РЕШЕНИЕ
№ 11583
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110134482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. С. А. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че заедно с Б. Г. е собственик на топлоснабден имот и абонат на
ответното дружество за ап. № 9, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, като
отговарял за ½ част от задълженията. Посочва, че ответникът многократно претендирал
извънсъдебно заплащане от него на суми в общ размер от 105,14лв., от които 62,78лв.
главница, представляваща ½ част от дължимата цена за предоставена топлинна енергия за
периода м.07.2012г.-м.09.2012г., и 42,36лв., представляваща ½ от начислената лихва за
забава за периода м.07.2012г.-м.09.2012г. Поддържа, че вземанията са погасени по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника сумата в общ размер от 105,14лв.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. С депозираната на 20.10.2022г.
молба и в проведеното открито съдебно заседание прави изявление за признание на иска.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и не следва да бъде натоварван с разноски.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с подадената молба е признал изцяло предявените
искове. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната
разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК
1
мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените
отрицателни установителни искове да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК, като твърди, че с поведението си не е
станал повод за завеждане на делото и разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да са изпълнени две
кумулативни предпоставки - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е
признал. Ответното дружество е признало иска, като съдът счита, че с извънпроцесуалното
си поведение не е дало повод за предявяване на иска. Освен това, в случая е налице и явна
злоупотреба с процесуални права – вместо всички вземания, които ищецът отрича, да бъдат
обединени в един исков процес, същият е подал 14 бр. искови молби, по които са
образувани 14 бр. искови производства с един и същ предмет, но обхващащи по няколко
месеца от един общ период. Тези дела са под следните номера: 20221110134479,
20221110134480, 20221110134481, 20221110134482, 20221110134483, 20221110134485,
20221110134487, 20221110134489, 20221110138012, 20221110138013, 20211110147748,
20211110147749, 20211110147750, 20211110147751 по описа на СРС. Образувани са още
множество дела и от другия съсобственик на имота – Бойка Димитрова Гюрджеклиева,
подробно описани в молбата на ответника от 20.10.2022г., които по същия начин обхващат
по няколко месеца от общия период. Съдът намира, че този подход явно влиза в
противоречие с изискванията за добросъвестно упражняване на процесуални права и целта
му е натоварване на ответната страна с ненужни разноски. Нито Конституцията, нито ГПК
допускат недобросъвестно упражняване на права, като съдът е длъжен да възпира подобно
поведение.
Ето защо, разноски по делото следва да бъдат присъдени в полза на ответното
дружество, а именно 100лв. за юрк. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. С. А., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, ап. 9, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество суми в общ размер от
105,14лв., от които 62,78лв. главница, представляваща ½ част от дължимата цена за
доставена топлинна енергия за периода м.07.2012г.-м.09.2012г., и 42,36лв., представляваща
½ от начислената лихва за забава за периода м.07.2012г.-м.09.2012г., за имот, находящ се в
/населено място/, ап. 9, аб. № ***********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Б. С. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, ап. 9, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2