№ 71
гр. Балчик, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20223210200067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод подадена жалба от З. И. К. с
ЕГН********** от ***, срещу Наказателно Постановление №14/12.03.2021г.
на Директора на РЗИ-Д., с правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Жалбоподателя,чрез процесуалният си представител,адв.П. от АК-В.
оспорва вмененото нарушение. Посочва, че при издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения.Моли за приложение на
чл.28 от ЗАНН, както и за отмяна на НП.
Наказващият орган,редовно призована в с.з. се представлява от
юр.к.Великова,която пледира за потвърждаване на НП ,като правилно и
законосъобразно,както и за присъждане на разноски по делото.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя Г. и св.С..
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка:
В РЗИ-Д. с вх.№99-00-25/15.11.2020г. е подаден сигнал-анонимен ,за
това че в СУ“Хр.С.“ в *** не се спазват противоепидемичните мерки
относно дезинфекция,носене на маски и събиране на множество хора на
едно място,вкл.и посещение в дома на карантинирано лице във вр.с
ограничаване разпространението на заболяването КОВИД-19.
1
Във вр. с горното на 20.11.2020г. служители на РЗИ-Д., извършили
проверка в СУ“Хр.С.“ в с.О.. За целта посетили здравния кабинет в
училището. В него се намирала жалбоподателката-фелдшер. При
посещението в кабинета органите на здравния контрол установили,че лицето
няма поставена маска. Т.к.лицето било само в стаята посочило че такава не е
необходима,а според отразеното в жалбата в този момент обядвала и за това
не била с поставена маска.
Проверяващите, за нуждите на проверката изискали жалбоподателката
да си постави маска и да ги придружи за да извършат проверка в
училището по повод спазването на противоепидемичните мерки.Последната
категорично отказала да постави и носи защитна маска.Според разпитаните
в с.з. свидетели,жалбоподателката посочила различни причини за това защо
не носи и не поставя защитна маска.
Независимо от това била извършена проверка в сградата,приключила
със съставянето на Протокол №001197/20.11.2020,в който е посочено, че в
учебното заведение освен че жалбоподателката не носи и не поставя защитна
маска,такава не носят и ученици,които били допускани в сградата без
защитни средства.По време на проверката били установени и други
нарушения и неизпълнение на заповедта на министъра на здравеопазването
относно ограничаване разпространението на болестта,подробно описани в
протокола.За констатираните нарушения било издадено предписание и
връчена покана до Директора за явяване в РЗИ-Д. за съставяне на АУАН.
По отношение на жалбоподателката ,според казаното от разпитаните в
с.з свидетели ,служители на РЗИ се установява,че е била повикана в
кабинета на Директора,където й била връчена покана за явяване в РЗИ-Д. на
26.11.2020г. за съставяне и връчване на АУАН.
Видно от приложената към делото покана ,жалбоподателката е
подписала лично.
На 26.11.2020г. акта бил съставен в отсъствие на жалбоподателката
,т.к. последната не се явила за това.
АУАН е изпратен за връчване чрез Директора на ОД на МВР-Д. и видно
върху отбелязването на последния е връчен на С. на 16.12.2020г. лично.
В графата за възражения е посочила че „Възразявам“.
По делото липсват приложени доказателства в срока по чл.44,ал.1 от
2
ЗАНН да са били депозирани възражения пред наказващият орган.
Въз основа на АУАН и доказателствата към него,наказващият орган,в
лицето на Директора на РЗИ-Д. издал атакуваното НП.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Наказателното постановление е връчено на 22.02.2022г.лично,видно
отбелязаното върху него.
Жалбата е подадена в деловодството на наказващият орган,това е
станало на 25.02.2022год.
Спазен е седемдневния срок от съобщението.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима за
разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на РЗИ-Д.,съгл.чл.209а,ал.4 от ЗЗ.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
При анализа на събраните доказателства,съдът счита,че действително
жалбоподателят е допуснал,визираното в АУАН и Наказателното
постановление,административно нарушение.
Съдът кредитира като основателен и законосъобразен извода на
административно наказващия орган,че е осъществен състава на
административното нарушение,така както е описано в АУАН и наказателното
постановление.
От събраните писмени доказателства,както от показанията на
актосъставителя Г. и св.С., по категоричен и безспорен начин се установява,че
жалбоподателката е нарушила правна норма ,намираща своето правно
основание с въведените от Министъра на здравеопазването със Заповед №РД-
3
01-609/21.10.2020г. -т.7 от същата и във вр.с с т.2 от задължителните мерки за
ограничаване разпространението на вируса от насоките за работа на
системата на училищното образование през учебната 2020-2021г. в
условията на КОВИД-19.
При анализа на издадения АУАН и Наказателно постановление,съдът
достига до извода,че не са допуснати съществени процесуални
нарушения,които да водят до тяхното опорочаване до степен на
незаконосъобразност.
Нормата на чл.63,ал.4 от ЗЗ е бланкетна. В НП е посочена Заповедта
на министъра на здравеопазването ,въз основа на която са въвеждат
правила и мерки относно ограничаване разпространението от зараза от
Ковид-19,вкл. в т.7 е въведено и задължението за носене на защитни маски
къде и при какви обстоятелства.
Жалбоподателката е санкционирана за това,че присъства в закритите
помещения,в сградата на СУ“Хр.С.“ в с.О.,без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата,каквото задължение е произтичало
,съгл.посочената по-горе Заповед .Въведено в т.7 от последната,която гласи
следното: „Всички лица,които се намират в закрити обществени места,в.т.ч.
транспортни средства за обществен провоз,лечебни и здравни
заведения,аптеки,оптики,национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които
се обслужват или имат достъп гражданите, железопътните гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице ,за еднократна
или многократна употреба или друго средство ,покриващо носа и устата ,в
т.ч.кърпа,шал,шлем и др. които се използват съгласно препоръките.“
В случая безспорно СУ се явява „закрито обществено място“ по см.на
т.10 от Заповедта, с оглед на което работещите в него,така и за учениците е
следвало да се спазват разпоредбите на издадената Заповед.Изключение от
горното правило е предвидено в разпоредбата на т. 9 в която са посочени
кръга от лица и места където носенето на защитна маска не се изисква.В
случая нито мястото нито кръга от хора попадат в изключението
предвидено в т.9 от Заповедта .В тази връзка и жалбоподателката не е била
4
от категорията лица ,които попадат в обхвата на изключението.
Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване
увреждане на здравето,както на околните в случая ученици и учители както и
помощен персонал ,така и на наказаното лице,при това поради
непосредствена опасност за живота и здравето им от епидемично
разпространение на заразната болест-потенциален риск за живота на
гражданите.
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.4 от ЗЗ при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
В случая в действие са били въведени със Заповед на Министъра на
здравеопазването №РД-01-609/21.10.2020г.,съгл.чл.61,ал.1 от ЗЗ,временни
противоепидемични мерки ,при обявена извънредна епидемична
обстановка.Заповедта влиза в сила от 22.10.2020г. и се публикува на
интернет страницата на МЗ.
Безспорно е по дело, че С. е следвало да работи на територията на
училището с поставена защитна маска за лице,безспорно е че училището
попада в обхвана на термина обществено място,присъствието в което,
попада в обхвата на задължението лицата да бъдат с поставени защитни
маски на лицето.Безспорно от разпита на св.Г. и С., се установява че
жалбоподателката С. е била без такава поставена на лицето,за което съдът
не намира основание да не дава вяра.Такава въпреки отправената й покана
е отказала да постави,посочвайки различни причини за това. Между
впрочем този факт не се оспорва от жалбоподателката.
Заповедта на Министъра на здравеопазването съгл.чл.63, ал.11от ЗЗ е
общ административен акт и се издава по реда на чл.73 АПК, и в този смисъл
тя е административен акт ,но не е нормативна разпоредба.
Процесното деяние се изразява в нарушение или неизпълнение на
въведени временни противоепидемични мерки.
С оглед на горното ,съдът,счита,че с това си действие е нарушила
процесната разпоредба от цитираната Заповед, с оглед на което и правилно
за това й е било вменено процесното нарушение. Още повече ,че в
5
качеството си на медицинско лице ,на територията на учебно
заведение,жалбоподателката не само че следва да знае цитираната Заповед
а и надлежно да я прилага,разбирайки последиците от неносенето на
защитна маска.Разпространението на заболяването, а и самото то е с
изключителна степен на риск за човешкото здраве,още повече че на
територията на училището би било риск и за здравето на учениците в
него.Заповедта е факт и с издаването й всички граждани са длъжни да се
съобразяват.Това дали са здрави,болни,имащи или нямащи придружаващи
заболявания лица е без значение С носенето им се ограничава
разпространението на болестта и поради това такава е следвало да бъде
поставена и от жалбоподателката.
Що се отнася до представеното от адв.П. доказателство-сигнал от
Национален сбор за съпротива “С.Г.П.„ и др.то съдът следва да посочи,че
не следва да го кредитира и анализира.Последното няма отношение към
изхода на делото.
По отношение на наказанието,съдът счита,че правилно наказващият
орган е наложил наказание по смисъла на чл.209а ,ал.1 от ЗЗ ,съгласно която,
който наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
или от Директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
В случая е определено наказание Глоба в размер на 400,00лева.Този
размер на наказанието съдът счита за справедлив, както и съобразен с
тежестта на нарушението ,личността на нарушителя, длъжностното му
качество и неговото имотно и семейно положение,както и с всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства ,съгл.чл.27 от ЗАНН.
Съдът не намира основание да намали размера на
наказанието.Поведението на жалбоподателя продължило по време на
цялата проверка в училището не дава основание да се направи извод,че е
налице осмисляне на проблема и отражението му върху човешкото
здраве,още повече,че в случая съществува опасност от заразяване на най-
чувствителната и охранявана част от човешкото общество-децата.
Жалбоподателката е лице, с медицинско образование и като такова следва
да знае за рисковете върху човешкото здраве и възможните начини за
6
избягване на заразяване,както и да съблюдава правилното прилагане на
законовите и подзаконовите НА касаещи опазване на човешкото
здраве,независимо относно правилността и обосноваността им,вкл.и
споделеността им.
Разпространението на заразно заболяване каквото е КОВИД-19 се
отличава с изключително висока степен на обществена опасност,свързано с
масово разпространение сред хората,настъпването на тежки последици за
човешкото здраве,вкл.и на смъртни случаи сред населението,което не дава
основание на съда да приеме,че са налице разпоредбите на чл.28 от
ЗАНН,квалифициращ деянието като маловажно.
С оглед изложеното по-горе,съдът ще потвърди издаденото НП,ведно с
наложеното в него наказание.
По делото се претендират разноски и от двете страни .
Искането е основателно и с оглед изхода на делото,следва да се
присъди юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д,ал.4 от ЗАНН.Съгласно чл.37,ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на МС по предложение на
НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на възнаграждението от
80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2,т.5,във вр.с ал.1 от
ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №14/12.03.2021г.на
Директора на РЗИ-Д.,с което на З. И. К. с ЕГН********** от с.О.,****, на
осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400,00/четиристотин/лева, за административно нарушение по
чл.63,ал.4 от ЗЗ, във вр.с т.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на
7
Министъра на Здравеопазването, като законосъобразно!
ОСЪЖДА З. И. К. с ЕГН********** от ***,***, да заплати на РЗИ-Д.,
сумата от 80,00/осемдесет/лева, представляваща разноски по делото за
юрк.възнаграждение!
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8