Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 240
Година 2021, 04.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав
на 04.11.2020 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1549 по описа за 2019 година и като
обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от В.Н.П. *** срещу Решение №2153-15-121/07.05.2019г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, в ЧАСТТА, потвърждаваща Разпореждане №**********,
Протокол №3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от
20 369,39 лв., от които 15 282,54 лв. главница за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2017г. и лихва в размер на 5 086,85 лв., начислена към
02.04.2019г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 КСО след
02.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Недоволна от така издаденото решение на Ръководителя
на ТП на НОИ –Пловдив, жалбоподателката чрез своя пълномощник адв.Б. обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения излага в депозирано
по делото становище.
Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ-Пловдив намира
същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения също излага в депозирано становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното.
С
разпореждане №138/24.04.2000г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив, по молба, подадена на 10.04.2000г., считано от
01.09.1999г. на В.Н.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл.2 ал.1 от Закона за пенсиите /отм./ при навършена възраст 54
години, като нейният размер е определен при
осигурителен стаж от втора категория труд – 33 години 07 месеца и 23 дни по
т.66и от ПКТП/л.9/. На основание §7 ПЗР на КЗОО от 01.01.2000г. пенсията на
лицето е преизчислена при осигурителен стаж от втора категория труд – 27 години
09 месеца и 19 дни и от трета категория – 07 години 03 месеца и 20 дни или общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.104 КСО – 42
години 00 месеца и 21 дни. Пенсията е отпусната при базисен период от
01.01.1983г. до 31.12.1985г. с доход 18 796,00 лв. и от 01.01.1997г. до
31.08.1999г. с доход 8932,10 лв. и индивидуален коефициент 2.137/л.11/. Така
отпусканата пенсия е своевременно преизчислявана и осъвременявана с
разпореждания, издадени от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив/л.12-24,
л.27, л.90-91/.
Във
връзка с направен преглед на пенсионните досиета, е преценена необходимост от
установяване правомерността на отпуснатата на П. пенсия за ОСВ. За целта с
писма изх.№К-23448/23.05.2013г., №МП-15815 #1/
05.03.2015г. и №МП-15815#3/01.09.2016г. от
лицето е изискано да представи всички оригинални документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на
пенсията, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се
връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС/л.25, л.28-35/. От страна на
лицето няма данни да са постъпили изисканите доказателства, поради което и е
стартирана процедура по реда на чл.108 ал.1, т.1 КСО, проведена е служебна
кореспонденция с посочени от лицето с декларация от дата 19.05.2017г./л.51/
работодатели и допълнително представени от П. документи за стаж, в хода на
която процедура са събрани доказателства
относно редовно оформен осигурителен стаж с продължителност от 28 години 09
месеца и 02 дни от трета категория труд/л.36-87/.
С
оглед така установеното в хода на извършената проверка, с Разпореждане №**********,
протокол №2141-15-34/11.12.2017г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“г“ КСО е отменено Разпореждане
№138/24.04.2000г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/
на В.Н.П. и всички последващи го. Със същото разпореждане на лицето е отпусната
ЛПОСВ от 06.10.2010г. по чл.68 ал.3 КСО/л.88-89/. За да стори това,
административният орган е приел за установено, че П. няма осигурителен стаж от
втора категория труд 33 години 07 месеца и 23 дни по т.66и ПКТП, не е потвърден
и осигурителният доход за периода 01.01.1983г. – 31.12.1985г. – 18 796 лв.
и от 01.01.1997г. до 31.08.1999г. – 8932,10 лв. Констатирано е също така, че в
регистъра на осигурените лица липсва информация за осигуряване в периода
01.01.1997г. – 31.08.1999г., а лицето не е представило документи относно
осигурителен стаж и доход за този период, като не посочва и осигурител. Или
иначе казано, установено е, че към 01.09.1999г., датата, от която е отпусната
пенсия с разпореждане №138/24.04.2000г. жалбоподателката не е имала право на
такава пенсия, тъй като не са изпълнени условията на чл.2 ал.1 ЗП/отм./ за
наличие на 20 г. осигурителен стаж от втора категория труд, от които 13 години
и 04 месеца действително положени по условията на втора категория труд.
Впрочем, установено е, че жалбоподателката няма нито един ден стаж, положен при
условията на втора категория труд.
Недоволна
от така постановеното разпореждане, П. го е оспорила пред по-горестоящия
административен орган, направено е искане за изменение, подадено е и заявление
за отпускане на социална пенсия за инвалидност /л.92-95, л.103-107/. А след
извършени допълнителни проверки/л.96-102/, със свое Решение №2153-15-39/26.02.2018г.
Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е оставил в сила разпореждането в частта,
отменяща разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и го е
изменил в частта, с която от 06.10.2010г. пожизнено е отпусната пенсия за ОСВ в
частта за тригодишния базисен период/л.108-109/. Това решение е предмет на адм.
дело №874/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с
решение №1699/ 24.07.2018г., с което жалбата на П. е отхвърлена. Решението на
ПАС е оставено в сила с влязло в сила решение №4304/22.03.2019г., постановено
по адм. дело №10982/2018г. по описа на ВАС/л.116-122/. А междувременно е постановено
и Разпореждане от 27.03.2019г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив, с
което е отпусната социална пенсия за инвалидност/л.115/.
След
влизане в сила на разпореждането по чл.98 ал.1 КСО за изменение на пенсията на П.,
е издадено и процесното разпореждане №********** /Протокол
№3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с
което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно получената сума за
пенсия, ведно със законната лихва и лихва по чл.113 КСО /л.160/.
По
жалба на лицето с Решение №2153-15-121/07.05.2019г. на Ръководителя на ТП на
НОИ – Пловдив е заличено по давност задължението за периода от 01.01.2009г. до
31.12.2013г. в размер на 40 269,10 лв., от които главница в размер на
20 056,80 лв. и лихва за минало време в размер на 20 212,30 лв. и е
оставено в сила разпореждането в останалата му част за събиране на сумата от
20 369,39 лв., от които 15 282,54 лв. главница за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2017г. и лихва 5086,85 лв., начислена към 02.04.2019г.,
както и допълнително начислена лихва по чл.113 КСО след 02.04.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, която част е именно и предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производство.
В
хода на съдебното производство по делото са приобщени Протокол на
заведените в ТП на НОИ – Пловдив заявления за дата 10.04.2000г. и 26.02.
2002г., сверени с информационната система на ТП на НОИ – Пловдив; Длъжностна
характеристика на началник на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив към дата
07.03.2019г. в заверено копие; Писмо №11-93-1/24.02.2015г. на НОИ – София, в
заверено копие; Работна инструкция за дейността на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
– Пловдив в заверено копие, представени от ответника с молба
вх.№17795/08.08.2019г. по описа на Административен съд – Пловдив /л.188-215/;
писмо УРИ 117730-6008/09.03.2020г. от ОД на МВР – Пловдив, Отдел „Икономическа
полиция“/л.253/; Челна страница „Папка“; УП-1 №15552/ 10.04.2000г.; УП-2
№175/15.12.1999г., издадено от Кметство с.Борец; УП-2 №17/18.01.2000г.,
издадено от ТКЗС „Витоша“ Симеоново; Разпореждане №138/24.04.2000г.,
представени от ответника с молба изх.№1012-15-163#7/
02.06.2020г., представляващи заверено копие на документи, снети от магнитен
носител, съставляващи пенсионното досие на жалбоподателката, представени от ОД
на МВР – Пловдив, Сектор „Икономическа полиция“/л.257-269/; Писмо УРИ
117730-13810/15.06.2020г. от ОД на МВР – Пловдив, отдел „Икономическа полиция“,
към което са приложени 6 листа копия на документи по пенсионното досие на В.П./л.270-276/;
заверено копие на Доклад до Директора на ТП на НОИ – Пловдив изх.№1029-15-12763#17/04.09.2020г.;
писмо изх.№Ц1029-15-12763/26.03.2020г., ведно с обратна разписка; писмо
изх.№1029-15-12763#8/ 23.06.2020г. на началник отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив; писмо вх.№1029-15-12763#13/21.07.2020г.; писмо изх.№1029-15-12763#14/28.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив/2 броя/, ведно с
разпечатка от електронна поща и справка от деловодна система „Архимед“; разпечатка от електронна поща и справка от
деловодна система „Архимед“, ведно с писмо изх.№Ц1030-23-1720#1/06.08.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора; писмо изх. №1029-15-12763#2/26.03.2020г.
на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив; справка от деловодна система
„Архимед“, ведно с писмо изх.№Ц5506-12-7#2/23.04.2020г.
на началник на сектор ОА при ТП на НОИ – Пазарджик и уведомително писмо
изх.№Ц5506-12-7#1/23.04.2020г.; опис на приети
документи, ведно с писмо изх.№Ц5506-12-7#2/23.04.2020г.
на началник на сектор ОА при ТП на НОИ – Пазарджик, уведомително писмо
изх.№Ц5506-12-7#1/23.04. 2020г. и пощенски плик;
писмо изх.№1029-15-12763#3/26.03.2020г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив; писмо на началник на отдел ООА при
ТП на НОИ – Кюстендил вх.№1029-15-12763#7/05.05.2020г.;
писмо изх.№1029-15-12763#1/26.03.2020г.
на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, ведно с обратна разписка; опис на
приети документи, ведно с писмо изх.№21/02.04. 2020г. на кметство с.Борец;
писмо изх.№1029-15-12763#9/23.06.2020г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив; уведомително писмо изх.№Ц5506-15-7#829#1/16.07.2020г.
на началник на отдел ООА при ТП на НОИ – Пловдив, както и Заповед №1015-15-52/25.02.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, представени с молба изх.1012-15-163#8/15.09.2020г.
от ответника /л.281-312/.
По
делото е прието заключение по ССЕ, вещото лице по която, след запознаване с
наличните по делото документи, е посочило, че за времето след 01.01.2014г. на
база данните от делото, както и условията в конкретно посочени нормативни
актове/ПМС/, на жалбоподателката към новия, по-нисък размер на пенсията, би
следвало да се изплащат добавки и компенсации – великденски, коледни, подробно
описани в заключението в общ размер на 190,00 лв. за периода 01.01.2014г. –
31.12.2017г. На следващо място е установено, че в Удостоверение
изх.№*********/29.03.2019г. за размера на получаваната от П. ЛПОСВ се съдържат
данни за изплатения размер за периода 01.01.2009г. – 31.12.2017г., както и
данни за това, че към получения размер на пенсията няма изплащани добавки. От
съдържанието на това удостоверение, вещото лице е достигнало до извод, че към
ЛПОСВ на П. не са изплащани великденски и коледни добавки, тъй като
получаваният от нея размер на пенсията е бил по-висок от обявения в ПМС,
описани в заключението. А от приложената по делото справка за формирането на
задължението на жалбоподателката по месеци в размер на 20 369,39 лв./главници
и лихви/ е видно, че тези добавки не са включени и същите не са описани в
приложената справка за изплатени пенсии.
На
следващо място, с оглед поставената от жалбоподателя задача, вещото лице е
констатирало, че ако се приеме, че неизплатените великденски и коледни добавки
са дължими на жалбоподателката, то размерът на задължението и след 01.01.2014г.
би се променил, както следва: главница 15 092,54 лв., лихва 5 036,30 лв. и
общо 20 128,84 лв. Месечните размери за периода и начина, по който са получени
задълженията е подробно описан в табличен вид. Отново хипотетично, ако се
приложи чл.111 б.“в“ ЗЗД относно тригодишния давностен срок за лихви, размерът
на дължимата лихва за времето от 03.04.2016г. до 02.04.2019г., според вещото
лице ще бъде в размер на 4 074,77 лв. А
дължимата сума за главница не се променя и общо дължимата сума би се
променила, както следва: главница – 15 282,54 лв., лихва 4 074,77 лв. и
общо 19 357,31 лв., като отново месечните размери за периода и начинът, по
който е изчислена главницата и лихвата, са подробно описани в табличен вид. И
не на последно място, отново хипотетично, ако се приеме, че размерът на
пенсията е величина от 100%, то според вещото лице, 32,37% са за осигурителен
стаж, а останалите 67,63% представляват частта на осигурителния доход или
индивидуалния коефициент.
С
процесното разпореждане на жалбоподателката е определена надвзета пенсия в
размер на 20 369,39 лв., от които главница в размер на 15 282, 84 лв.
и лихва в размер на 5 086,85 лв., като размерът на установените задължения по
части вещото лице е разпределило по следния начин: 32,37% от размера на дълга,
който е определен в размер на 20 369,39 лв., като цяло представляват 6
593,57 лв., от които главница 4946,96 лв. и лихви 1646,61 лв. се дължи на
неправилната преценка на стажа; 67,63% от размера на дълга, който е определен в
размер на 20 369,39 лв., като цяло представляват 13 775,82 лв., от
които главница 10 335,58 лв. и лихва 3 440,24 лв. се дължи на неправилна
преценка на индивидуалния коефициент/доходът, от който е изчислена пенсията/.
Заключението в частите му, в които са дадени хипотетични отговори, е оспорено
от процесуалния представител на ответника.
Във
връзка с представените копия от пенсионното досие на жалбоподателката и
направено оспорване авторството на подписа под молба – предложение за
пенсиониране, датирано от 10.04.2000г., е открито нарочно производство,
разпределена е доказателствената тежест и във връзка с направено искане от
жалбоподателката, е допуснато изслушването на СГЕ.
Прието
е заключение, изготвено от вещото лице К.С., неоспорено от страните във
фактическите му констатации, в което експертът е установил, че подписът от
името на В.Н.П. в Молба вх. №15552/10.04.200г. и в Сметка към същата молба, е
изпълнен от нея.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица като компетентни и безпристрастно
изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по
същество.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.
При
така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.
Оспореният
административен акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ–Пловдив е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ административен акт от
компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Във връзка с наведените
възражения от страна на жалбоподателката относно реда за издаване на процесното
разпореждане, следва да се посочи, че съгласно чл.98 ал.2 КСО/в приложимата
редакция/ посочен като правно основание за неговото издаване, длъжностните лица
по ал.1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за
пенсии, а като оправомощен субект в чл.98 ал.1, т.1 КСО е посочено длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от Ръководителя
на териториалното поделение на НОИ. С новелата на чл.98 ал.2 КСО/в приложимата
редакция/ е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за
неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва
приложението на общата разпоредба на чл.114 ал.3 КСО. Съгласно тази разпоредба
длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно
изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез
удръжки от пенсията, съгласно чл.114а ал.3 или чрез предвидените в чл.114 ал.5
способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно
изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът,
посочен в чл.98 ал.2 КСО, затова в случая разпореждането е издадено от
компетентен орган.
В нормата на чл.114 ал.1 КСО(също посочена като правно
основание за издаване на процесното разпореждане), е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113. В чл.114 ал.2 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и
чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия
в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на
разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не
са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването
на сумите.
Макар да липсва легално
определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни
плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на
получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна
на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това
плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства.
Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на
релевантна информация на съответния административен орган, което по своята
същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно
релевантните факти.
В случая процесното
разпореждане е издадено след влизане в сила на разпореждането по чл.98 ал.1 КСО, т.е. с влязъл в сила акт са разрешени въпросите за размера на отпуснатата
пенсия, осигурителният стаж и възраст, включително и размерът на индивидуалния
коефициент на лицето. Ето защо, възраженията на жалбоподателката относно тези
въпроси не са относими към Разпореждане №**********/Протокол №3045-15-15/02.04.2019г.,
потвърдено с Решение №2153-15-121/07.05.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Безспорно, в тежест на
жалбоподателката е било да докаже наличието на основанията за пенсиониране при
условията на чл.2 ал.1 ЗП/отм./, но такова доказване не е извършено от нейна
страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане №**********/Протокол
№2141-15-34/11.12.2017г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е
установено, че П. има осигурителен стаж с обща продължителност от 28 години 09
месеца и 02 дни от трета категория, положен в „Брилянт“АД в периода от
13.03.1961г . – 08.06.1966г. и от 05.09.1968г. – 22.04.1992г., което от своя
страна не позволява пенсиониране по чл.2 ал.1 ЗП/отм./.
След като не са налице
условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на
недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото
го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно
получените от жалбоподателката суми, размерът на които е предопределен с
влязлото в сила предходно разпореждане по чл.98 ал.1 КСО, а именно Разпореждане
№********** /Протокол №2141-15-34/11.12.2017г. на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ – Пловдив. Тези изводи не бяха оборени включително и от приетата по делото
ССЕ.
Във връзка с изложените
възражения досежно приетата от административния орган недобросъвестност, следва
да се посочи, че позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо, при положение,
че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са
извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за
отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради
което не може да се говори и за „споделена вина“ в смисъл на оневиняване частично
или напълно на жалбоподателката, доколкото същата е представила доказателства
за осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията. Изразеното от
страна на жалбоподателката становище, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ не е
попълвано от нея, както и че описаните на стр.2 и 3 документи, не са нейни и тя
не е работила при тези осигурители, както и не е представяла описаните
документи, се опроверга от изготвената в хода на откритото производство по
оспорване СГЕ, заключението по която е категорично, че както подписът от името
на В.Н.П. в молба вх. №15552/10.04.2000г., така и в Сметка към същата молба, е
изпълнен от В.Н.П..
До извод в обратната
насока не води твърдението, че жалбоподателката не се е подписала под описа на
представените документи за стаж и доход, поради което не може да бъде отговорна
за действията на длъжностните лица от ТП на НОИ – Пловдив, които са обработвали
заявлението за пенсия, отпуснали са такава и са определили размер, доколкото в
представеното по делото заверено копие на молба
вх.№15552/10.04.2020г./л.259-262/ липсват данни да са извършвани поправки,
респ. заличаване на данни и попълване на нови такива, което навежда на мисълта,
че дори и П. да не е попълнила въпросните данни, тя с подписа си ги е
потвърдила или пък е подписала празен формуляр, като се е доверила на лицето,
което го е попълнило, но отговорността за декларираната невярна информация и в
двата случая, е нейна, и именно под това изписване в молбата, П. се е
подписала.
Все в тази насока следва
да се посочи, че към 10.04.2000г. няма данни жалбоподателката да е разполагала
с удостоверения УП-2 и/или УП-3, следователно и няма как да е представила други
документи, удостоверяващи реалните и осигурителен стаж и доход, които документи
евентуално да са били подменени от трето лице. Отделно от това, не е спорно, че
към тази дата 10.04.2000г. П. не е имала необходимите възраст и осигурителен
стаж, даващи и право да се пенсионира, поради което и в случай, че твърди, че
не тя е посочила документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж,
съответно не тя ги е представила, за да се установи, че е била добросъвестна,
би следвало да представи документите, които е представила и/или да изиска да
бъдат събрани по съответния ред от осигурителите, такива доказателства обаче не
са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на настоящото
съдебно производство(а
впрочем няма и твърдения в тази насока).
Както вече се посочи и
по-горе, в тежест на жалбоподателката е било да докаже наличието на изискуемия
осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл.2 ал.1 ЗП/отм./, което обаче не
е сторено.
Видно от
административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си
по чл.108 ал.1, т.1 КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени
доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както
правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в
решението на Директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да
удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако
претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл.108 ал.2 КСО
физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи
на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и
носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство
във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл.108 ал.1 т.1 КСО.
Дори и да е налице
законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното
лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва
ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми/В този смисъл
е и практиката на ВАС по идентични дела –решение №6718 от 22.05.2018г. по адм.
д. №12933/2017г., VІ отд., решение №15301 от 12.11.2019г. по адм. д. №8/2019г.,
VІ отд., Решение №6053 от 10.05.2018г. по адм. д. №5736/2017г., VI отд.,
Решение №8505 от 30.06.2020г. по адм. д. №888/ 2020г., VІ отд. и др./.
Или следва да се обобщи, че лицето не установява
да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на
положения от нея труд през годините при условията на втора категория по чл.66и
ПКТП /отм./, като впоследствие П., при започналата служебна проверка от НОИ, е
декларира, че е работила на места и на длъжности, нямащи нищо общо с
длъжностите, даващи основание за признаване на категориен стаж по посочената
точка.
Както се сочи в решение на ВАС на РБ по друг
казус, касаещ идентична хипотеза в същото поделение на ТП на НОИ - Пловдив
„...стаж от втора категория трудно може да бъде забравен...“/така Решение №2179
от 25.02.2016г. по адм. дело №6763/2015г., Решение №5734 от 14.05.2016г. по
адм. дело №8581/ 2015г. и Решение №7200 от 15.06.2016г. по адм. дело
№8588/2015г./ особено, ако той е бил с продължителност от цели почти 28 години,
от които сега П. не установява никакъв.
Освен това и както се посочи вече П. се
пенсионирала считано от 01.09.1999г., т.е. към този момент същата не е била
навършила обективно възрастта(55 години)
по действащия тогава ЗП за придобиване на пенсия дори в общата хипотеза на
пенсионния закон.
По изложените
съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице
недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на
неправилно определената сума на основание чл.114 ал.1 КСО.
Оплакването за просрочие
на разпореждането по чл.10 ал.7 НПОС е неоснователно, тъй като въпросният срок
има инструктивен характер, поради което и неспазването му не препятства възможността
за издаване на разпореждането и след него, респ. не обосновава неговата
незаконосъобразност. А досежно направените възражения за недължимост на лихва
от 22.03.2019г. до 02.04.2019г., следва да се посочи, че по делото няма данни
жалбоподателката да е възстановила неоснователно получените от нея суми нито
към 02.04. 2019г., нито към настоящия момент, поради което и доколкото
разпоредбата на чл.114 ал.1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми
за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл.113, която е законната такава, то тази законна лихва ще
бъде начислявана до момента на пълното погасяване на главницата, т.е.
определената в процесния акт лихва не е окончателната такава и от датата на
забава до окончателното изплащане в т.ч. и в периода 22.03.2019г. –
02.04.2019г. тази лихва продължава да се начислява.
При тези констатации,
настоящата съдебна инстанция достига до извод, че оспорващата не доказва, че са
били налице предпоставките за отпускане на пенсията й по разпореждането от
2000г. при условията на чл.2 ал.1 ЗП/отм./, поради което получената на
основание издаденото разпореждане от 2000г. пенсия за осигурителен стаж и
възраст, в частта, в която не е погасена по давност, е получена недобросъвестно
от В.П. по смисъла на чл.114 КСО и подлежи на връщане, ведно с акцесорното
задължение за лихви по чл.113 КСО/така Решение №6471 от 16.05.2018г. на ВАС по
адм. д. № 1044/ 2018г., VI о./.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателката и относно неприлагане на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Това
е така, защото погасителната давност е материалноправен институт, като по
отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава
давност и за всяко едно такова вземане/в случая отделни вземания за главници и
лихви/, произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл.115 ал.1 КСО,
действаща обаче към момента на възникване на всяко едно от тези вземания.
Съгласно чл.115 КСО
вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
След като законодателят в специалния закон
ДОПК е приравнил лихвата към публичните задължения, то и за нея се прилага
давността, която е за тези задължения. Като се има предвид, че лихвата следва
главницата, няма основание за разделяне на давността по отношение на тях.
При това положение, за вземанията
на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии/неправилно изплатени суми
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ и съответно за лихвите върху
тях за периода от 01.01. 2014г. до 31.12.2014г., този петгодишен погасителен
давностен срок започва да тече от 01.01.2015г. и съответно изтича към
31.12.2019г., съответно за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., започва да
тече от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г., като към датата на издаване на
процесното разпореждане 02.04. 2019г. и към датата на издаване на
потвърждаващото го частично решение - 07.05.2019г., в съответствие с
приложимата редакция на разпоредбата на чл.115 ал.1 КСО, петгодишният давностен
срок не е изтекъл. Разбира се, изложеното е относимо в пълнота и по отношение
на вземанията на НОИ за останалите периоди.
При изчисляване на
давностните срокове, включително и при формиране на извод за изтичането им към
настоящия момент, следва без всякакво съмнение да се съобразят и разпоредбите
на чл.115 ал.3-5 КСО/в приложимите редакции/, регламентиращи правила относно
спиране и прекъсване на давността. Така на основание чл.115 ал.5 т.1 КСО
давността е спряна на 09.04. 2019г. с депозиране на жалбата срещу процесното
разпореждане, докато продължава спорът относно вземането. Впрочем, на основание
чл.115 ал.5,т.2 КСО давността е спряна още с образуване на административното
производство по издаване на разпореждането по чл.98 ал.1 КСО, а именно
11.12.2017г., докато трае производството.
И най-сетне, разпоредбата
на чл.115 ал.1 предл. второ КСО/в приложимата редакция/ предвижда, че с
изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността. В случая за вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени пенсии /неправилно изплатени суми за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст/ и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2014г. от 31.12.2014г., съответно от 01.01.2015г. до
31.12.2015г., този десетгодишен погасителен давност срок започва да тече от
01.01.2015г., съответно 01.01.2016г. и съответно изтича към 31.12.2024г.,
съответно 31.12.2025г.
Предвид гореизложеното
следва да се приеме, че в случая не е изтекъл, нито петгодишният давностен
срок, предвиден в разпоредбата на чл.115 ал.1 предложение първо КСО, нито десетгодишният
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115 ал.1 предложение второ КСО
за задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за
периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.
Само за пълнота следва да
се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните
суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в
справки в табличен вид, приложени като част от административната преписка и
приети като доказателство по делото/л.123 и сл./. В този смисъл следва да се
съобрази приетото в Тълкувателно решение
№16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, което макар и прието по време на действието
на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК.
Изложените до тук съображения, обосновават
крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение №2153-15-121/07.05.2019г.
на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №451006
4590 по Протокол №3045-15-15 от 02.04.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ
– Пловдив, в частта, в която е разпоредено събиране на сумата от 20 369,39 лв.,
от които 15 282,54 лв. главница за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и
лихва в размер на 5086,85 лв., начислена към 02.04.2019г., както и допълнително
начислена лихва по чл.113 КСО след 02.04.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.
По
разноските.
При
посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената
защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.П. *** срещу Решение №2153-15-121/07.05.2019г.
на Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, в ЧАСТТА, потвърждаваща Разпореждане №**********,
протокол №3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от 20 369,39 лв., от които
15 282,54 лв. главница за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и лихва
в размер на 5086,85 лв., начислена към 02.04.2019г., както и допълнително
начислена лихва по чл.113 КСО след 02.04.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Н.П. ***, да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на
призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64 сумата от 100 /сто/
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :