Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С решение № от 09.12.2014 год., постановено по гр. дело № по описа за 2014 год. на ВТРС е отхвърлен предявеният от В. С. Д. против П. Й. П. иск на основание чл. 422, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде установено, че в полза на В. С. Д. съществува вземане от П. Й. П. за сумата от 6000 евро, представляващо връщане на недължимо платена лично на ответника в качеството му на физическо лице сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.05.2011 год., сключен между „Б.” ООД, представлявано от П. Й. П. и В. С. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 07.05.2014 год. Осъден е същият и на разноски. Срещу така постановеното решение е подадена възивна жалба от В. С. Дочев, чрез адвокат У.С жалбата са направени оплаквания за пороци касаещи неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. В срока за отговор не е депозиран такъв. Във възивното производство жалбоподателят- ищец поддържа жалбата си,а ответник-жалба заема становище за нейната неоснователност,респективно решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Съдът като взе предвид оплакванията направени с жалбата, заетите от страните становища, доказателствата по делото и съобрази закона,намира : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред Великотърновския районен съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, дължимо на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С предявения иск ищецът, твърди, че между него и търговско дружество „Б.” ООД, на което ответникът е бил управител, е имало сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот, по силата на който ищецът е възложил построяването и се е задължил след това да закупи гараж, на стойност 6000 евро. В изпълнение на задължението си по договора, той е заплатил стойността на имота по банков път, с цитирани подробно от него по дати вносни бележки, като изцяло е погасил задължението си. Плащането е било извършено на посочената от ответника в предварителния договор банкова сметка. През месец 02.2014 г. установил, че посочената банкова сметка не е на дружеството продавач, а лична на ответника. С оглед на това ищецът счита, че е платил без основание на ответника посочената в предварителния договор сума и поискал връщането й, но му било отказано. За това свое вземане се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1351/2014 г. на ВТРС. Длъжникът е възразил в заповедното производство, че не дължи сумата, предмет на заповедта за изпълнение. Моли съда да приеме за установено, че в негова полза съществува вземане от ответника, съгласно издадената заповед, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.Ответникът е оспорил иска. Заявил е, че заплатените от ищеца суми са дължимо платени, като управителят е бил надлежно овластен да получава плащания по сключените предварителни договори, предвид затрудненото финансово състояние на дружеството и за да не бъдат ощетени бъдещите купувачи.По делото са събрани писмени и гласни доказетлства:вносни бележки за съответните суми, от които е видно внасянето им по цитираната в договора банкова сметка, с титуляр ответника лично,протокол от общо събрание на „Б.” ООД,за взето решение управителя П. П. да получава суми по подписани договори по собствена сметка до приключване на съдебните производства.Разпитан е свидетел.Постановено е обожалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно,тъй като жалбоподателят е платил без правно основание на ответника сумата в размер на 6000 евро-задлъжение за плащане на цена на недвижим имот по сключен предварителен договор.Видно от договора е изрично посочена банкова сметка, на която следва да се плати, и титуляра й – ответника П. П.. Вносните бележки, подписани от ищеца са с изрично посочен титуляр ответника лично, така че в този смисъл твърдението на ищеца, че не е разбрал на кого точно плаща, остава голословно.Плащането към ответника е редовно и е съобразено с уговореното между страните по сключения предварителен договор на 18.05.2011 г.Изпълнението е посочено да се осъществява именно по този начин,с оглед клаузите по договора. Правилно районния съд е приел, че длъжникът се е съобразил точно с договора, като е изпълнил уговореното.Изпълнението има погасителен ефект и не може да се приеме че е платено без основание на овластеното за това лице.В изпълнение на основното си договорно задължение ищецът извършва плащането по банков път по посочена банкова сметка.По силата на договора плащането по сметката на третото лице се счита за плащане по договора,респективно плащане на кредитора.Фактът че кредиторът е приел плащанията извършени от ищеца по банковата сметка на П. като плащания по предварителелния договор се установява от разпитания свидетел К./л.48,49 от първ. дело /.Според показанията на разпитания свидетел престацията е достигнала до кредитора и той в изпълнение на договора е приел плащането.Дружеството не е оспорило начина на плащане.Дори и да приемем че ответникът е действал без представителна власт се счита че търговецът е потвърдил действията като не се е противопоставил на извършваните по този начин плащания.В тази смисъл е нормата на чл.301 от ТЗ.Кредиторът не само че не се е противопоставил,но е изрично овластил ответника за което е представен протокол от проведено общо събрание на съдружниците от 07.01.2011 г.Като частен диспозитивен документ,неговото съдържание се потвърждава от показанията на разпитания свидетел,коийто като съдружник е участвал при вземането на решението за овластяването нта ответника с посочените в него права.В този смисъл е неоснователно оплакването,че протоколът от общото събрание на ответното дружество не съдържа валидно упълномощителна сделка. Ето защо решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.С оглед изхода на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените по делото разноски от ответник жалба в размер на 310.00 лева внессен по договор за правна защита и съдействие адвокатски хонорар. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА решение № от 09.12.2014 год., постановено по гр. дело № по описа за 2014 год. на ВТРС като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДАВ. С. Д., с ЕГН * от гр. В. Т., ул. Б. Б., 3, Б, А. 9 да заплати на П. Й. П., от гр. В. Т., ул. Ц. Ц., 11, А. 14 сумата 310 лева, направени разноски във възивното производство. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |