Определение по дело №241/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20247180700241
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1661

Пловдив, 20.02.2024 г.

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

М. ЗЛАТАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия М. ЗЛАТАНОВА административно дело № 20247180700241 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по горното дело е образувано по жалба на Л.Н.Н., чрез адвокат А., против Разрешение за строеж № 844/29.11.2022г., издадено от главния архитект на Община „Родопи“,с което е разрешено на М.К.М., Г.З.М. и Н.З.М. извършването на строеж „Преустройство и смяна на предназначение от избено в котелно помещение“ в УПИ III-70, кв.3, ПИ ***по КК на с.Ягодово, община Родопи.

Жалбоподателката иска да се обяви за нищожен оспорвания акт, като издаден в противоречие със съдебно решение, постановено по адм.д.№ 2057/2018г. на Административен съд – гр.Пловдив, както и със съдебно решение, постановено от ВКС по гр.д.№ 3460/2020г. Позовава се на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК. Твърди, че се касае за незаконен строеж на комин, който й пречел да упражнява спокойно собствеността си върху собствения й имот, представляващ УПИ XI-71, кв.3 по плана на с.Ягодово и, който бил премахнат, но отново построен при издаденото разрешение за строеж. Прави възражение, че така се заобикалял закона, както и влезлите в сила съдебни решения.

Съдът, като разгледа приложената преписка и изложеното в жалбата намери, че жалбоподателката не разполага с право на жалба.

Оспорваният индивидуален административен акт е с правно основание чл.148 от ЗУТ.

В производството по оспорване на този вид актове заинтересовани лица са само лицата по чл.149,ал.2 от ЗУТ. За да е налице право на жалба, жалбоподателят трябва да е възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в имота, в който е разрешено строителството или, в хипотезите на чл.149, ал.2, т.2, т.3 и т. 4 от ЗУТ, да е собственик или носител на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях, като видно, доколкото се касае за два съседни УПИ, тук не намират приложение случаите по чл.38 и чл.39 от ЗУТ поради липсата на етажна собственост.

Видно от представените доказателства, а и от твърденията на самата жалбоподателка е, че същата е собственик на съседен имот, представляващ УПИ XI-71, намиращ се от северната страна на имота, в който е разрешен строежът с оспорваното разрешение за строеж, а именно УПИ III-70,кв.3. Обстоятелството, че са налице предхождащи издаването на разрешението за строеж съдебни производства по негаторен иск и относно актове за премахване на незаконен строеж, което дава основание за позоваване на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, не води до възникване право на жалба. Самата обща разпоредба на чл.177,ал.2 от АПК във второто си изречение изисква искането за обявяване на нищожност да изхожда от заинтересовано лице. Качеството на заинтересован в случая се определя от специалния закон, а именно разпоредбата на чл.149 от ЗУТ.

В случая, освен, че категорично се установява да не е налице нито една от хипотезите на чл.149,ал.2 от ЗУТ, видно от преписката е, че разрешеното строителство е в рамките на съществуващото застрояване по действащия ЗРП /според скицата виза на стр.41 от делото и скиците към конструктивното заключение на стр.61 и 62 от делото/, а незаконното строителство, което е било предмет на премахване, е било допълващо застрояване, заснето по КК, попадащо извън очертанията на ограничителните линии на застрояване и нямащо нищо общо с разрешения строеж. Това означава, освен, че липсва идентичност между разрешения строеж и този, предмет на предхождащите производства- исково и такова по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, но и, че жалбоподателката не е разполагала с възможност да оспорва актът по чл.140 от ЗУТ, което е още един аргумент, че не разполага с право да участва в развилото се административно производство по оспорване на процесното разрешение за строеж.

Поради това съдът намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане,а производството да се прекрати.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.Н.Н., против Разрешение за строеж № 844/29.11.2022г., издадено от главния архитект на Община „Родопи“,с което е разрешено на М.К.М., Г.З.М. и Н.З.М. извършването на строеж „Преустройство и смяна на предназначение от избено в котелно помещение“ в УПИ III-70, кв.3, ПИ ***по КК на с.Ягодово, община Родопи.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 241/ 2024г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, ХХV състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване на жалбоподателя.

Съдия: