№ 686
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 298 от 15.10.2024г. постановено по гр.д. № 306/2024г. по описа на ОС-
Перник, ГО, съдът е уважил изцяло иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД, като е
осъдил ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати в полза на Н. Р. Н. сумата от 30 000 лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени
болки и страдания, получени в резултат на счупване на десния крак, получено на 12.12.2023
г. вследствие попадане в дупка в асфалтовото покритие на пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1600 лв., представляваща заплатена по делото държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Присъдени са разноски, като община Преник е осъдена да заплати в полза на адвокат
С. Д. от АК - Перник, сумата от 2 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ОБЩИНА ПЕРНИК оспорва решението в неговата
осъдителна част изцяло. На първо място посочва, че съдът неоснователно и необосновано е
приел, че ответникът е виновно отговорен за причинената злополука със своите действия
и/или бездействия на определено физическо лице, негов служител, работник или външен
1
изпълнител на когото в мотивите на решението се твърди, че е възложено поддържането на
процесното място. Изтъква факта, че няма реализирано от страна на общината
противоправно действие или бездействие на нейни служители, от което да са произтекли
вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и възлагане на
работа и причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Липсват
безспорни доказателства, които да ангажират отговорност на община Перник като
решението се базира единствено на показания на свидетел, намиращ се в роднинска връзка с
ищеца. От представените медицински документи не видно, че увреждането е настъпило
именно на участък от уличната мрежа на територията на Община Перник. В епикризата на
АСМП-ИПСМП от д-р В.Ч. е видно единствено наличие на травма на дясно ходило, но
механизма на настъпване на злополуката е неясен. Този факт е приет от съда като са
изложени бланкетни мотиви, че е неоснователно направеното от страна на процесната
община възражение. Още повече, че ищцата е пресичала на участък от пътното платно,
който не е предвиден за преминаване на пешеходци. Това също не е взето в предвид от
първоинстанционният съд при постановяване на решението си. От друга страна релевира
отново направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като
увреденият ищец е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за
произлезлите Вреди, а именно неположена дължима грижа да прояви внимание при
движението си, която ако бе положена, би осуетила причиняването на телесната повреда.
Счита, че първоинстанционното решение е постановено при липса на реална преценка за
събраните в хода първоинстанционното разглеждане на делото факти и обстоятелства като
са изложени общи и бланкетни мотиви за уважаване на иска в пълния претендиран размер.
Освен това възстановителният период при ищцата е бил със средностатистическа
продължителност, което не обосновава факта, че е присъден максимално претендирания
размер на обезщетението. За да бъде присъден пълният претендиран размер на
обезщетението следва да са доказани твърдените в исковата молба обстоятелства. Към
исковата молба са приложени амбулаторни и болнични листове, от които не може да се
направи обоснован извод относно описаните обстоятелства от ищцата и твърдяни болки и
страдания. Твърди, че присъденият размер не съответства на претърпените болки и
страдания. Няма трайни увреждания и неблагоприятни последици за пострадалото лице,
опорната функция и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили
неблагоприятни последици за здравето на ищцата във физическо отношение. В този смисъл
размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с критерия за
справедливост в чл.52 от ЗЗД. Затова моли в условие на евентуалност да се намали размера
на присъденото обезщетение в съответствие със съдебната практика по чл.52 от ЗЗД.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Р. Н. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45
ЗЗД.
Ищцата Н. Р. Н. твърди, че работи като приемчик в супермаркет „Гризли“, находящ
се в гр. Перник, кв. „Църква“ и на 12.12.2023г. около 17,30ч. си тръгнала от работа заедно с
колежките Е. М. и Ц. С.. Двете я изчакали на тротоара пред магазина, докато изхвърля
торбичка с боклук в контейнер за смет, разположен от другата страна на ул.„Вела Пеева“. На
връщане пресякла ул. „Вела Пеева“ на кръстовището с ул.„Димитър Благоев“.
Непосредствено преди да се качи на тротоара пред магазина десният й крак попаднал в
дупка в асфалта на пътното платно. Било вече тъмно, а мястото - недобре осветено.
Изпитала силна болка, загубила равновесие и паднала. Колежките й помогнали да се
изправи и да се качи в колата на Е., която я закарала у дома. Кракът в областта на стъпалото
продължил да я боли силно и се подул, затова на другия ден сутринта потърсила
медицинска помощ. Извършената в МБАЛ “Рахила Ангелова“ - Перник рентгенография
показала фрактура на дясна глезенна става. Кракът й бил имобилизиран с ортопедична
шина, за период от 45 дни. През този период била принудена да провежда лечение в
домашни условия при постелен режим. Придвижването в жилището и за обслужване на най
- елементарни физиологични и хигиенни нужди било изключително затруднено и
невъзможно без помощта на майка й В. Й.. Твърди, че след свалянето на шината и до днес
десният й крак се подува и я боли. Физическите болки от травмата все още не са отшумели.
Движенията й продължават да са с ограничен обем. Сочи, че за периода от 13.12.2023г. до
10.02.2024г. била неработоспособна и в болничен отпуск. Претендира неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в размер на 30 000 лв., ведно със законните последици.
Ответникът Община Перник оспорва изцяло предявения иск, тъй като не е доказано
наличието на настъпили увреждания в здравословното състояние на ищцата в резултат на
падане на общинска пътна мрежа на територията на Община Перник в посочения интервал
от време. Липсва индивидуализация на вида на посочената неравност, както и къде е
настъпило увреждането, в резултат на което ищцата е получила посочените травми. Счита
иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и не отговарящ на действително
претърпените вреди. Липсват данни за произхода на дупката на пътното платно, както и
наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.
От фактическа страна се установява, че на 12.12.2023г. около 17,30ч. ищцата си
тръгнала от работа заедно с колежките Е. Д. и Ц. С., които я изчакали на тротоара пред
супермаркет „Гризли“, находящ се в гр. Перник, кв. „Църква“, докато тя пресякла платното,
за да изхвърли торбичка с боклук в контейнер за смет, разположен от другата страна на ул.
„Вела Пеева“. На връщане пресякла отново ул. „Вела Пеева“ на кръстовището с ул.
„Димитър Благоев“, но преди да се качи на тротоара пред магазина, десният й крак попаднал
в дупка в асфалта на пътното платно. Било вече тъмно, а мястото - недобре осветено, затова
не видяла дупката. Изпитала силна болка, загубила равновесие и паднала. Колежките й
3
помогнали да се изправи и да се качи в колата на Е., която я закарала у дома й. На следващия
ден отишла на преглед в МБАЛ “Рахила Ангелова“ – Перник, където констатирали чрез
рентгенография наличието на фрактура на дясна глезенна става.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно -
показанията на св.Д. /колега-очевидец/ и Й. /майка/, разпитана в о.с.з. на 12.09.2024г., които
съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Св.Д. твърди, че тя, заедно с още една колежка Ц. С., изчаквала Н. Н. да изхвърли нещо, за
да се приберат заедно от работа. Видяла как кракът на ищцата попаднал в дупка на пътното
платно. Мястото било неосветено, тъй като не всички лампи от уличното осветление
работели. Това се е случило около 17,00 – 17.30 ч. при липса на снежна покривка. След
инцидента лично извозила Н. до дома й, където я предала на майка й.
Майката на ищцата св.Й. потвърждава факта, че на 12.12.2023 г. дъщеря й била докарана
вкъщи от колежката й Е.. Кракът на Н. много я болял, но не е предполагала, че е счупен. На
следващия ден, след снимка, се е установило, че има счупване и се е наложило кракът да
бъде обездвижен в кора, подобна на гипс. За период от 2 месеца дъщеря й се придвижвала с
помощта на нейните родители, като два месеца не е ходила на работа, била в отпуск по
болест. Няколко месеца след инцидента се оплаквала от болки в крака и пиела лекарства.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Д. относно механизма на
настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от
медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.35 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука е получила една средна
телесна повреда, а именно: счупване на дясна глезенна става. Кракът й е бил
имобилизиран с ортопедична шина /ортеза/ без оперативна намеса, която следвало да
носи за период от 45 дни. При нормално протичащ възстановителен процес
средностатистическият период на възстановяване при травма от това естество е от порядъка
на около 2,5 - 3 месеца. В случая травмата е отшумяла за 3 месеца. Въз основа на клиничния
преглед от 12.09.2024г. вещото лице отбелязва, че основните функции на долния крайник -
опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили неблагоприятни
последствия за здравето на ищцата във физическо отношение. Единствено се очаква за в
бъдеще да е налице болезненост в областта на дясното ходило при физическо натоварване,
както и появяващи се периодични болки при промяна на атмосферните условия.
Основният спорен по делото въпрос е дали мястото на инцидента е общинска собственост, а
отговорът е положителен. Процесната злополука е станала на асфалтовото покритие на
пътното платно в гр.Перник, кв. „Църква“, ул. „Вела Пеева“ пред супермаркет „Гризли“, до
кръстовишето с ул. „Димитър Благоев“. При наличието на супермаркет това предполага и
наличието на пешеходци, които всекидневно преминават оттам. Това платно е част от
общинската пътна мрежа на гр.Перник, т.е. собственост е на ответната община. От
4
показанията на св.Д. /очевидец/, се доказва пълно и главно, че в момента на инцидента
участъкът от пътното платно, е бил в лошо състояние, поради наличието на дупка в
асфалтовото покритие. Мястото е било неосветено, като не е имало снеговалеж или
заледяване т.е. неоснователно е релевираното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата. Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, сочещи, че е
доказано противоправно бездействие от страна на служители на ответника, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за поддържане на процесния участък от локалното
пътно платно, който е част от общинската пътна мрежа в безопасно за гражданите състояние.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на дупка в асфалтовото покритие на пътното платно в гр.Перник, кв.
„Църква“, ул. „Вела Пеева“ пред супермаркет „Гризли“, до кръстовишето с ул. „Димитър
Благоев“.
САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на
основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по отстраняване на
неравности, находящи се на пътното платно пред супермаркет, която безспорно е публична
общинска собственост. В случая се търси отговорност на възложителя, която е обективна и
безвиновна, и произлиза от общото задължение на общината да поддържа пътната настилка
по улиците на Перник в изправност както в частта на пътното платно, така и по
прилежащите тротоари, още повече когато последните се намират в близост до супермаркет,
където се предполага наличието на повече пешеходци. “При деликта, когато едно лице
действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е
противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това
бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които
е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона
действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат.
Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така
те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато
общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да
положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако
предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят
вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение № 488/07.02.2012г. по
гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290 ГПК/
Дали от събраните по делото доказателства може да се направи извод за противоправно
бездействие на ответника, предпоставящо отговорността му за вредите от станалия
инцидент, е въпрос от съществото на спора. В други решения на ВКС се приема, че когато
законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в
5
крайна сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
ОС е приел, че процесната част от пътното платно на улица е част от инфраструктурната
мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината контрол върху
изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали проблема, служителите
на ответника са в неизпълнение на законово възложените им задължения, поради което са
налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните
съображения:
От показанията на св. Д. се установи, че ищцата е паднала на връщане по пътното платно,
поради наличието на дупка в асфалта. Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Наличието на неравен пътен участък, независимо дали е на тротоара или на пътното платно
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в практиката на ВКС от
гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява противоправно
бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по
реда на чл.290 ГПК решение от 11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се
приема, че "стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането на
организацията на движението, за изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се
пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1
от ДР на Нар.№ 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, "стопанин на
пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая
общината. Доколкото в хипотезата на чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и
главно виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в
изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото
увреждане, съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС
правилно е счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи
отговорността на общината при условията на чл.49 ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч.
тротоарите към тях съставляват публична общинска собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2
ЗП, които се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Почистването и поддръжката на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на
чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
6
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на пътното платно в района на кв.
„Църква“, ул. „Вела Пеева“ пред супермаркет „Гризли“, до кръстовишето с ул. „Димитър
Благоев“ в гр.Перник, е задължение на община Перник, без оглед на това на кого конкретно
е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да
контролира правилното, редовно и надлежно ремонтиране на тротоара от страна на третото
лице-изпълнител, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската
среда, пътното платно е с обществено предназначение и предвид свободния достъп на
пешеходци до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата
повърхност. Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не се вреди
другиму с оглед местонахождението, свободния достъп на пътни превозни средства и хора и
обичайното преминаване по това място на пешеходци, тъй като в близост се намира
супермаркет. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и
ремонтира за своя сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от
уличната инфраструктура. Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в
града в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и
да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата
не е изпълнила задълженията си да организира безопасно движение по улиците. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината,
настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й. Претърпените от ищцата вреди са в пряка причинна връзка с
бездействието на лицата, на които е било възложено от ответната община упражняване на
надзор и отстраняване на неравности по настилката на пътното платно, поради което са
причинени по повод възложената им работа. Установява се по безспорен начин от
показанията на свидетелката, че мястото на инцидента е било необезопасено, че
увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с бездействието на
ответника.
ПО РАЗМЕРА:
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл.52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата - 36 години към 2023г., икономическата конюктура в страната за 2023г.,
факта, че е получила само една средна телесна повреда - счупване на дясна глезенна става, че
е била лекувана консервативно - имобилизирана с ортопедична шина, която носила за
период от 45 дни, че периодът на възстановяване е около 2,5 - 3 м., че основните функции на
долния крайник - опорната и ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили
неблагоприятни трайни последствия, че в бъдеще е възможно да има болезненост в областта
на дясното ходило при физическо натоварване, както и появяващи се периодични болки при
промяна на атмосферните условия, САС счита че претенцията неправилно е уважена в
размер от 30 000 лв., предвид обема на претърпените неимуществени вреди и следва да се
намали до 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването им. В
7
останалата част до претендирания размер от 30 000 лв. претенцията е неоснователна и като
такава слеедва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част за разликата над 15 000
лв. до 30 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 30 000 лв., като жалбата е частично основателна. Затова на
осн.чл.78 ал.1 въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя направените по делото
разноски, които са общо 600 лв. Платена д.т. От тях дължими са само 300 лв., както и сумата
от 200 лв. Юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 ГПК.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК общината дължи в полза на ищцата направените по делото разноски,
в размер на 1600 лв. платена д.т. и депозит. От тях дължими са само 800 лв. с оглед
уважената част от иска.
В разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е предвидено, че ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи за всяка съдебна инстанция.
Обстоятелството, че договорът за правна защита и съдействие не съдържа уговорки каква
част от възнаграждението се дължи за защита по въззивната жалба на ищеца и каква част - за
защита срещу въззивната жалба на ответника, е ирелевантно за преценката относно размера
на дължимото възнаграждение. След като процесуалното представителство е осъществено
при условията на чл. 38 ЗА, за размера на възнаграждението са приложими разпоредбите на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36 ЗА, и
липсата на конкретни уговорки в договора по повод на възнаграждението не е аргумент да се
откаже присъждането му. Затова на осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Д., член на САК, следва
да се присъди адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред
първа инстанция, в размер на 1700 лв. за адвокатско възнаграждение. Аналогично за
въззивна инстанция е дължимо такова в размер на 1000 лв. без ДДС или общо за двете 2700
лв.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК по компенсация ищцата дължи юрисконсултско възнаграждение в
полза на общината, в размер на 150 лв. за първа инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261943/10.06.2022г. постановено по гр.д. № 15539/2019г., по описа на
СГС, ГО, 5-състав в осъдителната част, за разликата над 15 000 лв. до сумата от 30 000
8
лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ОБЩИНА
ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” № 1а, иск за разликата
над 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/ до 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания, получени в резултат на счупване на дясна глезенна става, получено на
12.12.2023г. вследствие попадане в дупка в асфалтовото покритие на пътното платно, в
района на кв.„Църква“, ул. „Вела Пеева“ пред супермаркет „Гризли“, до кръстовишето с ул.
„Димитър Благоев“ в гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.05.2024г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна част .
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” №
1а ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат С. Д. от АК – Перник на основание чл.38 ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв./хиляда и седемстотин лева/ /без ДДС/
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, както и сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ /без ДДС/ адв.възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, гр. Перник, пл. „ Св. Иван
Рилски” № 1а ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н. Р. Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
800 лв./осемстотин лева/ направени разноски пред първа инстанция с оглед уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Н. Р. Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ОБЩИНА
ПЕРНИК, БУЛСТАТ 00386751, гр. Перник, пл. „ Св. Иван Рилски” № 1а, сумата от 500
лв./петстотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция и сумата от 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК за първа инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9