№ 33
гр. Пещера, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20245240200089 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. Хисаря, бул. „***“ № 36, ет. 4, ап. 8, чрез адв. С. П. от АК – Пловдив,
против Електронен фиш, серия К, № 8564981, издаден от ОДМВР –
Пазарджик, с който на К. Р. Р. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. Р. оспорва издадения срещу него електронен фиш
(ЕФ). Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, като излага доводи в тази насока. Прави искане за
отмяна на атакувания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Р. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. С. П.. Поддържа жалбата, излага
становище за нейната основателност и моли съда да отмени атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована, не
1
изпраща законен или процесуален представител.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата
на страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 24.12.2023 г. в
11:36 ч. в обл. Пазарджик, общ. Брацигово, на път III-375 км 5+400 метра в
посока на движение за гр. Пещера, лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с
рег. № ***, собственост на жалбоподателя К. Р. Р., се е движил със скорост от
86 км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, с
което било извършено нарушение за движение с превишена скорост.
Нарушението било установено и заснето с АТСС - тип TFR1-M с фабр. номер
541. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от минус 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.
Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок
от влизане в сила на 21.11.2023 г. на ЕФ серия К, № 4995129, издаден от
ОДМВР – Пазарджик.
За констатираното нарушение, квалифицирано от наказващия орган по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4,
против собственика на заснетото МПС – К. Р. Р. бил издаден атакувания ЕФ, с
който му било наложено административно наказание – „глоба“ в размер на
600,00 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни и веществени доказателствени
средства, доказателствата, приложени към административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-
M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната
2
система до 24.02.2020 г.
От Протокол № 2-27-23 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M от 28.03.2023 г. е видно, че процесното техническо
средство с № 541 е преминало последваща метрологична проверка на
28.03.2023 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря на
метрологичните изисквания. Изяснява се още, че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 325р-16659/24.12.2023 г. се установява, че на дата 24.12.2023
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 541 е заснела 20
статични изображения с номера от 4922 до 4941, с начален час на работа 10:30
ч. и краен час на работа 12:30 ч., с място на контрол обл. Пазарджик, общ.
Брацигово, на път III-375 км 5+400 метра, с посока на движение от гр.
Пловдив за гр. Пещера, като е посочено, че в този пътен участък е действало
ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч. Радарната система TFR1-M
с № 541 е била разположена в спрян служебен автомобил с рег. № РА 1201 АТ.
Видно от изготвените статични изображения във вид на снимков
материал от клип № 4939 от радар TFR1-M № 541, които по смисъла на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП представляват веществено доказателствено средство, лек
автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с рег. № ***, е заснет на 24.12.2023 г. в
11:36:03 часа, като стойността на измерената му скорост е 86 км/ч. От същия
снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек
автомобил е с GPS координати EL: 24,35000˚; NL: 42,05000˚.
От приложеното по делото писмо с изх. № 11-00-137/05.06.2024 г. на
Директора на Областно пътно управление – Пазарджик (ОПУ - Пазарджик)
при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се установява, че пътен знак
B26 (50 км/ч) – „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената“, част от постоянната организация на движение по републикански
път III-375 (Пазарджик-Пещера-Бяга-Исперихово-Йоаким Груево-Пловдив) е
монтиран при км 5+450 в дясно, в посока гр. Пещера за гр.Пловдив. Във
визираното писмо е посочено, че постоянната организация на движение не е
променяна повече от три години. Уточнено е, че по републикански път III-375
за четириклонното кръстовище на републиканския път с общинските пътища
(за гр. Брацигово) при км 5+462 м е въведено ограничение на скоростта от 50
3
км/ч, за което са монтирани налични пътни знаци B26 (50 км/ч), както следва:
1) в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив на км 5+450 м, със зона на
ограничение на скоростта от км 5+450 м до км 5+462 м и 2) в посока от гр.
Пловдив към гр. Пещера на км 5+712 м със зона на ограничение на скоростта
от км 5+712 м до км 5+462 м. Пътен участък км 5+400 м не попада в зоната на
ограничението.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че
същото е собственост на жалбоподателя К. Р. Р..
Видно от приетото като писмено доказателство по делото известие за
доставяне (л. 44 от делото), процесният ЕФ серия К, № 8564981, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, е връчен на 15.04.2024 г. на жалбоподателя, чрез сестра
му Надежда Р.а.
Видно от приетия като писмено доказателство Електронен фиш, серия
К, № 4995129, издаден от ОДМВР – Пазарджик, на жалбоподателя К. Р. Р. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, извършено на 18.06.2021 г. в 17:05 часа в гр. Пазарджик, ул.
„Пловдивска“ № 103, с посока на движение към гр. Пловдив.
От приетата като писмено доказателство разписка (л. 45 от делото) се
установява, че на 06.11.2023 г. жалбоподателят К. Р. Р. е получил лично ЕФ
серия К, № 4995129, издаден от ОДМВР – Пазарджик, като видно от
представените справка за нарушител/водач, справка от АИС „АНД“ – ОДМВР
Пазарджик и вносна бележка (на гърба на л. 13 от делото), този ЕФ серия К,
№ 4995129 не е обжалван, платен е и е влязъл в сила на 21.11.2023 г.
По делото е разпитан в качеството на свид. С. Г. К., който потвърждава
авторството на Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 325р-16659/24.12.2023 г. Същият сочи, че на
дата 24.12.2023 г. е експлоатирал процесното техническо средство на пътен
участък – Републикански път III-375 в района на кръстовището за гр.
Брацигово, за което е съставил въпросния протокол. Твърди, че процесното
АТСС е било монтирано в служебен автомобил „Опел Астра“, който бил спрян
на уширението на пътното платно непосредствено преди кръстовището на гр.
Брацигово. Свидетелят С. К. уточнява, че патрулният автомобил бил спрян на
около 150 метра след пътния знак B26 с ограничение 50 км/ч, намиращ се в
4
насрещното платно за движение в посока от гр. Пловдив за гр. Пещера в дясно
на пътя. Служебният автомобил бил насочен в посока гр. Пловдив и с
монтирания в него радар бил извършван контрол на автомобилите идващи от
гр. Пловдив за гр. Пещера. Свидетелят С. К. заявява, че е пропуснал да
отбележи разстоянието от пътния знак B26 с въведено ограничение на
скоростта 50 км/ч до АТСС в метри, но е категоричен, че същото е около 150
метра.
От представените по делото Заповед № 3153-76/07.03.2023 г. на
Началника на РУ – Пещера, Протокол № 315р-4001/10.04.2017 г. и Протокол
№ 315р-1599/01.02.2018 г. се установява, че свид. С. К. е преминал обучение за
работа със система за автоматично фиксиране на нарушенията за правилата на
движение тип TFR1-М и е оправомощен да работи с АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно
легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените във визираната правна норма стойности на скоростта в километри
в час. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Според нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
5
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Обжалваният електронен фиш е издаден по образец и в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в който са посочени изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа ЕФ. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР – Пазарджик; мястото - обл.
Пазарджик, общ. Брацигово, на път III-375 км 5+400 метра в посока на
движение за гр. Пещера, датата на извършване на нарушението – 24.12.2023
г.; точният час на извършване на нарушението – 11:36 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство и чиято отговорност е ангажирана – К. Р. Р.; описание на
нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост от 83 км/ч
(след приспаднат толеранс от 3 км/ч) при максимално разрешена скорост от 50
км/ч, сигнализирана с пътен знак В26, извършено при условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 4995128
на 21.11.2023 г.; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на
глобата – 600,00 лв.; срокът, сметката и мястото за доброволното й заплащане
– четиринадесетдневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. В тази
връзка неоснователно е инвокираното в жалбата бланкетно възражение за
непълнота в реквизитите на съдържанието на ЕФ.
Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на
чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с
електронен фиш.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
твърдяното нарушението, е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП.
6
Същото е било годно за употреба към момента на отчитане на скоростта. От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че срокът на валидност на мобилна ситема за видеоконтрол тип
TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията
(ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в
„Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН
(обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на скоростомери
е една година. В случая, видно от Протокол № 2-27-23/28.03.2023 г. за
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, на 28.03.2023 г. е
извършена поредна последваща проверка на процесната мобилна система, при
която е констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е
установено на 24.12.2023 г., т.е. попада в едногодишни срок на валидност на
проверката, поради което съдът приема, че измерването на скоростта на лек
автомобил, с рег. № ***, е извършено с годно техническо средство.
В случая е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., който съдържа изискуемите реквизити - дата на използване,
място на контрол, посока на движение на контролираните МПС, ограничение
на скоростта с пътен знак - 50 км/ч, посока на задействане на камерата – П
(приближаващ), режим на измерване – С (стационарен), начало и край на
работа, номер на първото и на последното статично изображение. В протокола
е посочен намера на служебния автомобил, в който е било разположено
мобилното АТСС – РА 1201 АТ, отразено е, че е изготвена дигитална снимка
на АТСС, вписани са и имената на лицето, експлоатирало АТСС, като същото
е положило и подпис в протокола. Към протокола не е приложена снимка на
АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но
изискването на тази правна норма се отнася само само и единствено до
временно разположени на участък от пътя АТСС (в този смисъл Решение №
4744/13.07.2023 г. по адм.д. № 3934/2023 г. на Административен съд – София,
Решение № 5220/11.06.2024 г. по к.а.н.д. № 852/2024 г. на Административен
съд - Пловдив ). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
7
за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват (алтернативно): 1)
служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния
поток; 2) служебни автомобили или мотоциклети, работещи на място за
контрол или 3) АТСС, разположени временно на участък от пътя. В случая,
видно от приобщения по делото доказателствен материал, мобилното АТСС е
било разположено в служебен автомобил, работещ на място за контрол, а не е
било разположено на участък на пътя. Поради това не се изисква изготвяне на
снимка на уреда по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Но дори и да се
приеме, че снимка за разположението на АТСС е била необходима, пропускът
да бъде приложена такава снимка не представлява съществено нарушение от
категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и
ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата
до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ (в
този смисъл Решение № 4597/07.05.2024 г. по к.а.н.д. № 506/2024 г. на
Административен съд – Варна, Решение № 3276/25.04.2024 г. по к.а.н.д. №
2439/2023 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 4638/08.05.2024 г.
по к.а.н.д. № 505/2024 г. на Административен съд – Варна).
Вярно е, че в процесния протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. не е посочено разстоянието от пътния знак – В26 с
въведено ограничение от 50 км/ч до АТСС в метри, но противно на
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, този пропуск
не представлява съществено процесуално нарушение и сам по себе си не е
основание за отмяна на ЕФ (в този смисъл Решение № 463/13.07.2023 г. по
к.а.н.д. № 380/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, Решение №
221/06.08.2020 г. по к.а.н.д. № 176/2020 г. на Административен съд – Стара
Загора). Визираният пропуск е несъществен и не оказва влияние върху
констатациите, направени с контролния уред.
Неоснователно е релевираното от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. С. П. възражение, че от представеното статично
изображение не може да се разчете регистрационния номер на процесното
МПС. Видно от приобщения по делото снимков материал (л. 11), съдържащ
четири броя статични изображения от клип № 4939 от радар № TFR1-M №
541, заснетият лек автомобил е с рег. № ***. Снимковите изображения са на
един и същ и то приближаващ се автомобил, каквато именно е и отразената в
Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. посока на
8
задействане на техническото средство. На фотосите, освен заснетия
автомобил на жалбоподателя, няма други заснети в близост до него
автомобили. Действително три от изображения са с лошо качество, но на
едното от изображенията (при най-голямото увеличение) е напълно ясно
видим номера на лекия автомобил, с който е извършено твърдяното
нарушение, а именно: рег. № ***. Според настоящия съдебен състав, всяко
лице, което няма проблеми със зрението, не би следвало да бъде затруднено да
разчете регистрационния номер на заснетия автомобил. Освен това, видно от
техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M (л. 27 - л.
32), процесният радар разполага със специално програмирана система, която
дава възможност за точното разчитане и разпознаване на регистрационните
автомобилни номера на МПС. В случая към снимковия материал по делото е
приложена извадка с данни за процесния ЕФ (на гърба на л. 11 от делото),
получени при обработка на статичните изображения от клип № 4939, видно от
която заснетият автомобил, с който е извършено нарушението, е с рег. № ***.
В този ред на мисли твърдението на адв. С. П., че нарушението е недоказано,
поради невъзможност да се разчете регистрационния номер на автомобила в
приобщения по делото снимков материал, не може да бъде споделено.
От протокола за използване на АТСС с рег. № 325р-16659/24.12.2023 г.
се установява, че работата с техническото средство е започнала на 24.12.2023
г. в 10:30 часа и е приключила в 12:30 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 4922, а последното - с
№ 4941. Процесната снимка е с № 4939. Следователно същата е заснета от
техническо средство TFR1-M с № 564 на дата 24.12.2023 г.
Назависимо от гореизложеното, процесният ЕФ се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Това е така, защото
събраните по делото доказателства не доказват, че нарушението е извършено
в границите на участък от път, в който е било въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 – 50 км/ч. Видно от писмото на Директора на ОПУ
– Пазарджик, по републикански път III-375 за четириклонното кръстовище на
републиканския път с общинските пътища (за гр. Брацигово) при км 5+462 м
е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, за което са монтирани и
налични пътни знаци B26 (50 км/ч), както следва: в посока от гр. Пещера към
гр. Пловдив на км 5+450 м в дясно и в посока от гр. Пловдив към гр. Пещера
9
на км 5+712 м в дясно. На пътен участък км 5+462 м се намира кръстовището
за гр. Брацигово. Изяснява се, че посоката на нарастване на километража на
пътя е от гр. Пещера към гр. Пловдив.
Пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ въвежда ограничение на допустимата максимална скорост на
движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 50 от Правилника за
прилагане на ЗДвП забраната, въведена с пътен знак В26, важи до следващото
кръстовище или до знак, който я отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. Следователно забраната, въведена с пътен знак В26
(50 км/ч), монтиран в посока от гр. Пловдив към гр. Пещера на км 5+712 м,
важи от км 5+712 м до км 5+462 м, където започва кръстовището за гр.
Брацигово, а забраната, въведена с пътен знак В26 (50 км/ч), монтиран в
посока от гр. Пещера към гр. Пловдив на км 5+450 м, важи от км 5+450 м до
км 5+462 м., където започва кръстовището за гр. Брацигово, доколкото до
кръстовището за гр. Брацигово няма поставен знак, който да ги отменя или
допълнителна табела Т2. Забраната за движение със скорост по-висока от
обозначената с пътен знак В26 важи за участъка след пътния знак. В случая
процесният пътен участък на км 5+400 м от републикански път III-375
(отразен в ЕФ и Протокола по чл. 10, ал. 1) не попада в обхвата на действие
нито на пътен знак В26, монтиран в посока от гр. Пловдив към гр. Пещера на
км 5+712 м, нито на пътен знак В26, монтиран в посока от гр. Пещера към гр.
Пловдив на км 5+450 м, с които е било сигнализирано ограничение на
скоростта от 50 км/ч в извън населено място. Пътен участък на км 5+400 м от
републикански път III-375 се намира преди пътен знак В26 (50 км/ч),
монтиран в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив на км 5+450 м, респ. след
кръстовището за гр. Брацигово в посока от гр. Пловдив за гр. Пещера, поради
което не попада в зоната на ограниченията, въведени със знаци B26 (50 км/ч),
монтирани съответно на км 5+400 м от републикански път III-375 и на км
5+712 м от републикански път III-375. Липсва обективен източник на
информация, удостоверяващ несъмнено въведено ограничение на скоростта от
50 км/ч със знак В26 на сочения в Протокола по чл. 10, ал. 1 и ЕФ контролиран
пътен участък, намиращ се в извън населено място на републикански път III-
375, както е описано в санкционния акт. Гореизложеното налага извода, че на
мястото, на което е посочено в ЕФ, че е заснето нарушението - пътен участък
км 5+400 м от републикански път III-375 не е въведено валидно правило за
10
поведение, вменяващо задължение на водачите да съобразяват скоростта си на
движение с пътен знак В26 – 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда общото ограничение на
максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на
ППС от категория „В“ - в населено място - 50 км/ч, извън населено място - 90
км/ч, автомагистрала - 140 км/ч и скоростен път - 120 км/ч. Когато
максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак, съгласно чл. 21, ал.
2 от ЗДвП. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение
на път III-375 км 5+400 метра, обл. Пазарджик, общ. Брацигово, който се
намира в извън населено място, е 90 км/ч., доколкото няма данни да е налице
ограничение на скоростта в този пътен участък със знак В26. Както бе
посочено по-горе, този пътен участък не попада в зоната на действие на пътен
знак „В26“ – до 50 км/ч, с който се въвежда ограничение, различно от общото
- 90 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при движение в извън населено
място. В случая жалбоподателят се е движил със скорост по-ниска от
разрешената от 90 км/ч в извън населено място, поради което и деянието му е
несъставомерно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема,
че процесното нарушение не е безспорно установено. Макар да няма
съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на
заснемането му, е била 83 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч,
отсъствието на обективни данни досежно действащи в процесния пътен
участък ограничения, въведени с пътен знак В26, възпрепятства категоричния
извод, че има превишение на допустими стойности на скоростта и е накърнено
материалното правило по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Прави впечатление, че при
проведения му разпит свид. С. К. сочи, че служебният автомобил, в който е
било поставено АТСС, с което е заснето твърдяното нарушението, се е
намирал на уширението на пътното платно преди кръстовището за гр.
Брацигово. Този пътен участък е след км 5+462 м на път III – 375, в дясно и
преди км 5+712 м път III – 375, в посока от гр. Пещера за гр. Пловдив, а не на
км 5+400 м на път III – 375, както е посочено в Протокола по чл. 10, ал. 1 и
впоследствие в ЕФ. В участъка от пътя, където при проведения му разпит
свид. С. К. твърди, че е извършено нарушението, действително има въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26, поставен на км 5+712 м път III –
375, в посока от гр. Пловдив за гр. Пещера. Ирелевантна е причината, поради
11
която в Протокола по чл. 10, ал. 1 и в ЕФ е посочено като място на контрол
такова, различно от това, което свид. С. К. сочи като действително място на
нарушението. При положение, че жалбоподателят е санкциониран за това, че
се е движил с над 50 км/ч в пътен участък в извън населено място - км 5+400 м
на път III – 375, където реално не е въведено ограничение от 50 км/ч с пътен
знак В26, то изводът е, че административнонаказателната му отговорност е
неправилно ангажирана.
В аспект на горното и само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че ОПУ- Пазарджик към АПИ е компетентната институция, която
може да предостави надлежна информация дали на процесния участък от
републиканската пътна мрежа, има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие. Това е така, тъй като в чл. 4 от Наредба
№ 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че
стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и
поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от
същата Наредба е регламентирано, че Проектът за организация на движението
се одобрява, както следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас -
от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Пътища“; за
републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно
пътно управление; за местни пътища - от кмета на съответната община.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредбата подлежащият на одобрение
проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими за движение, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата
следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и
пътни знаци. Същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване
на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл. 80 и
следващите от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности. Процесният път е трети клас (видно от наименованието му), поради
което компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директорът на ОПУ-Пазарджик към АПИ.
12
По изложените съображения, предвид доказателствената
необезпеченост на тезата на наказващия орган, съдът намира, че
жалбоподателят е неправилно санкциониран с процесния ЕФ. Ето защо,
обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на
общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане
е отхвърлено. Съгласно чл. 143 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съобразно изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят.
Същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 6) страните по него са договорили възнаграждение в
размер на 400 лв., което е изцяло заплатено в брой. Ето защо, същото следва
да се присъди в полза на жалбоподателя в посочения размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 8564981, издаден от ОДМВР –
Пазарджик, с който на К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Хисаря, бул. „***“
№ 36, ет. 4, ап. 8, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
600,00 лв. (шестстотин лева), на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на К. Р. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. Хисаря, бул. „***“ № 36, ет. 4, ап. 8, сумата в размер на 400 лв.
13
(четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14