Р Е Ш Е Н И Е
№ 1962
гр. Пловдив 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд гр. Пловдив – ХХV н. с., в
публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря СИЙКА РАДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4503/2019
г. по описа на Районен съд гр. Пловдив – ХХV н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0435-000107/31.05.2019г. на Началник 02 РУ към ОДМВР Пловдив, с което на Л.И.П.
с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/, на основание чл.178Д от ЗДВП.
Жалбоподателят Л.П. се явява в съдебно заседание и моли
да бъде взето предвид че е спрял на инвалидното място за три минути тъй като не
е добре зрдавословно. В жалбата до съда моли наложеното административно
наказание да бъде намалено.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила молба-становище от
Началник 02 РУ при ОДМВР Пловдив, в която се изразява становище че НП е
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Л.И.П. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства с придобити категории „В”, „М”, „ТКТ“ и „АМ”, като спрямо същия през
последните десет години били издадени общо три наказателни постановления
/включително обжалваното/ и пет фиша за осъществени нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 23.05.2019г. около 09.50 ч. жалбоподателят Л.П.
паркирал управляван от него лек автомобил „Дачия Логан” с рег. № … на място,
предназначено за паркиране на пътни превозни средства за хора с трайни
увреждания /за инвалиди/, въпреки че нямала право на това /не бил лице
инвалид/, на бул. „Васил Априлов“ срещу № 86. Действията му били възприети от
полицейския служители на 02 РУ на ОДМВР Пловдив П.Г.Д.. За нарушаване на
забраната за такова паркиране от лице, нямащо това право, св. Д., съставил на Л.П.
АУАН с бланков № 110353/23.05.2019г., за прието за извършено административно
нарушение по смисъла на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП. При предявяване на акта
нарушителят го подписал като в графата за обяснения/възражения написал че няма
възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не било подадено
възражение от жалбоподателят.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление в което извършеното нарушение било описано и
квалифицирано по сходен начин с това в съставения АУАН.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на
свидетеля Д., АУАН, НП, справка за нарушител/водач.
Съдът ползва като обективни
показанията на св. Д., доколкото същия е очевидец на нарушението, а
същевременно описва подробно възприетото от него. Свидетелят разказва че е
видял как жалбоподателя е паркирал на място което било обозначено че е отредено
за паркиране на хора с увреждания. Следва да се отбележи че жалбоподателя не
отрича че е извършил нарушението. Ето защо и съдът кредитира показанията на този
свидетел.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Л.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.98
ал.2 т.4 от ЗДВП, тъй като на 23.05.2019г. около 09.50 ч. жалбоподателят Л.П.
паркирал управляван от него лек автомобил „Дачия Логан” с рег. № … на място,
предназначено за паркиране на пътни превозни средства за хора с трайни
увреждания /за инвалиди/, въпреки че нямала право на това /не бил лице
инвалид/, на бул. „Васил Априлов“ срещу № 86. За съда с оглед на наличните
безспорни доказателства – показанията на св. Д. неопровергани от останалите
доказателства, АУАН – редовно съставен, ползващ се с доказателствената си сила
съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП и справка за нарушител/водач – все доказателства,
които по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността
им, извършването на нарушението от страна на лицето жалбоподател е категорично
и безспорно доказано. Следва да се отбележи, че на никой етап от развитието на
административното производство, включително и в съдебната фаза пред настоящата
инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства насочени към
опровергаване на обстоятелствата на нарушението, изложени в атакуваното
наказателно постановление. Нещо повече жалбоподателя не отрича извършеното
нарушение, но навежда на доводи за маловажност на случая.
Нарушението е правилно подведено
и от актосъставител в АУАН, и от административно – наказващ орган в НП,
изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които
са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за
това, за което се подвежда под административна отговорност.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба –на чл.178Д
от ЗДВП, предвиждаща административно наказание глоба в размер от 200 лева. Тази
санкционна норма на чл.178Д от ЗДВП предвиждат конкретно по вид и размер
наказание – глоба в размер на 200 лв., каквото е и наложено на П. за извършеното
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП, като съдът не би и могъл да ревизира това
наказание евентуално в насока на намаляване на размера му.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като
маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото по делото не се съдържат
доказателства, които да сочат някакви многобройни или изключителни смекчаващи
за административната отговорност обстоятелства. Самото процесно нарушение не се
характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид. Действително жалбоподателя ангажира писмени
доказателства за влошеното си здравословно състояние, но не ангажира такива в
подкрепа на заявеното от него че работи като доставчик на стоки което е било
причина за спирането му на мястото определено за хора с увреждания. Следва да
се има предвид, че с осъществяване на състава на административното нарушение по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП се засягат права на особена група хора - инвалиди, имащи
нужда от специфични условия и грижи, а и дължимо от останалите членове на
обществото поведение. Жалбоподателя като човек със здравословни проблеми следва
да проявява дължимото отношение именно към тези членове на обществото които са
хора с увреждания и които защитава закона, а не да се позовава за неглижиране
на своето поведение с обстоятелството че и други водачи на МПС нарушават
законовата забрана.
По изложените съображения
съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното ПРС ХХV н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0435-000107/31.05.2019г. на Началник 02 РУ към ОДМВР Пловдив, с което на Л.И.П.
с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/, на основание чл.178Д от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.