Решение по дело №205/2018 на Районен съд - Троян

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                        №  53

                                      11.02.2019 година,  град Троян

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в проведеното на 11.01.2019 г. /единадесети януари две хиляди и деветнадесета/ година  публично заседание  в  следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА                                                                                                      

Секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдията  Иванова гражданско  дело № 205 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:  

Постъпила е искова молба от С.Г.Т. ***, чрез  пълномощника си адв.К.Н. срещу И.И.М., с постоянен адрес ***, с която се иска съдът да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по дарение, извършено с Нотариален акт № 137, т.1, д.№ 332/1993 г. на Троянски районен съд, на следния недвижим имот: ¼  ич.част от имот с идентификатор № 73198.516.91, по КККР на гр.Троян, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Троян, п.к. 5600, мах. Р.№ 31, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), целият с площ 672 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори № 123, 127, 92 и път, ЗАЕДНО с 1/2 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда с идентификатор № 73198.516.91.1, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи: 2/два/. Желае с решението съдът да отмени(обезсили) нотариален акт № 44, т.4, peг. № 3766, дело 554/2005 г. на нотариус 337 Борис Кожухаров за посочената част, която ищцата претендира.              В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответницата И.М., чрез адв.Ц.А. е представила писмен отговор, с който счита иска за недопустим,  поради липса на правен интерес, а по същество за неоснователен. Излага се, че с декларация вх. № 69671 от 05.03.1998 год. Г.И.К.е декларирал процесния имот и сгради единствено на негово име, като от този момент имотът е заведен в отдел „Местни приходи" към Община Троян. С Нотариален акт вх. peг. №. 2732, акт № 3, том XI, дело 2184/11.07.2005 год. на СВ при ТРС В.Г. К.е придобила от Г.И.К.собствеността върху целия поземлен имот, заедно с целите построени в имота двуетажна жилищна сграда, сая, плевня и навес, което обстоятелство е отразено в декларация вх. № 319 от 04.02.2010 год. на Отдел „Местни Приходи" към Община Троян.         

Ответницата се позовава на давностно владение, годно да я направи собственик, изтекло в полза на нейната наследодателка считано от 11.07.2005 год., което владение е прието от ответницата след смъртта на нейната майка - 15.11.2017 год. и декларирано с  Декларация вх. № 849 от 15.03.2018 год., като изключителна нейна собственост позовавайки се на Нотариалния акт от 11.07.2005 год. и удостоверението за наследници на майка си В.К.. Излага, че процесния имот е продаден с Нотариален акт вх. peг. № 1001, акт №20, том 4, дело 719 от 25.04.2018 год. на И.М.Р.. Твърди,  че  ищцата никога не е владяла имота, не е претендирала собственост пред покойната си сестра и пред ответницата И.М.,  никога не го е декларирала на нейно име, не е плащала данъци за него, не го е ползвала и не е имала партиди за ток и вода на нейно име. Твърди, че не е нарушавала владението на В.К., И.М. и на И.Р., и към момента не го владее, което обстоятелството счита, че се признава и в исковата молба. / На стр. 2, втори абзац, изречение последно, ищцата признава: „Пасивно легитимиран е ответника по делото, тъй като към настоящия момент той разполага с документ за собственост върху моята идеална част и е придобил с този документ и владението му."/.                 От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:                                                                               

От представения по делото нот.акт № 82 т.1 дело №509/83г. на Троянски районен съд /л.90/ се установява, че общия наследодател на страните –Г.И.К., е бил собственик на застроено дворно място в мах.Р., Троянска община, представляващо процесния недвижим имот.                                                   

Представен е нот.акт № 137 т.1 дело №332/1993г.  от съдържанието на който се установява, че Г.И.К.дарява на едната си дъщеря - С.Г.Т. ¼ от дворното място и ½ ид.ч.от жилищната сграда в мах.Р./л.6/.                                                                         

Представено  е решение №436 от 18.12.2002г., постановено по гр.д.№ 384/2002г. на Троянски районен съд, от съдържанието на което се установява, че  е развален  договор за издръжка и гледане сключен с нотариален акт №159/01г. между  Г.и И. К. от една страна и Г.Х.Т.–син на С.Т., от друга.                                                     

Представен е нот.акт № 44 т.4 дело №557/2005г.  от съдържанието на който се установява, че  Г.К. дарява на другата си дъщеря В.К. целия - наследодател на ответницата  имот в мах.Р../л.7/                                                     

Приложено е досъдебно производство 392/2009г.  по описа на РУ-Полиция- Троян, от което е видно, че през 2006 година Г.К.  е  въвел в заблуждение трети лица, че е собственик на имота в мах.Р./процесния/, като ги е снабдил с нотариално пълномощно да се разпореждат с имота и с нот.акт №94 т.4 дело №4473/31.08.2006г. имота в мах.Р./процесния/ е прехвърлен на А. К. и Г. К..                                                                             

Представен е нот.акт № 110 т.1 дело №97/15.02.2007г. от който се установява, че имота е прехвърлен от на А.К.и Г.К.– на В. Н., който е развален по съдебен ред - със споразумение от 31.08.2009г.                                              

Представени са: заверен препис от Удостоверение за наследници изх.№ 02-04-259/28.02.2018 г. на Община Троян, Скица на ПИ № 15-176949/22.03.2018г. с идентификатор 73198.516.91 на СГКК-Ловеч, Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО000728/27.03.2018 г. на Община Троян,  заверен препис от Декларация вх.№ 69671 от 05.03.1998 г., заверен препис от Декларация вх.№ 31 от 04.02.2010 г., заверен препис от Декларация вх.№ 849 от 15.03.2018 г., заверен препис от Декларация вх.№ 2140/29.09.2006 г., заверен препис от Декларация вх. № 2415/20.08.2007 г. на Данъчна служба – гр. Троян.                                 По делото са допуснати и събрани гласни доказателства.              

От показанията на свидетеля П.Й.В.-Л.се установява, че познава наследодателката на ответницата, знае имота в мах.Р.на гр.Троян. Свидетелката твърди, че информацията за имота има от В./наследодателката на ответницата/, от нея знае, че имота е нейн, че има наемател, който го стопанисва, тъй като тя няма възможност. Твърди, без да е сигурна, че наемателя „…е плащал някакъв наем под формата на натура, някой път, различно, но какво точно е плащал, аз не знам. Наем под формата на натура. В.е живяла в И.. Не знам как тя е получавала наема. Минимум 2-3 пъти си идваше В. от И., заради баща си най-вече. …“. Излага, че „…От В. знам, че тя има сестра, но никога не съм я виждала и не сме говорили. Знам, че не поддържаха никакви отношения двете…..Винаги дядо Г.е казвал, че е възмездил и едната и другата сестра…“. Твърди, че  „…След смъртта на В., стана вече една година, И. – дъщеря й се занимава с имота.  И. живее в И.. Поддържаме контакти….“.      От показанията на св.  И.М.Р. се установява, че първоначално наема за имота е плащал на наследодателя на  ищцата, а „…. Вече 18-19 години плащам на В.. Тя идваше 1-2 пъти в годината да си види имотите и си взема наемите. Ако има нередности да се появят по сградите и така. Аз оправям, ако има нередности, наема не сме имали твърда уговорена цена.  Наема съм го плащал под форма на животинска продукция, поддръжка на имота за моя сметка и пари съм плащал, когато се е наложило….“. Твърди, че не познава С.Т. и никога не я е виждал….След като почина В., аз се свързах с И. – дъщерята на В.и внучката на бай Г.. След смъртта на майка си, И. получава  наема.  След това И. ми прехвърли имота. Преди мен, брат ми стопанисваше имота….“.                                    

От показанията на  свид. Л.М.Т. се установява, че познава ответницата и нейната наследодателка. „….Знам, че В. има имот на м.Р., намира се почти на  края на един завой, но не мога да кажа адреса. Ходил съм на имота. Ходил съм с В.и с бай Г.. …. Наемател на имота е бил И.. И. ползва много време имота, още преди аз да се познавам с тях.С.Т. не я познавам. ….последните години стана на въпрос за нея.….Никога не сме се чували.  С. наскоро ми се обади, преди около 3 седмици, да ме пита къде съм и че иска да влезе в къщата на ***. Аз й казах, че  не може, защото нямам ключ за къщата, пък и дори да имах, нямаше да я пусна, защото все пак И. е собственик…..“. Свидетелят твърди, че „… В.изпраща пари, за да помогне на баща си, за да си купи дърва, пари за да се плащат данъците за къщата, когато няма възможност да си дойде. За Р. също се плащат данъците….След като В. почина, И. праща пари за това….“.

         При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

В конкретният казус се установява, че с нот.акт № 137 т.1 д.332/1993г. Г.К. дарява на  С.Т. ¼ от дворното място и ½ ид.ч.от жилищната сграда в мах.Райковска/л.6/.                                                                                      

През 2005г. с нот.акт № 44 т.4 д.557/2005г. Г.К. дарява на другата си дъщеря  В.К.целия имот в мах.Р../л.7/.                                                                       Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с Нотариален акт настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право, т.е. В.К.не е станала собственик на имот с идентификатор № 73198.516.91, по КККР на гр.Троян, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Троян, п.к. 5600, мах. Р. № 31, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), целият с площ 672 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори № 123, 127, 92 и път, ЗАЕДНО с остроената в имота паянтова жилищна сграда с идентификатор № 3198.516.91.1, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи: 2/два/, тъй като по силата на  Нот.акт № 137 т.1 д.332/1993г.,  ищцата С.Т. е собственик на ¼  ич.част от имот с идентификатор № 73198.516.91 и 1/2 ид.част от с идентификатор № 73198.516.91.1, т.е. налице е съсобственост.                                                                                    Съгласно задължителната практика на ВКС, при съсобственост, независимо от юридическия факт от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота, освен ако владението му е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на владелеца. На следващо място, държателят трябва да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяна в основанието трябва да са стигнали до знанието на владелеца. Когато имотът е съсобствен, не е  достатъчно един от съсобствениците да ползва имота според неговото предназначение, да го поддържа, да го отдава под наем или аренда, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик ид.ч. от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 от ЗС не изразява намерение за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот и да са достигнали до знанието на другия съсобственик, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддържано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако съсобственикът не може да узнае за това.  По отношение на сънаследниците,  презумпцията по чл.69 от ЗС не се прилага.  Както вече се посочи по-горе през 2001г. Г.и И. К. с н.а. №159/01г.  прехвърлят на Г. –син на С.Т., първия и приземния етаж от жилище в гр.Троян ,ул.***. През 2002г. с решение по гр.д.№ 384/2002г. на Троянски районен съд Г.и И. К. развалят сделката по нот.акт №159/01г., за което ищцата е узнала.                                         

 Дарението обаче, извършено в полза на ищцата, обективирано с Нотариален акт № 137, т.1, д.№ 332/1993 г. на Троянски районен съд, на ¼  ид.част от имот с идентификатор № 73198.516.91, по КККР на гр.Троян, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Троян, п.к. 5600, мах. Р. № 31, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), целият с площ 672 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори № 123, 127, 92 и път, ЗАЕДНО с 1/2 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда с идентификатор № 73198.516.91.1, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи: 2/два/ е запазило своето действие, тъй като по делото липсват доказателства, от които да се установи /а и такива твърдения липсват/, че същото е отменено, в конкретно посочените в закона случаи. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ответницата и нейната наследодателка са  упражнявали фактическата власт върху наследствения имот,  като са го стопанисвали и отдавали под наем , но не и, че са упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано владение с намерение за своене и по отношение дела на съсобственика  С.Т., което да е било демонстрирано по недвусмислен начин пред нея. Изложените аргументи мотивират съдът да  приема за недоказано, че ответницата е  придобила по давност,  собствената на ищцата от ¼  ич.част от имот с идентификатор № 73198.516.91 ЗАЕДНО с 1/2 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда с идентификатор № 73198.516.91.1.                                     

Обстоятелството, че имота е бил деклариран на името на ответницата в отдел „Местни приходи“ към Община Троян не установява правото и на собственост в претендирания обем, в каквато насока са изложените от проц.представител на ответницата твърдения. Подадената данъчна декларация не е документ за доказване правото на собственост на дадено лице върху недвижим имот. Тя има друго предназначение, свързано само с данъчното правоотношение между собственика на имота и държавата,  и се подава само за целите на данъчното облагане.              

Въз основа на горното  съдът заключава, че предявеният установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, като по отношение на ответницата бъде признато за установено, че ищцата е собственик по дарение, извършено с Нотариален акт № 137, т.1, д.№ 332/1993 г. на Троянски районен съд, на следния недвижим имот: ¼  ид.част от имот с идентификатор № 73198.516.91, по КККР на гр.Троян, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Троян, п.к. 5600, мах. Р. № 31, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), целият с площ 672 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори № 123, 127, 92 и път, ЗАЕДНО с 1/2 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда с идентификатор № 73198.516.91.1, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи: 2/два/.                                                                                          От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, не са изпълнени от ответницата.  Към датата на предявяване на исковата молба – 12.03.2018г. ответницата е била държател, а не владелец на  ¼ ид.ч от ПИ с  идентификатор № 73198.516.91, заедно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор идентификатор № 73198.516.91.1,  собственост на ищцата, по силата на  договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 137, т.1, д.№ 332/1993 г. на Троянски районен съд.                                                                                

Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право и ако той не го притежава, не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, то и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, въпреки че сделката е действителна и е породила права и задължения между страните.                                                                                    

По направеното от проц.представител на ищцата искане  с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК, да се обезсили нот.акт№44 т.4, рег.3766 дело 554/2005г. на нотариус Б.Кожухаров, за покупко-продажба на процесния  имот.                                                                  

Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването й. Разпоредбата на  чл.537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт. Правилото на изречение последно от цитираната разпоредба представлява законна последица от уважаване на предявен  установителен иск за принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Тази последица, обаче е относима и може да се приложи само за констативни нотариални актове, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот /ТР № 3/2012 г.  гр.София, 29  ноември 2012 г. ВКС/.                                                                                                     

Ищцата претендира разноски и такива им се дължат съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.  Ищцата е направила разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 360.00 лева, съгласно представеният списък по реда на чл.80 от ГПК /л.100/.

На ответницата , предвид изхода на делото не следва да й се присъждат разноски.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р    Е    Ш   И:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцата С.Г.Т., ЕГН ********** ***, е собственик по дарение, извършено с Нотариален акт № 137, т.1, д.№ 332/1993 г. на Троянски районен съд, на следния недвижим имот: ¼  ич.част от имот с идентификатор № 73198.516.91, по КККР на гр.Троян, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Троян, п.к. 5600, мах. Р. № 31, вид територия: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), целият с площ 672 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори № 123, 127, 92 и път, ЗАЕДНО с 1/2 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда с идентификатор № 73198.516.91.1, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи: 2/два/.                                                                              

ОСЪЖДА  ответницата  И.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С.Г.Т., ЕГН ********** ***, направените от нея съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ловеч в  двуседмичен срок от уведомяването на  страните, че е изготвено.

 

                                       Районен    съдия: