№ 639
гр. Бургас, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следН. състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500812 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от А. Й. П. с ЕГН **********, чрез адв. Павлина
Темелкова, против Решение №453/28.02.2023 г., постановено по гр.№
7233/2022г. по описа на БРС, с което е отхвърлен иска с равна квалификация
чл. 150 СК, предявен от въззивника, против А. А. Й. ЕГН **********, чрез Р.
И. М. ЕГН **********, като *** и законен представител, и Н. А. Й. ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята *** и законен представител
Р. И. М., за постановяване на решение, с което да бъде намалена дължимата
от него издръжка, като издръжката, дължима за детето А. А. Й., родена на
**.**.20** година, ********, бъде намалена от 250 лева на 200 лева,
издръжката, дължима за детето Н. А. Й., родена на **.**.20** година, бъде
намалена от 350 лева на 250 лева.
В жалбата се излагат съображения, че е налице драстично намаляване
на доходите на въззивника-ищец: от над 4200 лв. средно месечно, на средно
месечно на 1907.05 лв., което получавал сега като обезщетение за безработица
и размера на присъдената издръжка бил прекалено висок за настоящите му
възможности. Първоинстанционния съд не бил съобразил обстоятелствата, че
дължима издръжка на непълнолетната Н. А. Й. се дължи не само до
навършване на нейното пълнолетие, а поне до завършване на средното и
образование, което било през следващата година- ****г. Твърди се, че
въззивника има сключен нов брак и родено от този брак дете - Н. А. П..
1
Съпругата му от този брак притежавала ниски доходи, а доходите на ***та -
ответница били регулярни от продажба на кученца порода „йоркширски
териер“. Твърди се, че въззивника участва в издръжката на двете си *** извън
установения в съдебните решения размер. Също така жалбоподателя
продължавал да плаща кредит, предоставил е възможност на ***та и ***те му
да ползват негов имот, като плащал разходите за вода, телефон, телевизия и
интернет за този имот. Оспорват се фактическите и правни изводи в
обжалваното решение и се моли за неговата отмяна и уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски и не се сочат доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от А. Й. П. с ЕГН ********** срещу А. А. Й. ЕГН
**********, чрез Р. И. М. ЕГН **********, като *** и законен представител,
и Н. А. Й. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята *** и законен
представител Р. И. М..
Ищецът излага, че ответната страна е негова бивша съпруга, бракът с
която е прекратен с решение, постановено по гражданско дело № 1761 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година. С посоченото съдебно
решение упражняването на родителските права по отношение на децата на
страните А. А. Й., родена на **.**.20** година, и Н. А. Й., родена на
**.**.20** година, е предоставено на ***та, на ищеца е определен режим на
лични отношения и той е осъден да заплаща издръжка за ********** им дете
А. А. Й. месечна издръжка в размер от 250 лева. Решението било потвърдено
с решение, постановено по въззивно гражданскодело № 2845 по описа на
Бургаски окръжен съд. С решение, постановено по гражданско дело № 6028
по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, образувано след отделяне
на производството от производството по брачния иск, ищецът в настоящото
производство бил осъден да заплаща издръжка за непълнолетното им дете Н.
А. Й., родена на **.**.20** година, в размер от 350 лева месечно, считано от
предявяване на иска на 26.06.2020 година. Решението е потвърдено с
решение, постановено по въззивно гражданско дело № 179 по описа на
Бургаски окръжен съд за 2021 година. Ищецът твърди, че видно от мотивите
на постановените по делото решения нетния размер на месечното му трудово
възнаграждение надвишава 4 200 лева, което обстоятелство е съобразено от
съда, въпреки установеното и тогава за участието му в издръжката на децата,
както и обстоятелството, че е собственик на семейното жилище, в което
живеят ответната страна и децата. Посочено е, че от постановяване на
решението за издръжка е настъпила промяна в обстоятелствата. Излага, че
понастоящем е без работа от 26.04.2022 година, като от месец юни 2022
2
година получава парично обезщетение за безработица, което е в
средномесечен размер от 1 900 лева и е регистриран като безработен в
периода от 26.04.2022 година до 25.04.2023 година. Въпреки че активно търси
работа, не намира такава. Посочва, че доходите му трайно са намалели, а от
там и възможностите му да дава издръжка в такива размери. В същото време
са нараснали нуждите и задълженията му, тъй като на 20.12.2020 година
сключил граждански брак с Д.П., а на **.**.20** година е роден **** им - Н.
А. П.. Съпругата му в момента е в майчинство и получаваните от нея доходи
са значително намалели, като са в размер на получаваното майчинство.
Живеят в неин имот в кв. „Сарафово“ и не се налага да заплаща наем, но има
задължения за заплащане на кредит, с който консолидирал задълженията си,
възникнали по време на брака с ищцата. Ищецът твърди още, че не е спрял да
изпълнява задълженията си да заплаща издръжка за двете им ***, да
продължава активно да участва в живота им, в това число да задоволява и
техните потребности, които конкретизира в исковата молба, както и да
заплаща вода, телефон, телевизия и Интернет в предоставеното за ползване на
бившата му съпруга жилище. Счита, че ***та продължава по старому да
употребява за свои нужди предоставяната издръжка. По отношение на
доходите на ответната страна излага, че получава трудово възнаграждение от
хотел „Милано“ – Бургас, където работи като рецепционистка, развъжда в
дома си породисти кучета от породата „йоркширски теририер“, които
продава. С доходите си задоволява основни свои потребност, а с
получаваните от него средства покрива консумацията на ел. енергия. В
исковата молба са изложени и други подробни фактически твърдения,
включително за това, че ищецът е принуден да лишава себе си от
задоволяване обичайните нужди на семейството му. Поради тези и други
конкретно изложени в исковата молба фактически твърдения ищецът счита,
че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е
определен размера на издръжките.
Ответната страна счита, че сумарно плащанията, описани от ищеца в
исковата молба, които са конкретизирани от него, надхвърлят доходите му
като безработен, което означава, че той не е затруднен в покриването не тези
разходи и е в състояние да продължи да ги заплаща. Посочено е на следващо
място, че не е без значение факта, че през изминалите повече от две години
икономическите условия в страната са се променили драстично, цените
поскъпнали и разходите за отглеждане и обучение на двете деца съществено
са се увеличили с оглед инфлацията в страната. Посочва, че те имат нужда от
увеличаване на издръжката, а не от намаляването й. Ответната страна твърди,
че е нелогично твърдението, че издръжката, която получава за децата си,
употребява за лични нужди. Излага, че е продала няколко малки кученца, но
това било по време на брака й с ищеца и средствата отивали за семейството.
На следващо място излага, че не е вярно твърдението, че децата са
ежеседмично при баща си от петък вечерта до неделя вечерта, а го посещават
инцидентно. Твърдението, че с издръжката, която ищеца дава за децата си тя
покрива изцяло ел. енергията е показателно до каква степен тази издръжка
покрива нужди на децата, предвид необходимостта от средства за отопление,
3
храна и всичко необходимо за техния живот, физическото им отглеждане,
образование и развитие. В писмения отговор е посочено, че независимо от
представените документи за прекратен договор и обезщетение за безработен
ищецът разполага със значителни средства, които му дават възможност да
продължи занапред и да заплаща издръжка за децата си в определения размер.
Изложено е, че той разполага с доходи, които значително надвишават
обезщетението му за безработен, което счита, че е видно от исковата молба
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143,
ал.2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал.1 СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега
действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършили пълнолетие
дете, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат
съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Правилно районния съд е констатирал, че от предходното определяне
размера на издръжката е изминал период от две години, като към настоящия
момент са се увеличили нуждите за отглеждане и възпитание на децата.
Следва да бъде отчетена и променената икономическа обстановка в страната
настъпила след постановеното решение по гражданско дело № 1761 по описа
на Бургаски районен съд за 2020 година. Ноторно известно е, че през
4
последната година са се увеличили значително разходите за посрещане на
ежедневни нужди, като инфлацията непрекъснато расте. Следва да се добави
още, че се наблюдава ръст на цените на продуктите от първа необходимост,
които именно са определящи за нуждите на едно дете.
Установено е, че дохода на въззивника е намалял почти два пъти,
считано от 26.04.2022 година. Наред с това обаче следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че детето е Н. А. Й. навършва пълнолетие на **.**.20** г.,
като на тази дата ще се прекрати алиментното задължение на въззивника.
Доколкото изменението на издръжката на децата по настоящото дело би
настъпило от влизане в сила на настоящото решение, като до прекратяването
на задължението за издръжка на детето Н. А. Й. остава по-малко от месец, се
налага извод, че е безпредметно намаляването на издръжката на детето А. А.
Й.. Последната е в размер на 250 лв. и е съобразена, както с нуждите на
детето, така и с възможностите на А. Й. П., дори и след намаляването на
доходите му.
Издръжката на пълнолетно учащо дете по чл. 144 СК представлява
друго задължение, което възниква при други предпоставки и чийто размер се
определя съобразно други обстоятелства. Предмет на настоящото дело е
издръжката по чл. 143 СК.
Участието на бащата в задоволяването на потребностите на децата
извън определената издръжка представлява изпълнение на морални
задължения и не е аргумент в подкрепа на извод за по-нисък размер на
издръжката.
Поради пълно съвпадение на изводите на въззивния и
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди в
цялост.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №453/28.02.2023 г., постановено по гр.№
7233/2022г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА А. Й. П. ЕГН **********, да заплати на А. А. Й. ЕГН
**********, чрез Р. И. М. ЕГН **********, като *** и законен представител
и Н. А. Й. ЕГН **********, сумата от 400 лева (четиристотин лева) за
направените по въззивното дело съдебни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6