Решение по дело №2409/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1060                                                  23.06.2017 г.                                          ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       44-ТИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На деветнадесети юни 2017 Г.

В публично заседание, в следния състав:   

                                   

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                         

Секретар: Красимира Андонова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА  НАХД № 2409  по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е oбразувано е по жалба на М.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление №16-0769-004513/25.01.2017 г., издадено от Началник група Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. и  за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. С жалбата се моли за отмяна на НП.

 За административнонаказващият орган, редовно призован, също не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2016г. в 17.20 часа в гр.Бургас  пред Морска гара- Бургас, на ул. Без име по път отворен за обществено ползване, М.П.П. управлявал лек автомобил „БМВ М3”, с рег. №, собственост на  "Х БУЛСТАТ. Същият бил  спрян за проверка от лицата, посочени под №2 в АУАН- И К, видно и от показанията на  св. Й.Р.И.- актосъставител, разпитан в с.з.. Водачът не е представил съответната регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС.  Тогава за съдействие били извикани полицаите от сектор ПП-Бургас, Д Г свидетел-очевидец под № 1 в акта, и  Й.Р.И.- актосъставителят На място бил водачът на автомобила- М.П. и автомобилът „БМВ”, като с водача беше и приятелката му. При направената справка се установило, че водачът е правоспособен и автомобилът е спрян от движение. С оперативния дежурен /ОДЧ/, било извършенасъответната справка за това дали автомобилът е спрян от движение и дали водачът е правоспособен, тъй като същият не представил и на св. Й.Р.И.-свидетелство за управление на МПС-то. Констатирало се, че същият е правоспособен водач, но автомобилът е спрян от движение.  Водачът казал, че автомобилът бил  собственост на фирма, с която М.П. нямал отношение, като обяснил, че автомобилът бил на ремонт след произшествие в неговия сервиз и се е разбрал със собственика на фирмата да управлява този автомобил При справката  по данни на актосъставителя се установило, че автомобилът е  бил спрян от движение, заради техническа неизправност в резултат на произшествие.

 

 За констатираните нарушения св. Й.Р.И. съставил АУАН на жалбоподателя, в който описал своите констатации. За нарушени били посочени разпоредбите на  чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП и 100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който вписал като възражения, че не е знаел, че автомобилът е бил спрян от движение и че последният не е негов.

 Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление №16-0769-004513/25.01.2017 г., издадено от Началник група Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. и  за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

В разгледаният случай се доказа, че на 13.11.2016г. в 17.20 часа в гр.Бургас  пред Морска гара- Бургас, на по път отворен за обществено ползване, М.П.П. е управлявал лек автомобил „БМВ М3”, с рег. №, собственост на  "Х" БУЛСТАТ. Същият бил  спрян за проверка от лицата, посочени под №2 в АУАН- И К, видно и от показанията на  св. Й.Р.И.- актосъставител, разпитан в с.з.. Водачът не е представил съответната регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС.  Тогава за съдействие били извикани полицаите от сектор ПП-Бургас, Д Г, и актосъставителят и след проверка в ДЧ се установило, че автомобилът е бил спрян от движение поради техническа неизправност. С това свое поведение М.П.П.  нарушил забраната, въведена с чл.5,ал.3,т.2от ЗДвП и осъществил състава на нарушението по чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно който лице, което управлява моторно превозно средство, спряно от движение, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

По отношение на второто нарушение по  чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП следва също да се отбележи, че съгласно цитираната норма се забранява на водачите да управляват спряно от движение пътно превозно средство (ППС). Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.4 се наказва с глоба от 100 до 300 лева този, който управлява ППС спряно от движение. Свидетелят  И. потвърди, че още към проверката на 13.11.2016 г. е направена справка от дежурния по КАТ и оттам е приета информацията, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян от движение. Съдът не кредитира възражението н жалбоподателя, че МПС-то не е негово и не е знаел, че е спряно от движение. Аргумент в тази насока, че незнанието за определени факти, регламентирани в ЗДвП за извършване на правнорегламентирана дейност, каквато е управлението на ППС, не оневинява жалбоподателя. Същият е бил длъжен при ползването на чуждо МПС да бъде осведомен за това дали същото е спряно от движение и да има свидетелство за регистрация на МПС и да носи със себе си част ІІ–ра, каквото е изискването на закона /за второто нарушение/. В този смисъл съдът приема, че по несъмнен начин се доказаха и двете твърдяни нарушения от страна на жалбоподателя.

Едновременно с това, при проверката водачът М.П.П. не представил контролния талон към СУМПС и СУМПС, с което осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, съгласно който водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с глоба от 10лв.

По отношение на отнетите 5 (пет) на брой контролни точки на основание чл. 6, ал.1, т.5 от Наредба №Із -2539 на МВР, съдът намира, че размерът се явява законосъобразен на наложената санкция в чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като е строго лимитиран в закона.

В случая, срещу жалбоподателя има издадени множество НП-та за нарушения на ЗДвП и множество  ел.фиша, което  сочи, че е системен нарушител на ЗДвП, макар и в случая наложените санкции да са минималните, предвидени в закона.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се касае за важни задължения на лицето, свързани с правнорегламентирана дейност /която същото видно от справката му за нарушител водач, представена по делото системно нарушава/. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.  Касае се за лице с трайно установени навици по неспазване правилата за движение по пътищата.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0769-004513/25.01.2017 г., издадено от Началник група Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя- М.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. и  за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

 

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              

 

                                             

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

В.О.:К.А.