№ 3466
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509947 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 41308/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 47 състав, "ДЗИ- О.З." ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да
заплати на "Д.З." АД- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.410 вр. чл.411 КЗ
сумата 440.36 лева- изплатено застрахователно обезщетение по преписка № *********
и реализирани обичайни ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020 г., до
окончателното плащане, както и „на основание чл.78, ал.2 ГПК“ сумата 520 лв.-
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от "ДЗИ- О.З." ЕАД- гр. София /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищеца е присъдено регресно
обезщетение над сумата 220.18 лв., и в частта относно съразмерно присъдените
разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на иска за сумата 220.18 лв. /горница над сумата 220.18 лв. до присъдените
440.36 лв./ като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна "Д.З." АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и
моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде
1
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от "Д.З." АД осъдителен
иск по чл.411, ал.1 КЗ за сумата 220.18 лв.- горница над сумата 220.18 лв. до
присъдените 440.36 лв., като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско”
възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му
става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по
имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска
„гражданска отговорност” на делинквента.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е
обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера
на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента
на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност"
между делинквента и ответника.
В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи
възникването на деликтната отговорност, не е спорно във въззивното производство, а
спорен пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба доводи, е само
въпросът дали процесното обезщетение за причинени в резултат на ПТП имуществени
2
вреди следва да бъде намалено, поради съпричиняване на вредоносния резултат от
застрахованото при ищеца лице.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните и
събрани в процеса доказателства- двустранен констативен Протокол за ПТП от
11.08.2019 г. и свидетелски показания на водачите на участвалите в ПТП два
автомобила, се установяват механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие
виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице, респ.
наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за
застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена с неоспореното заключение на
изслушаната по делото повторна авто- техническа експертиза, ведно с дадените от
вещото лице в о.с.з. на 9.02.2021 г. обяснения. Изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер 440.36 лв., покрива действителните вреди, понесени от
застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация,
подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат е неоснователно, тъй като по делото не е доказано, при принадлежаща нему
доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, не е установено
управлението и движението на увредения автомобил да не е било съобразено с
фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Няма основание за приемането на извод, че водачът
на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП,
както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния
резултат.
Съвкупната преценка на събраните доказателства- приложеният по делото
двустранен констативен протокол за ПТП, дадените от водачите на двата участващи в
ПТП автамобила свидетелски показания и приетото като неоспорено от страните
заключение на повторната авто- техническа експертиза, ведно с дадените от вещото
лице в о.с.з. на 9.02.2021 г. обяснения, обосновава извод, че при настъпилото на
11.08.2019 г. на автомивка в гр. Варна пътно- транспортно произшествие водачът на
автомобил „Форд Куга“ с рег.№ ******* извършвайки „маневра за потегляне“
/насочена към излизане от автомивката/, реализира ПТП с паркирания /успоредно/ след
него от дясната му страна лек автомобил „Мазда ЦХ7“ с рег.№ *******, причината за
което е поведението на водача на последния, отворил задната лява врата на автомобила
за улесняване на почистването му с прахосмукачка, без да вземе мерки да предотврати
и да избегне причиняване на вредоносния резултат.
Недоказано, при установената по делото фактическа обстановка, е твърдяното от
ответника противоправно поведение на водача на л.а.„Форд Куга“, както и наличието
на фактически принос на същия за настъпването на ПТП. Същевременно
3
отговорността да осигури безаварийно паркиране принадлежи на водача на лекия
автомобил “Мазда 7”, тъй като той е следвало да съобрази поведението си с
обстоятелството, че от лявата му страна вече има паркиран автомобил и дължи да
осигури безпрепятственото му излизане от автомивката и извършването на съответни
маневри за това. Пристигналият на паркинга /автомивката/ водач на лекия автомобил
“Мазда”, който е втори по време /”prior tempore, potior iure”/, е следвало да съобрази
поведението си и да се увери- съобразно общото правило на чл.20 ЗДвП, че няма да
създаде предпоставки за настъпване на ПТП или да причини увреждания на
намиращите се на автомивката /паркинга/ автомобили.
Предвид липсата на съпричиняване, за доказаните в настоящото производство
вреди правилно е присъдено регресно обезщетение в пълния претендиран от
суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател размер.
При тези съображения, тъй като релевираното от ответника възражение за
съпричиняване се явява неоснователно и като краен резултат не може да доведе до
намаляване на определеното на ищеца застрахователно обезщетение,
първоинстанционното решение, което е правилно в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3
ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 41308/ 2019
г. на Софийски районен съд, І ГО, 47 състав, в обжалваната част, в която "ДЗИ- О.З."
ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на "Д.З." АД- гр. София /ЕИК
*******/ на основание чл.411 КЗ сумата 220.18 лв., представляваща горница над
сумата 220.18 лв. до пълния предявен размер от 440.36 лева- изплатено
застрахователно обезщетение по преписка № ********* и реализирани обичайни
ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 22.01.2020 г., до окончателното й изплащане, а също и
в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "ДЗИ- О.З." ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на "Д.З." АД-
гр. София /ЕИК *******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 41308/ 2019 г. на СРС, І ГО, 47 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5