№ 511
гр. Русе, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.а
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500711 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Е. М. чрез пълномощника му адв. Ж.
Д.-К. против Решение № 87/17.06.2025 г. по гр. д. № 943/2023 г. на Районен
съд – Бяла, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 3 500 лева до претендираните 7 000 лева. В жалбата се
поддържат доводи за неправилност на решението. Твърди се, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като не
е съобразил критериите на чл. 52 ЗЗД при опреД.е размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Навеждат се оплаквания, че съдът е подценил
характера и тежестта на получените травматични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, както
и наличието на доказана психотравма. Посочва се, че свидетелските
показания потвърждават продължаващи оплаквания и затруднения в
ежедневието на пострадалия след инцидента, както и трайно влошено
емоционално състояние. Поддържа се, че при така установените факти
присъденото обезщетение от 3 500 лв. е явно занижено и не съответства на
критерия „справедлИ.ст“, като справедливият размер е 7 000 лв.
1
Ответникът по жалбата – ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД,
представлявано от адв. И. Ц., не е депозирал отговор по реда и в срока на чл.
263 ГПК, но е постъпило негово становище с вх. № 12585/07.11.2025 г., в
което въззивната жалба се оспорва, тъй като счита претендираното
обезщетение е прекомерно завишено.
Срещу същия съдебен акт е подадена и въззивна жалба от ЗАД
„ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД чрез пълномощника адв. И. Ц., с която се
оспорва изцяло решението на Районен съд – Бяла. В жалбата се поддържа, че
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,
тъй като съдът е направил необосновани фактически изводи относно
наличието и обема на претърпените неимуществени вреди и не е съобразил
доказателствата в тяхната цялост. Твърди се, че по делото не са налице данни,
които да обосновават ангажиране отговорността на застрахователя в
присъдения размер, както и че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, което съдът не е взел предвид, въпреки събраните доказателства
за допринасяне за настъпване на вредоносния резултат. В условията на
евентуалност се поддържа, че дори да се приеме основателност на иска,
присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на
критериите за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД, като се сочи, че съдът не е отчел
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, липсата на трайни последици и релевантната съдебна практика за
процесния период. Наведено е и възражение срещу акцесорната претенция за
мораторна лихва, тъй като в хода на процеса е извършено плащане на
главницата. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззивникът Д. М., чрез процесуалния си представител адв. Ж. Д., не е
депозирал отговор по реда на чл. 263 ГПК, но е постъпило негово становище с
вх. № 12584/07.11.2025 г., в което въззивната жалба на застрахователното
дружество се оспорва като неоснователна. Излага се, че наведените в нея
оплаквания са бланкетни и недоказани, а събраните по делото доказателства
обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния
претендиран размер от 7 000 лв.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
2
Жалбите са подадени от страни по спора, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
На 19.01.2021 г., около 13:40 ч., в гр. Бяла, на бул. „Стефан Стамболов“ е
реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, с рег. № Р 1878 КА, управляван от К.А.
И.. Инцидентът е официално отразен в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 3/19.01.2021 г., съставен от служители на РУ – Бяла, в
който е посочено, че при движение по бул. „Стефан Стамболов“ водачът не е
съобразил скоростта си с конкретните пътни условия и е загубил контрол над
автомобила, в резултат на което е настъпил удар, довел до травматични
увреждания на пътника Д. Е. М.. Въз основа на този протокол е съставен
АУАН № АА 962104/19.01.2021 г., а впоследствие е издадено наказателно
постановление № 21-0247-000045/17.03.2021 г., с което водачът е
санкциониран за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От тези доказателства се
установява, че автомобилът, управляван от К. И., се е движил в рамките на
населено място, напуснал е платното за движение вдясно по посока на
движението си, преминал е през тротоара, ударил се е в металната предпазна
ограда и е паднал в канал за отпадни води. Не е спорно по делото, че
пострадалият М. е пътувал в процесния автомобил като пътник и че към
момента на настъпване на произшествието за автомобила е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по Застрахователна полица № BG/30/120003362187 при
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД,
обстоятелства, признати от страните и приети за безспорни от
първоинстанционния съд.
Във връзка с настъпилото ПТП Д. М. е предявил при застрахователя
извънсъдебна претенция за обезщетение за неимуществени вреди по реда на
чл. 380 КЗ, по която няма доказателство за заплащане, поради което по
смисъла на чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ процесуалната предпоставка за
предявяване на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е налице и производството е
допустимо.
От приложената медицинска документация – епикриза от МБАЛ „Юлия
3
Вревска“ – Бяла, ИЗ № 203/2021 г., се установява, че непосредствено след
инцидента (19.01.2021 г.) пострадалият е бил транспортиран в лечебното
заведение и е хоспитализиран за периода от 19.01.2021 г. до 22.01.2021 г. При
приема му е установена диагноза „Commotio cerebri“ (сътресение на мозъка) и
„Contusio capitis“ (контузия на главата), като е проведено медикаментозно
лечение и наблюдение. В медицинските документи са отразени оплаквания от
силно главоболие, световъртеж, гадене, обща отпадналост и болезненост в
тилната област, както и препоръка за домашен режим и ограничаване на
физическо натоварване след изписването. В резултат на претърпяното ПТП
при ищеца са настъпили болки, страдания и психоемоционален дискомфорт,
които са подробно описани в приетите свидетелски показания и заключението
на съдебно-психологичната експертиза, назначена в първоинстанционното
производство. Проведено е медикаментозно лечение, а ищецът е изписан с
препоръка за продължаващо лечение с ноотропни медикаменти.
От приетото по делото удостоверение за раждане въззивният съд
приема за установено, че към датата на инцидента ищецът е бил на 14-
годишна възраст. От данните от пациентското досие, предоставени от НЗОК,
и амбулаторен лист от 25.11.2020 г., се установява, че към този момент
ищецът е бил с ръст 170 см. и тегло 55 кг., поради което върху него не са
приложими специалните правила по чл. 137б – 137в ЗДвП за използване на
детски обезопасителни системи и забраната за превозване на предна седалка,
отнасяща се до деца до 150 см. ръст.
Първоинстанционният съд е приел и обсъдил съдебна автотехническа
експертиза, от заключението на която се извеждат механизмът на настъпване
на произшествието и релевантните за спора факти. Като причина за
настъпване на произшествието вещото лице по САТЕ посочва действията на
водача с органите за управление, довели до загуба на контрол върху
автомобила при липса на външни препятствия, други участници в движението
или данни за превишена над максимално разрешената скорост.
За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция са
назначени и приети съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихологична
експертиза. Медицинският експерт, въпреки липсата на последваща
медицинска документация и неявяването на ищеца на преглед, приема, че
описаното сътресение на мозъка без обективна неврологична находка покрива
4
критериите на медико-биологичния признак „болки и страдания“ и че при
типично протичане обичайният възстановителен период при подобно
увреждане е около три седмици. Експертът приема, че няма данни за
усложнения или незавършен възстановителен процес.
Вещите лица по СПЕ установяват, че в периода след инцидента при
ищеца са били налице типични травматични последици – повишена
тревожност, безсъние, притеснение, избягване на ситуации, свързани с
инцидента, което се потвърждава и от свидетелските показания. При
освидетелстването към момента на експертизата експертите не констатират
данни за трайна тревожно-депресивна симптоматика, като приемат, че
настъпилите психоемоционални смущения са били временни и са отзвучали
под влияние на благоприятните личностни и семейни фактори, включително
подкрепа от близките, възстановяване на социалните контакти и адаптацията
му към ежедневието.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключенията по приетите
експертизи като пълни, обективни и компетентни, тъй като са изготвени от
вещи лица с необходимата специалност, съобразени с наличните
доказателства по делото.
От показанията на свидетелката М.К., живуща в съседство на
семейството, които съдът кредитира като логични, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че след
изписването си ищецът е бил разсеян, не помнел самия инцидент, оплаквал се
от болки в гърдите, краката, гърба, имал видими синини по гърба, бил
неспокоен, с проблеми със съня, страх да се вози в автомобил и известно
време е избягвал пътуването с училищния автобус. Свидетелката сочи, че
личният лекар е предписал и медикамент „Атаракс“ за обезпокояващите
симптоми на тревожност и безсъние, както и че за известен период след
инцидента ищецът е отсъствал от училище и е понижил успеха си, като
трудно се е концентрирал.
Събраните по делото данни от НЗОК за извършените медицински
прегледи след инцидента не сочат търсене на специализирана неврологична
или психиатрична помощ, нито провеждане на допълнителни терапевтични
или рехабилитационни процедури, различни от консултации при личен лекар
по повод вирусни инфекции и профилактични прегледи.
5
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
следното от правна страна:
Районният съд правилно е приел, че са налице елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – протИ.правно поведение на водача, вина,
вреди и причинно-следствена връзка между тях, а оттам е счел, че са налице
предпоставките за отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 429 и чл. 493 КЗ и го е осъдил да заплати на насрещната страна
сумата в размер на 3500 лв. – застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № BG/30/120003362187, ведно с лихва за забава от
страна на застрахователя върху обезщетението за неимуществени вреди
считано от 24.02.2021 г. – датата, на която ищецът е заявил до застрахователя
претенцията си. до окончателното плащане, както и да заплати на адв. Ж. Д.
Д.-К. от АК–Хасково на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер
на 500 лева.
Според заключението на САТЕ, подкрепено от писмените доказателства
по делото, произшествието е настъпило вследствие на загуба на контрол от
страна на водача при отсъствие на външни препятствия, други участници в
движението или превишена скорост. Експертът уточнява, че водачът не е
изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП за непрекъснат контрол върху
автомобила и съобразяване на поведението с конкретните пътни и атмосферни
условия. Дори да се приеме наличието на заледен участък, това не
освобождава водача от задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП да избере скорост и
начин на управление, съобразени със състоянието на пътната настилка, така че
да бъде в състояние да предотврати излизане от платното и удар в крайпътно
съоръжение. Вината на водача се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и в
процеса не са ангажирани доказателства, които да оборят тази презумпция.
Исканият от ответника свидетел – водачът на автомобила, не е бил доведен,
въпреки дадените от съда указания, поради което и това доказателствено
искане е останало неосъществено по вина на застрахователя.
Ето защо въззивният съд приема за правилен и доказателствено
обоснован извода на първата инстанция, че протИ.правното поведение на
водача се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат – телесното увреждане и психоемоционалните последици
при ищеца. За тях отговаря застрахователят по задължителната застраховка
6
„Гражданска отговорност“ по силата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1
КЗ.
По отношение на възражението за съпричиняване, основано на
твърдение за непоставен обезопасителен колан, въззивният съд приема, че по
делото категорично не е доказан принос на пострадалия за настъпване на
уврежданията. Съдебно-медицинската и автотехническата експертиза
установяват, че описаните травми – сътресение на мозъка и контузия на
главата – могат да настъпят и при правилно поставен предпазен колан, тъй
като главата е свободна част на тялото и при странично движение на
автомобила може да достигне до елементи от купето.
Неоснователно е и възражението, че ищецът неправомерно се е возил на
предна седалка. С оглед на това, че ръста и теглото му към
датата на последния преди инцидента преглед при личен лекар, ищецът не
попада в хипотезите на чл. 137б–137в ЗДвП относно забраната за превозване
на деца на предна седалка и ползването на специални детски системи.
От заключенията на САТЕ и СМЕ категорично се установява, че
констатираното увреждане – сътресение на мозъка и контузия на главата –
може да бъде получено и при правилно поставен предпазен колан, тъй като
главата остава свободно подвижна част от тялото и при деформации в
купето, при странично движение и удар, могат да настъпят контакти на
главата с елементи на купето или стъклата. При това положение, дори и да се
приеме, че ищецът не е ползвал или е ползвал неправилно обезопасителен
колан, ответникът не е доказал, че при хипотетично правилно поставен колан
конкретното увреждане не би настъпило или би било в по-лека степен.
Относно вида и тежестта на уврежданията следва да се посочи, че
травмата е лека по степен – сътресение на мозъка без обективна неврологична
находка и контузия на главата. Възстановяването е протекло в рамките на
около три седмици. Няма данни за усложнения, трайни последици или
необходимост от последващо лечение. Справката от НЗОК не съдържа
информация за медицински прегледи, свързани с последици от ПТП.
По отношение на психоемоционалното състояние
съдебнопсихологичната експертиза установява остра стресова реакция, която
е нормална при подобно събитие. Тревожността и страхът от пътуване са били
временни и напълно преодолени към момента на освидетелстването. Няма
7
данни за трайни психични разстройства, нито за продължаваща симптоматика.
Социалното функциониране на пострадалия е възстановено напълно. Тези
факти изключват възможността за присъждане на по-високо обезщетение от
вече определеното, както и обезсилват твърденията на застрахователя, че
вредите са незначителни.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, при опреД.е на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедлИ.ст. Уточнено е, че понятието "справедлИ.ст" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедлИ. възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В конкретния случай
настоящата инстанция намира, че определеният от районния съд размер от
3 500 лв. е съобразен с критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД и с конкретните
обстоятелства по делото - възрастта на пострадалия, естеството на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, характера на
психическите реакции, социалните ограничения и икономическите реалности
към момента на деликта. Отчетена е и обществено-икономическата
конюнктура в страната към 2021 г., включително размерът на минималната
работна заплата и нИ.то на обезщетенията, присъждани в сходни случаи.
При тези данни съдът намира, че присъдената сума не е занижена, както
твърди ищецът, нито прекомерна, както поддържа застрахователят, а
представлява справедлив еквивалент на понесените от пострадалия болки и
страдания. Ето защо оплакванията на застрахователя за прекомерност на
обезщетението и на пострадалия за неговата недостатъчност се явяват
необосновани.
8
Направеното във въззивната жалба оплакване, че акцесорният иск за
законна лихва следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на процеса
плащане на цялата искова сума, е неоснователно. По делото липсват каквито и
да било доказателства за извършено плащане, нито е наведено такова
възражение пред първата инстанция. В доклада по чл. 146, ал. 2 ГПК на
ответника изрично е указано, че в негова тежест е да установи евентуално
изпълнение на задължението, но независимо от това той не е ангажирал
доказателства за извършено плащане – нито платежно нареждане, нито
извлечение, нито друг документ. Поради това твърдението за погасено чрез
изпълнение главно задължение е недоказано и не следва да се обсъжда в
производството пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че обжалваното
решение е правилно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка и правилно приложение на материалния закон и процесуалните
норми, поради което подадените въззивни жалби от страните в производството
следва да бъдат оставени без уважение, а решението – потвърдено.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че първоинстанционният
съд е определил и разпределил разноските в съответствие с приложимите
разпоредби на чл. 78 ГПК, както и с действителното съотношение между
уважената и отхвърлената част на предявения иск.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и неоснователността
и на двете въззивни жалби, съдът приема, че не са налице предпоставки за
присъждане на разноски за въззивното производство в полза на която и да е
страна.
Водим от горното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/17.06.2025 г., постановено по гр. д. №
943/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10