ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33287
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110106648 по описа за 2023 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2023 г. от
13.30 часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове
– допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния
проект за доклад по делото:
1. Ищецът Р. Т. Д. е предявил срещу ответника фирма кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 014, 21 лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за 14 дни от месец
ноември 2022 г.; сумата от 576 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2022 г. за шест дни; сумата от 22, 26 лв., представляваща мораторна
лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 21.11.2022 г. до
07.02.2023 г.; сумата от 12, 64 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
1
Ищецът твърди, че на 26.04.2021 г. е сключил с ответника трудов договор № 16 от
същата дата на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който
ищецът е назначен на длъжност „Организатор, работа с клиенти“. На 01.04.2022 г. бил
сключен анекс към трудовия договор, с който е изменен размерът на трудовото
възнаграждение от 1 946 лв. на 2 900 лв., а на 01.09.2022 г. бил сключен друг анекс, с
който бил изменен размерът на трудовото възнаграждение от 2 900 лв. на 1 800 лв.
Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 19 от
18.11.2022 г. Твърди, че е получавал възнаграждението си по банков път. Изразява
съмнение по отношение на правилното изчисление на трудовото възнаграждение след
удръжките. Не било изплатено и определеното със Заповед № 19 от 18.11.2022 г.
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 527 лв. Сочи, че за
последния месец не е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 14 дни.
Представя към исковата молба под опис заверени преписи от документи, като тези
писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда материалноправен
спор.
2. В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника фирма е
постъпил отговор, с който оспорва предявения иск за неизплатено трудово
възнаграждение. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
както и дължимостта на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Претендира разноски.
Представя към отговора на исковата молба под опис заверени преписи от
документи, като тези писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
материалноправен спор.
По исковете:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК:
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да
2
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било
уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото
правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези
положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест
на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било
изплатено.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната
действителност две предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Фактите, че е
прекратено трудовото правоотношение и че са се полагали твърдения брой работни
дни платен годишен отпуск следва да бъдат установени от ищеца, а задължението за
установяване на обстоятелството, че той е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено, принадлежи
на ответника – работодател.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже
възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.
По доказателствените искания:
Съдът констатира разминаване в обстоятелствената част на иска и петитума по
отношение на размера на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради
което следва да се дадат указания на ищеца.
Съдът констатира, че ответникът е приложил нечетливи документи, поради което
следва да се дадат указания.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на Съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставените под букви а), в), г) и д) в исковата
молба въпроси.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на
26.04.2021 г. с ответника е сключен трудов договор № 16 от същата дата, по силата на
3
който ищецът е назначен на длъжност „Организатор, работа с клиенти“; на 01.04.2022
г. бил сключен анекс към трудовия договор, с който е изменен размерът на трудовото
възнаграждение от 1 946 лв. на 2 900 лв.; на 01.09.2022 г. бил сключен друг анекс, с
който бил изменен размерът на трудовото възнаграждение от 2 900 лв. на 1 800 лв.;
трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 19 от
18.11.2022 г.; ответникът не е заплатил обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 576 лв.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за
медиация по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.
До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри,
ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от
ответника с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да уточни дали претендираното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 576 лв. или 527 лв.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи четлив заверен препис от ведомост за заплати за месец ноември 2022 г. При
неизпълнение на даденото указание съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния
спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като съдът им
указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5