продал на втория
ответник В. А. Е. правото на собственост на 300 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67800.8.101 за сумата от 8500 лв., е нищожна поради
относителна симулация, прикриваща дарение. За да се счете, че е налице
дарение следва да се установи, че за придобиването на идеалната част В. А. Е.
не е заплатил никаква сума, а земята му е била подарена от дружеството. Това
обаче не се установява по делото, още по-малко от оспореното от насрещната
страна т.н. “обратно писмо“, в което ответникът В. А. Е. в качеството му на
управител и едноличен собственик на "Елисеев и Партньори“ ЕООД е
декларирал, че сделката оформена с н.а.№ ***, т. **, рег.№6712, д.№
***/**** г. на нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК има безвъзмезден
характер и цели дарение. Това обратно писмо, от една страна няма достоверна
дата, което прави вероятно изготвянето му с оглед целите на настоящия
процес, а от друга страна изявленията в него следва да се ценят само като
изявления на страна в процеса, които не са обвързващи за ищците и подлежат
на пълно и главно доказване с други доказателствени средства. В този смисъл
отразяването извършено в н.а.№ ***, т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г. на
нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК, че по изявление на управителя на
дружеството продавач продажната цена от 10 000 лв. е платена с негови
лични средства при първоначалното придобиване на земята, създава само
облигационни правоотношения между управителя-физическо лице и
дружеството, което е негова еднолична собственост, но не сочи липсата на
насрещна престация по договора от страна на купувача. Същото се отнася и
за отразеното плащане от 50 000 евро по представения предварителен
договор, още повече, че за реалните плащания на сочените в договора и
нотариалните актове цени не са представени достоверни доказателства.
Не е установено при условията на пълно и главно доказване и
възражението на ответника относно персоналната симулация на сделката
сключена с н.а. № ** т. ***, рег.№6031, д.№ ***/**** г. на нотариус Бинка
10
Кирова, рег. №290 на НК, с която "Елисеев и Партньори“ ЕООД – Созопол е
придобило чрез покупко-продажба с продавачи В. П. Р. и П. С. Р., идеална
част от процесния поземлен имот, а именно: дворно място с площ от 300 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.8.101. При персоналната симулация
привидността се отнася не до съществуването на правните последици на
явната сделка, а до това, кой е техен носител. Не се установи твърдението, че
дружеството е било „сламен човек“, а целта на действителната сделка е била
правата да бъдат придобити от ответника - физическо лице. Какви са били
мотивите за вземане на решението дружеството да придобие собственост в
ид.ч. върху терена е без значение за действителността на сделката, като
анализът на събраните по делото писмени доказателства не навежда на извод,
че целта на сделката е била не дружеството, а физическото лице да придобие
собствеността върху процесните идеални части. Съдът взе предвид, че
ответното дружество реално не осъществява дейност в България /дружеството
няма свои представители на регистрирания адрес и реално не развива
търговска дейност/, което сочи, че то е било регистрирано с единствената цел
да придобие собствеността върху идеална част от терена. Този извод не се
опровергава от съдържанието на оспорения от насрещната страна протокол от
19.09.2012 год. на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество, който също е непротивопоставим на ищците по делото - няма
достоверна дата, което прави вероятно изготвянето му с оглед целите на
настоящия процес, а от друга страна - следва да се цени само като изявление
на страна в процеса, което не е обвързващо за ищците и изявленията в него
подлежат на пълно и главно доказване с други доказателствени средства,
каквито не са ангажирани по делото.
Предвид горното и тъй като в случая са налице предпоставките по
чл.33, ал.2 от ЗС, в полза на ищците по делото следва да бъде признато
правото на изкупуване спрямо ответниците на процесните идеални части
от поземления имот, при условията при което сделката е сключена между
ответниците по делото - т.е. за цената от 8500 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.33, ал.3 от Закона за собствеността цената следва да бъде платена от
ищците в месечен срок от влизането на решението в сила, като в противен
случай решението се счита обезсилено по право .
Като е стигнал до различни от изложените по-горе правни изводи и е
11
отхвърлил предявения иск, Бургаският районен съд е постановил
неправилно съдебно решение – постановено в противоречие с
разпоредбата на чл.33 ал.2 от Закона за собствеността, вр. чл.33, ал.1 от
Закона за собствеността, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено от настоящия съд, а спорът - решен по същество с уважаване на
предявения конститутивен иск.
Предвид изхода на делото, в полза на ищците по предявения иск -
въззивници в настоящото производство, следва да се присъдят направените
по делото разноски. Пред първата инстанция ищците са представили
доказателства за направени разноски както следва: заплатена държавна такса
в размер на 84,30 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв., деловодни такси- 10,60 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 200 лв. – т.е. доказани са разноски в размер на общо 1294,90 лв.
Пред въззивния съд са представени доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 42,15 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1350 лв. - т.е. документално доказани са разноски в размер на общо
1392,15 лв. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищците разноски
следва да се поемат поравно от ответниците по делото.
Преобладаваща е практиката на ВКС, с която се приема, че исковете по
чл.33, ал.2 от ЗС не са за собственост или за вещно право, а за упражняване
на облигационни потестативни права по съдебен ред и въззивните решения по
тези искове с цена под 5000 лева не подлежат на касационно обжалване.
цената на такива искове се определя по реда на чл.69, ал.1,т.4, вр. т.2 от ГПК –
въз основа на данъчната оценка на спорното право. /В този смисъл са
Определение № 1739 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2023 г., II г. о.,
Определение № 425 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2023 г., II г. о.,
Определение № 60160/18.10.2021 г. по гр. д. № 2403/2021 г., І г. о.,
Определение № 101/24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4372/2022 г., ІІ г. о., и др./
Видно от представените удостоверения за данъчни оценки за процесните 300
кв.м. ид.ч., които се претендират в бездялово придобиване от ищците в
условията на СИО, данъчната оценка е 8430 лв. - т.е. над 5000 лв., поради
което настоящият съд намира, че в случая въззивното решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2244/02.11.2023 год. по гр.д.№5804/2022 год. по
описа на Бургаския районен съд,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА :
ПОСТАНОВЯВА изкупуване на осн. чл.33, ал.2 от ЗС в полза на С.
К. С., ЕГН ********** и В. К. В. - С.а, ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
Б., ул.“Ф.“ № **, ет. *, при условията на съпружеска имуществена
общност, спрямо "Елисеев и Партньори“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. С., м. "Буджака", вс.“Свети С.“, къща
№2, представлявано от В. А. Е. и В. А. Е., адрес в гр. С., м. "Буджака",
вс.“Свети С.“, къща №2, на продадените от съсобственика "Елисеев и
Партньори“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
С., м. "Буджака", вс.“Свети С.“, къща №2 на купувача В. А. Е., адрес в гр. С.,
м. "Буджака", вс.“Свети С.“, къща №2, с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, т. **, рег.№6712, д.№ ***/**** г . на
нотариус Бинка Кирова, рег.№290 на НК и район на действие РС-Бургас , 300
/триста/ кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67800.8.101, целият
с площ от 1491 кв.м., адрес на имота в гр. С., м. "Буджака", при граници на
имота: 67800.8.939, 67800.8.932, 67800.8.102, 67800.8.938, за цената от 8500
лв. /осем хиляди и петстотин лева/.
УКАЗВА на С. К. С., ЕГН ********** и В. К. В. - С.а, ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. Б., ул.“Ф.“ № **, ет. *, да заплатят на
"Елисеев и Партньори“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. С., м. "Буджака", вс.“Свети С.“, къща №2, представлявано от
В. А. Е. в месечен срок от влизане на решението в сила, сумата от 8500
лв., като в противен случай решението се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА "Елисеев и Партньори“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. С., м. "Буджака", вс.“Свети С.“, къща №2,
представлявано от В. А. Е. и В. А. Е., адрес в гр. С., м. "Буджака", вс.“Свети
С.“, къща №2 поравно да заплатят на С. К. С., ЕГН ********** и В. К. В. -
С.а, ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Б., ул.“Ф.“ № **, ет. *
направените по делото разноски за първата инстанция общо в размер на
1294,90 лв. /хиляда двеста деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
13
както и направените пред въззивната инстанция разноски общо в размер на
1392,15 лв./хиляда триста деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14