Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
13.04.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 831 по описа за 2021 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 51917/30.07.2020г. на П.Й.К. и Г.Й.Ч., длъжници
по изп.д. № 20128510402954 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане
на ЧСИ от 10.07.2020г., с което отказал да прекрати изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че
атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Наследодателят им Й.Г.Ч.починал
на 04.08.2013г. До датата на смъртта не им било известно да са предприемани
каквито и да било действия по изпълнителното дело. След смъртта му срещу
наследниците също не били предприемани действия за удовлетворяване на вземането
на взискателя. Налице била хипотезата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК - в
продължение на две години взискателят не поискал извършване на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство било прекратено по силата на
закона. Молят съда да отмени атакуваното разпореждане.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата - „ЗД Б.И.“ АД, не е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20128510402954 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 03.12.2012г. на „ЗД Б.И.“ АД, за събиране на вземанията по изпълнителен лист от
01.03.2010г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 143/2008г.
на РС – Червен бряг. С молбата е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. На
15.12.2012г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
След извършени справки, на 03.12.2012г.,
07.01.2013г. и 14.05.2013г. са наложени запори върху вземания на длъжника. С
молба от 22.07.2013г. длъжникът поискал да бъде вдигнат запора върху
несеквестируеми вземания.
С молба от 09.12.2014г. всикателят поискал от
ЧСИ да извърши справка за банковите сметки на длъжника и да наложи запори. След
подаване на молбата ЧСИ е бездействал, а на 28.05.2015г. е извършил справка в
НБД „Население“, видно от която длъжникът е починал на 03.08.2013г. От
справката са видни и наследниците по закон на длъжника.
С постановление от същата дата –
28.05.2015г., ЧСИ спрял изпълнителното производство на основание чл. 432, ал.
1, т. 3 ГПК, и разпоредил да се уведоми взискателя за спирането. По делото няма
данни това да е направено, нито на взискателя са дадени указания за посочване
наследниците на длъжника и техните адреси.
На 17.09.2018г. ЧСИ е извършил справки
относно имущественото състояние на наследниците на длъжника – М.Ц.Ч., съпруга, и
Г.Й.Ч. и П.Й.К. – дъщери, както и справки в НБД „Население“.
На 30.10.2018г. ЧСИ получил писмо от „ЦКБ“ АД,
съгласно което договорът за банкова сметка ***ата сметка ще бъде закрита. Към
писмото са приложени препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници.
С молба от 27.03.2020г. взискателят „Б.И.“ АД
поискал от ЧСИ да извърши справка в НБДН и да конституира наследниците на
длъжника, както и да извърши справки за банкови сметки и регистрирани трудови
договори на наследниците.
С разпореждане от 03.04.2020г. изпълнителното
производство е възобновено и на основание чл. 429, ал. 2 ГПК на мястото на
починалия длъжник са конституирани наследниците му по закон.
С молба от 10.07.2020г. длъжниците – жалбоподатели чрез
пълномощник поискали от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С атакуваното разпореждане от 10.07.2020г.
ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното производство. Отказът е съобщен на
пълномощника на длъжниците на 20.07.2020г.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от
исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи). Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.). Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това, тъй като прекратяването настъпва по право.
Същевременно съгласно чл. 432, т. 3 ГПК,
изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т.
2 ГПК - при смърт на страна. Съображенията за спиране са същите както в исковия
процес – да се издирят правоприемниците и същите да бъдат конституирани като
страна в процеса. Спирането в тази хипотеза настъпва по силата на закона – т.е.
със самото осъществяване на предвидения от закона факт, без да е нужно искане
на страната или разпореждане на съдебния изпълнител. Следователно в случая от
датата на смъртта на длъжника – 03.08.2013г., изпълнителното производство е
спряно. С разпореждането за спиране ЧСИ само е констатирал този факт.
ЧСИ незаконосъобразно не е изпълнил
задължението си да уведоми взискателя за спирането, нито му е дал указания да
посочи наследниците на длъжника и техните адреси в шестмесечния срок по чл.
230, ал. 2 ГПК. Независимо от това, при липса на такова уведомяване и при
спряно по силата на закона изпълнително производство, до възобновяването и конституирането
по реда на чл. 429 ГПК на правоприемниците на починалия длъжник са спрели да
текат процесуалните срокове, вкл. двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поради това жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Ако вследствие незаконосъобразното бездействие
на ЧСИ жалбоподателите претърпят имуществени вреди в размер на заплатените в
резултат на това бездействие лихви за забава, същите могат да ангажират отговорността
му по реда на чл. 74 ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 51917/30.07.2020г. на П.Й.К. и Г.Й.Ч., длъжници
по изп.д. № 20128510402954 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу
разпореждане на съдебния изпълнител от 10.07.2020г. по същото дело, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.