Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.11.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА
АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2205 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Л.Н.Д. *** срещу Решение № 360/15.07.2021 година, постановеното по НАХД № 1111/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-599/04.11.2020 година на заместник председателя на Комисията за финансов надзор.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, игнорирайки факта, че проверката е започнала въз основа на заповед, издадена от некомпетентен орган. Отделно от това твърди, че въззивният съд е извел неправилен извод, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, игнорирайки разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ). Отделно от това твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се съдържат реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че съдът не е изследвал кое от двете, посочени в наказателното постановление изпълнителни деяние е осъществила, че е гласувала за одобряване на отчет, който съдържа неверни данни или че публично е разгласила отчет, съдържащ неверни данни. Твърди, че не е осъществила състав на административно нарушение в гр. Варна и на посочената в наказателното постановление дата. В условията на евентуалност твърди, че случаят е маловажен, тъй като деянието е извършено за първи път и разкрива ниска степен на обществена опасност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното Решение № 360/15.07.2021 година, постановено по НАХД № 1111/2021 година по описа на Районен съд – Варна, съдът е потвърдил, издаденото от Заместник председателя на Комисията за финансов надзор - София, Наказателно постановление № Р-10-599/04.11.2021 година, с което на Л.Н.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 000 лева, на основание чл. 221, ал. 1, т. 4, вр. чл. 100м, ал. 1, изр 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) затова, че в качеството си на член на Съвета на директорите на „Б.е.с.п.“ АДСИЦ, на 30.01.2019 година, в гр. Варна е гласувала одобряването на междинен финансов отчет за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2018 година, в който се съдържат неверни данни, а именно, че дружеството има вземания от „С.“ ЕООД в размер на 25 000 000 лева, вместо 17 735 760 лева.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Въззивният съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 1 -10 и чл. 57, ал. 1, т. 1 - 10 от ЗАНН. Приел е, че Л.Н.Д. ***, като член на Съвета на директорите на „Б.е.с.п.“ АДСИЦ, не е изпълнила задължението си по чл. 100м, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК, тъй като на 25.01.2019 година е гласувала одобряването на междинния финансов отчет, обявен на 30.01.2019 година.
Въззивният съд е приел, че деянието е извършено на датата на разгласяването на информацията – 30.01.2019 година и в гр. Варна, тъй като мястото на извършване на нарушението е мястото, от което са въведени данните – седалището на търговското дружество. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, тъй като с деянието е засегнат особено важен защитен от ЗППЦК обществен интерес. Приел е, че обявяването на вярна информация гарантира справедливостта, откритостта и ефективността на капиталовия пазар.
Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че административнонаказателното производство е започнало въз основа на заповед, издадена от некомпетентен орган. Административнонаказателното производство е започнало въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Р-06-44/17.06.2020 година, съставен от Т.Н.С. и А.Х.А. , оправомощени да съставят актове със Заповед № З-87/15.04.2020 година на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, съобразно изискването на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК. В административнонаказателната преписка не се съдържа заповед за извършване на проверка на дружеството, но такава не е и необходима с оглед на правомощията на служителите в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ по чл. 56, т.т. 1 и 2 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за финансов надзор и на нейната администрация да извършват дистанционен надзор и проверки на място за спазване изискванията на ЗЗПЦК; да следят за представяне в срок на задължителната отчетна информация и задължителната информация за настъпили промени в обстоятелствата от поднадзорните лица, както и за съответствието й с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове. Наказателното постановление е издадено от Заместник председателя на Комисията за финансов надзор в кръга на предоставената му с чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК компетентност. Позоваването на жалбоподателя на чл. 31 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел е неправилно, тъй като деянието, за което е санкциониран, съставлява нарушение по ЗППЦК.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че е санкционирана за деяние, което не е било наказуемо към момента на извършването му. Разпоредбата на чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЗЦ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението 30.01.2019 година предвижда административно наказване на лице, което извърши или допусне нарушение по чл. 100м, ал. 1 от същия закон. С разпоредбата на чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК е въведено изискване за съдържанието на отчетите, уведомленията и другата информация, които се разкриват публично по този закон, така че инвеститорите да вземат обосновано инвестиционно решение. Във второто изречение на разпоредбата се съдържа забрана в отчетите, уведомленията и информацията да се съдържат неверни, подвеждащи или непълни данни.
В конкретния случай, от съдържанието на обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че жалбоподателката е наказана затова, че е гласувала за одобряването на междинен финансов отчет за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2018 година.
От събраните в хода на административното и съдебното производство безспорно е установено, че вземането на „Б.е.с.п.“ АДСИЦ от „С.“ ЕООД е в размер на 17 735 760 лева, вместо посочените в отчета 25 000 000 лева. Безспорно е, че жалбоподателката е гласувала за отчета, поради което е осъществила състава на нарушението по чл. 221, ал. 1, т. 4, вр. чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК. Гласуването е проведено на 25.01.2019 година, поради което наказуемото деяние е извършено на тази дата. Разгласяването на отчета не е елемент от състава на нарушението, както е приел въззивния съд, а отделно административно нарушение за което жалбоподателката не е санкционирана. Разгласяването е действие, което се извършва чрез обявяване на отчета и е задължение на дружеството, поради което жалбоподателката, като член на съвета на директорите може да го осъществи само чрез допустителство. Разгласяването на отчета има отношение към обществената опасност на деянието и определяне на наказанието.
Предвид горното съдът намира, че деянието не е осъществено на посочената в наказателното постановление дата. Отчетът е разгласен на 30.01.2019 година, но деянието, извършено от члена на съвета на директорите, наказуемо по посочените по-горе разпоредби, е осъществено на 25.01.2019 година.
По изложените по-горе съображения проверяваното решение следва да се отмени. Следва да се отмени и наказателното постановление.
Жалбоподателят не е представил доказателства за направени съдебно-деловодни разноски, поради което такива не му се присъждат.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 360/15.07.2021 година, постановено по НАХД № 1111/2021 година по описа на
Районен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Р-10-599/04.11.2020 година на Заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор - София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.