Решение по дело №940/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 229
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20223630200940
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Шумен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
в присъствието на прокурора К. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200940 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на
М.. С. З.., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №339/2022 год. по описа
на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до
триста лева, извършителят е осъждан за престъпление от общ характер, но е реабилитиран,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с деянието не са
причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано не се явява лично.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на
обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство
№339/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият М.. С. З.. от 2019 год. живеел извън пределите на Република България,
1
като заедно със семейството си пребивавал постоянно в Република германия, в
гр.Тутлинген. Периодично се завръщал в страната, като престоят му в Република България
бил за около 10 дни. З. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал издадено от ОД
на МВР – гр.Шумен свидетелство за управление на МПС №********* и контролен талон
№968455.
По повод пътуване в чужбина през 2021 год., преминавайки през територията на
Република Румъния, обвиняемият нарушил правилата за движение, за което му бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, а свидетелството му за управление и
контролния талон към него били отнети. След завръщането си в България обвиняемият
решил да се снабди с нов документ за правоуправление. За целта на 11.03.2022 год. посетил
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен и подал декларация /намираща се на л.55
от ДП №339/2022 год. по описа на РУ – Шумен/ до Началника на сектора за издаване на
дубликат на свидетелство за управление и контролен талон, в която декларирал неверни
обстоятелства, а именно, че документът му е изгубен. Посочената молба-декларация се
изисквала на основание чл.160 от ЗДвП и същата била заведена с рег.№869000-
3189/11.03.2022 год. На същата дата З. подал декларация /намираща се на л.56 от ДП
№339/2022 год. по описа на РУ – Шумен/, в която потвърдил, че обичайното му
местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава –
членка на Европейския съюз. Посочените декларации обвиняемият подписал лично и ги
подал заедно със заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС с
№1672/11.03.2022 год. /намиращо се на л.9 от ДП №339/2022 год. по описа на РУ – Шумен/,
като същите били приети и обработени от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Шумен от свидетелката А.И.А..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия М.. С. З.., даден в хода на
досъдебното производство.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№99/05.05.2022 год., която дава заключение, че почеркът, с който са положени подписите
срещу декларатор в Декларация от 11.03.2022 год. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на БДС и чл.160 от ЗДвП и Декларация от 11.03.2022 год. по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП,
подписани от името на М.С. З., с ЕГН********** и този, с който са положени подписите,
представени като сравнителен материал от името на лицето М.С. З., с ЕГН**********
принадлежи на едно и също лице, както и че почеркът, с който е изпълнен ръкописния
текст в Декларация от 11.03.2022 год. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС и
чл.160 от ЗДвП и Декларация от 11.03.2022 год. по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, подписани от
името на М.С. З., с ЕГН********** и този, с който е изпълнен ръкописния текст, представен
като сравнителен материал от името на лицето М.С. З., с ЕГН********** принадлежи на
едно и също лице.
2
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият М.С. З., с ЕГН********** на 11.03.2022 год. в гр.Шумен
пред служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен в условията на
продължавано престъпление потвърдил неистина в писмена декларация, заведена с рег.
№869000-3189/11.03.2022 год., а именно че притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС №********* и контролен талон №968455 са изгубени, която се подава
по силата на разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на БЛД пред орган на властта – Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Шумен за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство, както и съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, а именно, че е
установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в
Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно
разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на §6, т.46
от ЗР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.
Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 10.12.2006 год. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в
чиито чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние
се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
3
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева,
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
- с деянието не са причинени имуществени вреди.
При преценка на повдигнатото обвинение съдът установи, че спрямо обвиняемия е
повдигнато обвинение за деяние, извършено при условията на продължавано престъпление,
доколкото всяко едно от деянията е извършено през непродължителен период от време – на
11.03.2022 год., при една и съща еднородна обстановка и при една и съща форма на вината –
пряк умисъл. С оглед на изложеното квалификацията на деянието следва да бъде именно
във връзка с разпоредбата на чл.26 от НК.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството,
че деецът е декларирал неверни обстоятелства в две различни декларации, които се
изискват по силата на закон и които са послужили за издаване на официални документи за
самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на
наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която
преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е с чисто съдебно
минало, а по делото липсват данни за налагани на лицето административни наказания. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и съдействието, което З. е оказал по време на
досъдебното производство – дава подробни обяснения, като в разпита си признава вината си
и подробно обяснява начина, по който е извършил деянието, както и мотивите, подтикнали
го да извърши деянието. Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената
санкция следва да бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи
вината обстоятелства и в размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че
наказание в размер на 1000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на
наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното
производство разноски за вещо лице и за преводач.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М.С. З., с ЕГН**********, роден на ****** год. в гр.Нови пазар,
4
основно образование, женен, работещ, неосъждан, за виновен в това, че на 11.03.2022 год.
в гр.Шумен пред служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен в условията
на продължавано престъпление потвърдил неистина в писмена декларация, заведена с рег.
№869000-3189/11.03.2022 год., а именно че притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС №********* и контролен талон №968455 са изгубени, която се подава
по силата на разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване
на БЛД пред орган на властта – Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Шумен за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство, както и съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, а именно, че е
установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в
Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП - престъпление по чл.313, ал.1 от
НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда М.С. З., с ЕГН********** да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 80.79 лева /осемдесет лева
и седемдесет и девет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 80.79 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР-Шумен, а сумата от 5.00 лева - по сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването
му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5