№ 649
гр. Кюстендил, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба , депозирана от „**********“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от изпълнителния директор Л.
Д.а, срещу Определение №394/15.04.2022г., постановено по гр.д. №1693/2021г. по описа на
Районен съд Кюстендил.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е отхвърлена като неоснователна
молбата на ищеца „**********“ ЕАД за изменение на Решение №93/11.02.2022 г. по гр.д.
№********* г. на КнРС в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
сторените в производството деловодни разноски в размер на 250 лева.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че ответникът е направил отказ от наследство след
входиране на исковата молба, при което неговото извънпроцесуално поведение е дало повод
за завеждане на делото.Твърди, че се касае за новонастъпил факт след предявяване на иска,
който се дължи на независещи от ищеца причини, поради което не са налице основания за
възникване на отговорността му за разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
По ч.гр.д. 808/2021 г. на ДнРС е издадена на 22.04.2022 г. заповед за изпълнение на
парично задължение в полза на взискателя „**********“ ЕАД срещу длъжника А.Е. Д.а.
Длъжницата Антоанета Д.а е починала на 14.04.2021 г., т.е. след подаване на
заявлението в съда – 16.03.2021 г., което обстоятелство е установено след извършена
справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.
По делото е изискано удостоверение за наследници на починалата страна, от което е
1
установено, че същата е оставила за законни наследници своя съпруг – М. В. Д. и дъщеря й –
М.а М.ова В.а. Последните са конституирани като страни в производството и им е връчен
препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжника М. Д. е възразил срещу дължимостта на
признатите със заповедта задължения, което е породило правния интерес на заявителя да
предяви установителен иск пред РС Кюстендил за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение, срещу ответника М. Д..
В срока за отговор ответникът е възразил срещу допустимостта на производството,
като е представил удостоверение от РС Кюстендил, от което е видно, че последният се е
отказал от наследството, останало след смъртта на А.Е. Д.а.
При тези данни районният съд е отхвърлил иска като неоснователен, приемайки, че
поради заявения отказ от наследство, Д. не дължи на ищцовото дружество търсените суми.
С решението ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
производството в размер на 250 лева.
По реда на чл.248, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на решението в частта за
присъдените разноски, с довода, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като
отказът от наследство е извършен след образуване на исковото производство, по което
искане съдът се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение,
оставяйки молбата без уважение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява с поведението си
ответникът да е станал причина за инициирането на съдебния процес от ищеца.
Представения от ответника отказ от наследство на починалата обективира основание,
рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на
лицето, срещу което е предявена исковата претенция. С вписване на валидно направения
пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в
заличаване на наследственото правоприемство. М. Д. не само е престанал да бъде наследник,
но се счита, че въобще не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие
от откриване на наследството- в този смисъл разрешенията, дадени с т.1 на Тълкувателно
решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС. Следователно, доколкото последният се е
отказал от наследството на починалия му праводател, същият се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и
2
задълженията, възникващи във връзка с наследството. На следващо място, както е посочено
в ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.на ОСГТК , процесуалната последица от
предявяване на иска, изразяваща се в създаване на висящност на процеса относно вземането,
настъпва от момента на подаване на заявлението, към който момент именно поведението на
длъжника по заявлението е провокирало (станало е повод) за предявяване на претенцията , а
не това на ответника по частната жалба.
С оглед изложеното, ответникът с вписан в хода на процеса отказ от наследство има
право на дължимите му се по делото разноски в размер на сумата от 250 лв.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции първоинстанционното определение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №394/15.04.2022г., постановено по гр.д. №1693/2021г.
по описа на Районен съд Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на
ищецът „**********“ ЕАД за изменение на Решение №93/11.02.2022 г. по гр.д.№*********
г. на КнРС в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сторените в
производството деловодни разноски в размер на 250 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 274 ал.4
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3