Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

гр.Габрово, 10.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 165 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба с вх. № 970/24.06.2019г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „*****“ ЕООД – Габрово, бул. ****“ № 47, с ЕИК **** чрез управителя на дружеството В.В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 10452/23.05.2019г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП /Национална агенция по приходите/. Със Заповедта на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството жалбоподател и е забранен достъпа до обекта за срок от 10 дни.

         В жалбата и в представеното писмено становище се оспорва посочената заповед за налагане на ПАМ с твърдения за нейната незаконосъобразност. Не било установено извършването на твърдяното нарушение с оглед идентичността между фактическата и регистрираната касова наличност, както и поради това че липсвали надлежни мотиви относно срока на наложената ПАМ. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

         Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на обжалваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          

         Съдът за да се произнесе, съобрази следното.

         На 19.05.2019г. е извършена проверка в търговски обект Нощен клуб „****“, находящ се в Габрово, бул. **** № 47, от двама служители на НАП, ГД „Фискален контрол“. Същите са заплатили 10.- лева /2х5.-лева/, която сума се явява такса „вход“ във заведението. За платената сума не е издадена касова бележка от нито едно от въведените в експлоятация общо три ФУ в заведението. Този факт се потвърждава от съставения от инспекторите Протокол за извършена проверка в 2,30 часа на 19.05.2019г. /л.7-9 от АД 366/19г./ С оглед нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК придаваща доказателствена сила на протокола относно извършените действия и изявления и установените факти и обстоятелства, описани в същия, съдът приема за установено, че за извършената контролна покупка фискална касова бележка не е издадена.

         По искане на проверяващите, са разпечатани контролни дневни отчети от трите ФУ /л.10/ и са извършени описи на паричните средства в касите на ФУ към момента на проверката /л.12-14/. Установява се пълна идентичност между сумите по касовите отчети и фактическата наличност във всяка една от трите каси.

         Юридическия факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от  страна на задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата Н-18 задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение изрично изброени случаи по реда чл. 3, ал. 1 от същата наредба.

         Както бе посочено по-горе съдът не споделя позицията на жалбоподателя за недоказаност на неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 19.05.2019 г. Идентичноостта на сумите в касите и стойността по контролните отчети не е индиция за изпълнено задължение за регистриране и отчитане на продажбата. При положение че е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.

         Съдът споделя доводите на жалбоподателя в тяхната втора част – относно липсата на мотиви, обосноваващи конкретния размер на срока за който търговския обект се запечатва. В конкретната заповед за налагане на ПАМ се съдържат фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мярката. Но видно от страница 3 от заповедта /л.6/, там където е необходимо да се изложат конкретни мотиви, обосноваващи продължителността на ограничението, такива конкретни мотиви липсват. Изписани са общи фрази, които важат по принцип, но същите не са съобразени ни най-малко конкретиката на процесния случай. Тежестта на нарушението не е дефинирана. Тя би могла да бъде определена при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня  и съотнасяне към дневните обороти от предните дни; съобразяване на броя на посетителите към момента на проверката, вида и характера на търговската дейност; изследване на фактическата и регистрираната касова наличност /които са идентични/ и др. Всичко това не е извършено в заповедта предмет на съдебен контрол. Неясно е как се дозира превенцията с конкретния срок на мярката. Неопределена е евентуалната възможност за извършване на нови нарушения, не е комеентиран факта, че това е първо нарушение от този вид осъществено от дружеството, както и факта че при наскоро извършена проверка не е установено никакво нарушение.

         Липсата на мотиви относно срока на мярката, при наличие на материалните предпоставки на ПАМ, е винаги опорочаваща  административния акт, тъй като тази липса препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт.

 

         По изложените съображения, оспорената заповед следва да бъде  отменена.

         При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер 350.- лева – внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. „второ“, от АПК, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка  № 10452/23.05.2019г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА ТД на НАП Велико Търново да заплати на „*****“ ЕООД – Габрово, бул. ****“ № 47, с ЕИК ****, представлявано от управителя на дружеството В.В., сумата 350.- /триста и петдесет/ лева, деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.   

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: