Решение по дело №203/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 53
Дата: 9 ноември 2021 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр.Велинград, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ресайкъл компани“ ЕООД против
Наказателно постановление № 23/02.09.2020 г. на Директора на РИОСВ
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв., на осн. чл. чл. 128в от ЗБР, за нарушение на чл. 31, ал. 1
ЗБР.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и се
иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че не са спазени императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно липсва пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което препятствало
правото му на защита. Освен това, не били изложени фактически и правни
съображения при индивидуализация на наказанието, поради което волята на
административнонаказващия органи част била неясна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се поддържа
жалбата.
Органът, издал наказателното постановление, чрез юрисконсулт
Чапразова, оспорва жалбата. Счита наказателното постановление за
обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Съдът, счита че жалбата е процесуално допустима. За надлежно
връчване следва да се приеме датата на връчване на поканата за доброволно
1
изпълнение-13.04.2021г. на наложената имуществена санкция по
образуваното изп. дело № 20218890400300 по описа на ЧСИ Деница
Станчева.
Видно от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства и събраните от съда служебно, препис от
наказателното постановление е изпратено по пощата на посочения от
дружеството адрес на управление в Търговския регистър. Получено е на
08.09.2020 г. от лицето М.П., с отбелязване, че е служител. Жалбата е
подадена на 19.04.2021 г.. След извършена справка в Търговския регистър се
установява, че вписаните седалище и адрес на управление съвпадат с адреса,
на който е изпратено наказателното постановление. От вписаните в
търговския регистър обстоятелства, подлежащи на вписване, съгласно чл. 119
ТЗ, се установява, че М.П. не е вписана като съдружник, управител или
прокурист на дружеството към 08.09.2020 г.. От изискана служебно справка
от ТД НАП, се установява, че жалбоподателят не е в трудово
правоотношение с получилото препис от наказателното постановление лице
към тази дата. От справка в НБДН се установява, че лице с имена М.П. не
живее на вписания в Търговския регистър адрес на дружеството, нито на
адреса на неговия управител. При тези данни настоящият състав намира, че
жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. По делото не е установено
по безспорен начин, че наказателното постановление е връчено редовно при
условията на чл. 180, ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, срещу
подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата на "Ресайкъл
компани" ЕООД, на посочената в известието за доставяне дата 08.09.2020 г..
Следва да се даде вяра на събраните служебно от съда доказателства пред
отбелязването, направено от неизвестен пощенски служител, че писмото е
доставено на служителка на дружеството. Напълно възможно е пощенският
служител да се е заблудил и да е доставил писмото, съдържащо
наказателното постановление, на служителка в съседен офис, работеща при
друг търговец, доколкото по делото безспорно се установи, че посоченото
лице не е било служител на жалбоподателя.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като прецени доводите и възраженията на страните, съдът намира за
установено следното:
По повод нареждане с писмо от Националния координационен център
към МОСВ, на 16.03.2020 г. била извършена проверка на площадка за
третиране на отпадъци, находяща се в гр. Ракитово, УПИ XLII, стопанисвана
от „Ресъйкъл компани“ ЕООД, от служителите на РИОСВ Пазарджик гл.
експерт К. В. М. и гл. експерт АТ. СТ. К.. Проверката била предприета след
като на КПП Видин на 11.03.2020 г. е деклариран внос на отпадък с код 19 12
04-„пластмаса и каучук“ с количество 7, 752 т. от IMPRAM S r. l с получател
„Тарантини“ ООД, със седалище гр. Благоевград, предназначена на „Ресъйкъл
компани“ ЕООД за площадка за оползотворяване на отпадъка в гр. Ракитово.
В придружаващите превоза документи -ЧМР били посочени превоз на два
вида отпадъци: „отпадъчен тонер“ с код 08 03 18 с количество 3,03 т. и
пластмаса и каучук с код 19 12 04 с количество 7,752 т., като по изискванията
2
на екологичното законодателство смесването на отпадъци е недопустимо.
При проверката на място било установено наличие на отпадъци от
тонер касети на площадката в гр. Ракитово в биг бегове, описани в протоколи
от извършени проверки на 14.01.2020 г. и 10.03.2020 г. и нови отпадъци в биг
бегове /преобладаваща част от бутилки, пълнители за тонер касети,
замърсени опаковки, смесени с тонер касети/. При проверката не присъствал
представител на дружеството или упълномощено лице. Имало две лица,
които ръчно разглобявали тонер касети. Тъй като площадката не била
оградена, площта, където се намирали биг беговете и се извършвало ръчно
разглобяване на тонер касетите била измерена с устройство хауей 20 мейт, а
координатите били записани и заместени в координатната система WG 884,
чрез съответните софтуерни приложения на Google. След измерването и
заместването се установило, че биг беговете са разположени извън площта на
площадка УПИ XLII-4 в гр. Ракитово, а именно в имоти с идентификатори
62004.4.1001 и 62004.5.78 по КККР на гр. Ракитово, които попадат в защитена
зона, част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000". „Ресайкъл
компани“ ЕООД притежавал регистрационен документ по чл. 35, ал. 3 ЗУО от
Директора на РИОСВ-Решение № 07-РД-382-01 от 15.11.2019 г., за дейност
по третиране на отпадъци с код R 12 и R 13 /дробене и пелетизиране/ на
отпадъци с код 02 01 04; 07 02 13; 08 03 18; 12 01 05; 15 01 02; 16 01 19; 17 02
03; 19 12 04; 19 12 12; 20 01 39 на площадка с местонахождение гр. Ракитово,
общ. Ракитово, обл. Пазарджик, УПИ XLII-4, с площ от 1592 кв. м., от които
съществуваща сграда с идентификатор 62004.5.51.1 къс застроена площ 502
кв. м. и 1090 кв. м. открита площ. Било подадено от дружеството
уведомление за инвестиционно намерение за разширяване на съществуващата
площадка за преработка пластмаса с поземлен имот с идентификатор
62004.5.78, съседен на ползвания, където се предвиждало монтиране на
инсталация дробене и пелетизиране на отпадъци. Във връзка с него няколко
дни преди това- на 10.03.2020 г. било извършено посещение на служители на
РИОСВ.
Констатациите от проверките били обектвирани в Констативен протокол №
10-18/ 10.03.2020 г. и Констативен протокол № 16-13/16.03.2020 г..
Тъй като към 16.03.2020 г., когато било установено, че върху имоти с
идентификатори 62004.4.1001 и 62004.5.78 се съхранявали биг беговете с
тонер касети, не била проведена процедура по оценка на съвместимост по
реда на чл. 31, ал. 1 ЗБР, проверяващите приели, че „Ресайкъл компани“
ЕООД е извършило нарушение на чл. 31, ал. 1 ЗБР. Бил съставен АУАН №
23/17.03.2020 г., в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, за това че на 16.03.2020 г. „Ресъйкъл компани“ ЕООД е
извършило дейност по съхраняване на отпадъци от тонер касети, пълнители
за тонер касети и в метални решетъчни контейнери, в имоти с идентификатор
62004.4.1001 и 62004.5.78 по КККР на гр. Ракитово, които имоти са извън
разрешената площ, посочена в регистрационен документ № 07-РД-382-01 от
15.11.2019 г., без за тази дейност да е проведена процедура по оценка за
съвместимост по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗБР, с което е нарушило чл. 31, ал. 1
ЗБР. Съставения АУАН бил подписан от представителя на дружеството. На
3
23.03.2020 г. постъпили възражения срещу констатациите в него. В тях
жалбоподателят оспорил законосъобразността на процедурата по извършване
на проверката, както и отразените в протоколите констатации.
Въз основа на така съставения АУАН, на 02.09.2020 г. издадено
обжалваното наказателно постановление, в което по идентичен начин с тези в
акта били посочени обстоятелствата от състава на нарушението и неговия
субект. Идентична е и дадената правна квалификация на нарушението. С него
на „Ресайкъл компани“ ЕООД е наложена имуществена санкция на
основание чл. 128в ЗБР в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл. 31, ал. 1
ЗБР.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в
съвкупността си установяват релевантни факти от предмета на доказване-дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелства при които е
извършено, както и субекта на нарушението. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които се обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
подкрепящи се от представените по делото писмени такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателното
постановление са съставени от компетентни органи, съгласно Заповед № РД-
774/22.11.2017 г. на Директора на Министъра на околната следа и водите и
Заповед РД-703/26.10.2017 г., издадена на осн. чл. 130, ал. 1 ЗБР, в сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Посочено е време и място на извършване на нарушението и
лицето нарушител. Описанието на обстоятелствата, при които е извършено е
в степен, която позволява на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си. Неоснователно е възражението, че проверката, при
която е установено нарушението е извършена в нарушение на вътрешните
правила на контролните органи, което опорочавало процедурата по съставяне
на протоколите и отразените в тях констатации. Законът за установяване на
административните нарушения не предписва нарочна процедура по
установяване на нарушенията, стриктното неизпълнение на която да
съставлява основание за отмяна на обжалвания акт. Контролната дейност, е
предшестваща съставянето на АУАН, с който се поставя начало на
административнонаказателното производство. Изготвянето на протоколи от
нея също не е част от производството по ЗАНН. Ето защо нарушенията на
процедурите при осъществяване на контролната дейност и съставяне на
протоколите от нея не се отразяват на законосъобразността на
административнонаказателното производство. В допълнение, установяването
4
на нарушението може да се извършва с всички допустими доказателства и
доказателствени средства, регламентирани в НПК, по арг. на чл. 84 ЗАНН,
поради което пороците при съставяне в протоколите от проверката, не
налагат извод за недоказаност на нарушението по надлежния ред.
Неоснователно е възражението, че проверката не е проведена в
присъствието на представител на жалбоподателя. ЗАНН не поставя изискване
нарушението да е установено в присъствието на нарушителя. В повечето
случаи това е невъзможно. Изискването на закона е да е съставен в негово
присъствие актът за установяване на нарушението, което в случая е спазено.
Неоснователно е възражението, че координатите на стопанисваната от
„Ресайкъл компани“ ЕООД площадка не са измерени с надлежни
измервателни уреди. От показанията на свидетелите М. и К. се установи, че
такова измерване е правено, а резултатите от него са обективирани в
протокол 16-13/16.03.2020г., към който актът за установяване на нарушението
и наказателното постановление препращат. Освен това не е нормативно
регламентирано как и с какви уреди следва да стане измерването на площта
на имота, за да се приеме, че не е извъриено по надлежния ред.
Правилно е определена и нарушената разпоредба, По тези съображения
съдът намира възраженията на жалбоподателя за процесуалната
незаконосъобразност на обжалвания акт за неоснователни.
Установи се от представените по делото доказателства, че на 16.03.2020
г. „Ресайкъл компани“ ЕООД е съхранявало в имоти с идентификатори
60004.4.1001 и 62004.5.78 по КККР на гр. Ракитово биг бегове с отпадъци от
тонер касети.
С обнародвана в ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г., Заповед № РД-835 от
17.11.2008 г. на Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 12,
ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 17 от Закона за биологичното
разнообразие, изменена със Заповед № РД-89 от 26.11.2013 г. , обн. ДВ бр.
107/13.12.2013 г. е обявена защитена зона "Западни Родопи" с
идентификационен код BG0002063 в землищата на подробно изброени
селища, включително и землището на гр. Ракитово. Съответно, в ДВ, бр. 21 от
09.03.2007 г. е обнародвано Решение № 122 от 02.03.2007 г. на Министерски
съвет, с което на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното
разнообразие и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс е приет
Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на
дивата флора и фауна, включително тази с идентификационен код
BG0002063, обхващаща и землището на гр. Ракитово. Ето защо дружеството е
следвало да проведе процедура по оценка на съвместимост с предмета и
целите на обявената със Заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР защитена територия
с идентификационен код BG0002063, в землището на гр. Ракитово, където се
намират имоти идентификатори 60004.4.1001 и 62004.5.78 по КККР преди да
приеме върху тях биг бегове с отпадъци от тонер касети.
Установи се, че дружеството е подало уведомление за инвестиционно
5
намерение разширяване на заеманата площ на стопанисвания обект-площадка
за третиране на отпадъци, находища се в УПИ XLII-7 в гр. Ракитово, за
дейност по преработка на пластмаса. Инвестиционното предложение подлежи
на оценка за съответствие, защото дейността попада сред тези, за които
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, и т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване
на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони от
31.08.2007, във вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗООС, се предвижда извършването
й. Ето защо приемайки за съхранение отпадъци върху имоти, попадащи в
обхвата на защитена зона, без преди това да е проведена процедура по оценка
за съответствие на дейността, дружеството е нарушило чл. 31, ал. 1 ЗБР, за
което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 128в ЗБР.
Липсват предпоставки за квалифициране на процесния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, доколкото не се отличава по
някакъв особен начин от останалите от своя вид и не съдържа изключващи
или значително понижаващи неговата обществена опасност характеризиращи
го елементи. Съхраняването на отпадъци в защитени зони при неспазване на
разпоредите на екологичното законодателство създава реална опасност за
увреждане на флората и фауната и за настъпване на вреди за околната среда.
При определяне размера на наложената имуществена санкция, съдът
намира, че административнонаказващият орган неправилно е приложил
закона. Не е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, поради
което размерът на имуществената санкция следва да биде определен на 1 000
лв. Налагането й в размер на 3 000 лв., предвид че, според показанията на
свидетелите, няколко дни преди това при извършената друга проверка на
същия стопанисван от дружеството обект не е констатирано нарушение от
този вид, се явява несправедливо. Ето защо съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменен като бъде намален размерът на
имуществената санкция от 3 000 лв. на 1 000 лв..
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни, на осн.
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8
ГПК. На ищеца-съразмерно уважената част от жалбата, а на ответника в
размер на предвидения минимум в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразно заявеното в тази насока искане. Искането за
присъждане на разноски е заявено своевременно-преди приключване на
съдебното следствие. По делото са представени доказателства, че
жалбоподателят е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500,00 лв. в брой, видно от приложения по делото договор за Правна
защита и съдействие-л. 60 по делото.
В производството пред настоящата инстанция ответникът е
представляван от юрисконсулт, поради което, с оглед спецификата на
правоотношението, в което се намират представляван и представителя, не се
изисква представяне на доказателства за плащане на разноски в този случай.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 167,00 лв., а на
6
ответника в размер на 80,00 лв.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 23 от 02.09.2020 г. на
Директора на РИОСВ Пазарджик, с което на "Ресайкъл компани" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1142, район
Средец, бул. „Васил Левски“ № 82, вх. А, ет. 1, е наложена имуществена
санкция на основание чл. 128в от ЗБР в размер на 3000 лв., за нарушение на
чл. 31, ал. 1 ЗБР, като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на осн. 128в от ЗБР, за нарушение на чл. 31,
ал. 1 ЗБР.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, РИОСВ Пазарджик да заплати на
"Ресайкъл компани" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1142, район Средец, бул. „Васил Левски“ № 82, вх. А,
ет. 1, сумата от 167,00 лв. /сто шестдесет и седем лева/, представляващи
разноски за процесуално представителство по а. н. дело № 203/2021 г. на
Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, "Ресайкъл компани" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1142, район
Средец, бул. „Васил Левски“ № 82, вх. А, ет. 1, да заплати на РИОСВ
Пазарджик сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7