Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.04.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1036 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1687/03.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 3559/2015г. по описа на Районен съд – С.З., с което „З.” АД е осъдена да заплати на П.А.П. сумата
от 6 443, 41 лв. на основание чл.226 от КЗ/отм./, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на
14.05.2013г. от И.Д.К., при управление на МПС - товарен автомобил - влекач „С.
Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг. №А5434КР, собственост на „С.“ ЕООД, с прикачено към
него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг.№А8891EE, собственост на „С.“ ЕООД, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в „З.” АД, полица №22112001442025, със срок на валидност от
14.06.2012г. до 13.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 14.05.2013г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 950 лв.
Въззивникът „З.” АД излага доводи
за неправилност на решението и моли въззивния съд да се произнесе с решение, с
което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия П.А.П. взема
становище, че същата е неоснователна, необоснована и следва да бъде отхвърлена.
Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като законосъобразно,
правилно и обосновано.
Трето лице – помагач И.Д.К. не
подава отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанионния съд е предявен иск с правно
основание чл.226 от КЗ /отм. и чл.86 ЗЗД.
Ищецът П.А.П. моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.” АД да
заплати сумата от 1 250 лв., представляваща част от сумата от 6 443, 41 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на претърпяното от
него ПТП на 14.05.2013 г., изразяващи се в направени разходи за лечение и
закупуване на модулна протеза, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
С протоколно определение от 29.10.2019 г. на основание чл.214 ГПК е
допуснато изменение на иска за главница, като същия да се счита заведен за сумата
от 6 443, 41 лв., представляваща цялото претендирано застрахователно
обезщетение за причинени в резултат на ПТП от 14.05.2013 г. имуществени вреди,
вместо първоначално посочената частична сума в размер на 1 250 лв.
Ответникът „З.“ АД С. е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в
който оспорва иска по основание и размер.
Третото лица помагач на страната на ответника – И.Д.К. представя писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни.
По делото е представено заверено копие от влязла в сила присъда №66/10.05.2019г.
постановена по НОХД №1111/2018г. по описа на РС Я., с която И.Д.К. е признат за
виновен и осъден за това, че на 14.05.2013г., около 17.00 часа на участък от АМ
„Тракия“ - в строеж, ЛОТ 4, км 298+800, при управление на МПС - товарен
автомобил - влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг. № ***, собственост на „С.“
ЕООД, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг. № А 8891 EE,
собственост на „С.“ ЕООД, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани
в чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с товарен
автомобил „С. Р 124 ЦБ X 3 400“ с peг. № СТ 9411 СМ, собственост на „Транс експрес
07“ ООД и по непредпазливост е причинил на П.А.П. една тежка телесна повреда и
три средни телесни повреди, както следва: тежка телесна повреда изразяваща се в
ампутация на лявата подбедрица на границата между средната и горната третина представляващо
„осакатяване на левия долен крайник“ и средни телесни повреди, съчетана травма
с ретроперитониален хематом, контузия на корема с десерозация на сигмата и
ректума, наложили извършване по спешност на лапаротомия и саниране на органите
в коремната кухина, и довели до изпадане на пострадалия в състояние на
травматичен шок, са причинили на П. „разстройство на здравето, временно опасно
за живота“, счупване на десен долен крайник, със засягане на нервни стволове и
магистрални съдове, като срока на заздравяване е не по-малък от 1 година, при
нормален ход на оздравителните процеси, е довело до „трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник“ и счупване на тазовите кости по типа на
Малген, като срока на заздравяване е не по-малък от 8-10 месеца, при нормален
ход на оздравителните процеси, което е причинило „Трайно затрудняване
движенията на долните крайници“ на П. – престъпление по чл.343 ал.1, б.Б пр.1,
вр. чл.342 ал.1 от НК.
По делото не е спорно, че по
отношение на управлявания от И.Д.К. товарен автомобил - влекач „С. Р 124 ЛА 4X2
НА“, с peг. № ***, собственост на „С.“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке
“Шмитц СКИ 24“ с peг. № А 8891 EE, собственост на „С.“ ЕООД към датата на ПТП
14.05.2013г. е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност",
сключена с ответника „З.“ АД – полица №22112001442025, със срок на валидност от
14.06.2012г. до 13.06.2013г.
За установяване размера на причинените имуществени вреди по делото са
представени многобройни писмени доказателства и е назначена и изслушана
комплексна съдебно-счетоводна – съдебно-медицинска експертиза. От заключението
на вещите лица се установява, че във връзка с автозлополуката на 14.05.2013г.
ищецът П.А.П., тогава на 25 години, е
получил: Травматично размачкване на лявата подбедрица, довело до ампутацията й;
открито счупване на дясната голямо пищялна кост с увреждане на нервите
тибиалис, перонеус, комунис, перонеус профунда, перонеус суперфициалис,
суралис. Уврежданията са в резултат от действието на твърди тъпи предмети с
голяма кинетична енергия и са последица от ПТП на 14.05.2013 г. Ампутацията на
лявата подбедрица е по необходимост и осъществява медико-биологичния признак –
загуба на лявата подбедрица. Уврежданията на дясната подбедрица са причинили
трайно затруднение на движението, което няма изгледи за възстановяване и ще
остане до края на живота. Предвид загубата на лявата подбедрица, уврежданията в
дясната подбедрица водят до невъзможност за самостоятелна походка. Вещите лица
дават заключение, че общата сума на направените разходи от П.А.П. за
проведеното лечение е 6 446, 31 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Към датата
на ПТП – 14.05.2013 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица №22112001442025 издадена със срок на валидност от
14.06.2012г. до 13.06.2013г. Поради това
ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди съгласно
чл.223 КЗ(отм.), а ищецът като претърпял вреди вследствие причиненото от
застрахования ПТП, има право на пряк иск срещу застрахователя на делинквента.
По делото
безспорно също така се установи, че причинените вреди на ищеца се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил – И.Д.К., което е установено влязла в сила
присъда № 66/10.05.2019 г. постановена по НОХД №1111/2018 г. по описа на РС Я..
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да
бъде ангажирана, като предявеният иск за имуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно
размерът на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:
Видно от
представените писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза общата сума на направените разходи от П.А.П. за проведеното лечение
е 6 446, 31 лв.
Ответникът
възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец. Въззивният съд намира, че не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че ищецът с поведението си е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, поради което възражението се явява
неоснователно.
По
възражението за изтекла давност:
Съгласно
чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземанията за непозволено
увреждане не е предвиден друг срок и затова за тях се прилага общата 5 годишна
давност. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно
указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълкувателно
дело № 3/2016 г. на ОСГТК: "срокът на погасителната давност не тече,
докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез
посоченото основание и заявения петитум. За разликата над предявената част от
вземането давността не спира и не прекъсва.
Новата
разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г. / въвежда правилото, че
"когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва
само за предявената част". Следователно при предявен частичен иск
прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е
предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената
част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и
не прекъсва, а продължава да тече.
Това се отнася и за хипотезата, при която
частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С
увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата
му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на
увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл.
214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД.
В настоящия
случай с исковата си молба от 22.07.2015 г. ищецът е предявил иск за обезщетение
на имуществени вреди, причинени му от процесното ПТП за сумата от 1 250 лв. представляваща
част от сумата от 6 443, 41 лв., т. е предявен е частичен иск.
С молба от
29.10.2019 г. ищецът е направил искане за увеличаване на предявения иск до
пълния му размер от 6 443, 41 лв. Както е посочено по - горе, до този момент
тази разлика не е била предмет на делото. Поради това давността за нея не е
била прекъсната, нито спряна, следователно е текла от датата на ПТП (14.05.2013
г.) и е изтекла на 14.05.2018 г., т. е. преди искането за увеличаване от 29.10.2019
г. Ето защо е основателно възражението, че претенция е погасена по давност за
увеличената част.
Съдът
прие, че на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 443,
41лв. Предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност, искането
на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи
до предявената с исковата молба сума от 1 250 лв., а за разликата до 6 443, 41
лв. да се отхвърли като погасена по давност.
При прекия
иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за имуществените вреди
се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която първоинстанционният
съд е уважил предявеният иск от П.А.П. против „З.“ АД за сумата над 1 250 лв.
до предявения размер от 6 443, 41 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 14.05.2013г. от И.Д.К.,
при управление на МПС - товарен автомобил - влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг.
№А5434КР, собственост на „С.“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ
24“ с peг.№А8891EE, собственост на „С.“ ЕООД,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в „ З.” АД, полица
№22112001442025, със срок на валидност от 14.06.2012г. до 13.06.2013г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2013г. до окончателното
плащане, като вместо това следва да отхвърли
предявеният иск от П.А.П. против „З.“ АД за сумата над 1 250 лв. до сумата
от 6 443, 41 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени при ПТП на 14.05.2013г. от И.Д.К., при управление на МПС -
товарен автомобил - влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг. №А5434КР, собственост
на „С.“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг.№А8891EE,
собственост на „С.“ ЕООД, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” в З.
АД, полица №22112001442025, със срок на валидност от 14.06.2012г. до
13.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2013г.
до окончателното плащане като погасен по
давност.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на делото ответното дружество следва да заплати на ищеца направените пред
първоинстанционния съд разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на
193 лв.
С оглед
изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените пред първоинстанционния съд
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 161, 20 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З. АД следва да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50 лв. съразмерно
с уважената част от иска.
По
разноските във въззивното производство:
Ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата
№ 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 лв. – 580 лв. +5 % за горницата над 5 000 лв. Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатско възнаграждение е в размер на 652, 17 лв., а заплатеното от ищцата
възнаграждение е в размер на 700 лв. Въззивният съд намира, че претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
С оглед изхода на делото ответното
дружество З. АД следва да заплати на
ищеца направените пред въззивния съд разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 136 лв.
С оглед
изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените пред въззивния съд разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 104 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1687/03.12.2019г., постановено по гр.д. № 3559/2015г. по описа на
Районен съд – С.З. в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск от П.А.П. против „З.“ АД за сумата
над 1 250 лв. до сумата от 6 443, 41 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 14.05.2013г. от И.Д.К.,
при управление на МПС - товарен автомобил - влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг.
№А5434КР, собственост на „С.“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ
24“ с peг.№А8891EE, собственост на „С.“ ЕООД,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в „З.” АД, полица
№22112001442025, със срок на валидност от 14.06.2012г. до 13.06.2013г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2013г. до окончателното
плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от П.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***
против ЗК „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
за сумата над 1 250 лв. до сумата от 6 443, 41
лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени при ПТП на 14.05.2013г. от И.Д.К., при управление на МПС - товарен
автомобил - влекач „С. Р 124 ЛА 4X2 НА“, с peг. №А5434КР, собственост на „С.“
ЕООД, с прикачено към него полуремарке “Шмитц СКИ 24“ с peг.№А8891EE,
собственост на „С.“ ЕООД, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” в З.
АД, полица №22112001442025, със срок на валидност от 14.06.2012г. до
13.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2013г.
до окончателното плащане като погасен по
давност.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати на П.А.П., ЕГН **********, с
адрес: *** направените пред първоинстанционния съд разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 193 лв. и направените пред въззивния съд
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 136 лв.
ОСЪЖДА
П.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** ЗК да
заплати на „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***
направените пред първоинстанционния съд разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 161, 20 лв. и направените пред въззивния съд разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 104 лв.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при
участието на трето лице – помагач на страна на ответника „З.” АД С. – И.Д.К.,
ЕГН **********,***.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.