№ 22004
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110110603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба подадена от адв. В. Венциславов П., в качеството му на
процесуален представител на С. В. Ц., за допълване на постановеното по делото
определение от 20.04.2023 г. в частта за разноските.
Молителят счита, че съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските. Посочва
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Моли за допълване на определението в частта за
разноските, като иска ищецът да бъде осъден да заплати на адв. В. Венциславов П.
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ответника в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в минимален размер, определен от съда по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Препис от молбата е връчен на Ш. Х. Х., който моли същата да бъде оставена без
уважение.
В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се
произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за
разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за
допълване на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По същество искането за допълване по чл. 248 ГПК е основателно, поради следното:
Според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Текстът на чл. 78, ал. 4 ГПК се прилага за всички възможни хипотези на
прекратяване на делото. С отговора на исковата молба претенцията е оспорена изцяло по
основание и размер. Производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, като
липсват твърдения основанието за прекратяване да е по причина, свързана с поведението на
ответника. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално
поведение е обусловила необходимостта другата страна да направи такива, поради което в
1
случая ответникът /проц. му представител при безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА/
има право на разноски по производството.
Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да
подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде
обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с
отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е
наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски,
свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото
– достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са
сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяването на производството /виж определение №
155/01.04.2016 г., на ч. гр. дело №1347/2016 г на IV г. о. на ВКС, определение № 437 от
5.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3885/2013 г., IV г. о., определение № 463 от 7.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 5009/2013 г., I г. о./.
Адв. В. Венциславов П. претендира разноски по чл. 38, ал.2 ЗА. Приема се, че дори
отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него
безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА,
тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – виж определение № 213 от
31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 60255 от 05.07.2021
г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. №
532/2022 г. на III г. о. на ВКС. В случая към отговора на исковата молба е представен
договор за правна защита и съдействие /л. 43/, с който е уговорено безплатно процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – т. е. ясно е изразена волята на страните
по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. С отговора на исковата молба са
поискани разноски по делото, като ответникът може да заяви искане за присъждане на
разноски и да представи доказателства за извършването им и след постановяване на
определението за прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска,
постановено в закрито заседание – виж определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. №
102/2012 г. на ВКС на II г. о. и определение № 607 от 29.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4979/2016 г.
на ВКС на ІV г. о.
Оттук и адв. П. има право на адвокатско възнаграждение. Минималното адвокатско
възнаграждение с оглед размера на претенцията – 11 700 евро /с левова равностойност 22
883.21 лева/, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в редакцията на Наредбата към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 26.01.2023 г. /, е в размер 2 459.49 лв.
Размерът на адвокатското възнаграждение е обусловен от етапа на делото, към момента на
прекратяване на производството. Когато защитата на ответната страна се е изразила
2
единствено в депозиране на писмен отговор на искова молба, приложение следва да намери
специалната разпоредба на чл. 9, ал. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която за изготвяне на писмен отговор по искова
молба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. – виж определение № 346/
08.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2571/2016 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 74/23.02.2015 г. по
ч. гр. д. № 6/2015 г . на I г. о. ВКС, определение № 303 от 15.07.2022 г. по ч. т. д. №
1398/2022 г. на II т. о. ВКС.
Следователно на адв. П. следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ответника в размер на 1844.62 лв. /3/4 от 2 459.49/, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Предвид изложеното, молбата за допълване на постановеното определение в частта за
разноските е основателна и съдебният акт в тази му част ще следва да бъде допълнен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, постановеното по производството
определение № 14355 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 10603/2022 година на СРС, като:
ОСЪЖДА Ш. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Ардино, ул. Мусала № 21, да
заплати на адв. В. Венциславов П. от САК, личен номер **********, с адрес в гр. София, ул.
"Алабин" №42, ет. 3, ап. 10, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1844.62 лв. – адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на С. В. Ц..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3