Р Е
Ш Е Н
И Е №115
гр.Враца, 27.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 11.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА
ВЪЛКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№140 по описа за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Т.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.Р.М. от САК,
срещу ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5.
В исковата молба се твърди, че на
17.04.2014г. около 18ч. Г. Г. А. е пътувала на предната дясна седалка в
управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка "Нисан", модел
"Примера", рег.№ВР *** ВВ по междуселищен път ІІ-15 в посока
гр.Враца-гр.Оряхово за с.Борован. На км.9+378м. в м. "Скорошата" при
мокра настилка водачът загубил контрол върху автомобила и с постъпателно
въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред
навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно
движещия се лек автомобил марка "Сеат", модел "Кордоба" с
рег.№ВР *** ВХ. В резултат от удара е причинена смъртта на пътуващата до водача
Г. А..
С влязла в сила присъда на Окръжен
съд-Враца по НОХД №529/2014г. на Окръжен съд-Враца Г.Б.А. е признат за виновен
в това, че при управление на лекия автомобил, без да е правоспособен водач и в
пияно състояние е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. А. - негова дъщеря.
В исковата молба се сочи, че загиналата
при произшествието е сестра на ищцата. Твърди се, че между двете сестри е имало
силна привързаност, тъй като са израснали в едно домакинство, били близки и
задружни. Тъй като Г. била с шестнайсет години по-малка от ищцата, последната е помагала в нейното отглеждане,
двете много се обичали и подкрепяли. След смъртта на Г. животът на ищцата е
изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, тъй като при инцидента тя
загубила не само сестра си, но и майка си В. Л. Р.. Твърди се, че ищцата ще изпитва
болка и ще скърби до края на дните си, тъй като Г. била добра и любяща сестра,
която е била неотлъчно до семейството и до своите братя и сестри. Психиката на
ищцата е белязана завинаги с травмата от загубата, тя е неспокойна, често
сънува кошмари и плаче насън.
Следващото твърдение е, че към момента
на настъпване на ПТП лекият автомобил "Нисан Примера" е имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
в ответното дружество по полица №23114000658381 с валидност от 23.02.2014г. до
23.02.2015г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпи
от нейната смърт продължителни болки и страдания.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се претендира и законна
лихва, считано от 17.04.2014г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
Представлявано по пълномощие от адв.И.И.
от САК, ответното дружество е подало отговор на исковата молба.
По същество иска е оспорен по основание
размер.
На първо място ответникът оспорва
материалната легитимация /непрецизно посочена като процесуална/ на ищцата да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на загиналата при
произшествието и в тази връзка се твърди, че между починалата и ищцата не е
била изградена особено близка и трайна житейска връзка и тя не е претърпяла
значителни болки и страдания с продължително проявление във времето.
Ответникът оспорва изключителната вина
на водача Г.А. за причиняване на вредоносния резултат и механизма на
произшествието. В тази връзка се твърди, че вина за настъпването на вредите има
и пострадалата, която е дъщеря на водача, била е наясно, че той е
неправоспособен водач и е в нетрезво състояние. Отделно от това се твърди, че А.
е пътувала без предпазен колан и по този начин е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, като не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, т.е. налице е принос /съпричиняване/ от нейна
страна като основание за намаляване на размера на обезщетението съгласно чл.51,
ал.2 от ЗЗД.
Иска е оспорен и по размер, който
ответникът преценява като прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорена е и акцесорната претенция за
лихва както по отношение на размера на същата, така и по отношение на началната
дата, от която се претендира, тъй като отговорността за застрахователя е
договорна, а не деликтна.
Пълномощникът на ищцата е представил
допълнителна искова молба. Във връзка с оспорването на материалната легитимация
на ищцата в отговора се черпят аргументи от приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС.
В допълнителната искова молба се
излагат съображения и във връзка със задължителната сила на присъдата,
съобразно чл.300 от ГПК.
Изразява се несъгласие с поддържаното
от ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата.
Защитата на ищцата развива и правни
съображения във връзка с понятието "справедливост" и поддържа
заявеното в първоначалната искова молба относно изживените от ищцата болки и
страдания.
Във връзка с оспорването от страна на
ответника на началната дата, от която следва да бъде присъдена лихва върху
претендираното обезщетение, се настоява, че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите,
поради което лихва се дължи от датата на увреждането, без да е необходимо
отправянето на покана за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа всички възражения, направени в първоначалния.
По искане на ищцата и на основание
чл.214, ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез
намаляване на размера му на сумата 70 000лв.
Предявените искове са с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
По искане на ответника и на основание
чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна е конституиран
виновният за произшествието Г.Б.А., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца. Същият се явява в
съдебно заседание и заявява, че не желае да участва в делото и да присъства в
съдебните заседания. Признава вината си за произшествието и това, че го е
предизвикал след употреба на алкохол.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С влязло в сила Присъда
№27/09.12.2014г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г., Г.Б.А.
е признат за виновен в това, че на 1704.2014г. около 18ч. на път ІІ-15 на
км.9+378м., м."Скорошата" с посока на движение гр.Враца-гр.Оряхово,
при управление на лек автомобил "Нисан", модел "Примера" с
рег.№ВР *** ВВ, без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65
промила алкохол в кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка
и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП -
като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта и телесни
повреди на повече едно лице, както следва: на Г. Г. А. - негова дъщеря, на В.Л.Р.
- негова съпруга и средни телесни повреди на дъщеря си Б.Г.Н., на малолетната М.В.Г.
и на В.Ц.Н..
От представеното удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки се установява, че загиналата при произшествието Г. А.
е сестра на ищцата.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че лекият автомобил "Нисан Примера", рег.№ВР *** ВВ
е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица З231140006658381 със срок на покритие от 23.02.2014г.
до 23.02.2015г.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните и се възприема от съда.
Като сочи приетото в присъдата, че Г. А.
е пътувала на предната дясна седалка на автомобила, взема предвид механизма на
произшествието и след проверка на техническите параметри на тази марка и модел
автомобили, вещото лице приема, че пострадалата е била без поставен предпазен
колан, с какъвто автомобилът е оборудван, тялото й се е движило свободно в
купето, при което главата, гърдите и другите части на тялото са имали възможност
да се ударят в твърди повърхности в купето. Становището на вещото лице е, че
поставянето на предпазен колан принципно би намалило размера на вредите. В
обясненията си в съдебно заседание вещото лице допълва, че участвалите в ПТП
автомобили са се движили с превишена скорост и в резултат от удара л.а.
"Нисан" е бил тотално унищожен, поради което не се ангажира с
категорично становище дали предпазният колан би предотвратил смъртта на Г. А..
За установяване на претърпените от
ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
Св. Б.Н., сестра на ищцата и на
починалата Г. А., е пътувала в управлявания от баща им автомобил и също е
пострадала при произшествието. Н. твърди, че преди произшествието баща й бил на
работа и нито знаела, че е употребил алкохол, нито това личало от поведението
му. Преди произшествието останалите членове на семейството, в това число и Г.,
били вкъщи и не са видели бащата да употребява алкохол. Н. заявява, че преди
катастрофата семейството често пътувало в автомобил с баща си, който казвал, че
има свидетелство за правоуправление, което обаче свидетелката не е виждала.
Св. Н.Н., брат на ищцата, установява,
че приживе сестра им Г. живеела в дома на родителите си във Враца. Там живяла и
ищцата до 2000г., когато се омъжила в с.Борован. Според Н. ищцата всяка седмица
идвала във Враца, за да помага за по-малката от нея Г. и за другите малки деца
в семейството, да чисти, готви и да подпомага финансово семейството, тъй като
самата тя нямала свои деца. Г. също често гостувала на сестра си в с.Борован и
отношенията между сестрите били близки. Ищцата била много разстроена от смъртта
на сестра си, приела я тежко, затворила се в себе си и не е преживяла загубата
и понастоящем.
Св.Б.Ц., съседка на ищцата, установява,
че Г. често гостувала на сестра си в с.Борован, а ищцата също ходела във Враца
при семейството си. Според свидетелката
връзката между сестрите била много здрава и ищцата, доста по-голяма от нея,
била като майка на Г., която гледала до 5-6 годишната й възраст и много я
обичала. След катастрофата Т. се променила, затворила се в себе си, споделяла,
че не може да спи, употребява лекарства, непрекъснато сънува сестра си Г.,
която според свидетелката е човекът, когото ищцата най-много е обичала.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С влязла в законна сила присъда
помагачът Г.Б.А. е признат за виновен в извършването на престъпление, в
резултат от което е настъпила смъртта на Г. А., сестра на ищцата. Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорно установено, че
управляваният от делинквента лек автомобил е имал при ответното дружество
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната
полица.
По делото са събрани гласни
доказателства във връзка с твърдението за претърпени от ищцата болки и
страдания от смъртта на нейната сестра. От свидетелските показания се
установява, че приживе между ищцата и нейната сестра е съществувала силна
емоционална връзка, отношенията им са били основани на взаимна обич и
загиналата Г. е имала специално място в сърцето на ищцата, която предвид
по-голямата си възраст я е обичала и обгрижвала като майка. Контактите между
сестрите са били редовни, ищцата е подпомагала семейството си и се е грижила за
Г., чиято смърт е понесла много тежко и заради която продължава да страда.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване
на прякото право на ищцата по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на нейната
сестра по критерия на чл.52 от ЗЗД.
С ТР№1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са
част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морално подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от
загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на република България и с
чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на
всеки пред закона.
Събраните по делото доказателства дават
основание на съда да приеме, че между починалата и нейната сестра е
съществувала здрава и дълбока емоционална връзка и смъртта на Г. А. е причинила
на ищцата болки и страдания, за които е справедливо да й бъде присъдено
обезщетение.
Специфичното при неимуществените вреди,
особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При
определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече
настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и
страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за
грижи и внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане за
справедливостта на даден етап от развитие на обществото и от съществуваща
икономическа конюнктура. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от икономическата конюнктура в
страната, която от своя страна е основана и на почти ежегодно нарастване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Това е видно от действащите в различните периоди
от време наредби за задължителното застраховане. Независимо от функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определянето на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало
да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите
на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Въпреки че защитата на ответното
дружество не навежда такива доводи, доколкото приложението на закона е част от
решаващата дейност на съда, следва да бъде поставена на обсъждане разпоредбата
на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, предвиждаща лимит на обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 в размер до 5 000лв. до влизане
в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ.
Съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната
застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и
10 420 000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ бр.108 от 2018г./. От
тази гледна точка съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ДР на
ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", същата не следва
да намери приложение, тъй като въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността
на застрахователя. Противоречието на тази разпоредба с общата разпоредба на
чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна
сума" като горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице, и с
общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, макар и формално
непопадаща в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на съда да
приеме, че размерът на следващото се на ищцата
обезщетение за претърпените от нея болки и страдания не може да бъде ограничен
до този, приет в допълнителната разпоредба. Директивата е обсъдена и в мотивите
на ТР №1/2016г. като задължаваща държави членки да предприемат мерки с цел
застрахователният договор да покрива всички вреди.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и с оглед на изложеното в предходния абзац съдът намира за
справедливо ищцата да бъде обезщетена със сумата 60 000лв. за претърпените от
нея болки и страдания от смъртта на сестра й Г. А.. В посочения размер искът
следва да бъде уважен, а в останалата част отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Обезщетението следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие
- 17.04.2014г. до окончателното му изплащане, предвид на това, че исковата
претенция черпи основанието си в разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
която е приложима на основание §22 от ДР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., и при
действието на отменения КЗ отправянето на покана до застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение не е задължително.
Във връзка с направеното от ответника
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата при произшествието Г. А. съдът приема следното:
Доказателствената тежест по
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД е на ответника, който твърди, че
пострадалата е допринесла за настъпването на фаталния за нея резултат, тъй като
е знаела, че водачът Г.Б., неин баща, е употребил алкохол и е неправоспособен
водач и при произшествието е била без поставен предпазен колан.
Съпричиняването на вредата по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена последица за настъпилите вреди. При преценката
за наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Предвид високата скорост, с която са се
движили двата автомобила, участвали в процесното ПТП, и това, че при
катастрофата лекият автомобил "Нисан Примера" е бил тотално унищожен,
вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза не се ангажира с
категорично становище, че поставянето на предпазен колан на мястото, на което
пътувала Г. А., би предотвратило настъпването на тежките увреждания, причинили
смъртта й.
Във връзка с второто твърдение на
ответника, на което се основава възражението му за принос на пострадалата,
съдът взе предвид следното:
В ТР№1/2014г. от 23.012.2015г. на ОСТК
на ВКС е прието, че рисково поведение като твърдяното от ответника е пътуването
в МПС с водач, употребил алкохол, е налице когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа
или изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото
неоправдано игнориране. Такова именно поведение съставлява обективен принос,
които е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В мотивите на влязлата в сила присъда
на наказателния съд е отразено самопризнанието на подсъдимия, че в деня на
произшествието преди обяд е употребил в дома си алкохол. Ответникът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си за принос на
пострадалата. Тъкмо в обратна насока са показанията на св.Б.Н., които макар и
изолирани и предполагащи заинтересованост, опровергават твърденията на
ответната страна.
При тези обстоятелства съдът приема, че
възражението на ответника е неоснователно и недоказано, поради което не е
налице основание за намаляване на размера на обезщетението.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 400лв.
В полза на пълномощника на ищцата
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2, т.1 от ЗА в размер на 1 980лв. с ДДС.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК -
Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, ЖК"Възраждане", ул."Света
София"№7, ет.5 да заплати на Т.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата 60
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейната сестра Г. Г. А., починала при ПТП на 17.04.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 17.04.2014г. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК -
Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, ЖК"Възраждане", ул."Света
София"№7, ет.5 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 400лв.
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК -
Застраховане"АД, ЕИК *********, със седаище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, ЖК"Възраждане", ул."Света
София"№7, ет.5 да заплати на адвокат Р.М. *** единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет №********** и адрес на дейност гр.София,
ул."Цар Асен"№1, ет.4 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА
в размер на 1 980лв.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач Г.Б.А., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: